№ 124
гр. С., 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:М. Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря ИЛКА Й. И.
като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско
дело № 20242200500110 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв.Й. пълномощник на Т. Г. Ч.,
ЕГН **********от гр.Т., ул. „ Л.“, ..... против решение ...../08.01.2024г. по
гр.д. № 1776/2022г. на Районен съд – С., с което са били отхвърлени
предявените от жалбоподателя против М. Т. Ч. , с ЕГН ********** и С. П. Ч.,
с ЕГН ********** и двете от гр. Т., обл. С., ул.„Л.“ ..... искове с правно
основание чл.124 от ГПК за признаване за установено, че Т. Г. Ч. е
собственик на сграда с идентификатор 72165.505.551.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Т., одобрени със заповед РД -18 - 2 от
26.02.2010 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, с
административен адрес на имота: гр. Т., п.к. 8890, ул."Д-р И.П." ......,
разположена в поземлен имот с идентификатор 72165.505.551, със застроена
площ 100 кв.м., с предназначение: сграда за търговия, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма, построена в поземлен имот с
1
идентификатор 72165.505.551.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Т., с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин
на трайно ползване - ниско застрояване / до 10 м./, както и на: 1/2 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 72165.505.551, по КККР на гр.Т., община
Т., ул."Д-р И.П." ......, с площ 860.00кв.м., при граници: 72165.505.1876,
72165.505.453, 72165.505.1874, 72165.505.1877. С обжалваното решение
въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на
800.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно, незаконосъобразно и
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. По същество
оплакванията се състоят в това, че съдът е възприел неправилна фактическа
обстановка като не е тълкувал правилно събраните по делото доказателства.
На първо място страната посочва, че от представения по делото препис на
исковата молба по бракоразводното дело се било установявало, че
фактическата раздяла между двамата съпрузи е настъпила три години преди
депозирането и ( датата не е посочена и от писмените доказателства по
преписката не може да бъде установена), поради което съдът следвало да
приеме, че придобитото от страните имущество в периода на фактическата
раздяла е придобито с лично имущество. Така презумпцията на чл.32 от СК е
била преодоляна. Взетия от въззивника кредит в размер на 3000.00лв.
следвало да се приеме, че е използван за задоволяване изключително на
лични нужди. Страната е заявила, че въззивникът е напуснал съпругата си
през м.май 2019г. и до закупуването на процесните имоти (29.01.2021г. и
23.06.2021г.) не се е събирал и не е живял със съпругата си, макар да не са
били разведени. Съдът неправилно бил тълкувал събраните по делото
писмени доказателства. Неоснователно бил приел, че превода направен от
сегашната половинка на ищеца не е бил използван за закупуването на
процесните имоти. При внимателен анализ на данните било ясно, че с
извършения превод на 12 500.00лв. на 29.01.2021г. от ищеца на фирмата
продавач е била заплатена стойността на имота (въпреки, че по нотариален
акт стойността му е 8500.00лв). Тъй като братът на ищеца му бил дал
финансова помощ, след като имотът бил придобит ищецът му дарил ½ ид.ч.
от благодарност. На следващо място жалбоподателят посочва, че и
разпитаните по делото свидетели не са оборили твърдението за настъпила
фактическа раздяла между двамата съпрузи през 2019г.
2
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
да бъдат уважени. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.
Страната не е направила нови доказателствени или процесуални искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от Г., пълномощник на М. Т. Ч., с ЕГН ********** и С. П. Ч., с ЕГН
********** и двете от гр.Т., обл. С., ул.„Л.“ ....., с който жалбата е оспорена
като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, както и че същото кореспондира със събраните по делото
доказателства. Страната посочва, че трайната практика на ВКС изисква при
оборване на законовото предположение за съвместен принос да бъде
изследван задълбочено въпросът с произхода на средствата, които са били
използвани за придобиване на дадено имущество. Твърденията на ищеца били
за използвани средства от два потребителски кредита теглени през 09.2020г.
от него и от И.С. в размер на по 3000.00лв., втори потребителски кредит
теглен от И.С. през 01.2021г. в размер на 10 000.00лв. и дарение от бат му в
размер на 6000.00лв. предоставено в брой. По делото не били събрани
доказателства, от които по категоричен начин да се установи, че сумите от
потребителските кредити са послужели именно за закупуването на
процесните имоти. Според въззиваемите, получените от жалбоподателя
средства от кредит са послужили за лични негови потребности – издръжка,
тъй като през този период от време не е работел и е имал здравословни
проблеми. От извлеченията по банковата сметка на жалбоподателя било
видно, че от И.С. е получил само сумата от 7940.00лв. и то година /година и
половина преди сключване на сделките.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
разноски. Въззиваемите не са направили нови процесуални или
доказателствени искания.
В с.з въззивникът се явява лично и с адв.Й.. Същият моли жалбата да
бъде уважена. Претендира разноски.
Въззиваемите М. и С. Ч.и се явяват лично и с адв.Г., която оспорва
въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено, както и да се присъдят разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Решението на РС - С. е било съобщено на въззивника на 10.01.2024г. и
3
обжалвано в законоустановения двуседмичен срок (24.01.2024г. ).
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от
надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен
акт.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
В чл. 21 ал.1 и 3 от СК са залегнали презумциите , че вещите и правата
върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време
на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Съвместният принос се
предполага до доказване на противното.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ал. 1 от СК - Лични са вещните права
придобити през време на брака изцяло с лично имущество.
За да бъдат уважени предявените от жалбоподателя искове по чл.124 от
ГПК е било необходимо в хода на производството той да докаже, че
процесните имоти са придобити изцяло с лично негово имущество. Следвало
е по безпротиворечив начин да се докажат две обстоятелства – трайна
фактическа раздяла на двамата съпрузи и трансформация на лично имущество
от страна на ищеца за придобиването на имотите.
След анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира че ищецът не е провел успешно доказването на своите
твърдения.
За да обоснове трайната фактическа раздяла на двамата бивши съпрузи,
ищецът се основава на изнесени от ответницата С. Ч. обстоятелства в
исковата и молба за развод за наличие на фактическа раздяла от около три
години. На първо място от данните по делото не е ясно, кога точно е била
депозирана тази искова молба – месец, година. На второ място, от данните по
4
делото е видно, че в крайна сметка брака между страните е бил прекратен по
взаимно съгласие на страните, при което въобще не е бил изследван въпросът,
от колко време те са били фактически разделени. Твърдението за фактическа
раздяла от около 3 години е останало неустановено по бракоразводното дело.
От друга страна, следват да се вземат предвид показанията на разпитаните по
делото свидетели. Така св.С. посочва, че след като е излязъл от болница през
м.03.2019г., ищецът Ч. е отишъл при нея и я помолил да живее в с.С.. Тя
посочва също така, че той е заживял окончателно с нея през м.06.2019г. Т.е.
тя признава за поне едно прекъсване на фактическата раздяла на страните,
факт който е неизгоден за нея. За това, че страните са се събирали и
разделяли през време на т.н. „фактическа раздяла“, свидетелства и св.С. Ч.,
която е дъщеря на страните, налице са предпоставки да е придобила лични
впечатления от живота им и на практика не би била по никакъв начин
облагодетелствана от изхода на делото.
Като взе предвид посочените по – горе съждения, съдът намира, че
ищецът не е доказал по несъмнен начин наличието на продължителна
фактическа раздяла, която да изключва съвместния принос при
придобиването на процесните имоти.
При анализа на събраните по делото доказателства, съдът не счита, че
по несъмнен начин е доказано и твърдението на ищеца за трансформация на
лично имущество при закупуване на имотите. Действително налице са данни
за теглен от него потребителски кредит на стойност 3000.00 лв. през
м.09.2020г. (период, за който в исковата молба е посочил, че е бил болен и
безработен, без възможност да се издържа) и за тегленето на два
потребителски кредита от св.С. през м.09.2020г. на стойност 3000.00лв. и през
м.01.2021г. на стойност 10 000.00лв. Налице са данни, че част от изтеглените
от св.С. средства са били преведени по сметка на ищеца (7940.00лв), но не
може да се направи обоснован извод, че средствата от кредитите са били
използвани точно при закупуването на процесните имоти. Налице са както
свидетелски показания, според които обичайно жените, с които съжителствал
ищецът превеждали изцяло по неговата банкова сметка получените от тях
средства ( твърдение, което би се потвърдило при определен прочит на
писмените данни), така и писмени данни, които сочат, че между момента на
получаване на сумите по кредитите и датите на закупуване на имотите е
изминал не малък период от време. От друга страна отразените в
5
нотариалните актове суми за закупуване на имотите значително се различават
от твърдените от ищеца/неговите свидетели. Свидетелите обосноваващи
личната трансформация на средства са на практика заинтересовани лица, тъй
като св.С. е съжителство лице с ищеца, а св.Ч. (негов брат) е надарен от
ищеца с част от правото на собственост по отношение на процесните имоти.
Трансформацията на лично имущество следва да е ясна, категорична и
логически обоснована, нещо което в случая не е сторено.
Предвид изложеното следва да се приеме , че въззивникът не е оборил
презумцията за съвместен принос и искът му е недоказан .
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези
направени от първоинстанционния съд , обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Пред настоящата инстанция са направени искания за присъждане на
разноски от страна на въззиваемите. Такива са доказани в размер на
800.00лева заплатено адвокатско възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ...../08.01.2024г. по гр.д. № 1776/2022г. на С.ски
районен съд.
ОСЪЖДА Т. Г. Ч., ЕГН **********от гр.Т., ул. „ Л.“, ..... да заплати на
М. Т. Ч., с ЕГН ********** и С. П. Ч., с ЕГН ********** и двете от гр.Т.,
обл.С., ул.„Л.“ ..... деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на
800.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
6
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7