№ 144
гр. Кюстендил, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Ваня Др. Богоева
Евгения Хр. Стамова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20241500500521 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от
ГПК..
Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 9115/23.08.2024 г. от К. Б. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 87, действащ чрез адв. П. З. И., насочена
против Решение № 374/19.07.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 774/2022 г. по
описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд e признал за установено по
отношение на ответника К. Б. И., че същият дължи на ищеца „*** ***“ ЕООД сума в размер
на 1000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцовото дружество
имуществени вреди /липси/, причинени от извършено от ответника престъпление по чл. 206,
ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - присвояване на движими вещи, които е владеел в
качеството му на съдружник в „*** ***“ ООД, за която сума по ч.гр.д. № 328/2022 г. по
описа на Районен съд - Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Осъдил е
К. Б. И. да заплати на „*** ***“ ЕООД разноски по делото в размер на 50.00 лева, за
държавна такса, както и разноските по ч.гр.д. 328/2022 г. по описа на Районен съд-Дупница
в размер на 25.00 лева за държавна такса.
Въззивникът навежда доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон
и необоснованост на съдебния акт. Счита, че правилно първоинстанционният съд се е
позовал на разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Излага становище във връзка с размера на
1
претърпените вреди, в насока, че неправилно първоинстанционният съд бил приел за
доказан размера на вредите въз основа на установеното в присъдата, с която въззивникът
бил осъден за извършеното престъпление. С оглед на това постановеното от районния съд
решение се явява неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и следва да бъде отменено. Акцентира върху това, че с молба - уточнение от ищеца
от 26.05.2022 г., част от предмета на делото е иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 330 лева, относно 11 броя женски биволи, подробно
индивидуализирани, с което обстоятелство обаче първоинстанционният съд не се е
съобразил, респективно неправилно уважил предявения частичен иск пълен размер от 1000.
00 лева. В тази връзка сочи, че с присъдата на ДнРС, постановена по НОХД № 1263/2021 г.,
въззивникът е бил признат за невиновен по обвинението, че е присвоил тези 11 броя женски
биволи, поради което присъдата се явявала задължителна на основание чл. 300 от ГПК и в
оправдателната й част, поради което с обжалвания съдебен акт, ответникът неправилно е
осъден да заплати обезщетение на ищеца в производството за сумата от 330 лева .
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове. В условията на евентуалност, се моли да бъде
отменено решението в частта му за сумата от 330 лева, представляващи претендирани
имуществени вреди за присвояването на 11 броя женски биволи. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещнaтa странa – ищец в първоинстанционното производство – „*** ***“ ЕООД чрез
управителя И. А. И., с който се изразява становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба. Намира за правилно и обосновано обжалваното решение, постановено при
спазване на материалния и процесуалния закон. Твърди, че присъденото обезщетение в
размер на 1000 лева представлява частично обезщетение от цялостен иск за установени
липси. Сочи, че предявените искове са основателни и доказани, като първоинстанционният
съд бил приел предявения частичен иск за доказан по основание и размер, като постановил
атакувания съдебен акт, с което се признавало за установено, че въззивникът К. Б. И. дължал
на „*** ***“ ЕООД сума в размер на 1000.00 лева., за която сума била издадена и заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Иска се да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, както и да бъде
потвърдено първоинстанционното решение като правилно. Претендират се направените по
делото разноски .
Няма ангажирани доказателства от страните по спора пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. Управителят на
въззиваемото дружество И.И. застъпва становище за неоснователност на депозираната
жалба и счита иска за доказан по основание и размер.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на твърденията и възраженията на
страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:
2
Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в
първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и п***гането на закона в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд
е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Производството по гр. д. № 774/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница е
образувано въз основа на предявени от „*** ***“ ЕООД срещу К. Б. И. искове с правно
основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
В исковата и подадената уточнителна искова молба се сочи, че ответникът е бил
управител и представляващ дружеството – ищец до 2015 г., впоследствие освободен по
негова молба от длъжност на 23.01.2015 г., а от 15.05.2019 г. ответникът прекратил и
членството си в дружеството. На 23.02.2019 г. била проведена инвентаризация на
имуществото на дружеството, при която били установени липси, подробно описани в
исковата молба, дължащи се на противоправните и виновни действия и бездействия на
ответника, в резултат на които за дружеството са настъпили имуществени вреди в размер на
общо 31 426 лева. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, въз основа на което заявление била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
328/2022г. по описа на РС-Дупница в негова полза, срещу която ответникът е подал
възражение в законоустановения срок. Предвид горното се заявява искане съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи обезщетение
за причинените му имуществени вреди в общ размер на 1 000.00 лева / частично от
горепосочената сума/, от която 500 лева за увреждания, причинени от действия на ответника
и 500 лева за увреждания, причинени от бездействия на ответника / подробно описани в
уточнителната молба/, лихва за забава от 24.02.2019 до 24.02.2022 г., ведно със законната
лихва до окончателно изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.
С депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище
за неоснователност на предявения иск. Отрича да е ощетил дружеството-ищец чрез свои
действия или бездействия. Твърди, че посочената от ищеца инвентаризация на 23.02.2022 г.,
на която основава твърденията си за установени липси, е незаконно проведена. Поддържа, че
3
представените с исковата молба протоколи за извършената инвентаризация са съставени от
управителя на дружеството за целите на настоящия процес. Оспорва твърденията на ищеца
за установени липси, като излага подробни съображения в тази насока.
С определение от о.с.з от 28.09.2022 г. районният съд е спрял производството по деото
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до влизане в сила на решение по НОХД № 1263/2021 г.
по описа на ДнРС, а с определение № 371/08.04.2024 г. е възобновил производството по
делото поради отпадане на процесуалната пречка за движението м, а именно – приключване
на НОХД № 1263/2021 г. по описа на ДнРС с влязла в сила присъда.
С влязлата в сила присъда № 20/27.04.2022г. по НОХД № 1263/2021г. по описа на ДнРС
К. Б. И. е признат за виновен в това, че в периода от 13.04.2018 г. до месец май 2019 г. в гр.
*** в животновъден обект /ЖО/ на „*** ***“ ООД, при условията на продължавано
престъпление /извършил е четири деяния, които поотделно осъществяват състава на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща фактическа обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото/, противозаконно е
присвоил чужди движими вещи, а именно: на 13.04.2018г. е присвоил 500 литра препарат
„***“ /течен тор/, на стойност 3 600,00 лева; на 03.07.2018г. е присвоил 20 торби семена
царевица NS288 на стойност 2 000,00 лева; през месец ноември 2018 г. е присвоил 6 броя
мъжки биволи с ушни марки, а именно: два броя от тях със сертификат за произход - с
номера на ушни марки - BG 31267972; сертификат № 5181 и BG 32199307; сертификат №
5189 на стойност 4 600,00 лева и четири броя с номера на ушни марки: BG 30980200, BG
31486891, BG 31486899 и BG 32142856, на стойност 5 040,00 лева и 1 брой женски бивол с
ушна марка BG 30908294 на стойност 1 800,00 лева, всичко на обща стойност 11 440,00 лева;
през месец май 2019 г. е присвоил 3 броя коне, на обща стойност 1 500,00 лева, които е
владеел в качеството му на съдружник в „*** ***“ ООД със седалище гр. ***, всичко на
обща стойност 18 540,00 лева – престъпление по чл. 206, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С
присъдата подсъдимият К. Б. И. е признат за невинен на основание чл. 304 от НПК, за това,
че в периода от 28.12.2018г. до 23.02.2019 г. е присвоил и 11 броя женски биволи с ушни
марки – BG10027809, BG10027819, BG30127913, BG30127916, BG30793419, BG30793420,
BG30908275, BG30908277, BG30960901, BG34052481, BG34052484 на обща стойност 19 800
лева., които владеел в качеството му на съдружник в „*** ***“ ООД.
В последното по делото о.с.з., проведено на 27.06.2024 г., процесуалният представител
на ответника е оттеглил искането за събиране на гласни доказателства, като е изразил
становище, че съдебно счетоводната експертиза не може да установи стойността на
причинените вреди при наличие на влязла в сила присъда, с която ответникът е частично
признат за виновен, с оглед на което изявление, ищецът е оттеглил искането си за
назначаване на съдебно –счетоводна експертиза.
В съдебно заседание ищецът поддържа изцяло предявения като частичен иск за
установяване дължимостта на сумата от 1000 лева, изрично позовавайки се на влязлата в
сила осъдителна присъда, задължителна и за гражданския съд, а представителят на
4
ответника заявява искане за отхвърляне на исковата претенция частично, касателно
причинените имуществени вреди по отношение на биволиците, за които ответникът е
признат за невиновен, и същевременно отхвърляне на иска в останалата част като
недоказан, доколкото влязлата в сила присъда на наказателния съд не установявала
причинените вреди от деянието със задължителна за гражданския съд сила.
П***гайки разпоредбата на чл. 300 ГПК при влязла в сила осъдителна присъда,
първостепенният съд е приел наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД, както и че размерът на причинените вреди се установява с присъдата, доколкото те са
елемент от състава на престъплението, като е уважил иска изцяло, отчитайки
обстоятелството, че присвоените вещи са на много по-голяма стойност от претендираното
обезщетение.
При така констатираното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд
приема следното:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане съдът счита
че са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването
на вземане с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Претендира се установяване съществуване на вземане за обезщетение за претърпени
имуществени вреди от деликт - извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, за което
деяние е постановена осъдителна присъда спрямо виновното за деянието лице. В
наказателния процес е установено и пострадалото от престъплението лице, в случая
ищцовото дружество "*** ***" ЕООД.
Елемент от фактическия състав на престъплението обсебване представлява
установяване на конкретната стойност на присвоената вещ, доколкото размерът й има
значение за правната квалификация на деянието - дали ще бъде по основния състав - чл. 206,
ал. 1 или по ал. 4 или по ал. 5 от НК. Престъплението е резултатно, тъй като е свързано с
настъпването на конкретно увреждане на определено имуществено благо, в случая, на
противозаконно присвояване на чужди движими вещи, собственост на ищцовото дружество.
Последното има качеството на пострадала страна от престъплението. Дружеството е
увредено в резултат на извършеното от ответника деяние, което е признато от наказателния
съд за престъпление по смисъла на НК. Налице е осъществен деликт спрямо ищцовото
дружество от страна на ответника. Увреждането се изразява в намаляване имуществото на
пострадалото дружество съизмеримо със стойността на присвоените от подсъдимия И.
чужди вещи - 500 литра препарат „***“ /течен тор/, 20 торби семена царевица NS288, 6 броя
мъжки биволи с ушни марки, а именно: два броя от тях със сертификат за произход - с
номера на ушни марки - BG 31267972; сертификат № 5181 и BG 32199307; сертификат №
5189 и четири броя с номера на ушни марки: BG 30980200, BG 31486891, BG 31486899 и BG
32142856, и 1 брой женски бивол с ушна марка BG 30908294 и 3 броя коне, всичко на обща
стойност 18 540 лв. Именно в това се изразяват причинените имуществени вреди.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
5
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Ето защо, всички елементи на изпълнителното деяние следва да бъдат приети от
гражданския съд за вече разрешени /в т. см. Решение № 139/29.11.2018 г. по гр. д. №
504/2018 г. на ВКС, 2-ро гр. отд. /, включително установеният в наказателното производство
размер на причинените от престъпното деяние вреди, когато те са елемент от фактическият
състав на престъплението /Решение № 178/22.06.2017 г. по гр. д. № 3690/2016 г. на ВКС, 4-то
гр. отд., Решение № 75/23.03.2016 г. по гр. д. № 6298/2015 г. на ВКС, 4-то гр. отд., Решение
№ 201/12.02.2015 г. по търг. д. № 3351/2013 г. на ВКС/.
Същевременно, при престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, размерът на
причинените вреди на собственика на вещта, както и увреденото от престъплението лице, са
част от елементите на фактическия състав на престъплението /в т. см. Решение №
243/23.01.2018 г. по н. д. № 887/2017 г. на ВКС, 1-во нак. отд., Решение № 142/20.12.2017 г.
по н. д. № 679/2017 г. на ВКС, 3-то нак. отд. /, поради което по отношение на
обстоятелствата, че с извършеното от ответника деяние е нанесена вреда на ищцовото
дружество в общ размер на 18 540 лева, е налице задължителна за съда доказателствена сила
на влязлата в сила Присъда № 20/27.04.2022г. по НОХД № 1263/2021г. по описа на ДнРС и
именно в този смисъл при правилно посочен общ размер на вредата са и изводите на
първоинстанционния съд съдържащи се в обжалваното решение.
При така събраните по делото доказателства - влязла в сила на 06.02.2024 г. Присъда №
20/27.04.2022г. по НОХД № 1263/2021г. по описа на ДнРС, съдът намира, че са установени
всички изискуеми от закона предпоставки на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника за обезщетяване на така нанесените на ищеца вреди, резултат от
престъплението, за което ответникът е осъден, до общия размер от 18 540 лева. Доколкото
предявеният иск е частичен за сума от 1 000 лева, достигайки до същите фактически и
правни изводи, първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт по предявения иск
и е уважил частичния иск изцяло.
Съдът не споделя доводите, развити във въззивната жалба на И., за недоказаност на
заявената искова претенция. Налице е влязла в сила осъдителна присъда по отношение на
ответника К. И., в която са посочени както параметрите на увреждането, така и начина на
самото увреждане. Налице е и установена причинна връзка между деянието и настъпилото
увреждане, изразяващо се в причинени имуществени вреди, съизмерими със стойността на
обсебеното от дееца чуждо движимо имущество. Всички елементи на фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД предвиждащ, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, са налице, а именно: деяние, извършено в случая под формата на действия, което е
признато по съответния ред за противоправно и наказуемо по наказателноправен ред като
осъществяващо състав на престъпление по НК; извършено е виновно; има характеристиките
на деликт, от който са произлезли неблагоприятни последици за пострадалата страна като са
я увредили имуществено; причинна връзка между деянието и увреждането и установеност
на причинените на пострадалата страна имуществени вреди, съставляващи стойността на
6
описаните движими вещи.
В този смисъл неоснователни се явяват твърденията на въззивника за допуснато
процесуално нарушение от съда поради неназначаването на съдебна експертиза за
установяване размера на вредите. Нещо повече, в последното по делото с.з. процесуалният
представител на ответника е изразил становище за липса на необходимост от назначаване на
съдебно счетоводна експертиза.
По отношение възражението на въззивника, че в присъдената сума от 1000 лева се
включвала стойност на движими вещи, за които той е оправдан, следва да се посочи, че в
мотивите на обжалваното решение районният съд е посочил, че стойността на присвоените
вещи е 11 440 лева, като размерът на причинените вреди многократно надвишава
предявената /като частичен иск/ искова сума 1 000 лева, несъмнено в тази присъдена сума не
се включва стойност на движими вещи / женски биволи/, за които е налице постановена
оправдателна присъда. Задължителна сила на същата е зачетена правилно от
първоинстанционния съд. Ясно от диспозитива на обжалваното решение е, че присъдената
сума от 1 000 лева, е за част от вредитевредите, нанесени в резултат от извършеното
престъпление, за което ответникът е осъден.
С оглед на изложеното, окръжният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, като не се
установява такива да са сторени във въззивното производство.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 374/19.07.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.
№ 774/2022 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7