Решение по дело №45512/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Мария Тодорова Долапчиева
Дело: 20211110145512
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 14580
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110145512 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„св“ АД е предявило срещу Б. Н. П. установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1144,71 лева, представляваща
стойност на доставени ВиК услуги през периода от 10.04.2018 г. до 08.07.2020 г. в обект,
находящ се в гр. София, ж.к. Надежда 1, бл. 105, вх. Г, ет. 4, ап. 81, клиентски №
**********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 21.10.2020 г. до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на
64,89 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 11.05.2018 г. – 08.07.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 51376/2020 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги. По силата на чл. 8 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услуги
става при публично известни Общи условия, одобрени от КЕВР. Твърди ответникът да има
качеството на потребител на ВиК услуги, които са му предоставени за обект, находящ се в
гр. София, ж.к. Надежда 1, бл. 105, вх. Г, ет. 4, ап. 81.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове. Твърди, че
размерът на претенцията не съответства на реалното потребление.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
По предявените в настоящото производство искове ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по
иска за главницата – че спорното главно право е възникнало, по-конкретно, че между
страните съществува договорно правоотношение с предмет доставката на вода до процесния
имот, количеството на реално доставената до имота на ответника вода за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума и 2/ по акцесорния иск
1
за обезщетението за забава в размер на законната лихва – че главното парично задължение е
възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на обезщетението за
забава възлиза именно на претендираната сума.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на дълга.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. В разглеждания случай между страните не се спори, а
и от представените по делото писмени доказателства се установява, че от 01.12.2017 г.
ответникът е собственик на процесния имот, което налага извод, че същият е потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги в имота през исковия период.
Предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите срещу
заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2
ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен
договор с всеки потребител. В разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги е предвидено задължение за всички ВиК
оператори да публикуват одобрени от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на
ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се
отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая не се твърди и не се установява
ответникът да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери
приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица – общите условия на
ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги периоди / Решение
№ 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО/.
При това положение се налага извод, че между страните по делото е било налице
договорно отношение по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за
питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия.
За установяване факта на предоставяне на ВиК услуги в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на комплексна съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните. Съгласно заключението, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, процесният имот е водоснабден и дружеството е
доставяло ВиК услуги до него включително и през процесния период, като количествата
ВиК услуги, предоставени за исковия период, са общо 437 куб. м., определени въз основа на
извършвани отчети на монтираните в имота водомери. Доставката на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води през исковия период определена в съответствие
с утвърдените от КЕВР е в размер на 1106,42 лева, като не се установява да са извършвани
плащания на задълженията през процесния период. При това положение предявеният иск за
главница се явява основателен и следва да бъде уважен до установения дължим размер от
1106,42 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 1144,71 лева искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен (в
2
случая 30 дни след издаването на фактура), длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Следователно ответникът дължи обезщетение за забава върху дължимата от него главница
от 1106,42 лева за периода от 11.05.2018 г. (когато е изпаднал в забава за задължението,
фактурирано на 10.04.2018 г.) до заявената от ищеца крайна дата – 08.07.2020 г., като
същото определено по реда на чл. 162 ГПК и съобразно посоченото от вещото лице –
счетоводител при изслушване на заключението, възлиза на сумата в общ размер на 64,89
лева. Доколкото претенцията ищеца е в същия размер, то акцесорният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени претендираните и направени от него разноски съразмерно на уважената
част от исковете. По делото са налице данни за направени такива в настоящото
производство в общ размер на 925 лева, от които 75 лева – платена държавна такса, 300 лева
– платен депозит за особен представител, 500 лева – платен депозит за вещи лица и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на уважената част от исковете възлизат
на сумата в общ размер на 895,72 лева. Дължимите в полза на ищеца разноски в
заповедното производство /25 лева – държавната такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение/, съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ
размер на 72,63 лева.
В полза на ответника разноски не дължат поради липса на претенция за такива.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Н. П., с ЕГН ********** и адрес гр. София,
ж.к. „Надежда 1“, бл. 105, вх. Г, ет. 4, ап. 81, дължи на „св“ АД, с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център
Интерпред Цар Борис, ет. 2 и 3, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86
ЗЗД сумата в размер на 1106,42 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги
през периода от 10.04.2018 г. до 08.07.2020 г. в обект, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда
1, бл. 105, вх. Г, ет. 4, ап. 81, клиентски № **********, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.10.2020 г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 64,89 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода 11.05.2018 г. – 08.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51376/2020 г., по описа на
СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от
1106,42 лева до пълния предявен размер от 1144,71 лева
ОСЪЖДА Б. Н. П., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Надежда“, бл. 105, вх.
Г, ет. 4, ап. 81, да заплати на „св“ АД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, ет.
2 и 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 895,72 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 72,63 лева – разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3