Определение по дело №1269/2025 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 5913
Дата: 16 юни 2025 г. (в сила от 17 юли 2025 г.)
Съдия: Силвия Алексиева
Дело: 20257260701269
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5913

 

Хасково, 16.06.2025 г.

Административният съд - Хасково - ХI състав, в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
   

като разгледа докладваното от съдията Силвия Алексиева административно дело1269/2025 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК.

Образувано е по жалба на Г. И. Д. срещу Заповед № 649/28.05.2025 г. на Кмета на О. С..

В жалбата е обективирано и искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт по чл. 166, ал. 4 АПК.

Обоснован е правният интерес да се иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта, като се сочи наличието на предпоставките за това. За оспорващия било възможно (би могло) да настъпят значителни или трудно поправими вреди, а именно извършване на разходи за възстановителни дейности ако бъде допуснато предварителното изпълнение на незаконосъобразна заповед. Излагат се доводи за немотивраност, незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт.

Излагат се аргументи за немотивираност на заповедта, като не било посочено в нея дали се касаело за имоти частна или публична общинска собственост. Не била посочена началната дата на „завладяване“ на имотите и как била установена тя. По липсата на мотиви възниквало съмнение за нарушаването на гарантираното от конституцията право на лична собственост. Не били представени констативните протоколи, нямало доводи за пасивната процесуална легитимация на лицата. Прави се възражение за изтекла придобивна давност в полза на молителя.

В съда е представена административната преписка по издаване Заповед № 649/28.05.2025 г. на Кмета на Община Свиленград, макар и част от нея съдът да намира за нечетлива, без да се изразява становище по искането за спиране изпълнението на заповедта.

Съдът намира така заявеното искане за процесуално допустимо, доколкото, на първо място, в жалбата се съдържат твърдения и подробни мотиви, че оспорената заповед е незаконосъобразна и не съответства на процесуалния и материалния закон, и, на второ място, доколкото същата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок.

Със Заповед № 649/28.05.2025 г. кмета на Община Свиленград е наредил да се изземе от Г. И. Д., Т. И. Д., Е. И. Д. и И. И. Д., следните части от недвижими имоти с площ от 78 кв. м., общинска собственост, както следва:

- част с площ 7 кв.м. от ПИ с [идентификатор] /УПИ IX, кв.25/ по КК и КР на [населено място], съгласно АОС №13287/14.04.2021г.; съгласно скица от геодезическо заснемане на съществува ограда, навлизаща в общински имот, неразделна част от настоящата заповед.

- част с площ 33 кв.м. от ПИ с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] [улица].т.86104, ведно с частта от 2 кв.м. от сграда с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] съгласно скица от геодезическо заснемане на съществува ограда, навлизаща в общински имот, неразделна част от настоящата заповед.

- част с площ 38 кв.м. от ПИ с [идентификатор] / УПИ VI, кв.25 / по КК и КР на [населено място], съгласно АОС №377/20.02.2002г., съгласно скица от геодезическо заснемане на съществува ограда, навлизаща в общински имот, неразделна част от настоящата заповед.

Като правно основание за издаване на заповедта са посочени чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 65 ал. 3, 4 и 5 от Закона за общинската собственост и чл. 91, от Наредба № 2 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Свиленград .

От фактическа страна в мотивите на заповедта е посочено, че във връзка с извършен оглед от длъжностни лица при О. С. на недвижим имот-частна общинска собственост, находящ се в [населено място], общ. Свиленград се установило, че части от общински имоти били завзети от страна на Г. И. Д., [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], р-н Л., ж.к. ’’Л.” №***, вх.*,ет.*, ап.*, Т. И. Д., [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], р-н Сердика, ул. ’’Хр. С.” № **, ет. *, ап. **, Е. И. Д., [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], р-н Л., ж.к. ’’Л.” № ***, вх. *, ет. *, ап. ** и И. И. Д., [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], р-н Л., ж.к. ’’Л.” № ***, вх. *, ет. *, ап. **.

Установеното от Комисията било отразено в протокол от 07.04.2025 г. Като частите от общински имоти били завзети от посочените по-горе лица, които били собственици на ПИ с [идентификатор] / УПИ III, кв.25/ по КК и КР на [населено място], съгласно скица, неразделна част от процесната заповед.

По наличната преписка била представена скица от геодезическо заснемане на съществуваща ограда, навлизаща в общински имоти. В същата било отразено, че е засегната площта за УПИ III в кв.25 от общински имот = 78 кв.м.

  • 7 кв.м. попадат в УПИ IX в кв. 25,
  • 33 кв.м. попадат в [улица]86104 в едно с част от сграда с [идентификатор] с площ 2 кв.м. и
  • 38 кв.м. попадат в УПИ VI в кв.25 от ПРЗ на [населено място].

С посочената скица от геодезическо заснемане на съществуваща ограда, навлизаща в общински имоти се индивидуализирали по безспорен и категоричен начин завзетите квадратни метри от общински имоти.

Видно от наличните по преписката документи ПИ с [идентификатор] /УПИ III, кв.25/ по КК и КР на [населено място] бил собственост на Г. И. Д., Т. И. Д., Е. И. Д. н И. И. Д., съгласно [нотариален акт], том I дело № 98/1989г. за собственост на недвижим имот по давностно владение, наследство и чл.19 от СК, като се легитимирали и с удостоверение за наследници изх. № 599/21.05.2025 г., удостоверение за наследници изх.№ 600/21.05.2025 г. и удостоверение за наследници изх. № 557/Препис №3/2022г. от 24.03.2022г., заявление за отстъпено право на строеж вх.рег. №***, том I, №59 от 20.04.1990г., а по нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том IV, peг. № 6518, дело №592/2023г. Г. И. Д. е собственик на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор].

До Г. И. Д., Т. И. Д., Е. И. Д. и И. И. Д. били изпратени писма за доброволно освобождаване, получени от същите на 11.04.2025г. и 15.04.2025г. Въпреки дадения 7дневен срок за освобождаване на завзетата част от общински имот, действия по освобождаването на завзетата част от общински имот не били предприети.

Със заповедта е разпоредено принудителното ѝ изпълнение в три дневен срок от изтичането на тридневния срок за доброволно изпълнение, който също бил три дни от връчването ѝ.

Разгледано по същество, искането за спиране на предварителното изпълнение е основателно и следва да бъде уважено по следните съображения:

В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата (чл. 166, ал. 1 от АПК), приложимата разпоредба на чл. 65, ал. 4 от специалния ЗОбС предвижда, че жалбата не спира изпълнението на процесната заповед, освен ако съдът разпореди друго.

В съответствие с чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно - при всяко положение на делото до влизане в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В тежест на жалбоподателя е да посочи и установи пред съда обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК, при които спирането на изпълнението на заповедта е основателно - които по значимост се противопоставят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона.

В конкретния случай, като взе предвид приложените по делото доказателства, от които е видно, че жалбоподателят е един от адресатите на процесната заповед и същият се легитимира като съсобственик на процесните имоти, като и в негова тежест е възложено да се освободят завзетите имоти. Видно е, че същите касаят освен ограда, за която няма данни да е масивна, в частта за освобождаване е ситуирана и сграда с неизвестно предназначение, чието отстраняване, за да се освободи имота би довело до значителни разходи и би накърнило съществено правната сфера на засегнатото лице.

Действително не се посочва от кога са завзети посочените части от общински имоти, нито кое налага спешното им премахване, а именно до 6 дни от издаване на заповедта, поради което съдът не може да направи извод за наличие на значителен обществен интерес от връщането на 78 кв.м. във владението на Община Свиленград, който да се противопостави на значителните разходи по възстановяването при евентуално предварително изпълнение.

При преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателя, както и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, съдът счита, че от предварителното изпълнение биха настъпили значителни и трудно поправими вреди за жалбоподателя. Освен това при спиране на предварителното изпълнение на заповедта няма да се затрудни или осуети реализирането на задълженията, които ще произтекат в случай, че жалбата бъде отхвърлена, а от закъснението на изпълнението няма да последват вреди за общината, които да са трудно поправими. В този смисъл съдът приема, че представените от адресата на акта доказателства установяват наличие на правен интерес от спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед, противопоставим на презюмирания обществен интерес, визиран в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК, въз основа на който законодателят е регламентирал предварително изпълнение на заповедите по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС.

На следващо място съдът намира, че е направено възражение за изтекла придобивна давност в полза на жалбоподателя, което свидетелства за спор за собственост между Общината и задължените по процесната заповед лица, който следва да се реши по гражданскоправен път. Въпросът за собствеността върху процесния имот е съществен в проверката за законосъобразност на обжалваната заповед и касае основателността на оспорването, но той има и пряко отношение към предпоставките /чл. 166, ал. 2 АПК/ за допускане спирането на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, доколкото сочи, че при претенция за собственост, изземването на имота от фактическата власт на жалбоподателя и установяването на такава от Община Свиленград, неминуемо ще причини имуществени вреди на претендиращото за правото на собственост лице.

В този смисъл е и съдебната практика: Определение № 7027 от 27.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6295/2023 г., Определение № 10337 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9282/2024 г., IV о., Определение № 11802 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11151/2021 г., IV о,

Ето защо, съдът намира, че следва да спре предварителното изпълнение до приключване на съдебното производство по оспорването на заповедта с окончателен съдебен акт.

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА по жалба на Г. И. Д., [ЕГН], от [населено място] предварителното изпълнение на Заповед № 649/28.05.2025 г. на Кмета на О. С. за изземване на части от общински имоти с площ от 78 кв.м., завзети без правно основание.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Върховен административен съд.

 

Съдия: