№ 53
гр. Сливен , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20212200500232 по описа за 2021 година
Чрез ДСИ е постъпила жалба от взискателя против разпореждане на
СИ за приключване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.
2 от ГПК и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Жалбоподателят заявява, че ДСИ неправилно е приключил
изпълнителното производство, тъй като след налагане на обезпечителните
мерки жалбоподателят е предявил в срок иска, за обезпечение на който те
са били допуснати, същият е бил уважен, въззивният съд го е потвърдил, но
образуваното по касационна жалба производство пред ВКС още не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт. Твърди, че в едната си част
решението на първоинстанционния съд е влязло в сила, но въпреки това не са
издадени изпълнителни листи, тъй като делото не е върнато от
касационната инстанция и това означава, че обезпечителната нужда не е
отпаднала.
Поради изложеното жалбоподателят моли съда да отмени
разпореждането за приключване на изпълнителното дело или да укаже на
СИ да не вдига наложените обезпечителни мерки. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
1
Насрещната по жалбата страна не е подала писмено възражение.
ДСИ е представил писмени мотиви, в които заявява, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като
приключването на изпълнителното производство е извършено без да се
вдигат наложените обезпечителни мерки, което е изрично посочено в
разпореждането му. Освен това заявява, че с налагане на допуснатите
обезпечителни мерки ДСИ е изпълнил молбата на КПКОНПИ, повече
действия по това дело не могат да бъдат извършвани и практически
изпълнителното дело е приключено, а след влизане в сила на разпореждането
за приключване, съгласно ПАС делото ще бъде архивирано и в случай че
съдът отмени наложените обезпечителни мерки, ДСИ може да ги вдигне
при представяне на влязло в сила определение.
Счита, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение, а юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда.
След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на
жалбоподателя и мотивите на ДСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима
- подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ
правен интерес от обжалването, чрез издалия разпореждането СИ.
Разпореждането за приключване на изпълнителното производство е от
кръга на актовете, за които правната норма изрично предвижда
възможност да бъдат обжалвани от взискателя.
Разгледана по същество е основателна.
Настоящият съдебен състав намира акта на ДСИ за
незаконосъобразен.
Действително нормата на чл. 433 ал. 2 от ГПК предвижда, че
изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и
събиране на разноските по изпълнението.
В случая обаче не се касае за изпълнително производство, а за
обезпечително такова. Вярно е, че е образувано изпълнително дело, но с това
свършват сходствата между двата института.
Производството по обезпечителните мерки се образува въз основа на
2
обезпечителна заповед и допуснатите от съда мерки се налагат от СИ, но
или при висящо съдебно производство, или при липса на още образувано
такова – тоест – без да има влязло в сила решение, с което да е признато
изпълняемото право, без наличие на изпълнително основание и без
изпълнителен титул.
Изпълнителното производство, обратно – се образува само при наличие
на горните, въз основа на изпълнителен лист, като поисканите от
взискателя изпълнителни способи се прилагат от СИ, който осъществява
принудителното изпълнение по определения в ГПК ред.
Целта и предназначението на двете производства са различни,
различен е и режимът, регулиращ действията и правомощията на страните
и СИ.
Това, че някои обезпечителни мерки /като запор и възбрана/ съвпадат с
изпълнителните такива, не означава, че е налице пълен идентитет в
същността им. Доколкото обезпечителният запор цели единствено
обезпечаване на бъдещи права на кредитора, то неговият ефект се
ограничава до оказване на препятстващо действие спрямо възможността
на длъжника да се разпореди със запорираното имущество. Изпълнителният
запор цели да осигури удовлетворяване правата на взискателя и в някои
случаи запорът има ефект на опис, водещ до събиране на парична сума или
продажба на движима вещ.
Правилата за обезпечителното производство са регламентирани в
разпоредбите на чл. 389 – чл. 403 от ГПК, а тези за изпълнителното – в чл.
404 – чл. 529 от ГПК и прилагане по аналогия е недопустимо.
Както бе посочено – само в изпълнителното производство може да се
осъществи изпълнение на задължение, такова няма в обезпечителното.
Следователно нормата на чл. 433 ал. 2 от ГПК е напълно неприложима в
настоящия случай – приключването на изпълнителното производство по
смисъла на тази разпоредба, се свързва с изпълнение на задължението /и
събиране на разноските по изпълнението/, каквото в обезпечителното
изпълнително производство няма. Вярно е, че действията на СИ в
производството по изпълнение на обезпечението се изчерпват с налагането
на обезпечителните мерки – тоест – с „изпълнението“ на обезпечителната
3
заповед, издадена от съда, но това не е „изпълнение на задължението“,
каквото визира чл. 433 ал. 2 от ГПК, тъй като такова още няма надлежно
признато. Липсва препращаща норма, която да предвижда аналогичен
процесуален способ по отношение на изпълнителните дела, образувани въз
основа на обезпечителна заповед.
Съдебният изпълнител не разполага с възможност да приключи
изпълнителното производство по обезпечението по реда на чл. 433 ал. 2 от
ГПК, независимо, че той не е /както е посочил в атакуваното разпореждане/
вдигнал обезпечителните мерки. Такъв правен механизъм е недопустим, най-
малкото защото при това положение, нормата на чл. 433 ал. 3 от ГПК
повелява във всички случаи по ал. 2, след влизане в сила на разпореждането
за приключване, СИ служебно да вдигне наложените възбрани и запори
незабавно.
Това обаче е невъзможно, с оглед посоченото по-горе относно
различния режим на обезпечителния и изпълнителния запор, както и
различната систематична регламентация на двете производства. Съгласно
разпоредбата на чл. 402 ал. 3 от ГПК, единствената възможност за
вдигането на запора /обезпечителния/ е при наличие на влязло в сила
определение на съда. Автономно правомощие в тази насока за СИ не е
предвидено. Той отново извършва това действие – вдигане на запора –
единствено въз основа на съдебното определение, което от своя страна,
става по реда на ал. 1 и ал. 2 на чл. 402. Независимо дали по молба на
длъжника-ответник, или по преценка на кредитора-ищец, отмяната на
обезпечението се постановява от съда и тя не може да бъде предшествана
от вдигане на наложените обезпечителни мерки от страна на СИ. От своя
страна в разпоредбата на чл. 433 ал. 3 от ГПК няма предвидена абсолютно
никаква изключителна хипотеза – например относно изпълнителните дела,
образувани въз основа на обезпечителна заповед, тоест – императивът
действа par excellence и СИ е длъжен да вдигне служебно възбраните и
запорите, което по тълкувателен път изключва възможността за
приключване на изпълнителното производство, когато то е образувано въз
основа на обезпечителна заповед.
В този смисъл е абсолютно безразлично в случая, че съдебното
производство по обезпечения иск още не е приключило с влязъл в сила съдебен
4
акт. Сам по себе си този факт не влияе на обезпечителното производство –
евентуалното отхвърляне на иска или прекратяване на производството не
водят автоматично до отмяна на наложените обезпечителни мерки, нито
пък уважаването изцяло или отчасти на обезпечения иск трансформира ex
lege обезпечителните мерки в изпълнителни такива. Това обстоятелство
може да се разглежда само като индиция, че всъщност не е отпаднал
интересът от обезпечението от страна на кредитора, че обезпечението е
още активно и следователно не може да се приеме за изчерпан предметът
на делото.
Всичко това означава, че след налагане на обезпечитлните мерки,
изпълнителното дело остава висящо до свършването му чрез вдигане на
наложените обезпечителни мерки въз основа на съдебно определение.
Производството, за което е образувано това дело, не е изпълнително и не се
подчинява на режима на чл. 433 ал. 1 от ГПК, поради което „изпълнението“
не може да бъде прекратено на никое от изброените основания, нито пък
може да бъде приключено на основание ал. 2 на чл. 433 от ГПК по горните
съображения. Освен това висящността на делото се обуславя и от
законовопризнатата възможност на страните по чл. 398 от ГПК да
поискат, при съответните условия, замяна на една обезпечителна мярка с
друга, което не може да бъде извършено, ако производството не е витално –
тоест е несъстоятелен мотивът на СИ, че „повече действия по това дело
не могат да бъдат извършвани“.
Тук следва изрично да се посочи следното, във връзка с приложението
на чл. 120 от ПАС, съгласно който „ал.1- Изпълнителните дела, образувани
въз основа на обезпечителни заповеди, се архивират и унищожават по общия
ред след влизане в сила на постановлението за прекратяване или
приключване;
ал. 2 - При унищожаване от делата се изваждат обезпечителните
заповеди, връчените запорни съобщения и протоколите за опис на вещи.
Извадените книжа се подреждат в обща папка, като се съхраняват в срока
по чл. 65, ал. 1;
ал. 3 - Вдигането на наложените обезпечителни запори по архивирани
или унищожени дела се извършва след представяне на заверен препис от
5
влязло в сила определение на съда по чл. 402, ал. 3 ГПК по молба на
заинтересовано лице, депозирана най-късно в срока по ал. 2. Съобщенията за
вдигане на запора се изпращат до ответника или трети лица въз основа на
данните за тях от запазените при архивиране на делото книжа.“
ПАС е нормативен акт със значително по-ниска йерархическа степен
от ГПК и нормите му, противоречащи на тези на кодекса, се заместват от
последните. Доколкото, с оглед всичко гореизложено, касаещо
фундаменталните принципи и механизми, регулиращи обезпечителното и
изпълнителното производство, е налице сериозна конфронтация между
разпоредбата на чл. 433 ал. 3 от ГПК вр. чл. 402 ал. 3 от ГПК от една
страна и разпоредбата на чл. 120 ал. 1 от ПАС, от друга, то безусловно
приложение намират нормите на процесуалния закон. Нормата на ПАС се
явява непрецизна и противоречаща на по-висш нормативен акт, а и сама по
себе си тя касае реда за „архивиране и унищожаване“ на изпълнителните
дела, образувани въз основа на обезпечителни заповеди – тоест тя не
въвежда директно правила за „прекратяването или приключването“ им,
което следва да се извършва при стриктно спазване на ГПК.
В обобщение – жалбата е основателна и следва да се уважи, макар и по
различни от изложените в нея съображения. Атакуваното разпореждане на
ДСИ е незаконосъобразно и следва да се отмени като такова.
С оглед изхода на процеса на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., съгл. чл. 27
от ЗПП.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 05.04.2021г. на ДСИ при НзРС по изп. Д. №
101/2018г. на СИС при НзРС, с което съдебният изпълнител е приключил
изпълнителното производство по делото без вдигане на обезпечителните
мерки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
6
ОСЪЖДА П. Й. П. и З. М. П. да заплатят на КПКОНПИ направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7