Р Е Ш Е Н И Е

 

   Гр. София, 24.01.2020г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа т.д.№ 163 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба с вх.№ 20200120093019, подадена от И.Е.Р. като управител на „К.Д“ ООД чрез пълномощника му адв. Д.К.срещу отказ на Агенцията по вписванията № 20200113154910/14.01.2020г., с който е отказано вписване на промени по партидата на „К.Д“ ООД, изразяващи се в заличаване на И.Е.Р. като съдружник. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените в жалбата съображения и претендира отмяната му и даването на указания на Агенцията да извърши поисканото вписване.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Обжалваният отказ е постановен по заявление по образец, с искане за вписване на промяна на обстоятелства по партидата на „К.Д” ООД, а именно заличаване от търговския регистър на съдружника И.Р., като заявлението е подадено от името на дружеството чрез адв. К., упълномощена от И.Р. като управител на дружеството съгласно приложеното пълномощно. Със заявлението е представено уведомление от 10.10.2019г. за напускане до дружеството, в което се сочи, е не желае да бъде съдружник и да притежава дялове, като иска да продаде дяловете си по номинална стойност на другите съдружници или лице, посоченото от тях, като в случай, че липсва интерес за придобиване на дела и ако не се постигне споразумение за продажбата му, уведомлението да се счита за предизвестие по чл. 125, ал.2 от ТЗ. Под текста е отразено, че уведомлението е получено на същата дата – 10.10.2019г. от И.Е.Р. като управител.

Длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ на 14.01.2020г. с мотив, че от представените документи не се установява настъпване на заявеното обстоятелство, като е изложило, че при прекратяване на членството в дружество с ограничена отговорност следва да бъдат представени доказателства за съдбата на освободените дялове на дружеството, а с оглед напускането на съдружника, дружеството остава като еднолично, което следва да се заяви. Посочено е, че възможната промяна в размера на капитала е обстоятелство, за което се следи служебно, като при вписване на заявеното в случая ще се наруши императивната разпоредба на чл. 117, ал.1 и ал.2 от ТЗ, тъй като ще е налице несъответствие между вписания размер на капитала на дружеството и сумата от дяловете на съдружниците. Освен това в мотивите е посочено, че с оглед заявеното напускане на съдружника, следвало да бъде взето решение на ОС от оставащия съдружник за уреждане статута на дружеството, обективирано и в изменен дружествен договор. Посочено е и че уведомлението е получено от същото лице, от което изхожда, а не от другия управител, респ. не са уведомени органите на дружеството и другите съдружници, за да може дружеството да предприеме необходимото с оглед настъпилата промяна в съдружниците.

Съдът констатира, че жалбата, с която е сезиран, е в срок и е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.13 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ към заявлението се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл.21 т.5 от закона длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл.24 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.

Съгласно чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, отправено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ. Законът свързва напускането на съдружника с изтичане на срока на даденото предизвестие, като не предпоставя като условие за осъществяване на фактическия състав на прекратяване на участието на съдружника в ООД, уреждането на имуществените последици от горното, които са последващи. Предвидената особена процедура за напускане на съдружника при бездействие на дружеството е изключение от общото правило, че освобождаването се извършва по решение на Общото събрание и предполага бездействие на дружеството в определения срок от получаване на изявлението, като за да се установи, че са налице предпоставките за горното следва да е връчено надлежно уведомление, респ. надлежно отправено писмено предизвестие от съдружника. Предвид горното са основателни доводите по жалбата, че за напускането на съдружник не се изисква да са уредени имуществените последици от горното, а същото настъпва автоматично с изтичане срока на предизвестието, в която насока има задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 46/22.04.2010г. по т.д.№ 500/2009г., ІІ т.о., ВКС и много други, част от тях цитирани в жалбата.  Предвид горното за установяване на настъпването на заявеното за вписване обстоятелство жалбоподателят следва да установи, че е отправил надлежно предизвестие до дружеството и изтичането на законоустановения тримесечен срок, евентуално друг срок, ако е предвиден по устава. Предвид горното съдът не споделя мотивите на длъжностното лице в частта, че е необходимо последващо решение на ОС, за да бъде вписано напускането на съдружника.

            Същевременно съдът споделя изводите на длъжностното лице, че така представените доказателства не установяват, че е налице надлежно връчено предизвестие за напускане от съдружника И.Р.. Представеното такова, изходящо от него, той е получил лично макар и в качеството си на управител на дружеството, с което на практика е уведомил сам себе си, което не отговаря на целта и изискванията на закона. Смисълът на уведомлението е да се даде възможност на дружеството да организира дейността си с оглед напускането на съдружника. Следователно, макар за уведомлението да няма изискване за форма или съдържание по ТЗ, същото следва да достигне до дружеството, за да може да се предприемат необходимите действия. В конкретния случай няма данни за горното, тъй като уведомлението е получено от лицето И.Р., от което изхожда, който макар и към онзи момент да е бил един от двамата вписани управители, той на практика е уведомил сам себе си. Като управител той е могъл да свика ОС, на което да бъде взето решение за освобождаването му като съдружник, поемане на дяловете, респ. промяна на капитала. Няма основание да му се признава право да черпи права от собственото си бездействие. Когато дружеството има двама управители, както е в случая, за да се породят последиците на потестативното право по чл. 125, ал.2 от ТЗ, което както се посочи по-горе е изключение от общия принцип, че промените са по решение на Общото събрание на съдружниците, следва да има надлежно уведомяване на другия управител. Твърденията на жалбоподателя, че другият управител И. Николов Доброволов се бил десезирал от дейността на дружеството и бил в чужбина не са подкрепени от никакви доказателства, но горното не променя извода, че като уведомява сам себе си за напускането си, не е постигната целта на закона, а именно дружеството да може да организира дейността си, тъй като се касае именно за негово лично бездействие. Няма пречка и е следвало именно с оглед спазване на императивните изисквания за съответствие на капитала и дяловете на съдружниците и предприемане на необходимите действия с оглед напускането на единия съдружник, уведомлението да бъде отправено до другия управител или да бъде връчено съгласно изискванията на чл. 50, ал.3 от ГПК в канцеларията на юридическото лице. В този смисъл, че когато се касае за връчване на юридическо лице, връчването следва да бъде в канцеларията на адреса на управление има и практика на ВКС, която макар и да е по спазване на изискванията за поканата по чл. 139 от ТЗ, е актуална и за уведомлението по чл. 125от ТЗ, която е обективирана в решение по т.д.№ 633/2010г., І т.о. и много др. В случая не е спазено горното изискване, тъй като връчването е на лицето, от което и изхожда самото изявление. Следователно няма данни за надлежно връчено предизвестие за напускане на съдружника Р., който е уведомил сам себе си, а не дружеството чрез връчване в канцеларията му по реда на чл. 50, ал.3 от ГПК или на другия управител, за да се приеме, че е изпълнен фактическия състав на чл. 125 от ТЗ. Предвид горното съдът споделя мотивите на длъжностното лице, че така представеното уведомление по чл. 125 от ТЗ не се установява да е осъществило целта си, тъй като не е връчено надлежно при спазване на изискванията на чл. 50, ал.1 и чл. 50 ал.3 от ГПК, поради което не са налице предпоставките за вписване на обстоятелството. Цитираната от жалбоподателя практика не съставлява задължителна за съдилищата, тъй като не е по реда на чл. 290 от ГПК или обективирана в ТР, а и в противния смисъл също има обилна съдебна практика, включително и на САС, както и цитираната от длъжностното лице.

Предвид горните съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна, отказът следва да бъде потвърден, а тя да бъде оставена без уважение.

            Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И:

           

            ОСТАВЯ без уважение жалба с вх.№ 20200120093019, подадена от И.Е.Р. като управител на „К.Д“ ООД, ЕИК ******, чрез пълномощника му адв. Д. К., срещу отказ на Агенцията по вписванията № 20200113154910/14.01.2020г., с който е отказано вписване на промени по партидата на „К.Д“ ООД, изразяващи се в заличаване на И.Е.Р. като съдружник.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                 СЪДИЯ: