Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 14.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното
заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ВАЛЕНТИНА
П.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 1481/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 378/2019 г. Добричкият районен съд със заповед № 215/06.02.2019 г. е
разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ М.С.А. с ЕГН **********
***, в качеството на кредитополучател по договор за стоков кредит №287583,
сключен на 28.08.2017г. между длъжника и „Банка ДСК” ЕАД, ДА ЗАПЛАТИ на
кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София-1335, бул. „Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявана от управителите М.Д.Д.с ЕГН **********
и Н.Т.С. с ЕГН **********, чрез пълномощника юрисконсулт А.Б., със съдебен
адрес:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, следните суми: 1) 2 298,69 лева, представляваща дължима сума /главница/ по договор за стоков
кредит №287583, сключен на 28.08.2017г., заедно със законната лихва върху нея,
считано от 31.01.2019г. до окончателното плащане. 2) 588,01 лева, представляваща договорна лихва за периода от
22.10.2017г. до 15.05.2018г.; 3/ 125,39
лв., представляваща обезщетение за забава по договора за периода от
22.10.2017г. до 31.01.2019г. /датата на подаване на заявлението в съда/. 3) 110,72 лева, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело №378/2019г. по описа на ДРС за
държавна такса /60,72 лв./ и за юрисконсултско
възнаграждение /50 лв./.
Съобщение до длъжника е изпратено до регистрираните постоянен и настоящ
адрес. Тъй като длъжникът не е открит и не се е намерило лице от домашните му,
съгласно да получи съобщението, длъжностното лице по призоваването е залепило
уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в
двуседмичен срок от залепването следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да
получи книжата по делото. На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за
изпълнение се счита за връчена на длъжника с изтичане на срока за получаването
й от канцеларията на съда.
При служебна проверка в ТД на НАП Варна, офис Добрич, е установено, че
длъжникът няма регистрирани трудови договори към настоящия момент. В изпълнение
на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./
съдът с разпореждане от 18.03.2019 г. е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса.
В изпълнение на посочените
указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело №
1481/2019 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането
му относно процесните суми.
В условията на евентуалност ищецът
е предявил и осъдителни искове за присъждане на процесните суми срещу
ответника.
След справка с книжата се установява, че в сроковете и по реда на чл.
131 от ГПК ответникът, чрез особения представител адвокат Ц.Г. ***, е представил отговор на исковата молба, според
който предявените искове са недопустими и неоснователни.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 28.08.2017 г. между „БАНКА ДСК”
ЕАД, като Кредитор и М.С.А. като Кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит № 287583, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С подписването на договора Кредиторът се е
задължил да отпусне на Кредитополучателя стоков кредит в размер на 2 381,01 лв.
за закупуване на стоки, описани в договора за кредит, конто се продават от „Технополис”,
наричан за кратко „Търговец”. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят
се е съгласил предоставеният му от страна на Кредитора кредит да бъде усвоен
еднократно, чрез превод на сумата по банковата сметка на Търговеца, като
извършването на плащането пo посочения начин съставлява изпълнение на
задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя кредита, предмет
на договора.
Погасителните вноски, които
Кредитополучателя се е задължил да изплаща на Кредитодателя,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен процент на разходите.
Годишният процент на разходите е посочен в погасителния план, представляващ неразделна
част от договора за кредит и включва лихви и такси, които Кредитополучателят
дължи на Кредитора.
Не се спори по делото, че страните
са постигнали съгласие за срока на договора кредит да се олихвява с фиксиран лихвен
процент, който е посочен в него, като лихвата се начислява върху усвоената и
непогасена част от кредита и се заплаща месечно. Така, договорната лихва по
кредита е уговорена от страните в размер на 1 070,47 лв., а общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 3 451,48 лв.
На основание сключения между
страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в
срок до 28.08.2019 г., на 24 броя месечни погасителни вноски, съгласно
погасителен план неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска. Първите 23 броя вноски са в размер
на 145,16 лв. всяка, а последната погасителна вноска е в размер на 112,80 лв.
Според процесния
договор крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
28.08.2019 г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е
изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът
е обявен за предсрочно изискуем, на основание т. 12.1 от Общите условия, неразделна
част от договора за кредит. Съгласно посочената разпоредба при допусната забава
в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
По делото е представено
уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-ДСК/
287583, което „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е изпратила до кредитополучателя, че
поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни
вноски по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен
размер. Това писмо е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Лучия Тасева Тасева, per. № 737, (на когото
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД е възложила правомощията по чл. 18,
ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители). Уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост е получено от съпругата на длъжника на 18.10.2018 г.
Съгласно Общите условия към
договора за стоков кредит, при забава в плащането на месечна погасителна вноска
от деня следващ падежната дата, определена в погасителния план, частта от
вноската представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. На
посоченото основание на Кредитополучателя е начислена лихва за забава в размер
на 125,39 лв. за периода от 22.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението
в съда.
Страните са уговорили, че усвоената парична сума за
срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечният
размер, на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от
датата на покупката на стоката от търговския обект, като годишният лихвен
процент е в размер на 39,59%, а годишният процент на разходите е определен на
47,52%.
По делото е представено Уведомление
за цесия, изпратено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по реда на чл. 99
от ЗЗД до ответника, в което е съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора
кредиторът го кани да изплати или разсрочи задължението си, като ако не изплати
или разсрочи задължението си, срещу него ще бъдат предприети съдебни действия
за събиране на дължимите суми, както и на гърба на уведомлението изрично е
посочено, че вземанията по процесния договор са
изцяло изискуеми.
Не се спори по делото, че на
15.05.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за покупко - продажба на вземания (цесия) от дата 11.04.2018
г. между „БАНКА ДСК” ЕАД, и „Агенция за събиране на вземания” АД, по силата на
който вземането, произтичащо от Договор за стоков кредит № 287583 от дата
28.08.2017 г. между „БАНКА ДСК” ЕАД и М.С.А., е прехвърлено в полза на „Агенция
за събиране на вземания” АД, /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Следва да се отбележи, че Договорът за заем съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица.
На ответника е изпратено по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление
за предсрочна изисуемост от страна на „Банка ДСК”
ЕАД, съотв. с Изх. № УПЦ-П-ДСК/287583 от 29.05.2018 г., посредством „Български пощи” ЕАД с известие за
доставяне.
Сочи се, че кредитополучателят не
е извършил погашения по процесния договор, като е
изпаднал в забава, поради което кредиторът претендира и обезщетение за забавено
плащане на главното задължение. За да реализира правата си по договора,
кредиторът е подал заявление по чл. 410 от ГПК. След постъпване на възражение в
срока и по реда на чл. 414 от ГПК за кредитора се породил правен интерес от
търсената искова защита, с оглед установяване дължимостта
на процесните суми.
За основателността на иска в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че
между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който той е изпълнил задължението си да
предостави парична сума в заем на ответника.
Разпоредбата на чл. 9 от Закон за
потребителския кредит гласи, че Договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Според ал. 2-ра на същия член страни по договора за потребителски
кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност (чл. 9, ал. 3 от ЗПК), а кредитор е
всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност
(чл. 10, ал. 4 от с.з.).
Договорът за потребителски кредит
следва да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен
и разбираем начин, като всички елементи на договора е нужно да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора – чл. 10 от ЗПК.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит
се установява от писмените доказателства, приети по делото: искане за отпускане
на стоков кредит, договор за стоков кредит, общи условия, преводно нареждане,
погасителен план, чиято истинност не е оспорена от ответника. Искането за
отпускане на потребителски кредит, договорът, общите условия са двустранно
подписани и съдържат уговорки за всички съществени елементи на договора за
потребителски кредит.
По отношение на сключения между
ищеца и „Банка ДСК” ЕАД Договор за цесия, същият е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона
случаи/, с вещно-облигаторно действие. Този договор е
каузален, т.е. неговата валидност зависи от наличността на правно основание –
цесията е нищожна, ако й липсва правно основание или ако основанието й е
противно на закона, или ако е сключена в заобикаляне на закона /чл. 26 от ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Настоящият състав приема, че
ответникът е уведомен за извършената цесия, чрез получаване препис от исковата
молба и приложенията към нея. С получаване на препис от исковата молба, с
приложенията към нея, съдържащи процесният договор за
цесия и изричното писмено пълномощно на цесионера да
извърши уведомяване от името на цедента, ответникът
като длъжник е узнал за цедирането на вземането. Уведомлението
е факт, който е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право.
Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за установяване съществуването на цедираното
вземане следва да бъде зачетено. В този смисъл е и съдебната практика: Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. дело № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о; Решение №
3/16.04.2014 г. по т. дело № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о.; Решение №
78/09.07.2014 г. по т. дело № 2352/2013 г. на ВКС, II т.о.
С оглед изясняване фактическата
обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице, по която В.П. дава заключение, което не е оспорено от страните и
като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда. Според същото от приложените и предоставете от ищеца счетоводни
документа по отношение на процесния договор за
потребителски кредит се установява, че „Чистата стойност” на кредита по процесния договор е 2 381 лв., като за периода от
22.10.2017 г. до 28.08.2019 г. размерът на неплатената главница по кредита е
2 298,69 лв., а неплатената възнаградителна лихва се равнява на
1 007,63 лв.
Вещото лице докладва, че по силата на процесния договор М.С.А. се е задължил на всяко 22-ро число
да погасява задължението си с месечна погасителна вноска от 145,16 лв.,
включваща главница и дължима вънградителна лихва.
Експертът е категоричен, че ответникът е погасил само една вноска на 22.09.2017
г., като „Банка ДСК” ЕАД е осчетоводила това погашение като заплащане на
главница от 82,32 лв. и дължима възнаградителна лихва от 62,84 лв. Вещото лице
не е констатирало наличието на други погасителни вноски да са внесени по банковата
сметка на ответника, чрез която се извършват погашенията по обсъждания
договор.
По отношение на размера на обезщетението за забава,
начислено за периода на забава от 19.10.2018 г. до 04.02.2019 г. вещото лице е
изчислило, че възлиза на сумата от 100,10 лв.
Ответникът носи доказателствената
тежест да докаже, че е извършил плащане на исковите суми, като са допустими
само писмени доказателства с оглед нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК и чл.
77 от ЗЗД. Доказателства в това отношение по делото не са представени.
В обсъжданата хипотеза безспорно е съществуването на валидно заемно
правоотношение по Договор за потребителски кредит, по силата на което ищецът е
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 2 381,01 лв., реално
усвоен от последния, който кредит е използван за закупуване на стоки, описани в
Договора за кредит, които се продават от „Технополис”.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, като същият се сключва в писмена форма.
Съгласно ТР № 8/2017 г. от
02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да прецени съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение към момента
на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
При положение, че съществуването на вземането се установява към момента, в конто се
формира СПН следва ла се уважат изискуемите вземания към същия момент. В случая
на 28.08.2019 г. е изтекъл срокът на договора, което налага извода, че е
настъпила изискуемостта на търсените със заявлението и впоследствие с исковата
молба суми в пълен размер.
Това е така, тъй като искът по чл. 415-422 от ГПК за вземане по договор
за банков кредит при претендирана от ищеца предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК.
В производството по настоящото дело съдът следва да установи дали
ищецът има вземане, така, както е заявено по основание и размер в заповедното
производство. Според неоспорено от
страните и прието по делото заключение на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е изправна страна по процесния
договор, тъй като същият е изпълнил задължението си да предостави заемните
средства на ответника, съобразно уговореното между страните. Вещото лице
докладва, че непогасеното задължение към Банката е в съответствие с претендираните в исковата молба суми, като потребителят не
е изпълнил задължението си да върне предадената парична сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва по начин и в срок, посочен по договора.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответницата
възражения нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи,
правоотлагащи такива, които успешно се
противопоставят на вземането на кредитора.
След като ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване съществуването на елементите от
фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право,
искът като основателен следва да бъде уважен за посочените от вещото лице суми.
По отношение на исковата
претенция по чл. 86 от ЗЗД за горницата от 100,10 лв. до заявените 125,39 лв. предявеният
иск подлежи на отхвърляне.
Съответно, при така постановения
резултат, и основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените от
него съдебно-деловодни разноски по настоящото делото, а именно на сумата от 747,36
лв. /седемстотин четиридесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/. По
отношение на съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство,
същите възлизат на 109,79 лв. /сто и девет лева и седемдесет и девет стотинки/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че длъжникът М.С.А. с ЕГН ********** ***, в качеството на кредитополучател по Договор
за стоков кредит № 287583, сключен на 28.08.2017 г. между длъжника и „Банка
ДСК” ЕАД, ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд заповед № 215/06.02.2019
г. по ч. гр. дело № 378/2019 г. в полза на кредитора „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Люлин”, ж.к. „Люлин-
1) 2 298,69 лв. /две
хиляди двеста деветдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща дължима сума /главница/ по Договор за стоков кредит № 287583,
сключен на 28.08.2017 г., заедно със законната лихва върху нея, считано от
31.01.2019 г. до окончателното плащане;
2) 588,01 лв. /петстотин осемдесет и осем лева и една стотинка/,
представляваща договорна лихва за периода от 22.10.2017 г. до 15.05.2018 г.;
3) 100,10 лв. /сто лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение
за забава по договора за периода от 19.10.2018 г. до 31.01.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата от 100,10 лв. до 125,39 лв.
ОСЪЖДА М.С.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Люлин”, ж.к. „Люлин-
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: