Р Е
Ш Е Н
И Е № 63
гр. Стара Загора, 10.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Зорница
Делчева
и с участието на прокурора Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 37 по описа
за 2022 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от З.Н.З. *** чрез
пълномощника му адвокат Владимир Чилингиров против Решение № 320/ 03.12.2021г,
постановено по АНД № 2669/2021 г. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърден Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 30694220, издаден от ОД на МВР Стара Загора,
за нарушение на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, установено с
автоматизирано техническо средство. В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.
2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора въззивният
съд се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка като решението е
бланкетно и не съответства на доказателствата по делото, а изводите и
заключенията са необосновани. Счита за недоказано извършването на вмененото
нарушение, тъй като по делото не са установени точното място на извършване на
нарушението, въведеното ограничение на скоростта с пътен знак, наличието на
този пътен знак в момента на твърдяното нарушение, обстоятелствата при използване
на АТСС според изискванията за работа с него. Твърди, че не са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г на МВР и
изготвените с него видеозапис и извлечение-разпечатка не могат да се ползват
като веществени доказателства в административнонаказателния процес.
Обосновава липса на покриване на
законовото изискване за пълно посочване на нарушената правна норма, което
заедно с непосочването на пред кого и в какъв срок ЕФ може да се обжалва представляват
съществени процесуални нарушения. Въз основа на изложените подробни съображения
в подкрепа на наведените касационни основания е направено искане за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което електронният фиш да бъде отменен
като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски пред двете съдебни
инстанции.
Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на МВР Стара Загора, в представено писмено възражение от
процесуалния представител юрисконсулт М. оспорва жалбата като неоснователна.
Моли решението на районния съд да бъде потвърдено и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение от касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара
Загора е Електронен фиш серия К № 3069422, издаден от
ОД на МВР Стара Загора, с който на З.Н.З. ***, на основание чл.189, ал.4 във
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП. В
електронния фиш е посочено, че на10.09.2019 г., в 11:40 ч, в област Стара Загора, АМ Тракия, км.205 в посока към гр.Бургас е управляван лек
автомобил „Опел Астра Ночбак” с рег. №***, собственост на З.З., със скорост 123
км/ч при ограничение от 90 км/ч. Нарушението
е установено и заснето с мобилна радарна система TRF1-M 657 и
приспаднат километров толеранс от -3 км/ч.
За да потвърди електронния фиш, Старозагорският районен съд е изложил
съображения за неговата формална и материална законосъобразност. Според
съда събраните по делото доказателства
установяват по безспорен начин от обективна и субективна страна извършването на
твърдяното административно нарушение на ЗДвП и установяването му със
сертифицирано и изправно техническо средство, чийто вид и модел са коректно
описани в електронния фиш. Съдът е обосновал приложимост на реда за
санкциониране по чл.189, ал.4 от ЗДвП с електронен фиш, в случая и изряден от
формална страна. Не споделя оплакванията на жалбоподателя относно неотчетен
толеранс при определяне на превишението на скоростта и липса на доказателства
за реално въвеждане на ограничението й. Прието е, че наложеното наказание
съответства по вид и размер на предвиденото в закона за разглежданото деяние.
Въз основа на изложените мотиви е направен извод, че обжалваният ЕФ е издаден в
съответствие с приложимите законови разпоредби и следва да бъде потвърден.
Обжалваното решение
на Районен съд Стара Загора е валидно,
допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Изложени са мотиви относно извършена преценка на
събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства съдът е приел за
установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи
следват от тях, включително по наведените оплаквания на касатора в жалбата
срещу ЕФ. Действително не е налице произнасяне в детайли, но с оглед
несъстоятелността на инвокираните доводи това не се отразява върху крайния
резултат от спора.
Напълно се споделя изводът на въззивната
инстанция, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели или да могат да доведат
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. При съобразяване
формата на електронния фиш с императивните изисквания на специалната норма на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, административнонаказателното обвинение е формулирано
конкретно, ясно и точно от фактическа и правна страна, а ЕФ съдържа всички
изискуеми реквизити.
Неоснователно е
оплакването на касатора, че по делото липсват доказателства за техническата
изправност и за одобряване типа на средството за измерване на скоростта. В чл.4 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, е
предвидено за контрол на движението по пътищата да се използват АТСС, одобрени
по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. За тези предпоставки по
делото са налични писмени доказателства - Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835/ 24.10.2010г, валидно до 24.02.2020 г за мобилна
система за видео контрол на нарушенията за правилата на движение тип TRF1-M и
Протокол от проверка № 3-49-19/ 01.08.2019г. В последния изрично е отбелязано,
че мобилната система идедт. № 657 съответства на одобрения тип. В приложения по
делото Протокол за използване на АТСС рег.№ 3573/ 11.10.2019г с дата на
използване 10.09.2019г е посочена система със същите тип и номер. Изложеното
води до извод за изправност на техническото средство, респективно за истинност
на отчетените от него резултати от измерване на скоростта на движение на
автомобилите. Следователно изготвените с него видеозапис и
извлечение-разпечатка са годни веществени доказателства в
административнонаказателния процес.
На следващо място, от цитирания Протокол за използване на
АТСС рег.№ 3573/ 11.10.2019г – приложение към чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от
Наредбата, се установяват време на работа и местонахождението на уреда, посока
на движение на контролираните МПС, вид на пътната мрежа, общо ограничение на
скоростта, режим на измерване и посока на задействане, а в графа „номер на
служебен автомобил /само за мобилно АТСС в МПС/“ е отбелязано СТ4619АК
/съответстващо на посоченото в Протокола от проверка № 3-49-19/ 01.08.2019г/.
От удостовереното с този протокол се установяват конкретните място и начин на
извършване на контрол на движението, поради което и с оглед и кореспондиращото
му доказателствено средство /снимков материал/ се потвърждават по несъмнен начин
всички цитирани факти и необходими технически параметри, релевантни за
съставомерността на деяние, квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1
от ЗДвП, включително посоката на движение, ограничението на скоростта и
разположението на пътния знак. Ограничението
на скоростта от 90 км/ч при движение по участъка от Автомагистрала „Тракия“
при км.205 към датата на извършване на твърдяното нарушение е валидно и
надлежно въведено с пътен знак В-26 съгласно приложената заповед на АПИ.
По съществото на спора районният съд
правилно е приел за безспорно доказано вмененото нарушение на ЗДвП, за което на
основание чл.189, ал.4 законният представител на собственик на МПС, управлявано
с превишена скорост, се санкционира чрез
издаване на електронен фиш. В случая от приложената
като веществено доказателствено средство разпечатка от видеоклип № 13411 и
Протокола за използване на АТСС рег.№ 3573/ 11.10.2019г безспорно се
установяват всички цитирани факти и необходими технически параметри, релевантни
за съставомерността на деяние, квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Доказателствената им сила не е разколебана по никакъв начин, с оглед на
което съдът не е имал задължение служебно да събира други доказателства. За
доказване на наведените оплаквания относно режима на използване на АТСС и
свързаните с това действия на служебните лица тежестта е възложена на касатора,
който не е предявил съответните искания. Нарушението е установено с годно
техническо средство, а З.З. като собственик на заснетия да се движи автомобил със скорост от 123 км/ч, превишаваща
разрешената с 33 км/ч и при правилно
отчетен толеранс спрямо измерената скорост от 127 км/ч, не се е възползвал от
законовата възможност да подаде декларация по чл.188 от ЗДвП, от което следва,
че правилно е санкциониран с налагане на наказание в законоустановения вид и
размер по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
По тези съображения Старозагорският административен
съд намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна
на решението на районния съд и то следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80лв, определено в минималния размер по чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 320/ 03.12.2021г, постановено по АНД № 2669/2021 г. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърден Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 30694220.
ОСЪЖДА З.Н.З.
ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата
80 /осемдесет/лв за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.