РЕШЕНИЕ

 

 

                                                Номер………../……….

   

                                       Година 2020                 Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                           двадесет и седми състав

На петнадесети декември                                 Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4319 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „Е.М." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Л.Н.Р., депозирана чрез адвокат Н.И.К. -ВТАК, против Наказателно постановление № 03-012422 от 19.02. 2020год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв. на основание чл. 415в, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата.

.

      В жалбата се моли за отмяна на НП, като се изтъква, че са допуснати нарушения при приложението на материалния закон. Сочи се, че правната квалификация в обжалвания акт е сгрешена, което обосновава незаконосъобразността му. Бланкетно се сочи, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването на обжалваното постановление, без да се излагат съображения за това твърдение. Твърди се, че въпреки изпълнението на предписанието, отправено от проверяващите органи  е наложено наказание. Моли се и за присъждане на сторените разноски в полза на въззивното дружество.

 

     В съдебно заседание въззивната страна се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- адв.К., който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Допълнително сочи , че липсва обществена опасност на деянието, тъй като не били ощетени правата на работниците, а и същото било отстранено след връчване на предписание от компетентните органи. Моли за отмяна на НП или за редуциране на наказанието до законоустановения минимум, както и  з присъждане на сторените по делото разноски.

    Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява надлежно упълномощен процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

     През месец януари 2020год. служители на Дирекция „ИТ“ Варна, в това число и св. М.О.-Ж. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на въззивното дружество като работодател. Поводът за проверката бил постъпил сигнал в Д“ИТ“-гр.Варна  от работници, че през месец декември 2019г. работодателят е изготвил допълнителни споразумения за намаляване на трудовото възнаграждение считано от 01.10.2019г., което работниците отказали да подпишат, но въпреки това получили по-малко от договореното възнаграждение за месеците ноември и декември. В хода на проверката от представените от възз. дружество документи, в това число и трудов договор с лицето . .,  ведомост за заплати за м.12.2019г., присъствена форма за явяване на работа за м.12.2019г., документ за изплатен аванс за м.12.2019г., документ за изплатено възнаграждение за м.12, обяснения от гл. счетоводител и от управителя на дружеството, било установено, че . .  работела във възз. дружество , ТЦ-Бургас, на длъжност продавач-консултант. На база на представените документи, св.Ж.  установила, че за ., съобразно установената в дружеството периодичност на плащанията, трудовите възнаграждения за . следвало да се изплащат до 15-то число на следващия месец. Констатирала още, че за м.12.2019г. от страна на възз. дружество не било изплатено уговореното основно трудово възнаграждение в пълен размер- 673лв. Според представените документи за м.12.2019г. за П. било начислено основно месечно възнаграждения в размер на 610лв., което било изплатено съобразно представената разпечатка за банков превод на 15.01.2020г..

   Констатациите от проверката били обективирани в КП № ПР2001026/07.022020год. в който били дадени и задължителни предписания едно от които да било да се изплати разликата до уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа за м.декември 2019г. за работника Е.Ш. в срок до 17.02.020год..Препис от протокола бил връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице на 07.02.2020год..

     За констатираното нарушение на 10.02.2020год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН бл. № 03-012422, в който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата. Посочено било че нарушението е извършено в гр.Варна, на 16.01.2020год., към който момент следвало да бъдат изплатено трудовото възнаграждение на работника Ш. пълен размер. Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощено лице, което го подписало с отбелязване, че има възражение. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу него постъпило писмено възражение, с твърдение, че е допусната счетоводна грешка при изготвяне на фиша.

     На 19.02.2020г. по АНП постъпили доказателства – фишове за изплатени възнаграждения в пълен размер от страна на възз.дружество.

     На 19.02.2020год., въз основа на акта и постъпилите от страна на дружеството доказателства, АНО издал атакуваното НП, като е приел фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл.270, ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата , но е отстранило нарушението веднага след установяването му и на основание чл. 415в, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 250лв..

     В съдебно заседание показания е дала св.М.О.-Ж. – инспектор в Д“ИТ“, която в показанията си излага възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика. Сочи че по време на проверката било установено чрез обяснение на счетоводителя на дружеството каква е периодичността на заплащане на заплатите на ., както и че заплатите се превеждали по банков път от седалището на дружеството в гр.Варна.

    Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло с доверие като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

 

   Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

      Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

        Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.

     АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

     АУАН е съставен в присъствието на упълномощено лице и един свидетел.  Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

     Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,  но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на  чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

     Съдът намира, че липсата на доказателства, че възз. е  бил запознат със становището на процесуалния представител на АНО по депозирани от него възражения не е съществено процесуално нарушение, тъй като дружеството се защитава срещу фактите посочени в НП,  не срещу становище на процесуалния представител на наказващия орган. Действително в НП липсват изрични мотиви защо възражението срещу АУАН не е било възприето от АНО. Горното обаче не представлява съществено нарушение на процес. правила, тъй като на първо място формалните реквизити на НП са изчерпателно посочени в нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН и там излагане на мотиви досежно отхвърляне на възражение не се съдържа.

     АУАН така и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Макар и твърде лаконични фактическите обстановки изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение – неизплащане на уговореното основно месечно трудово възнаграждение за месец декември 2019г. в размер на 673лв. на работника . .. Посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които според АНО подкрепят адм.наказателното обвинение. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице в тази връзка не споделя наведеното от въззивника възражение в тази насока.

     Съгласно чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата размерът на работната заплата на работниците и служителите се определя в индивидуален трудов договор в съответствие с постигнатите договорености по работната заплата и колективния трудов договор.

    Нормата на чл. 128, т.2 от КТ вменява в задължение на работодателя да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ определя начините за плащане.

     От събраните по делото доказателства може да се направи категоричен  извод за извършено от жалбоподателя и настоящ въззивник нарушение на чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал.2 и ал. 3 от Кодекса на труда.

     По делото няма спор по отношение на това, че въззивникът към месец декември 2019г. има качеството работодател по отношение на . ., като и че на за този месец на работничката не е изплатено уговореното основно месечно трудово възнаграждение в пълен размер на 673лв.. За този месец от страна на работодателя е било начислено и изплатено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610лв, вместо уговореното между работника и работодателя с трудов договор от 20.02.2018г. основно месечно възнаграждение в размер на 673лв.. В горната насока в същност са и всички събрани по делото доказателства – ведомост за заплати за м.12.2019г., присъствена форма за същия месец, ТД случен между . и въззивника,  документи за платен аванс и заплата, обяснения от страна на управителя на дружеството и от страна на счетоводителя, както и идентификационна карта. Не е спорно и това, че заплатите на . са се изплащали в срок до 15 число на следващия месец, като в тази насока са обясненията на счетоводителя на  въззивното дружество, както и показанията на св. Ж.. Следователно уговореното и дължимото за месец  декември 2019год.  възнаграждение на работничката . е следвало да бъде платено в пълен размер до 15.01.2020г.- сряда работен ден, в което няма спор, а и по категоричен начин се установява от доказателствата по делото. Доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то следва да се счита довършено в първия ден след изтичането на срока, до който е следвало да бъде предприето действието по изплащане на основното възнаграждение в пълен размер.

     В случая, съдът намира, че правилно е опред. датата на извършване на нарушението-16.01.2020г., защото от този ден работодателят е в забава по отношение изплащането на процесното трудово възнаграждение в пълен размер и това е денят, следващ този, до който е следвало трудовото възнаграждение да бъде изплатено. Поради това дружеството е следвало да изплати пълният размер на заплатата в първия работен ден следващ 15.01.2020г., който е 16-ти януари 2020г. Ето защо правилно е била опред. датата на нарушението.

      Неизпълнението на задължението от жалбоподателя в качеството му на работодател по чл. 128, т. 2 от КТ в установените срокове да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работничката в предприятието му –П. за месец ноември 2019г. по някой от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ, налага извод за извършено от него нарушение на разпоредбите на чл. 128, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 270, ал. 2 и ал.3 от КТ.

     КТ е специален закон, който урежда отношенията между работниците и служителите и работодателите, както и реда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, каквото нарушение в случая се явява и неизплащането в срок на трудовото възнаграждение, като в правомощията именно на служителите на „ИТ” е вменено задължението за проверки, налагане на принудителни административни мерки и адм. наказания, регулиран е редът и основанията за тяхното прилагане и възможността за контрол от страна на съда. В тази връзка осъществяването на контрол по спазването на трудовото законодателство, даването на предписания и налагане на санкции при констатирани нарушения не е самоволно, а е строго регламентирана дейност. Закрилата на труда, осигуряването на справедливи и достойни условия на труд са сред основните права на човека, посочени и от Конституцията на Р България /чл.48, ал.5/, като Държавата чрез компетентните си органи се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право /чл. 48, ал.1/.

       В случая е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на ЮЛ, поради което и въпроса за вината изобщо не стои. За ангажиране на адм.наказателната отговорност е достатъчно осъществяване на нарушението от обективна страна, а по делото спор, че заплатата не са били изплатена в пълен размер  в определения срок няма.

      В случая с поведението си въззивникът е нарушил установения ред на държавно управление в сферата на трудовото законодателство, гарантиращо определените с Конституцията права на работниците, поради което и може да бъде субект на адм.наказателна отговорност, каквато отговорност е и изрично предвидена в КТ за ЕТ и ЮЛ.

      С оглед на всичко гореизложено, правилно и законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл.128, т.2 от КТ. Като е приел, че нарушението е било отстранено веднага след установяването му е наложил санкция съобразно нормата на чл. 415в, ал.1 от КТ доколкото точно тази разпоредба предвижда санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство, но отстрани нарушението веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. Санкционната разпоредба предвижда имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева.  В случая с НП на въззивника е наложено наказание към максималния размер – имуществена санкция в размер на 250лв.

    Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола ПР2001026/07.022020год.- общо 19 на брой , които навеждат на извод, че и по отношение на други работници е било допуснато нарушение на трудовото законодателство. 

       За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЮЛ – работодател над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В  хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол ПР2001026/07.022020год., за допуснати други  нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От друга страна по-голямата част от констатираните нарушения / 16 на брой/ са идентични по вид с това предмет на настоящото НП. Предвид тези обстоятелства съдът приема за съответно на конкретното нарушение налагането на административна санкция над законоустановния минимум в размер на 200 лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение и че същата ще допринесе за дисциплиниране на конкретния работодател да не допуска за в бъдеще нарушения на трудовото законодателство от съответния вид.

      С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП следва да бъде изменено в посока на редуциране на наложената имуществена санкция от 250 лв. на 200 лв..

 

      С оглед направеното искане от страните  за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

 

     Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

   В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.

   В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални  процесуални усилия  по поддържане на обвинителната теза на АНО / съдебното заседание е продължила само 12 минути, в които е разпитан един свидетел и са приобщени писмени доказателства/,  намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 64,00 /шестдесет и четири / лева. 

     В жалбата на въззивното дружество, поддържана от неговия процесуален представител пред съда, се съдържа искане за присъждане на сторените в производството разноски.

     Според задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В обстоятелствената част на решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител. В зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод. От приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат К. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съд. По делото обаче липсва договор  за правна защита и съдействие и не са представени други доказателства за заплащане на  възнаграждение в брой или по банков път до приключване на устните състезания във въззивното производство. При отсъствие на доказателства за плащане на възнаграждението въззивният съд намира, че няма законово основание да присъди съразмерно на уважената част от иска възнаграждение под формата на разноски по чл. 78 ГПК. Така възприетото разрешение съответства и на задължителните указания, дадени  в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, обуславящи присъждането на адвокатско възнаграждение от представянето на доказателства за реалното му плащане. В този смисъл- Определение № 145/13.02.2014г. по ч.гр.дело № 358/2014 год. на ВКС, трето гражданско отделение.Предвид изложеното съдът намира искането на въззивника  за присъждане на разноски за неоснователно.

 

       Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът

 

                                                         Р  Е  Ш  И :

 

        ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 03-012422 от 19.02.2020 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Е.М." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Л.Н.Р., е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв. на основание чл. 415в, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 250 /двеста и петдесет/ лв. на 200 /двеста / лв.

 

       ОСЪЖДА "Е.М." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Л.Н.Р. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна  сумата от 64,00 /шестдесет и четири / лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №4319/2020г. по описа на ВРС.

 

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: