РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Перник, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500047 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от З.Б., П.Б. и Б.Б. против решение № 27/19.10.2021 г. по гр.д.
№ 400/2021 г. на РС - Радомир, с което по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу З.Б., П.Б. и Б.Б. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че дължат
разделно общата сума 197,73 лв., от които сумата от 169,59лв. – главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, за периода от
01.10.2017г. до 31.05.2018г., ведно със законната лихва от 27.11.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 0,20лв. – мораторна лихва за забава за периода от
16.12.2017г. до 18.11.2020г., сумата от 22 лв. – главница за извършено дялово разпределение
за периода от 01.10.2017г. до 31.05.2018г., както и сумата от 5,94 лв. – мораторна лихва за
забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017г. до 18.11.2020г., от
която обща сума З.Б. дължи сумата 131,82 лв., а П.Б. и Б.Б. дължат сумите от по 32,96лв.
всеки.
В жалбата по подробни доводи и съображения, тъй като ответниците нямат
качеството потребител на топлинна енергия, а ползвател на услугите, предоставяни от
ищцовото дружество е бил техният общ наследодател, както и че процесните вземания са
погасени по давност, се иска решението да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразнои отхвърляне изцяло на исковете.
1
Въззиваемият по подробни доводи възразява на твърденията в жалбата и изразява
становище потвърждаване на решението.
Третото лице помагач "Бруната България" ООД не е подал отговор и не изразява
становище по жалбата.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Със заповеди от *** и *** на кмета на р-н "***" Е. Б. и членовете на домакинството
му Б.Б. - дъщеря, Б.П. - зет и Е.П. - внучка, са настанени в общинско жилище, находящо се в
*** за срок от три години, считано от *** и за срок от една година, считано от *** От списък
на титулярите - потребители на топлинна енергия в сграда на адрес *** се установява, че в
същия като потребител на топлинна енергия е включен и Е. Б., което обстоятелство е
удостоверено с подписа на последния. Съгласно служебна бележка, издадена от Столична
община, р-н "***" със заповед от *** в процесния топлоснабден имот е настанена А.Р.З.,
като до този момент партидата за ползвана топлинна енергия е била на Е. Б.. Не се спори по
делото и се установява, че Е. В. Б. е починал на ***, като е оставил за наследници
настоящите ответници З.Б. – съпруга, П.Б. – син и Б.Б. – дъщеря.
Нормативната уредба през исковия период предвижда две алтернативни основания за
възникване на договорното отношение по продажба на ТЕ - писмен договор по чл. 149 ЗЕ
/която форма не е за действителност, а представлява форма за доказване/ или наличие на
собственост или на вещно ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда в
етажна собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. И в двата случая продажбата на ТЕ се осъществява
при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР /чл. 149, ал. 2 ЗЕ, съответно чл.
150, ал. 2 ЗЕ/.
С оглед разясненията в ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС и при установеното от горните писмени доказателства следва, че общият наследодател
на ответниците е притежавал качеството "клиент" на ТЕ за процесния имот, тъй като е
установено, че индивидуалната партида за имота е на негово име, а наред с това същият е
положил подпис в приложения по делото списък, удостоверявайки обстоятелството, че е
"клиент" ("потребител") на ТЕ. Налице е постигнато съгласие за сключване на договор за
продажба на ТЕ за битови нужди за топлоснабден имот между подалото молба-декларация
лице Е. Б. и топлоснабдителното дружество с откриването на партидата на първия, и именно
подалото молба-декларация лице има качеството "клиент" на ТЕ за битови нужди съгласно
чл. 149 ЗЕ и дължи цената на доставената ТЕ за собствените му битови нужди. След смъртта
на наследодателя Е. Б., неговите наследници- ответниците са встъпили в неговите права и
задължения включително и по договора за наем и наемното правоотношение е продължило в
лицето на ответниците-наследници, за да се приеме, че ответниците са наематели на имота
2
по договор за наем, доколкото процесният договор за наем не е от категорията договор
сключен с оглед на личността, като са станали страна по договора за наем и в частност –
ответниците имат качеството "клиент" на ТЕ за битови нужди съгласно чл. 149 ЗЕ.
Без значение е, че първоначален титуляр-наемател по наемното правоотношение,
респ. "клиент" на ТЕ за процесния имот е бил Е. Б., с оглед приетото, че след смъртта на Е.
Б. наемното правоотношение е продължило в лицето на ответниците, като настоящият иск
обхваща именно този последващ период. Още повече, че не се спори, че починалият
титуляр-наемател Е. Б. е живял в жилището с ответниците, поради което възраженията на
ответниците, че нямат качеството потребител на ТЕ през процесния период, а ползвател на
услугите е бил техният общ наследодател през процесния период е неоснователно.
С оглед на всичко гореизложено, въззивният състав приема, че в процесния период
между ищеца "Топлофикация София " ЕАД – като снабдител на ТЕ, и ответниците- като
клиенти на ТЕ за битови нужди, по силата на чл. 149 ЗЕ са възникнали и са съществували
облигационни отношения относно продажбата на ТЕ, чието съдържание е установено в
Общите условия. От приложените по делото доказателства по несъмнен начин се
установява, че ищецът е изпълнил процедурата по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като е публикувал
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Пред районния съд в срока по чл. 131 ГПК и пред въззивния съд в жалбата
ответниците не са оспорили изрично и конкретно, че в исковия период ищецът е доставял в
топлоснабдения имот ТЕ на стойност и количество, равна на претендираната с исковата
молба сума, както и за начислената мораторна лихва, поради което следва дължимостта им в
предявените и установени от ССч.Е и СТЕ размери от общата сума 197,73 лв., от които
сумата от 169,59лв. – главница за периода от 01.10.2017г. до 31.05.2018г., сумата от 0,20лв. –
мораторна лихва за забава за периода от 16.12.2017г. до 18.11.2020г., сумата от 22 лв. –
главница за извършено дялово разпределение за периода от 01.10.2017г. до 31.05.2018г.,
както и сумата от 5,94 лв. – мораторна лихва за забава върху сумата за дялово разпределение
за периода от 01.12.2017г. до 18.11.2020г.
Въззивният съд приема, че възражението за погасяване по давност на претенциите за
ТЕ за главница за периода от 01.10.2017г. до 31.05.2018г. е изцяло неоснователно. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3
за потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед приетото в чл. 33, ал. 2 от ОУ, задълженията за
заплащане на ТЕ са възникнали като срочни и стават изискуеми след 45 дни, следващи
последния месец от отчетния период и от тази дата започва да тече 3-год. давностен срок за
претендираната главница – чл. 111, б. "в" ЗЗД и чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Имайки предвид, че
исковата претенция е за периода от 01.10.2017г. до 31.05.2018г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено пред СРС на 27.11.2020 г. и съответно от тогава е
прекъсната давността, това означава, че по давност е погасено вземането за главница, чиято
изискуемост е настъпила до 27.11.2017 г. Падежът на вземането за първия месец от
3
процесния период - м. 10.2017 г. е настъпил на 15.12.2017 г. Съпоставяйки момента когато
погасителната давност е прекъсната – 27.11.2020 г. и падежът на първия период от
претенцията – 15.12.2017 г., следва, че не са изтекли 3 години от настъпване на
изискуемостта на всички задължения за главница и не са погасени по давност всички
задължения за главница, тъй като са изискуеми в периода след 27.11.2017 г., който не е
обхванат от погасителната давност. Ето защо задължението за главница за ТЕ за периода от
01.10.2017г. до 31.05.2018г. не е погасено по давност и претенцията е изцяло основателна.
Гореизложените съображения в пълна степен важат и относно вземанията за мораторна
лихва, които са начислени за периода от 01.12.2017г. до 18.11.2020г., който също не е
обхванат от погасителната давност.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателите не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира ю.к. възнаграждение, което с оглед правната и фактическа
сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно
заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр.
чл.25, ал. 1 от НЗПП, което му се дължи от жалбоподателите изцяло, предвид
неоснователността на жалбата.
Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/19.10.2021 г. по гр.д. № 400/2021 г. по описа на
Районен съд – Радомир.
ОСЪЖДА З. Б. Б., ЕГН **********, Б. Е. Б., ЕГН ********** – и двете от с. ***,
общ. ***, П. Е. Б., ЕГН ********** от ***, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. Ястребец 23Б, сумата 100 лв. – разноски по въззивното
производство.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач “Бруната България”
ООД, на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5