М
О Т И
В И
Към
присъда по НОХД № 880/2013
год.на КРС-ІV н.с .
Районна прокуратура-К. е повдигнала
обвинение против подсъдимия А.Н.Д., за
това че: На ****г. в гр. К.,
обл.Пловдивска, чрез използване на технически средства-количка за товари и лост
тип „секач”, е отнел чужди движими вещи- 40 броя баластни устройства,
представляващи бобини за луминесцентни осветителни тела на обща стойност
200.00лв. /двеста лева/, от владението на „Б.” АД ***, без съгласие на
ръководството на „Б.” АД ***, с намерение противозаконно да ги присвои. Престъпление
по чл.195 ал. 1 т. 4 пр. 2, във вр. с чл.194 ал.1 от НК .
Съдебното производство производство
протече по реда на гл. 27 от НПК при
условията на съкратено съдебно следствие.
Прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение спрямо подсъдимия и предлага
за извършеното престъпление да му бъде
наложено наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, което да
бъде редуцирано на основание чл. 58 А ал.1 от НК с една трета и което да бъде изтърпяно ефективно при „строг”
режим. В съдебното производство не бе предявен граждански иск от ощетеното
юридическо лице „Б.” АД ***.
Подсъдимия
се признава за виновен, съжалява за извършеното и прави самопризнания, като при
условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава фактите посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и лично и чрез защитника си адв.В. моли за минимално по размер наказание лишаване
от свобода, определено от съда.
Съдът на базата и след анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимия
А.Н.Д. е роден на ***г***, *****,
ЕГН **********.
Същият е осъждан общо три пъти , като
деянието предмет на настоящото
производство е извършено в изпитателния срок на наказанието му наложено му с
Определение № ** от 04.02.2013 г. по ЧНД № **/2013 г. по описа на Районен съд –К.,
с което е било определено едно общо най-тежко наказание по НОХД
№ ***/2012 г. и по НОХД № ***/2012 г., и двете по описа на Районен съд –К.,
изпълнението на което е било отложено за срок от три години.
На ****г.
в късния следобед подсъдимия А.Н.Д. ***,
решил да влезе в един от цеховете на бившето предприятие „****” в гр.К.,
понастоящем собственост на Б.” АД ***, за да търси вещи, които да отнеме. В
сградите на цеховете не се развивала дейност, но същите били охранявани с пазачи.
Подсъдимият проникнал в двора на
предприятието, като прескочил северната ограда. След това влязъл през прозорец,
на който липсвало стъкло, в един от цеховете, където нямало машини и
оборудване. Д. видял на тавана луминесцентни осветителни тела, които решил да
свали. За целта взел от същия цех една количка за превозване на товари, която
била с платформа на височина около 1м., качил се върху нея и започнал да сваля
капаците на луминесцентните осветителни тела. След като свалил същите на земята,
с лост тип „секач”, който също намерил в цеха, започнал да демонтира баластните
устройства-бобини, монтирани върху самите капаци на осветителните тела.
Обвиняемият демонтирал 40бр. баластни устройства, в които се съдържали медни
бобини, които поставил в найлонов чувал,
изнесъл ги извън района на предприятието и ги скрил в близост до оградата, като
ги завил с парче картон. След това си тръгнал. Около полунощ се върнал, като
бил взел със себе си раница, в която поставил по-голямата част от баластните
устройства, а тези, които не могли да съберат в раницата, останали в найлоновия
чувал. С отнетите движими вещи подсъдимият тръгнал към дома си, като раницата поставил на
гърба си, а чувалът носел в ръце. Около 01.00 часа на 07.10.2013г., на
кръстовището на ул.”Ю.” и ул.”Т.К.” в
гр.К., Д. бил забелязан с обемните вещи, които носел, от свидетелите Т.Т.П. и П.Д.Л.-служители на РУ "***"
гр.К., които работели като автопатрул. Полицаите извършили проверка на подсъдимия
, в хода на която същият предал доброволно отнетите вещи, за които обяснил, че
ги бил намерил в близост до бившето предприятие „****”.
От заключението на изготвената съдебно-стоковата
експертиза е видно, че пазарната стойност на инкриминираните вещи към периода
на деянието е общо 200,00лв. Същите са върнати на собственика им „Б.”
АД ***.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимия
по чл.371 т.2 от НПК , което беше
прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК , както и на
доказателствата събрани в досъдебната фаза , които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът
ползва , а това са именно показанията на
свидетелите Н. Н., Р.А. и
П.Л., а
също и от приложените по делото писмени
доказателства и от заключението на
изготвената ССЕ-за. Съдът кредитира
показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица като обективни,
логични, съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и
кореспондиращи си със самопризнанието
на подсъдимия.
При така установената по несъмнен
начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира, че с деянието си подсъдимият
А.Н.Д. осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.195 ал. 1 т. 4 пр. 2, във вр. с чл.194 ал.1 от НК .
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия умишлено - при форма на вината пряк умисъл ,
с целени и настъпили
общественоопасни последици.
При индивидуализиране на
наказанието Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от
подсъдимия пълни самопризнания, които в
значителна степен спомогнаха за
изясняване на обективната истина по делото и изразеното съжаление за
извършеното, както и младата възраст на дееца. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът възприе факта на предишните осъждания на подсъдимия , две
от които са отново за престъпления против собствеността. При определяне вида и
размера на наказанието и индивидуализирането
му съобразно предвиденото
в особената част на НК съдът отчете сравнително високата степен на обществена опасност на деянието с
оглед негативните обществени настроения
против този вид престъпления в региона поради
значителният им интензитет и степента, в която те засягат този вид
правно защитени обществени отношения. От друга страна прецени, че и подсъдимият
Д. е деец със сравнително висока степен на обществена
опасност, предвид факта , че настоящото престъпление същия е извършил в
изпитателния срок на предходно свое осъждане.
С оглед диференцираната процедура по която протече съдебното
производство при определянето на
наказанието съдът се съобрази със
препратката на чл.372 ал.2 от НК , относно специалните правила при определяне
на наказанието , според която норма при постановяване на осъдителна присъда
наказанието се определя при условията на чл. 58А от Н Ето защо ръководейки се
от разпоредбите на общата част на НК и след преценка на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, съдът определи на
подсъдимия А.Н.Д. наказание от една година и три месеца лишаване от свобода . Прилагайки правилото на
чл. 58А ал.1 от НК и намалявайки така определеното наказание с една трета съдът
наложи на подсъдимия А.Н.Д. наказание от десет месеца лишаване от свобода. Съдът прецени, че за
постигане на целите на наказанието по отношение на подсъдимия Д. и по конкретно
за поправянето му е необходимо същият да изтърпи ефективно наложеното му
наказание , а и по принцип нормата на
чл. 66 ал.1 от НК за отлагане на изпълнението на наказанието е неприложима в случая , тъй като същият до
момента неколкократно е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ
характер. Ето защо на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът
определи първоначален
строг
режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия А.Н.Д. наказание Лишаване от свобода, като на
основание чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС определи същото да бъде
изтърпяно в затворническо заведение - затвор
или затворническо
общежитие от закрит тип.
Тъй като престъплението предмет на настоящото производство е извършено
от подсъдимия Д. в тригодишният изпитателен срок от предишното му осъждане, съдът
постанови на
основание чл. 68 ал.1 от НК подсъдимият А.Н.Д. да изтърпи изцяло и
отделно наказанието от една
година лишаване от свобода , наложено му с Определение № 35 от
04.02.2013 г. по ЧНД № 40/2013 г. по описа на Районен съд –К., с което е било
определено едно общо най-тежко наказание
по НОХД № ***/2012 г. и по НОХД №
***/2012 г., и двете по описа на Районен съд –К., изпълнението на което е било
отложено за срок от три години, като на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определи първоначален строг режим за
изтърпяване на наказанието и на основание чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС определи същото да
бъде изтърпяно в затворническо заведение - затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Според преценката на Съда
именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и деееца и най –добре би изпълнило целите на
наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36 от Н
Причините за извършване на
престъплението са незачитане от страна на подсъдимия на установения и утвърден в страната правов
ред и в частност незачитане на
установените правила и норми охраняващи правото на собственост, ниска правна
култура, както и желание за лично
облагодетелстване по непозволен от закона начин.
С оглед изхода на делото съдът възложи на подсъдимия и направените по делото
разноски в размер на 43 лв. , а по отношение на приложеното
по делото вещественото доказателство - 1 бр.раница, собственост
на подсъдимия А.Н.Д., съдът постанови да му бъде върната, след
влизане на присъдата в сила.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.