Р Е Ш
Е Н И Е
№…………….
гр.София, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело
№ 8918 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 82470 от 02.04.2019 г. и Решение № 108655/08.05.2019 г. на СРС, ГО, 53
с-в, са уважени в една част предявените от К.И.В., ЕГН ********** срещу З. „А.“
АД с ЕИК********: иск по чл.405, ал. 1 КЗ за сумата от 1739,35 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица по
имуществена застраховка “Каско“ със застрахователна полица № 0306X0212682, във
връзка със застрахователно
събитие настъпило на 13.08.2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 23.03.2018г. до окончателното плащане, както и сумата 432.16 лв. разноски по
делото, като е отхвърлен като неоснователен предявения иск по чл. 405, ал.1 КЗ
за разликата до предявения размер от 3700.00 лв.; уважен е в една част предявеният
иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД, като е осъден З. „А.“ АД да заплати на К.И.В. сумата 252.21
лв., представляваща лихва за забава, начислена върху застрахователното
обезщетение, считано от 17.10.2016 г. (датата на която е постановен отказ за
изплащане на застрахователното обезщетение) до датата на подаване на исковата
молба 22.03.2018 г., като е отхвърлен като неоснователен предявения иск по чл.
86, ал.1 ЗЗД за разликата до предявения размер от 535,50 лв.
С
постановеното решение е осъден ищецът К.И.В., ЕГН ********** да заплати на ответника
З. „А.“ АД с ЕИК********, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 371.00 лв., за
съдебно-деловодни разноски и разноски за юрисконсулт по делото.
Решението
е обжалвано от ищеца К.И.В. в частта, в която са отхвърлени предявените искове
за сумата над уважения размер 3700.00 лв.-застрахователно обезщетение до размер
на сумата 3478.70 лв. и за сумата над сумата 252.21 лв.-законна лихва до сумата
504.42 лв., като са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение, поради
постановяването му при допуснато нарушение на материалния закон, в противоречие
със събраните по делото доказателства, необоснованост и нарушаване на
съдопроизводствените правила. Неправилно, според жалбоподателя, СРС е приложил
нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД и е определил 50% съпричиняване, като на това
основание е намалил определеното застрахователно обезщетение. В проведеното
производство ответникът не доказал пълно и главно възражението си за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия. Освен това
с отговора на исковата молба застрахователят – ответник не е направил възражение
за съпричиняване, поради което в
нарушение на процесуалните правила първоинстанционния съд се е произнесъл по
него.
В
законоустановения двуседмичен срок не е постъпил отговор на въззивната жалба по
чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника З. „А.“ АД. В с.з. на 24.02.2020 г. е изразил
становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на императивни
материални норми.
Решението
на СРС е правилно в една част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с доводите във въззивната
жалба и формирания извод за неправилност на постановеното от СРС решение в останалата
част съдът намира следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За основателността на иска с правно основание чл. 405,
ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка; настъпване в срока на
застрахователно покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска, причинна връзка между това събитие и настъпилите вреди, размер на
вредите.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е
да докаже своите възражения – правопрепятстващи или правопогасяващите
претендираното от ищеца вземане факти. В случая от страна на ответника в срока
за писмен отговор е направено правоизключващо възражение – наличие на
предпоставки за отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение
за настъпилата имуществена вреда указани в чл.408, т.3 КЗ - при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
В подадения писмен отговор е изразено становище от застрахователя, че съобразно
т.14.9 вр. т.14 от ОУ на сключената имуществена застраховка «Каско на МПС»,
застрахователят има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение
при отказ от страна на водача за извършване на проба за алкохол или ако същия
напусне ПТП или осуети проба за алкохол.
Чрез събраните в производството пред първата инстанция
доказателства е установено наличие на предпоставките на чл.405, ал.1 КЗ.
Установено е наличие на валиден сключен договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС“ по комбинирана застрахователна полица № 0306X0212682, за МПС,
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, peг. № СА *****, за застрахователна сума от
4 700,00 лв. между ищцата като собственик на автомобила и ответника, като
застраховател. Установено е настъпване на застрахователно събитие на 13.08.2016
г. в 04:45 ч. в гр. София, бул. „П.К. Яворов“ и бул. „Др. Цанков“ в срока на
застрахователно покритие, за което застрахователят З. „А.“ АД носи риска, причинна връзка между това събитие и настъпилите вреди.
Чрез приетата пред първата инстанция САТЕ, която
настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че стойността необходима за възстановяване на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, е peг. № СА *****, изчислена на база на среди
пазарни цени към датата на ПТП е 34481,52 лв. Според експерта, действителната
средна пазарна стойност на процесния лек автомобил, към деня на настъпване на
застрахователното събитие е 5220 лв. Вещото лице е направило извод, че за
процесното МПС е налице тотална щета, тъй като стойността необходима за
възстановяването му надхвърля неговата действителна стойност. Стойността на
уврежданията по лекия автомобил, определена при условията на тотална щета и
след приспадане на запазените части е 4103 лв. Посочил е, че следва да се има
предвид, че са били налице щети върху автомобила към момента на сключване на
застрахователния договор, в размер на 624,30 лв., които следва да бъдат
извадени от сумата от 4103 лв. Според констатациите на САТЕ, всички щети, които
са посочени в експертизата, се намират в причинно следствена връзка с
произшествието. С оглед тези констатации правилно и законосъобразно СРС е
възприел, че действителната стойност на щетата към момента на настъпване на
застрахователното събитие е в размер на 3478,70 лв.
Правилни и законосъобразни са изводите на СРС, че в
случая не е доказано право на застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение от указаните в чл.408 КЗ и т.14 от ОУ на
застрахователя. Последните са формирани при правилно установена фактическа
обстановка по спора- застрахования не е отказал и осуетил извършване на проба
за алкохол. Напротив, чрез представените в производството издаден на 13.08.2016
г. в 07.00 часа талон за медицинско изследване, протокол за медицинско
изследване от 13.08.2016 г., 07.10 часа и протокол за химическа експертиза от
15.08.2016 г. е установено, че водачът на застрахования автомобил увреден от
ПТП е предоставил кръвна проба за химическо изследване във връзка с направеното
от него признание, че е консумирал алкохол на 12.08.2016 г. и указанията на
органите на КАТ.
С оглед така установеното в производството не е доказано
от страна на ответника основание за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение – основано на предпоставките
посочени в закона – чл.408 КЗ и/или на основанията посочени в сключения между
страните договор при Общи условия. В тази връзка настоящият състав препраща
изцяло към изложените от СРС мотиви на основание чл.272 ГПК.
Неправилно с постановеното решение е формиран извод за
наличие на предпоставки за намаляване на определеното застрахователно
обезщетение поради съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
водача на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Доводите на въззивника, че такова
възражение не е било релевирано от застрахователя в срока за писмен отговор
съдът намира за основателни. Първоинстанционният съд се е произнесъл по
възражение, което не е било релевирано в производството от ответника, поради
което постановеното решение в посочената част следва да бъде отменено като
неправилно. На ищеца следва да бъде присъден пълния размер на имуществената вреда
- 3478,70
лв. като застрахователно обезщетение.
За
обосноваване на този извод съдът съобрази и че в производството не е доказано
при пълно и главно доказване, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие водачът на автомобила е бил алкохолно повлиян. Липсата на протокол от
извършеното химическо изследване на 13.08.2016 г., поради това че същият не се
съхранява от СДВР-КАТ не следва да бъде тълкувано във вреда на застрахования.
Именно това обстоятелство се установява от представеното писмо от УМБАЛ „Света
Анна“-София АД /л.78 по делото на СРС. От своя страна в проведеното
производство застрахователят ответник не е релевирал възражение за отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение поради умишлено причиняване на
вредата, в какъвто смисъл СРС е изложил мотиви. Несъмнено такова поведение на
застрахования не е установено в производството и формираните изводи се явяват
правилни и законосъобразни.
С оглед
изложеното, постановеното от СРС решение следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен предявения иск по чл.405, ал.1 КЗ за разликата над сумата
1739.35 лв. до сумата 3478.70 лв., като претенцията се уважи като основателна и
доказана в посочения размер.
С оглед
уважаването на главния иск за сумата 3478.70 лв., следва да бъде уважен и акцесорния
иск за сумата 504.42 лв., т.е. в полза на ищеца следва да бъде присъдена
допълнително сумата 252.21 лв., предвид наличието на предпоставки за това. Ответникът
е изпаднал в забава за заплащане на сумата от 3478.70 лв. и следва да бъде
осъден да заплати на ищеца законна лихва за забава считано от 17.10.2016г.,
(датата на която е постановен отказ за изплащане на застрахователното
обезщетение), до датата на подаване на исковата молба 22.03.2018г., в размер на
504.42 лв.
По разноските:
На ищеца следва бъдат присъдени разноски
съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 59.78 лв.- разноски за държавна такса
пред въззивното производство, както и допълнително сумата 487.34 лв.-разноски
за производството пред първата инстанция извън присъдените 432.16 лв.
В полза на процесуалния
представител във въззивното производство на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 38, ал.2 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 372.00 лв., съразмерно с уважената част от исковете, изчислено
съобразно заявената претенция във основа на минималното адвокатско
възнаграждение по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
По
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 82470 от 02.04.2019 г. и Решение № 108655/08.05.2019 г. на СРС, ГО,
53 с-в, в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни предявените от К.И.В., ЕГН ********** срещу З. „А.“ АД с ЕИК********,
искове по чл.405, ал. 1 КЗ за разликата над сумата 1739,35 лв. до сумата 3478.70
лв. /за сумата 1739,35 лв./, представляваща застрахователно обезщетение по
застрахователна полица по имуществена застраховка “Каско“ със застрахователна
полица № 0306X0212682, във връзка със застрахователно събитие настъпило на
13.08.2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.03.2018 г. до
окончателното плащане, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата
252.21 лв. до сумата 504.42 лв. /за сумата 252.21 лв./- представляваща лихва за
забава, начислена върху застрахователното обезщетение, считано от 17.10.2016 г.
(датата на която е постановен отказ за изплащане на застрахователното
обезщетение) до датата на подаване на исковата молба 22.03.2018 г., както и в
частта, с която К.И.В., ЕГН ********** е осъдена да заплати на З. „А.“ АД с ЕИК********
сумата 371.00 лв.-разноски за първата инстанция на основание чл.78, ал.3 ГПК,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „А.“ АД с ЕИК******** да заплати на К.И.В.,
ЕГН **********, на основание чл.405, ал. 1 КЗ, допълнително и сумата от 1739,35
лв. /освен присъдените 1739.35 лв./, представляваща застрахователно обезщетение
по застрахователна полица по имуществена застраховка “Каско“ със
застрахователна полица № 0306X0212682, във връзка със застрахователно
събитие настъпило на 13.08.2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 23.03.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД с ЕИК******** да заплати на К.И.В.,
ЕГН **********, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД допълнително и сумата 252.21 лв.
/извън присъдените 252.21 лв./, представляваща лихва за забава, начислена върху
застрахователното обезщетение, считано от 17.10.2016г., (датата на която е
постановен отказ за изплащане на застрахователното обезщетение) до датата на
подаване на исковата молба 22.03.2018 г.
В останалата част Решение
№ 82470 от 02.04.2019 г. и Решение №
108655/08.05.2019 г. на СРС, ГО, 53 с-в, като необжалвано е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД с ЕИК********
да заплати на К.И.В., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 59.78
лв.- разноски за държавна такса пред въззивното производство, както и сумата
487.34 лв.-разноски за производството пред първата инстанция извън присъдените
432.16 лв.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД с ЕИК********
да заплати на адв.П.Й.В. основание чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 38, ал.2 от ЗА сумата
372.00 лв.- адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи
на обжалване с оглед указаното в чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.