№ 9
гр. Нови пазар, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Административно
наказателно дело № 20213620200434 по описа за 2021 година
Подадена е жалба на основание чл.59 от ЗАНН от страна на „***“ ЕООД – гр. С.,
представлявано от Ю.И.Д. срещу наказателно постановление №27-2100007 от 18.10.2021 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ш., с което на основание чл.413, ал.2
от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв.
Дружеството-жалбоподател, чрез представителя си, счита, че постановлението е
незаконосъобразно, издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и
при несъобразяване с материалния закон. Твърди, че от страна на дружеството не е
осъществено посоченото в постановлението нарушение и не следва да се ангажира
административнонаказателната му отговорност. Заявява, че не е ясно от постановлението
коя правна норма е нарушена и каква е правната квалификация на твърдяното нарушение. С
това било нарушено правото на защита на дружеството. В случай, че съдът счете, че от
страна на дружеството е налице осъществено нарушение, то жалбоподателят моли, да се
приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като от него не са
настъпили каквито и да било правни последици; нямало данни дружеството да е било
санкционирано друг път, нарушението било извършено за първи път, което сочело на
инцидентна проява. Наказващият орган не изпълнил задължението си да извърши проверка
дали не са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради което
жалбоподателят моли съда я извърши и да приложи въпросната разпоредба. Той изтъква
също, че определеният размер на имуществената санкция е необосновано завишен, вместо
да е определен в минимален размер, с оглед констатираното нарушение за първи път,
липсата на вредни последици и изграденото критично отношение от управляващия
дружеството. Предвид така изложените аргументи жалбоподателят моли наказателното
1
постановление да бъде отменено, евентуално изменено с определяне на имуществена
санкция в минимален размер. Моли също така в полза на дружеството да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, чрез представителя си – юрисконсулт Д. В.И. счита, че в случая е
налице осъществен състав на административно нарушение и същото е доказано безспорно
от събраните доказателства. Изразява несъгласие с изложената теза, че случаят е маловажен.
Твърди, че с нарушението се засягат важни обществени отношения, свързани с опазване
живота и здравето на работниците при осъществяване на трудовите им функции и всяко
поведение, което води до застрашаването им, следва да се окачествява като такова с висока
обществена опасност. Предвид тези съображения, представителят на въззиваемата страна
моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като съдът присъди в полза на ДИТ
– гр. Ш. юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразен от съда.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което се явява процесуално
допустима.
С акт за установяване на административно нарушение №27-2100007 от 17.09.2021 г.
актосъставителят Г. П. П. е констатирал, че на 01.09.2021 г. при извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство на обект „Ремонт на покрив на ОУ „***“ – с. П., и на
17.09.2021 г. по документи, представени ДИТ – Ш., където съгласно Договор№2/29.06.2021
г. /възложител ОУ „***“ и изпълнител „***“ ЕООД/, екип на изпълнителя – дружеството-
жалбоподател, извършвал строително-монтажни работи – ремонт на покрива на
горепосочения обект, при което е било установено, че жалбоподателят, в качеството си на
работодател, при осъществяване на дейността си, не е изпълнило задълженията си по
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, с това, че е допуснал на
01.09.2021 г. в 12, 15 часа на работа в горецитирания обект строителния работник С.Б.С., без
същият да използва осигурените му лични предпазни средства /каска и специални предпазни
колани за работа на височина от работещите. Актосъставителт е отбелязал, че с това е
нарушена разпоредбата на чл.24, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. Въз основа на така съставения и връчен акт за установяване на
административно нарушение Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Шумен е
издала Наказателно постановление №27-2100007 от 18.10.2021 г., с което за установеното
нарушение на дружеството, в качеството му на работодател, на основание чл.416, ал.5 от КТ
във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв. на чл.42
и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни за
това органи и отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Както
2
в акта за нарушението, така и в постановлението е налице пълно описание на
обстоятелствата от значение за състава на нарушението. Ясно е за какво нарушение е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. Квалификацията на нарушението също е
правилно определена. Предвид това съдът смята за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени процесуални нарушения.
От събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Г. П. П. и В. В. Р.,
както и писмените доказателства – протокол за извършена проверка №ПР 2128795 от
01.09.2021 г.; декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ; присъствен списък на
работещи по време на проверка от ДИТ от 01.09.2021 г. и трудов договор №039/28.06.2021
г., съдът намира, че безспорно по делото са установени следните факти:
На 01.09.2021 г. свидетелите Г. П. П. и В. В. Р. – служители на ДИТ – Ш. извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на обект, на който работели работници
на жалбоподателя - „***“ ЕООД. Обектът бил ОУ „***“ в с. П., обл. Ш., където работниците
извършвали ремонт на покрива. Строително-монтажните работи се извършвали въз основа
на сключен договор между училището, в качеството на възложител и дружеството-
жалбоподател, в качеството на изпълнител. Проверяващите пристигнали на обекта около 11,
30 часа и установили, че там по това време работят пет лица, четири от които се намирали
на покрива, а петото от лицата подавало към тях материали от долу. Четиримата работника
на покрива били без предпазни колани за работа на височина и без каски. Лицата на покрива
се намирали на около 12 метра височина, без да имат някакви предпазни средства. Едно от
тези лица бил С.Б.С., който работел при дружеството-жалбоподател по силата на
горепосочения трудов договор. В деня на проверката С. попълнил декларация на основание
чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която вписал, че на обекта работи от три седмици и той, както и
останалите работници имали обезопасителни колани и въжета, както и каски, но ги
забравили в квартирата си в гр. Нови пазар и по тази причина работели без такива. Предвид
тези установени обстоятелства на дружеството бил съставен актът за установяване на
административното нарушение.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от събраните по делото
доказателства, също посочени по-горе. От анализа на установените факти съдът счита, че с
категоричност се доказва наличието на осъществен състав на административно нарушение.
В случая е нарушена разпоредбата на чл.24, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, съгласно която на строителната площадка се допускат до
работа само работещи и други лица, които използват осигурените им лични предпазни
средства и специални и работни облекла. В случая е установено безспорно, че работникът
С.Б.С., както и другите работещи, са работили на горепосочения обект, а С. е бил на
покрива на сградата, без предпазни средства, поради което не е следвало да бъде допускан
от работодателя до работа. Предвид това законосъобразно против дружеството -
жалбоподател е издадено наказателното постановление.
3
В наказателното постановление наказващият орган е отбелязал, че не са налице
предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Съдът изцяло споделя този извод, защото
в случая се касае за нарушена разпоредба, която е предназначена да охранява живота и
здравето на работниците. Именно важността на тези обществени отношения предпоставя по-
високата обществена опасност на осъщественото деяние. С нарушението на горепосочената
разпоредба работодателят игнорира закрилата на работника и това деяние не може да бъде
окачествено като маловажно. Обстоятелствата, че деянието е инцидентна проява, а не
практика в работата на дружеството-жалбоподател и липсата на вредни последици от
деянието, следва да се отчитат като смекчаващи обстоятелства, а не като такива водещи до
маловажност.
По отношение на наложената с постановлението имуществена санкция съдът счита, че
тя е законосъобразно наложена по вид, както и по размер, като е определена ориентирана
към минималния размер на предвидената в закона санкция, при обоснована преценка на
тежестта на нарушението, обстоятелствата при осъществяването му и смекчаващите
обстоятелства.
Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно и обосновано следва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН страните имат право на разноски в
настоящото производство, определени по реда на АПК, който от своя страна препраща към
разпоредбите за разноски в ГПК. От страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган юрисконсулт Д. В.И., е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен от съда. Искането е основателно и
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., които следва да се
заплатят от жалбоподателя.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №27-2100007 от 18.10.2021 г. на
Директора на дирекция ”Инспекция по труда” - гр.Ш., с което на „***“ ЕООД, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управеление гр. С., обл. С., ул. "***" № *, представлявано от
Ю.И.Д., на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева) за осъществено
административно нарушение по чл.24, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управеление гр. С., обл. С.,
ул. "***" № *, представлявано от Ю.И.Д. да заплати на Дирекция ”Инспекция по труда” -
4
гр.Ш. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно пред Шуменския
административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че същото
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5