РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Девня, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20223120100702 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от А. М. И.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Д*****, действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител Й. А. В., ЕГН: **********, чрез
процесуален представител адв. Здр. П. срещу М. С. И., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Д***** иск за изменение на размера на определената по гр. д
№1038/2013 г. по описа на РС - Девня месечна издръжка от 100 лева на 300
лева, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, за който се дължи издръжката до
настъпване на основание за нейното изменение и прекратяване.
Твърди се в исковата молба, че по силата на съдебно решение,
постановено по гр. дело № 1038/2013 г. ответникът е осъден да заплаща
месечна издръжка в полза на дъщеря си - ищцата А. И., чрез нейната майка и
законен представител - Й. В. в размер на 100 лева, считано от 14.11.2013 г.
Излага се, че към настоящия момент потребностите на детето са нараснали в
значителна степен, предвид изминалия дълъг период от време, възрастта на
детето и променените социално - икономически условия в страната. Сочи се,
че тя е ученичка в единадесети клас в ПГИ „Д-р Иван Богоров“ гр. Варна,
като за обучението й са необходими средства за покриване на разходите й за
училище, спорт, прехрана и режийни. Твърди се, че майката работи, но
получа минимални доходи, който са крайно недостатъчни да задоволяват
1
нуждите на семейството. Иска се размера на определената по гр. дело №
1038/2013 г. по описа на PC - Девня издръжка да бъде увеличен от 100 лева на
300 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за
нейното изменяване или прекратяване. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
чрез процесуален представител адв. А. Х., в който се оспорва исковата
претенция за сумата над 200 лева, доколкото по делото не са представени
доказателства за нуждите на детето над тази сума. Излага се, че ответникът е
изплащал редовно не само определената от съда издръжка, но и по - голяма
Моли се за съдебно решение, по силата на което исковата претенция да бъде
уважена за сумата до 200 лева месечно, като за разликата над тази сума до
претендираните 300 лева искът да се отхвърли. Претендират се разноски.
В с.з. ищцата се явява лично и с упълномощен проц. представител
адвокат, като в първото по делото с.з. изменя иска по отношение на неговия
размер от 300 лева на 400 лева. Моли за уважаване на исковата претенция в
този размер и претендира разноски.
Ответникът не се противопоставя на така направеното изменение на
исковата претенция, като намира същата за неоснователна.
На основание чл. 214 ал. 1 от ГПК съдът е допуснал изменение на иска
с определение, постановено в о. с. з., проведено на 24.10.2022 г.
Контролиращата страна – ДСП – Вълчи дол представят социален
доклад, в който изразяват становище за основателност на исковата претенция.
За уважаването й моли и присъстващия в залата упълномощен нейн
представител.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
От представеното на л. 10 от делото в заверен препис удостоверение за
раждане е видно, че родители на ищцата А. М. И. са Й. А. И. и ответникът М.
С. И..
В конкретната хипотеза, от ангажираните в хода на процеса писмени
гласни доказателства, се
установява, че родителските права по отношение на детето са предоставени
на неговата майка, която полага и преките и непосредствени грижи за
неговото отглеждане и възпитание. С предходно съдебно решение, влязло в
сила на 08.01.2014 г. е определена дължима от ответника месечна издръжка в
полза на ищцата в размер на 100 лева.
Съгласно служебна бележка изх. № АД 7-696/24.06.2022 г., през
2
учабната 2021/2022 г., ищцата А. М. И. е ученичка в Х клас при дневна форма
на обучение в ПГИ”Иван Богоров“ гр. Варна.
Видно от удостоверение за получени възнаграждания изх.
№2/27.06.2022 г., издадено от Община Девня е, че средномесечното нетно
трудово възнаграждение на майката на ищцата през последната една година е
783, 43 лева.
Представя се и договор за паричен заем в размер на 5 000 лева,
сключен между ВСК на учителите Варна и майката на ищцата – Й. А. В. на
17.05.2021 г.
От представеното от ответната страна удостоверение изх. №
9402/17.10.2022 г., издадено от „Пристанище Варна“ЕАД се установява
средномесечно възнаграждение на ответника за същия едногодишен период в
размер на 1 543, 87 лева.
В с.з., проведено на 24.10.2022 г., на основание чл. 15 от ЗЗДт е
изслушана навършилата 10 годишна възраст, но ненавършилата пълнолетие
ищца А. М. И., която заявява, че и по настоящем е ученичка в ПГИ“Иван
Богоров“ в гр. Варна, като ежедневно пътува до училище ползвайки
абонаментна карта за автобус на стойност 120 лева. Отделно за гр. Варна
ползва карта за градски транспорт срещу цена от 15 лева. Със собствени
средства си закупува учебници, помагала, униформи. Заявява, че баща й
редовно, с леки закъснения ежемесечно на ръка й дава сумата от 130 лева за
издръжка, която й е крайно недостатъчна, тъй като месечните й разходи
възлизат на сумата от над 300 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката
се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на
родителя - чл. 142 ал.1 от СК. Ал. 2 предвижда, че минималната издръжка на
едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата. Според чл. 150 от СК
при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавка може
да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК следва да се
прилагат както, когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда
на чл. 150 от СК се иска увеличение, респ. намаление на нейния размер
поради промяна на обстоятелствата, при които е била определена преди това
/В този смисъл Р –917/ 1980 г. на ІІ г.о./
В производството по чл. 150 от СК, каквото е настоящото, от
значение е единствено дали след влизане в сила на съдебното решение, с
3
което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в
обстоятелствата по чл. 142 ал. 1 от СК - нуждите на детето и възможностите
на родителя. Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички
обстоятелства, които са били взети предвид при определяне на издръжката,
чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други
обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения
иск по чл. 150 от СК /В този смисъл Р 1046/ 1976г. на ІІ г.о./. Възможно е да е
настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка и
това да се дължи на различни причини или само изменение
досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице
основание по чл. 150 от СК.
В настоящия случай новонастъпил факт е, че ищцата е продължила
образованието си в гр. Варна, изискващо ежедневното й пътуване от
местоживеенето й в гр. Д******, както и пътуването й в градския транспорт
на гр. Варна, който също се заплаща, макар и с намаление за ученици. С
нарастването на нейната възраст са се увеличили и нейните нужди – за храна,
медицински услуги, облекло, учебни материали, културни и образователни
потребности, които безспорно не могат да бъдат задоволявани с издръжка в
размера на присъдената с горецитираното решение от 100 лева. Предвид
нарастването на МРЗ, установена за страната първоначално присъдения
размер на издръжката противоречи и на нормативно установения минимум.
От друга страна са налице доказателства, че ответникът работи, получава
сравнително добри доходи от трудова дейност /двойно по – големи от
родителят, осигуряващ грижи за отглеждането на ищцата – нейната майка/, в
трудоспособна възраст е без данни за наличие на заболявания или други деца,
които да издържа, доколкото по делото не са ангажирани доказателства, че
ответникът продължава за заплаща издръжка и на вече навършилата
пълнолетие своя дъщеря, която е студентка.
Предвид гореизложеното, както и с оглед социално - икономическата
обстановка в страната като цяло, съдът намира, че са налице основанията за
увеличаване на издръжката. Налице е трайно съществено изменение на
нуждите на издържания по смисъла на ПП на ВС № 5/1970 г. Настъпили са
промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил
формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от които
може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието
преди настъпването на изменилите се обстоятелства /В този смисъл Р.№
2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС/. На детето А. следва да се осигурят
необходимите битови условия и средства, които да му гарантират нормален и
спокоен живот и развитие. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях
4
поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на
когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. От момента на
присъждане на издръжката /2014 г./ е изминал един дълъг период, през който
нуждите на ищцата безспорно са се увеличили. Към датата на приключване
на устните състезания ищцата е на навършени седемнадесет години, което
предполага значително увеличената стойност на месечните й разходи,
свързани със закупуване на храна, медикаменти, учебни материали, облекло,
дневни пари и пр., които решаващият състав определя в общ размер на 400
лева, от които 200 лева задължителни разходи за транспорт до и в гр. Варна,
учебни материали и др. разходи, свързани с учебната й дейност; около 150
лева за храна и ежедневни разходи и около 50 лева за облекло, медицински
услуги, козметични продукти и др. При определяне на дължимата издръжка
обстоятелството, че детето се отглежда от единия родител се отчита, като на
другия родител се присъжда по – голямата сума от общия месечен разход за
издръжка на едно дете. Така в съответствие с предписанията на ППВС № 5 от
16.11.1970 г. по - голямата част от издръжката трябва да бъде изплащана от
ответника, предвид обстоятелството, че другия родител полага лични и
непосредствени грижи, свързани с отглеждане и възпитание на детето. Съдът
съобразява и обстоятелството, че ответникът работи и реализира доходи,
които са в сравнително висок размер, както и че по делото няма доказателства
той да издържа други свои деца, предвид навършването на пълнолетие на
дъщеря му Симона М. И.. При определяне размера на дължимата издръжка,
не е без значение и обстоятелството, че майката на ищцата е с по – ниски
доходи и няма данни по делото да е подпомагана в отглеждането на детето от
друго лице или лица.
Ето защо, след съпоставка на нуждите на детето, възможностите на
родителите и икономическата обстановка в страната, се налага извода, че
размера на издръжката, който ответникът следва да заплаща за детето си А. е
250 лева, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на същата. Искането на ищцата за заплащане на издръжка
над тази сума, не следва да се уважава.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително
Сторените от ищцата разноски също не следва да се присъждат в
пълен размер, доколкото искът не се уважава в цялост, а съразмерно на
уважената част от иска. Съгласно представения списък на разноски, ищцата
претендира и доказва разноски в общ размер на 300 лева за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищцата разноски в размер на 187, 50 лева, съразмерни на
уважената част от иска.
5
Ответникът също претендира и има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска, но тъй като не представя доказателства за реално
извършени такива, разноски не му се присъждат.
Съгласно чл. 78 ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника следва да се
присъди и държавната такса, определена спрямо увеличения размер на
издръжката. Определен според чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК, размерът на цената на
иска е 14 400 лева, което определя размер на държавна такса съгласно чл. 1 от
Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК
в размер на 576 лева.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение №5/08.01.2014 г.,
постановено по гр. дело №1038/2013 г. по описа на РС – Девня месечна
издръжка, дължима от М. С. И., ЕГН: ********** в полза на детето А. М. И.,
ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител Й. А. В., ЕГН: **********, и двете с постоянен адрес:
гр. Д******6, като я УВЕЛИЧАВА от 100 лева на 250 лева /двеста и
петдесет лв./ месечно, считано от датата на предявяване на иска – 13.07.2022
г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
с падеж първо число на месеца, за който се дължи, на основание чл. 150 от
СК.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата над
присъдените 250 лева до претендирания размер от 400 лева, като
неоснователен и недоказан.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д**** ДА
ЗАПЛАТИ на А. М. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д****, действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител Й. А. В., ЕГН:
********** сумата от 187, 50 лева /сто осемдесет и седем лв., 50 ст./,
представляваща направени по делото разноски от ищцовата страна,
съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
6
ОСЪЖДА М. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д**** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня
сумата от 576 лева /петстотин седемдесет и шест лв., 00ст./
представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК
вр. чл. 1 от ТДТССГПК, вр. чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7