Р Е Ш Е
Н И Е
Номер ………..
05.11.2020
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд
II граждански състав
На петнадесети
октомври година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М. М.
Прокурор:А.С.
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 554 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 133, ал. 1 във връзка с чл.132 от семейния кодекс
/СК/.
В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника имали сключен граждански
брак, който бил прекратен с решение по гр. д. № 597/2012 г. на КРС. От брака си
имали родено едно дете – Д. Н.С., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. К..
Сочи, че от самото начало на брака предимно тя се грижела за детето, защото
ответникът често пътувал до С.М., като престоявал там за дълго време. Последно
бил в Б. през м. декември 2010 г. Това било едно от основанията за прекратяване
на брака им.
Твърди, че със съдебното решение родителските права били предоставени на
ищцата, а ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка на сина им в размер
на 80,00 лв. От м. януари 2011 г. нямали никаква връзка с него. Ответникът още
от самото раждане на детето не се интересувал от него, не го търсил и до сега.
Ищцата не знаела къде е отишъл и къде живял, не знаела къде живеел и към
настоящия момент. Последният адрес, на който бил регистриран бил адресът,
посочен в исковата молба.
Сочи, че вече девет години ответникът не бил полагал никакви грижи за
детето, не го бил търсил дори по телефона. От м. 12.2011 г. до сега ответникът
не бил осъществявал контакт с детето Д.. Към настоящия момент не бил изплатил
нито лев за издръжката му. Ответникът напълно абдикирал от родителските си
права, синът му не го познавал. Детето вече било ученик в седми клас в ОУ гр. К..
Твърди, че за сина им, като родител, до сега се грижела само тя. От шест
години живеела на семейни начала с Х.Н.Н.. От както
живеела с него, той помагал за отглеждането и възпитанието на детето. Д. го
приемал за свой баща. Често, когато не му искали документ, той се представял за
Д. Н. Детето не желаело да разговарят за биологичния му баща, не питало за
него, не го търсело. Детето заявявало, че не иска да чува за него.
Счита, че ответникът самоволно се самоосвободил
от функцията на родител, изцяло пренебрегвайки родителските си задължения.
Налице било цялостно неизпълнение на родителските задължения, виновно
бездействие, продължително твърдо установено дезинтересиране
спрямо детето. Формалното притежание на родителските права спрямо малолетното
дете било неоправдано и нецелесъобразно с оглед неговите интереси.
Сочи, че разпоредбата на чл. 125 от СК регламентира достатъчно ясно и
изчерпателно задълженията на родителите, а именно: да се грижат за физическото,
умственото, нравственото и социалното развитие на детето си, за неговото
образование, за неговите лични и имуществени интереси, да осъществяват
постоянен надзор и контрол върху поведението му. Когато родителят без
основателна причина не полага грижи за детето и не му дава издръжка,
законодателят е предвидил същият да може да бъде лишен от родителски права –
чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.
Твърди, че в настоящия случай било налице трайно неполагане на грижи за
детето и липса на финансов или друг материален принос а отглеждането му от
страна на биологичния баща. Тези обстоятелства сочели противоправно поведение
на ответника и представлявали цялостно неизпълнение на родителските задължения
– основание за лишаване от родителски права на Н.С. спрямо детето Д. Н.С., ЕГН **********.
На основание
изложеното, моли да бъде образувано съдебно производство и след като съдът
установи основателността на искането да постанови решение, с което да лиши
бащата Н.С. от родителски права спрямо детето Д. Н.С., ЕГН **********, с
произтичащите от това законни последици. В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат М. С., която
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от адв. Г.А., в качеството
ѝ на особен представител на ответника Н.С..
Заявява, че в
подадената искова молба срещу ответника Н.С., ищецът посочил адрес на ответника
в гр. К., , което бил адресът и на ищеца. Твърдяло се в исковата молба, че с
решение по ГД № 597/2012 год. било постановено прекратяване на брака чрез
развод между ищцата и ответника. След справка по същото дело адв. А. установила данни за: датата на раждане на
ответника, а именно –год., видно от Удостоверение за сключен граждански брак № г.;
липса на адресна регистрация на ответника Н.С. ***12 год., видно от
Удостоверение Изх. № г., подписано от Секретаря на Община К..
Справка по настоящото
дело сочела, че се съдържа съобщение за извършен опит за връчване на исковата
молба и приложенията към нея на ответника на посочения от ищцата адрес на ул. „О.“.
Съобщението било оформено с дата 09.03.2020 год. от призовкар
при РС К., от което било видно, че по сведения на Н.Н.,
тъща на търсеното лице, Н.С. от години не живеел на този адрес и не знаела къде
е. С оглед обстоятелството, че лицето, посочено като източник на данните в
оформеното от призовкаря съобщение, е майка на
ищцата, логично следвало да се приеме, че и на ищцата било известно, че
ответникът не живеел на посочения в исковата молба адрес. Поради
обстоятелството, че ищцата била била страна и по ГД №
579/2012 г. по описа на КРС, следвало да се заключи, че на същата било известно
и съдържанието на Удостоверение № от г., подписано от Секретаря на Община К..
Съдът констатирал с
разпореждане от 11.03.2020 год., че служебната проверка по чл. 47, ал. 3 не може
да бъде изпълнена, поради отсъствие на ЕГН на ответника, както досежно установяване на неговите постоянен и настоящ адрес,
така и досежно наличието на данни за работодател/и на
ответника.
Сумирайки горните
обстоятелства, а именно, че на ищцата било известно обстоятелството посоченият
от нея адрес да не се явявал нито настоящ, нито постоянен за лицето, както и
при липсата на възможност въобще да се установи наличието на такъв на
територията на Република Б., смята, че се намира в хипотезата на чл. 48 ГПК,
чиято процедура следвало да бъде изпълнена. В този смисъл, счита, че исковата
молба следва да бъде оставена без движение до приключване на законосъобразно
призоваване на ответника.
Сочи, че предявеният
от ищцата иск за лишаване на ответника Н.С., гражданин на М., от родителски
права, съгласно твърденията в исковата молба, бил с правно основание по чл.
132, ал. 1, т. 2 от СК
Видно от приложеното
удостоверение за раждане № г., изд. от Община К., Н.С., с македонско
гражданство, бил вписан като баща на детето Д. Н.С.. В удостоверението липсвали
данни за ЕГН или рождена дата на бащата, респ. освен данни за името и
гражданство на лицето, липсвали други индивидуализиращи данни, сочещи на
идентичност между ответника и лицето, вписано като родител на детето Д. С.. В
случай, че за съда тези данни са достатъчни за установяване материалноправната
легитимация на сочения за ответник и при наличието на данни за чуждо
гражданство, следвало да се заключи, че се касаело за частноправни отношения с
международен характер.
Счита, че компетентен
да разгледа предявения иск бил българският съд, по аргумент от чл. 4, ал. 1,
т.2 от КМЧП. Поради наличието на обосновано предположение, което аргументирала
по-горе, че ответникът вероятно не живеел в РБ., следвал да се уточни и въпроса
за приложимото право. Съгласно чл. 85, ал.2 КМЧП, „ако родителите и детето
нямат общо обичайно местопребиваване, отношенията между тях се уреждат от
правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето, или от
неговото отечествено право, ако то е по-благоприятно за него“, т.е. в случай,
приложим се явявал българският закон, с оглед твърдението на ищцата, че детето Д.
С. живеело с нея, респ. пребивавало на територията на РБ.
Общите правила за
подсъдността на ГПК насочвали към компетентността на Районен съд-К.. Настоящите
изводи се основавали на българското гражданство на ищцата и нейното постоянно
местоживеене *** КРС.
С оглед горното, и
след провеждане на законосъобразна процедура по призоваването на ответника,
счита иска за вероятно допустим, предявен пред орган, имащ призната
международна компетентност и при спазване правилата за подведомствеността, на
родовата и местна подсъдност по ГПК, и при наличие на правен интерес.
В качеството си на
особен представител заявява, че не разполага с каквато и да било информация от
ответника и не е в състояние да установи контакт с него, за да го информира за
настоящото дело, нито да вземе становището му. Не ѝ били известни факти и
обстоятелства по съществото на спора. Знанието ѝ по фактологията
на делото се ограничавало до твърденията в исковата молба и приложените към нея
от ищцата доказателства. Не била в състояние да сочи или представи нови доказателства.
При това положение и при липса на информация за позицията на ответника, счита
предявеният иска за лишаване на ответника Н.С. от родителски права спрямо
детето Д. Н.С. за изцяло недоказан към момента.
Счита предявеният иск
за неподкрепен от доказателства, както и че обстоятелствата, на които същият се
основава били недоказани.
Заявява, че не
възразява срещу представените от ищцата ведно с исковата молба писмени
доказателства и моли същите да бъдат допуснати и приети като относими към предмета на делото, и ще се ползва от същите.
Не възразява срещу
направеното искане от ищцата за допускане на трима свидетели в режим на
довеждане.
В заключение и с
оглед на известните към момента факти и доказателства, моли съда, след като
прецени становищата на страните, обективирани в
исковата молба и постъпилите отговори към нея, да отхвърли същия като
неоснователен. Сочи, че допълнително становище по същество на правния спор ще
вземе в рамките на процеса.
По размера на
определеното възнаграждение за особен представител, представя на съда
доказателства за регистрация по реда на ЗДДС като лице, упражняващо свободна
професия. В тази връзка, моли съда да даде указания за доплащане размера на
дължимия ДДС върху така определеното възнаграждение по реда на Наредбата. В
съдебно заседание особения представител на ответника адвокат Г. А. взема становище, че по делото е
установено само обективно отсъствие на ответника за дълъг период от време, но
не и причината, поради която същия не е
контактувал с детето.
Представителят на
прокуратурата изразява становище, че предявения иск е основателен, тъй като
ответникът повече от 10 години не е полагал грижи за детето, нито е предоставял
средства за издръжката му, поради което моли съда да уважи същият, като основателен
и доказан.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните
намира за установена следната фактическа
и правна обстановка:
Видно от
представеното удостоверение за раждане
издадено, въз основа на акт за раждане №. издадено от Община К. детето Д. Н.С.
е родено на ***г с родители: майка – М.Д.С. и баща – Н.С..
.От представеното удостоверение за доходи от 13.01.2020г., издадено
от „К.“ АД – К. се установява, че ищцата по делото е реализирала доходи от
трудово правоотношение в размер
5 627.93 лева за периода февруари 2019г. – ноември 2019г.
Представено
е и удостоверение изх. №.. издадено от директора на Основно училище „К.“ – К.,
от което се установява, че Д. Н.С. е записан като редовен ученик в клас през
учебната.
От представеното по
делото удостоверение от 08.07.2020г.
издадено от началник група „М.“ при ОД на МВР – С. се установява, че лицето Н.С., ЛНЧ **********, гражданин на С.М., е със
статут на продължително пребиваващ чужденец в Република Б. до 07.05.2003 на
адрес град К.,
От приложеното
гражданско дело №597/2012г. по описа на Районен съд – К. се установява, че с
влязло в сила съдебно решение №406/20.07.2012г. е прекратен гражданския брак между страните по
делото като дълбоко и непоправимо разстроен. Със същото решение родителските
права спрямо роденото от брака дете Д. Н.С. са предоставени на майката М.Д.С., определен е режим на лични контакти на бащата
с детето и е определена месечна издръжка в размер на 80 лева считано от
28.02.2011г
Във връзка с
изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Д.Н.Н. и С.Р.П.
Свидетеля Н. *** на ищцата по делото, твърди, че повече
от 10 години не е виждал Н.. Заявява, че страните по делото се запознали преди
19.20г. „Той беше в М., тя беше тук. Н. идвал за месец и се връщал „повече не
му разрешаваха“. Д. имал много малък спомен
за баща си, тъй като бил на около 4,5 години, когото последно идвал Н.. През
този период от време Н. не бил плащал издръжка и не е пращал пари на детето. Заявява, че бащата не
е търсил детето за рождения му ден или по друг повод. Сочи, че детето му
споделило, че не желае да носи името на баща си, тъй като му било обидно.
Свидетелката П.
твърди, че страните сключили граждански брак през 2001, 2002г. и живеели заедно
до 2010 – 2011. След 2010г. Н. не е идвал да вижда детето. Сочи, че М. се
грижела за детето заедно с мъжа, с когото живеела Х.Н..
Съдът кредитира
изцяло свидетелските показания, тъй като същите са непосредствени, логични, взаимнодопълващи се и си подкрепят от събраните по делото
писмени доказателства.
От представения по
делото социален доклад се установява, че Д. се отглежда от своята майка, с
помощта на съжителя, с когото тя живее като двамата заедно го отглеждат и
възпитават. Детето има изградена близка емоционална връзка с майка си, а съжителят с когото майка му живее Х.Н.
нарича „тати“ Посочено е, че детето не е търсено от
биологичния си баща, като емоционалната връзка между баща и дете е прекъсната,
поради незаинтересованост от страна на Н.С.. От социалния доклад се установява
още, че Д. е ученик в осми клас в пГ по лека промишленост и туризъм – К. в паралелка
„екскурзовод“ и се справя отлично с преподавания материал. Посочено е, че
детето и майката живеят в жилище собственост на майката. Жилището представлява
апартамент и се състои от спалня, хол, детска стая, кухня, баня и тоалетна. Детето
има осигурено всичко необходимо за развитието си и достатъчно жилищно пространство.
В заключителната част на социалния доклад е посочено, че от януари 2011 г. детето няма връзка с
баща си Н.С., който никого не е плащал
дължимата издръжка за сина си, не е търсил Д., няма изградена емоционална
връзка с него и дори не го е търсил по телефон. Установява се още, че Д.
компенсира липсата на внимание от биологичния си баща с връзката със съжителя
на майката Х.Н. Д. отказва да се представя с фамилията на баща си, а се
представя с фамилията Н. Пред приятелите си Д. говори за съжителя на майка
си като „баща ми“.
При така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл.125 от СК регламентира освен основното задължение на родителите да се
грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето
си, за неговото образование, за неговите лични и имуществени интереси, да
осъществяват постоянен надзор и контрол върху поведението на детето.
Съгласно
чл. 132, ал.1, т.1 Семейния кодекс
/СК/ родителят може да бъде лишен от родителски права в
особено тежки случаи по чл. 132, ал.1, т.2 от СК, а именно,
когато родителят без основателна причина трайно не полага грижи за
детето и не му дава издръжка.
Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства обосновава извод, че ответникът
трайно е неглижирал родителския си дълг. По делото бе
безспорно установено, че бащата от раздялата му с майката, която датира още от
2011г. не е осъществявал контакти с
детето. Този факт е препятствал възможността да се изгради и усети нормалната и
чисто човешка връзка между родител и дете. Очевидно е, че детето няма представа
изобщо за фигурата на баща си и нейното значение в неговия живот. Ответникът не
е полагал преки и непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането на
детето, не го е търсел, не е осъществявал контакти с него, не е осигурявал
средства за задоволяване на нуждите му и не се е интересувал от развитието му,
в резултат на което детето не го припознава за свой родител, поради липса на
изградена емоционална връзка баща – дете. По делото не се установиха
обстоятелства бащата да е имал и да има основателна причина за доказаното
поведение спрямо детето Д..
Съдът
счита, че е налице особено тежък случай на неизпълнение на родителските
задължения от страна на ответника. Поведението му на родител е виновно и
укоримо, защото се свежда до пълното пренебрегване на родителския дълг да се
грижи и издържа Д. повече от девет години. Като родител той произволно се е самоосвободил от родителските си задължения към детето
поради което формалното притежание на родителските функции е неоправдано,
безпредметно и нецелесъобразно с оглед интереса на Д.. Налице са основанията на
чл. 132, ал. 1 т. 2 от СК за лишаване на
ответника от родителските права спрямо детето Д.. Ответникът безпричинно и трайно
е предприел пасивно поведение в това отношение, което идва да покаже, че
качеството му на родител се свежда единствено до това да е биологичен такъв.
Това дискредитира родителския му капацитет. Ответникът няма интерес към
здравето, нуждите на детето, физическото му и емоционално развитие и
същевременно не дава средства за издръжката му. Дължимата се санкция на това
отношение на този родител, пренебрегващ родителския си дълг е налагане на
мярката по лишаване от родителски права. По този начин ще се предостави и
възможност на майката, която е поела и без това цялостно грижите за
отглеждането и възпитанието на детето Д. да решава сама съществените въпроси
/както очевидно е правила и досега/, свързани с физическото, нравствено
развитие на детето, образованието му и прочие негови лични интереси.
В
заключение съдът намира, че следва да отбележи, че ответникът никога не е
полагал, а и понастоящем не полага грижи за детето, не е давал, а и понастоящем
не дава издръжка за отглеждането му, което е без основателна причина и което
обуславя извод за трайно пренебрегване на родителския му дълг - основание за
лишаването му от родителски права над непълнолетното дете.
Разпоредбата на
чл.133, ал. 2 от СК предвижда, че съдът е служебно задължен при заведено дело
за лишаване на родител от права да изслуша този родител. В настоящия случай
това задължение не е изпълнено поради обстоятелството, че ответника не са
намира на територията на Република България.
В
допълнение следва да се отбележи, че в закона е предвидена възможност, в
случаите на положителна промяна в поведението на лишения от родителски права
родител, съгл. разпоредбата на чл. 135, ал.2 СК лишеният
родител да поиска да му бъдат възстановени родителските права, ако отпадне
основанието, поради което е бил лишен от тях.
Императивната
разпоредба на чл. 134 от СК предвижда при лишаване на
родителя от права, да бъдат определени издръжката на детето, ако не е
присъдена, както и мерките относно личните отношения между родителя и децата.
По
отношение на издръжката, доколкото такава е определена и присъдена с предходно
решение, то е недопустимо по аргумент от чл. 134, т.1 СК повторно
произнасяне в настоящото производство по този въпрос.
С решение
№ 406/20.07.2012 г., постановено по гр.д. № 597/2012 г. по описа на Районен съд
- К. е определен режим на лични отношения на бащата с детето. Постановяването
на положително решение по иска за лишаване от родителски права е ново
обстоятелство, при което на самостоятелно основание – чл. 134, т.2 СК, за съда
е налице служебно задължение да определи подходящи мерки относно личните
отношения между лишения от права родител и детето. В случая определеният с
предходното решение режим на лични отношения е твърде разширен за
констатираните в настоящото производство обстоятелства, че детето не познава
своя баща. Настоящият съдебен състав, като съобрази трайната липса на контакт и настъпилото пълно
отчуждение между бащата и детето, респективно липсата на връзка между тях,
намира, че на бащата следва да бъде дадена възможност да вижда детето всяка
първа и трета неделя от месеца от 10:00 до 13:00 часа.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото
разноски в размер на 690 лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за
особен представител и възнаграждение за
един адвокат.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ЛИШАВА
от родителски права Н.С.,
гражданин на Република С.М., с адрес град К., улица по отношение на
детето Д. Н.С.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения между бащата
Н.С., гражданин на Република С.М. и
детето Д. Н.С.,
ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота
от месеца от 10.00 ч. до 13.00 ч., по местоживеенето на детето град К.
ОСЪЖДА Н.С.,
гражданин на Република С.М. с адрес град К., да заплати на М.Д.Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 690 лева,
представляваща, направени по делото разноски.
Заверен
препис от настоящото решение след влизането му в сила, на основание чл.136 от СК да се изпрати на общината по
постоянния адрес на родителя за вписване на лишаването от родителски права в
актовете за гражданско състояние, Община К.
и Дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба пред
Окръжен съд – С..
Районен
съдия :