Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 17.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 20.03.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 76 по описа на съда
за 2019г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Производството по делото
е образувано по постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД, ***, против Й.Т.А. ***, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 342.43лв.-
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2016г. до
30.04.2018г., лихва върху главницата в размер на 40.08лв. за периода от
02.12.2016г. до 22.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на молбата по ч.гр.д. 8655/18г. на ПлРС - 29.11.2018г. до
окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че ответникът, като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.10.2016г. до 30.04.2018г., че не е погасил своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер 9204,
като начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия възлизала в
размер на 342,43лв. Сочи се, че сумите
били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота – „Б.Б.“
ООД ***, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от
приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане
на датите на падеж, ответникът дължал и лихва за забава, изчислявана в размер на
40,08лв. за периода от 02.12.2016г. до 22.11.2018г. Претендират се разноски. В
с.з. на 20.03.2019г. ищецът уточнява, че в главницата от 342.43лв. за периода
от 01.10.2016г. до 30.04.2018г. се съдържат следните суми: сума за отопление в
размер на 159.41 лв., сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация
в размер на 170.02 лв., сума за услуга дялово разпределение в размер на 14.20
лв., корекция -1,20лв., както и твърди, че в имота на ответника има 1 бр. щранг
лира.
Ответникът Й.Т.А.
взема становище по делото само в представения писмен отговор, с който исковите
претенции се оспорват с твърдението, че никога не е имал парно и не желае да
заплаща суми на ищеца. Изложени са и редица други обстоятелства, неотносими към
предмета на делото, някои от които в стихотоворна форма.
С определение от 04.02.2019г. е конституирано на основание
чл.219 от ГПК в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца „Б.Б.”
ООД-гр.С.. Същото не е ангажирало становище по исковите претенции, но е
представило доказателства относно месечните справки за абоната за ползваната и
начислена ТЕ.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 8655/2018г. по описа на ПлРС
се установява, че ищецът е депозирал на 29.11.2018г. пред ПлРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите
суми. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена
Заповед за изпълнение № 5477/30.11.2018г., по която длъжникът е възразил в
установения двуседмичен срок. С Разпореждане на съда, получено на 07.01.2019г.,
е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпилото възражение от длъжника. Искът
е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 08.01.2019г., той включва сумите
по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.
Между страните не е налице
спор, че ответника Й.Т.А. е собственик на процесния апартамент №1 в ***, това
се установява както от представеното съобщение от Община П. за дължими данъци
за това жилище за 2018г., така и от молба и протокол от 05.08.1996г., с които
ответникът е поискал, а ищецът е изпълнил молбата за прекъсване доставката на
топла вода до същия имот. За имота при ищеца е открита партида с ***. От
представеното и неоспорено извлечение от счетоводна сметка по същата партида и
представените от третото лице-помагач подробни месечни справки, се установява, че
през периода от 01.10.2016г. до 30.04.2018г. е била начислена сума в общ размер
на 342.43лв., която е за ТЕ, отдадена от съществуваща в имота щранг-лира, за
сградна инсталация и за дялово разпределение. При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите
условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на
законната лихва за периода на забава, Топлофикация-П. е начислила върху
дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 40.08лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказа се по
делото, че ответникът е собственик на недвижимия имот в *** ап.1, както и че
имотът е бил топлоснабден. Това обстоятелство придава на ответника качеството
на потребител на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ирелевантно
в случая е, че по делото не представен договор между страните - между страните
са налице договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на
топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ,
влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответника. По делото безспорно
се доказа, че в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и
поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Следва да се
посочи по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че в
мотивите на КС, в Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/09
г., с което е отхвърлено искането за противоконституционност на чл. 153, ал.1 и
ал.6 от ЗЕ, е посочено, че разпоредбите изпълняват конституционните изисквания
да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия.
Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички
собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ. Доказа се от представената справка, че за исковия
период е имало потребление на ТЕ в общ размер на 342.43лв. Тежестта на
доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е на
ответника, но такива твърдения липсват и доказателства за това не са събрани.
Поради всичко дотук изложено – доказаното
качество на потребител на ответника, доставеното и отчетено законосъобразно количество
ТЕ, неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми, се налага
извода, че по делото се доказва непротиворечиво, че исковите суми за главница
са дължими от ответника, а поради незаплащане на задълженията в периодите по
чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в претендирания размер. Поради
изложеното, исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени
изцяло.
При този изход на делото,
съдът следва да присъди разноските в исковото производство, възлизащи на 175лв.
/75.00лв. държавна такса, и 100лв. юрк. възнаграждение/. Съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
разноските направени от ищеца и в заповедното производство, възлизащи на 75.00лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, ЧЕ
Й.Т.А. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 342.43лв.- главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.10.2016г. до 30.04.2018г., лихва върху главницата в размер на
40.08лв. за периода от 02.12.2016г. до 22.11.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.11.2018г. - датата на молбата по ч.гр.д.
8655/18г. на ПлРС до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Й.Т.А.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, разноски в исковото производство в размер на 175лв.
ОСЪЖДА Й.Т.А.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”
ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, разноски по ч.гр.д. № 8655/18г. на ПлРС в размер на 75.00лв.
Решението е
постановено при участието на „Бруната България” ЕООД-гр.С., като трето лице –
помагач на ищеца „Топлофикация-П.” ЕАД.
Решението може да се
обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: