Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./15.12.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 409/2021 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по чл. 197, във вр. чл. 121, ал. 2 и чл. 208,
ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от Д.И.М., ЕГН **********,*** срещу решение № 244/10.11.2020 г. на
директора на ТД на НАП – Варна, поправено с решение № 101/02.06.2021 г. на
директора на ТД на НАП – Варна, и потвърдените с него актове - постановление за продължаване действието на наложени
обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК с изх.№
С190008-139-0002095/30.09.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна,
сектор “ОСПВ” – Добрич в
частта относно наложените с него запори върху получените от жалбоподателя субсидии от ДФ “Земеделие” по
банковата му сметка в “Юробанк България”
АД и върху специализирана машина – трактор ТК – 80 с рег. № ХХХХХХ, както
и отказ за отмяна на наложена обезпечителна мярка на основание чл. 208, ал. 2
от ДОПК с изх.№ С200008-**********/19.08.2020 г. на публичен изпълнител при ТД
на НАП – Варна, сектор “ОСПВ” - Добрич. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорените актове поради
неправилно приложение на материалния закон. Счита се, че наложеният запор върху
трактор ТК – 80 е незаконосъобразен, тъй като противоречи на разпоредбата на чл.
213, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Сочи се, че жалбоподателят е земеделски производител
и обработва земеделска земя, поради което специализираната земеделска техника
попада в обхвата на несеквестируемото имущество и не подлежи на принудително
изпълнение. Твърди се, че предоставените на жалбоподателя от ДФ “Земеделие”
целеви субсидии от републиканския бюджет и от бюджета на ЕС в качеството му на
земеделски производител са изцяло несеквестируеми съгласно разпоредбите на
Закона за държавния бюджет на РБ. Оспорва се становището на ответника, че
изплащаните по ЗПЗП суми от ДФЗ – РА са секвестируемо имущество, тъй като не
представляват средства за възложени (делегирани) от държавата дейности и услуги
по смисъла на ЗДБРБ. Сочи се, че целта на императивните забрани в разпоредбите
на чл. 94, ал. 2 от ЗДБ за 2019 г.
и 2020 г. е да бъде осигурено
безпрепятствено извършване на законоворегламентирани отделни стопански или
бюджетно субсидирани дейности, изпълняващи значими публични и обществени
функции, гарантирани от държавата, които е недопустимо да бъдат затруднявани
независимо от неизправността на субекта на задълженията. Твърди се, че
финансовите помощи от ЕС за земеделските стопани съставляват публично целево
финансиране, поради което са обект на специален режим и са несеквестируеми
съгласно чл. 213, ал. 2, т. 2 от ДОПК, която е аналогична на чл. 444, т. 8 от ГПК. По изложените съображения се иска отмяна на решението и потвърдените с
него актове, както и присъждане на направените разноски за платена държавна
такса. Иска се също така ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат М.М.
възнаграждение за оказаната безплатна защита съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и чл. 143, ал. 1 от АПК.
Ответникът по
жалбата – директорът на ТД на НАП - Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска тя да бъде
отхвърлена. Твърди, че процесните субсидии са облагаем доход и не попадат под
защитата на ЗДБРБ, тъй като не са изплатени за възложени от държавата дейности
и услуги. Счита, че наложеният запор върху трактор е законосъобразен, тъй като
не възпрепятства дейността на лицето. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу годни за съдебно
обжалване актове, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:
В хода на извършвана ревизия на Д.И.М. е издадено постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изх. №
С190008-023-0002227/12.07.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна,
с което са наложени запори върху банкови сметки на жалбоподателя в Експресбанк,
ПИБ и Юробанк и ЕФ Джи България, както и два запора върху МПС - лек автомобил
марка Опел с рег. № ТХ5989КХ и специализирана машина – трактор марка ТК, модел
80, с рег. № ТХ1296ЕХ, за обезпечаване на публичен дълг в предполагаем размер
на 14 900 лева. Постановлението е изпращано два пъти на адреса на лицето, но е
върнато с отметка “непотърсен” на лицензиран пощенски оператор.
След приключване на ревизията е издаден РА, с който са установени
задължения за ДОД, вноски за ДОО, вноски за ЗО и съответните лихви в общ размер
на 16 758, 55 лева. С постановление с изх.№ С190008-139-0002095/30.09.2019 г.
на публичния изпълнител при ТД на НАП – Варна, издадено на основание чл. 121,
ал. 6 от ДОПК, е удължено действието на наложените запори върху банковите
сметки и МПС на жалбоподателя. Постановлението е изпращано два пъти на адреса
на ревизираното лице, но е върнато с отметка “непотърсен” на лицензиран
пощенски оператор.
Изготвено е СДИ на основание чл. 221 от ДОПК с изх.№
С200008-048-0014891/17.02.2020 г., с което е образувано ИД № *********/2020 г.
за публични задължения в размер на 16 097, 40 лева. СДИ е изпращано два пъти на
адреса на длъжника, но е върнато с отметка “непотърсен” на лицензиран пощенски
оператор.
На 13.08.2020 г. е подадено възражение с вх.№
11984 до публичния изпълнител, с което жалбоподателят е поискал да бъдат освободени
от запор парични средства от субсидии от ДФЗ с мотива, че са несеквестируеми.
На 19.08.2020 г. публичният изпълнител е издал отказ за отмяна на наложена обезпечителна
мярка на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК с изх. № С200008-012-0000086, в който
е посочено, че субсидиите, изплащани на земеделските производители, могат да
служат като обезпечение съгласно становище на МФ с № 69-020-157/24.06.2015 г. Изложени
са доводи, че предвидените помощи на земеделските производители, предоставени
от ДФЗ, не са средства, отпускани от държавния бюджет за възложени от държавата
дейности и не се обхващат от приложното поле на чл. 94 от ЗДБ на РБ. Липсва
забрана за обезпечаване и принудително изпълнение върху субсидии, получени от
земеделските стопани. В чл. 213 от ДОПК е налице изчерпателна регламентация за
несеквестируеми средства и доходи на длъжника, която не включва средства от
субсидии. Липсва и аналогична на ГПК препращаща норма. Направен е извод, че
финансовите средства, предоставяни от ЕС чрез РА на земеделски производители са
секвестируемо имущество и няма пречка публичният изпълнител да налага запор
върху банковата сметка на земеделския производител, по която се изплащат
субсидии от ДФЗ, тъй като липсва изрична забрана за принудително изпълнение за
публични вземания върху тези средства. Прието е, че секвестируемостта на
субсидиите на земеделските производители не е обвързана от източника на
средствата – национален или европейски, като е посочено, че в този смисъл е и съдебната
практика на административните съдилища относно секвестируемостта на средствата,
отпуснати по европейски програми и проекти от управляващи органи.
Отказът за отмяна на наложена обезпечителна
мярка е връчен на процесуалния представител на жалбоподателя на 29.10.2020 г.
съгласно разписка на л.82 от делото. На същата дата е връчено и постановлението
за продължаване на действията на наложените обезпечителни мерки от 30.09.2019
г.
На 04.11.2020 г. Д.И.М. е подал жалба с вх.№ 16022 до директора на ТД на
НАП – Варна, с която е оспорил постановлението в частта относно наложения запор
на банковата му сметка по отношение на получената сума от субсидии и наложения
запор на специализирана машина – трактор ТК – 80, както и отказа за отмяна на
наложената обезпечителна мярка относно субсидиите по съображения, че
запорираните суми и движима вещ са несеквестируеми.
На 10.11.2020 г. директорът на ТД на НАП – Варна се е произнесъл с решение
№ 244. В мотивите към решението е посочено, че производството е по реда на чл. 197,
във вр. чл. 121 от ДОПК и се оспорва отказ с изх. № С20008-012-0000086/19.08.2020
г. за отмяна на обезпечителни мерки, наложени с постановление за продължаване
действието на предварителни обезпечителни мерки с изх.№
С190008-139-0002095/30.09.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна.
След като е преповторено становището на МФ относно секвестируемостта на
изплащаните от ДФЗ финансови помощи на земеделските стопани и е прието, че не
са нарушени нормите на чл. 121, ал. 1 и ал. 3 и чл. 208, ал. 1 от ДОПК, респективно
не са налице предпоставките на чл. 199 от ДОПК, е постановен диспозитив, с
който е потвърден отказът на публичния изпълнител по чл. 208, ал. 2 от ДОПК.
Срещу това решение е подадена жалба от М., по която е образувано адм. дело №
68/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич. С определение № 151 от
19.05.2021 г. административният съд е прекратил производството по делото и е
върнал преписката на директора на ТД на НАП – Варна за поправка на очевидна
фактическа грешка в решението. В мотивите към определението е прието, че на
практика решаващият орган е разгледал жалбата на М. както срещу постановлението
по чл. 121, ал. 6 от ДОПК, така и срещу отказа по чл. 208, ал. 2 от ДОПК, т.е.
е формирал воля по целия предмет на административно обжалване, но в диспозитива
на решението се е произнесъл само по отношение на жалбата срещу отказа по чл.
208, ал. 2 от ДОПК, с което е допуснал очевидна фактическа грешка, която следва
да бъде отстранена по реда на чл. 175 от АПК, приложима на основание § 2 от ДР
на ДОПК.
С решение № 101/ 02.06.2021 г. директорът на ТД на НАП – Варна е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 244/10.11.2020 г.,
постановявайки два потвърдителни диспозитива както по отношение на отказа по
чл. 208, ал. 2 от ДОПК, така и по отношение на постановлението по чл. 121, ал.
6 от ДОПК.
След приключване на процедурата по чл. 175 от АПК делото е върнато обратно
на Административен съд – Добрич, пред който е образувано настоящото
административно производство.
Не е спорно по делото, а това се установява и от приложените по делото
регистрационни карти и извадка от системата ИСАК, че жалбоподателят М. е
регистриран земеделски производител и е кандидатствал за финансово подпомагане по
ЗПЗП. Съгласно банково извлечение от 19.12.2019 г. по запорираната сметка на
земеделския стопанин в “Юробанк България” АД са преведени парични суми по СЕПП
от ДФ “Земеделие”.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Производството пред
директора на ТД на НАП-Варна е образувано по жалба на Д.И.М., с
която на основание чл. 197, ал. 1, във вр. чл. 121, ал. 2 и чл. 208, ал. 2 от ДОПК са оспорени два самостоятелни акта на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Варна - постановление за продължаване действието на наложени предварителни
обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК с изх.№
С190008-139-0002095/30.09.2019 г. в частта относно наложения запор върху
получени субсидии по банковата сметка на жалбоподателя в “Юробанк България” АД и
наложения запор върху специализирана машина – трактор ТК – 80, както и отказ за
отмяна на обезпечителна мярка по чл. 208, ал. 2 от ДОПК с изх.№
С200008-**********/19.08.2020 г.
С оспореното в настоящото
производство решение на директора на ТД на НАП-Варна по чл. 197, ал.
1 от ДОПК, поправено с решение на директора на ТД на НАП – Варна по чл. 175,
ал. 1 от АПК, са потвърдени и двата акта на публичния изпълнител.
Въз основа на граматическото
и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 197 от ДОПК следва извода, че
предмет на съдебен контрол в настоящото производство са както решението на
директора на ТД на НАП – Варна, така и потвърдените с него актове на публичния
изпълнител.
Решението и потвърдените с
него актове по чл. 121, ал. 6 и чл. 208, ал. 2 от ДОПК са
издадени от компетентните за това органи, в предвидената от закона форма, при
липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но при неправилно
приложение на материалния закон.
С потвърденото
от директора на ТД на НАП – Варна постановление е продължено действието на два
обезпечителни запора върху земеделска техника и върху банкова сметка, ***
“Земеделие”, а с потвърдения акт по чл. 208, ал. 2 от ДОПК е отказана отмяната
на запора върху преведените по тази банкова сметка ***.
Няма спор, че
законът предвижда пълна секвестируемост на имуществото на длъжника за
погасяване на публичните му задължения, като в чл. 213, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК
са регламентирани изключенията от този принцип. Едно от тези изключения е
уредено в чл. 213, ал. 1, т. 4 от ДОПК, съгласно който не подлежат принудително
изпълнение земеделските земи на длъжника – до една четвърт от притежаваните, но
не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото
семейство, както и необходимия за обработването им инвентар.
Несеквестируемостта на тези вещи се определя с оглед на тяхната социална
значимост за длъжника. Не се спори между страните по делото, че жалбоподателят
има качеството на земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП
и процесният трактор ТК - 80 е необходим за обработването на стопанисваните от
него земи. Следователно ПС попада в групата на несеквестируемия инвентар по
смисъла на чл. 213, ал. 1, т. 4 от ДОПК и неправилно публичният изпълнител е
продължил действието на наложения запор върху него. Ирелевантно е твърдението
на процесуалния представител на ответника, че наложеният запор не възпрепятства
дейността на земеделския стопанин, защото това не е условие за възникване на
несеквестируемостта. Единственото условие за това е вещта да служи за
обработването на земята, което в случая е налице. При тези обстоятелства публичният
изпълнител не е имал правна възможност да приложи разпоредбата на чл. 121, ал. 6
от ДОПК спрямо използваната от длъжника специализирана земеделска техника,
поради което и издаденото от него постановление е материалнонезаконосъобразно в
тази му част и следва да бъде отменено ведно с потвърждаващото го решение на
директора на ТД на НАП – Варна.
Не могат да
служат за обезпечение и преведените на ЗП средства от ДФ “Земеделие” по
банковата му сметка в “Юробанк България” АД. Няма спор, че тези средства
представляват финансиране по СЕПП и са с произход от Европейския фонд за
гарантиране в земеделието (ЕФГЗ). Подпомагането на земеделските производители е
уредено в Закона за подпомагане на земеделските производители. Според чл. 17а от
с.з. средствата, отпуснати от европейските фондове по схемите и мерките за подпомагане
на ЗП, са публични финансови средства, като на основание чл. 11 и чл. 11а от
ЗПЗП дейността по управлението и контрола по разходването им се извършва от ДФЗ
- РА. Плащанията от фондовете на ЕС се различават от целево предоставяните
средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии,
компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги,
поради което не попадат в обхвата на забраните по чл. 94 от ЗДБ на РБ за 2019
г. и за 2020 г., съответно чл. 99, ал. 2 от ЗДБ на РБ за 2021 г. Те не попадат
и в обхвата на изключенията по чл. 213 от ДОПК. Независимо от това процесните
субсидии се подчиняват на същия режим на несеквестируемост, което се извежда от
актовете на приложимото общностно право, които се прилагат директно и имат
предимство пред националното законодателство. Цялостната регламентация на
финансовите помощи от ЕС е подчинена на принципа за целево разходване на
средствата. Правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед на
качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени
определени изисквания. Има предназначението да служи за реализиране целите и
политиките на ЕС. За съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите
интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка. Съобразно Регламент (ЕС) №
1360/2013 г. бенефициери на тези плащания в пълния им размер са регистрираните
земеделски производители, а целта – влагането на средствата в осъществяваната
от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска
политика, а не покриване на други задължения на бенефициерите, включително
публични такива. Регламентът предвижда, че плащанията следва да се извършват
навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по
предназначение. Касае се за публично целево финансиране по смисъла на § 1, т.
50 от ДР на ЗПЗП и единственият овластен да получи средствата в пълния им
размер е бенефициерът – земеделски производител. Следователно тези средства са
несеквестируеми и не могат да се използват за принудително погасяване на
публични и частни държавни вземания. Без правно значение са доводите в
обжалваното решение, че налагането на предварителни обезпечителни мерки няма
характер на същинско принудително изпълнение. Обезпечението е една антиципирана
фаза на принудителното изпълнение и след като последното е недопустимо, то и
обезпечението е незаконосъобразно. Без правно значение е и обстоятелството дали
предварителните обезпечителни мерки са наложени върху активи, обезпечението
върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на земеделския
производител съгласно чл. 121, ал. 3 от ДОПК, както и дали предварителните
обезпечителни мерки са съразмерни с размера на публичните вземания съгласно чл.
208, ал. 1 от ДОПК, защото това не променя извода, че запорираните средства са
с несеквестируем характер. Ето защо, запорът върху сметката на жалбоподателя
относно постъпващите по нея субсидии от ДФ “Земеделие” противоречи на
материалния закон, поради което постановлението за продължаване на действието
му на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК и отказът за отмяната му на основание
чл. 208, ал. 2 от ДОПК, както и потвърждаващото ги решение на директора на ТД
на НАП - Варна следва да бъдат отменени като незаконосъобразни по същество. В
този смисъл са и решение № 143/25.10.2017 г. по гр.д. № 4666/2016 г. по описа
на ВКС, ІІІ г.о., решение № 71/30.05.2019
г. по адм.д. № 59/2019 г. по описа на Административен съд - Габрово, решение от 23.04.2018 г. по адм. д. № 941/2017 г. по описа
на Административен съд – Велико Търново; решение от 07.07.2020 г. по адм. д. №
266/2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, решение № 1144 от
03.07.2020 г. по ч. адм. д. № 615/2020 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, решение № 107 от 08.07.2021 г. по адм. д. № 147/2021 г. по описа на
Административен съд – Шумен, решение № 66 от 06.07.2021 г. по адм. дело №
99/2021 г. по описа на Административен съд – Видин, решение № 117 от 10.07.2020
г. по адм. дело № 92/2020 г. по описа на Административен съд – Видин и др.
С оглед на
изхода от спора и на основание чл. 161 от ДОПК на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените разноски по делото в размер на 50 лева, съставляващи
платена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
процесуалния представител на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна защита в размер на 500 лева.
Водим от изложеното, както и на основание чл. 197, ал. 3,
във вр. чл. 208, ал. 3 от ДОПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 244/10.11.2020 г. на
директора на ТД на НАП – Варна, поправено с решение № 101/02.06.2021 г. на
директора на ТД на НАП – Варна.
ОТМЕНЯ
постановление
за продължаване действието на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 121,
ал. 6 от ДОПК с изх.№ С190008-139-0002095/30.09.2019 г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – Варна, сектор “ОСПВ” –
Добрич, в частта относно наложените с него запори върху постъпващите от ДФ “Земеделие” субсидии по банковата сметка на Д.И.М.,
ЕГН **********, в “Юробанк България” АД,
както и върху специализирана машина – трактор ТК – 80 с рег. № ХХХХХХ.
ОТМЕНЯ
отказ за
отмяна на наложена обезпечителна мярка по чл. 208, ал. 2 от ДОПК с изх.№
С200008-**********/19.08.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна,
сектор “ОСПВ” - Добрич.
ОСЪЖДА
НАП – София да заплати на адвокат М.И.М. *** сумата от 500 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за осъществено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв процесуално
представителство по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Административен съдия :