Определение по дело №10255/2023 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                              № 76

гр. Велико Търново, 07.09.2023г.

 

Административен съд – гр. Велико Търново, първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на седми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	МАРИЯ ДАНАИЛОВА    ЕВТИМ БАНЕВ

 

 

разгледа докладваното от съдия Данаилова частно касационно НАХД № 10255/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63г ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЧИКО“ ООД, гр. Габрово против определение № 302/02.05.2023 г. по наказателен адм. характер дело № 667/2023 г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е прекратено съдебното производство. В касационната жалба се сочи, че правният интерес от водене на делото е присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение, разноските сторени, в пряка и непосредствена причинна връзка от обжалвания ЕФ, който към момента на заплащането на сумата не е бил отменен. Частният жалбоподател моли оспореното определение да бъде отменено като незаконосъобразно.

Касационен състав на Административен съд Велико Търново е намерил, че така формулираните твърдения следва да се квалифицират като искане за постановяване на допълнително решение по чл. 176, ал. 1 АПК, по което следва да се произнесе Районен съд Велико Търново, като произнасянето по него е преюдициално по отношение на произнасянето по касационната жалба, с която е сезиран, поради което ВТАдмС с Определение № 62 от 26.06.2023г. производството по КНАХД № 10167/2023г. е прекратено и върнато делото на ВТРС за произнасяне по съдържащото се в касационната жалба искане по чл. 176, ал. 1 АПК.

С Определение № 463 от 19.07.2023г. ВТРС е отхвърлил като неоснователно искането на „ЧИКО“ ООД, гр. Габрово за допълване на Определение № 302/02.05.2023г. по АНД № 667/2023г. по описа на ВТРС в частта му, с която се претендира присъждането на разноски. Определението е връчено на ***Д.Ц. на 14.08.2023г. срещу него не е подадена жалба в указания седмодневен срок.

Административен съд Велико Търново намира частната жалба срещу определение № 302/02.05.2023 г. по наказателен адм. характер дело № 667/2023 г. по описа на Районен съд Велико Търново за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК против подлежащо на оспорване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното с нея определение е валидно, допустимо и правилно.

Районен съд – Велико Търново е прекратил производството по делото, образувано по жалба против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата№ **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ. Мотивите на съда за да направи това са, че от съпроводителното писмо към жалбата и уведомителното писмо до жалбоподателя с изх. № НТУ/53-00-2913/25.04.2023г. е видно, че обжалвания ЕФ е анулиран на 25.04.2023г.

Правилни са изводите на районния съд, че при това положение за жалбоподателят липсва правен интерес от обжалване на вече анулирания електронен фиш. Редът за обжалване на ЕФ е уреден в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП и става по реда на ЗАНН. Жалба срещу ЕФ се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено искане по ал. 3 – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. ЕФ е връчен на 10.04.2023г. В процесния случай, жалбата на „ЧИКО“ ООД, гр. Габрово до ВТРС е входирана в ОПУ – Габрово към АПИ и на 12.04.2023г. и едновременно е сезирал АНО с искане за анулиране на процесния ЕФ. Не е изчакан срокът за произнасяне от страна на АНО (уведомително писмо на л. 12 от делото пред ВТРС). Решението за анулиране на процесния ЕФ е от дата 25.04.2023г., като жалбоподателят е уведомен за това с писмо, връчено на 03.05.2023г.

Неоснователно е позоваването, че претенцията за разноски обосновава исканата отмяна на определение № 302/02.05.2023 г., с което делото е прекратено. Разрешаването на въпроса за дължимостта на разноските може да стане и допълнително (както е в настоящия случай) и не влияе пряко на правния интерес от оспорване на процесния ЕФ, който безспорно е анулиран. При прекратяването на делото, страната има право на разноски, ако с поведението си насрещната страна е дала повод за завеждане на делото. В случая ответникът не е дал повод за образуване на производство пред ВТРС, тъй като разпоредбата на чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП гласи, че когато е направено искане за анулиране, ЕФ подлежи на обжалване по ЗАНН в 14 дневен срок от съобщаване на отказа за анулиране на ЕФ. Преждевременно „ЧИКО“ ООД, гр. Габрово е сезирало ВТРС едновременно с искането до органа за анулиране на процесния ЕФ, без да е изчакал произнасянето от страна на АНО. При анулиран на 25.04.2023г. електронен фиш липсва правен интерес от обжалването му и правилно ВТРС е прекратил производството с Определение № 302/02.05.2023г., поради което не са налице основания за отмяна на същото като незаконосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Административен съд Велико Търново, първи касационен състав,

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 302/02.05.2023г. по наказателен административен характер дело № 667/2023 г. по описа на Районен съд Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

 

                                                                                    2.