Присъда по дело №149/2017 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 30 юли 2020 г.)
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20172320200149
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 декември 2017 г.

Съдържание на акта

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

 

                14.07.2020 г. гр. ТОПОЛОВГРАД

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета  година, в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН ХРИСТОВ

 

                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. К.Г.

 

                                                                           2. Й.Я.

 

 

при СЕКРЕТАР: К.П.

В присъствието на ПРОКУРОРА: ХР.ДЖОНДЖОРОВ

 

Като разгледа докладваното от съдията

НОХД № 149 по описа за 2017 г.

 

                                      П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подс. А.Д.Г. – роден на *** ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********

 

          ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че

 

На 15.11.2017 г. в гр.Тополовград, по ул.”Васил Левски” съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – полско свидетелство за управление на МПС № 73191747297 на името на А.Д.Г., което при проверка представил на органите на РУ – Тополовград, за да докаже, че е правоспособен водач на МПС, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и предмет на деянието е свидетелство за управление на моторно превозно средство.

 

ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 316 във вр.чл. 308, ал.2 във вр. ал.1 и чл.55 ал. 1, т. 2, буква „б”, във вр. с  чл. 42а, ал. 2 т. 1, 2 и 6 от НК  ГО ОСЪЖДА на наказание ПРОБАЦИЯ  със следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично,  задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА и „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО” от 100 часа годишно в рамките на ЕДНА ГОДИНА.

          ОСЪЖДА подс.Г. ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски за техническа експертиза по сметката на ОД на МВР – Хасково в размер на 116,08  лв./сто и шестнадесет лева и 08 стотинки/.  

          На основание чл.53, ал.1, буква „а” от НК ОТНЕМА в полза на държавата СУМПС № 73191747297.

 

          ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране  пред ЯОС в 15-дневен срок от днес.

 

                  

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                   

                                              СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                                                                     

                                                                                     2.

                                               

 

           

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по ПРИСЪДА № 260001/14.07.2020 г. по НОХД № 149/2017 г. по описа на ТгРС

 

 

         Наказателното производство от общ характер е образувано по обвинителен акт на Районна Прокуратура – Ямбол, ТО - Тополовград по обвинение за документно престъпление по чл.316, вр.чл.308 ал.2, вр.ал.1 от НК против подс.А.Д. ***.

         Обвинението се поддържа в с.з.от представителя на прокуратурата с предложение на подсъдимия да бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок към минималния, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.

         Подсъдимият редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В досъдебното производство се признава за виновен и обяснява подробно механизма на извършеното от него деяние.

Служебно назначеният му защитник – адв.М.К. от АК Ямбол пледира, че подзащитният му е осъществил деянието, за което е привлечен като обвиняем, а относно наказанието пледира да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че същия се е признал за виновен и е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, ниската му възраст, пълните самопризнания, съдействието което е оказал на органите от досъдебното производство.

         От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

         Подсъдимият А.Д.Г. през август месец 2017 г. е бил в Германия, където мъжът на сестра му го свързва с човек който работи в Полша за да му се издаде полска шофьорска книжка. През цялото време подс.Г. е поддържал телефонна връзка с лицето което му е предоставило процесната шофьорска книжка и не се е срещал с него. Необходимите документи за издаване на полска шофьорска книжка подс.Г. е изпратил по пощата, а заплащането на услугата е осъществил по банков път, като в началото е превел 600 евро, а на по-късен етап още 650 евро. Шофьорската книжка подсъдимия Г. я е получил по пощата след което се е прибрал в България. Около две седмици подсъдимия е шофирал на територията на Р.България с процесното СУМПС.

          На 15.11.2017 г. свидетелите В. и Б. ***, изпълнявайки служебните си задължения в гр.Тополовград, по ул.“Васил Левски“, около 14:20 часа спрели за проверка лек автомобил марка „Пежо 206” с Рег.№ ТХ 0900 АК, управляван от А.Д.Г.. При проверката Г. представил полско СУМПС с № 73191747297, издадено на 06.06.2017 г., валидно до 06.06.2032 г. Свидетелите В. и Б. се усъмнили, че представеното СУМПС е неистинско, тъй като имало множество разлики със спесимена и липсвала грапавина на надписа на фамилията. Тогава свидетелите В. и Б. са помолил водача да дойде в сградата на РУ – Тополовград за да му снемат писмени обяснения относно представеното свидетелство. В тях подсъдимия Г. е посочил, че е придобил полско СУМПС в Германия срещу заплащане по банков път.

         От приложената по делото съдебно-документна експертиза по безспорен начин се установява, че използваното от подсъдимия Г. полско СУМПС не съответства на утвърдения стандарт и представлява неистински документ. С протокол за доброволно предаване от 15.11.2017 г., подсъдимия Г. е предал процесното СУМПС на органите на полицията.

         От приложената справка за съдимост е видно, че Г. не е осъждан.

         Така изложените фактически положения се установяват от събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подсъдимия, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни и непротиворечиви; свидетелските показания, които съдът кредитира като непротиворечиви и обективни, както и от приложените по делото писмени доказателства, които също се кредитират от съда като документи, издадени по съответния ред и форма и неоспорени от страните.

         С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът намира, че от обективна и субективна страна подс.Г. е осъществил престъпния състав на чл.316, вр.чл.308 ал.2, вр.ал.1 от НК, тъй като съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – полско СУМПС, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Установи се по безспорен начин от приложените по делото доказателства, че СУМПС е неистински документ. Освен това подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и ги е целял. В тази насока са налице достатъчно доказателства, че същият е знаел, че предаденото му СУМПС представлява неистински документ и не е изготвен от компетентните органи, не му е предаден в съответно учреждение, а по пощата от непознато за него лице и въпреки това си е послужил с него пред полицейските служители. Следователно, от субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.

         Затова съдът квалифицира деянието по горе посочените текстове и го призна за виновен по повдигнатото обвинение.

         При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид високата обществена опасност на деянието и от друга страна ниската обществена опасност на подсъдимия, предвид чистото му съдебно минало, младата му възраст, подбудите и мотивите за извършване на престъплението, които изразява в обясненията си и определи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, буква „б” от НК, при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства изброени по-горе. И тъй като в текста не е предвиден минимум на наказанието „лишаване от свобода” го замени с „пробация”, като наложи пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1,2 и 6 от НК с продължителност от една година, малко над минималния срок и съответно безвъзмездния труд с продължителност от 100 часа годишно в рамките също на една година.

         Съдът намира, че така наложеното наказание би въздействало предупредително и възпитателно и биха се постигнали целите на чл.36 от НК.

         С оглед разпоредбата на чл.53, ал.1, буква”а” от НК, съдът отне в полза на държавата въпросното СУМПС, чието притежаване е забранено.

         Съдът присъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски по сметка на ОД на МВР – Хасково в размер на 116,08 лева.

         Причините и условията, способствали за осъществяване на деянието се съзират в ниската правна култура на подсъдимия.

         Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

         22.07.2020 г.                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: