Р Е Ш Е Н И
Е № 261048
гр. Пловдив, 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4196 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.109 ЗС, предявен от Т.И.В. и Н.Т.П.
против Б.В.Н., за осъждане на ответника да прекрати неоснователните си
действия, с които пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на
собственост по отношение ПИ с идентификатор № *****, находящ се в гр. ****,
местността „*****“, с площ от 527 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *****, като възстанови водоподаването към имота на ищците.
В исковата молба се твърди, че ищците са
собственици на ПИ с идентификатор № *****, находящ се в гр. ****, местността „*****“,
с площ от 527 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор № ***** на основание договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № ***** и разрешение за строеж № *****, а ответникът е
собственик на съседния ПИ с идентификатор № ***** с площ от 1216 кв.м., ведно с
построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *****
на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ***** и
констативен нотариален акт № *****. Ищците посочват, че като съседни, имотите
на страните били присъединени към водоснабдителната и канализационната мрежа и
съоръжения заедно, чрез изграждането на ново – общо водопроводно отклонение от
уличния водопровод, преминаващо и захранващо с вода и двата парцела. За целта
по общо съгласие бил одобрен Технически инвестиционен проект за „Сградно водопроводно отклонение“ с възложители – страните
по спора, като било издадено разрешение за строеж № ***** за изграждане на сградно водопроводно отклонение от ***** на Община Пловдив,
район *****. Ищците твърдят, че ответникът е предоставил изискуемото съгласие, обективирано в нотариално заверена декларация рег. № *****,
като е предоставил безвъзмездно и безсрочно пълно право на преминаване,
проектиране и строеж на водопровод и водомерна шахта, преминаващ през ПИ с
идентификатор № ***** и във вр. с чл.193 и чл.194 ЗУТ
на ищците. След приключване на процедурата ищците сключили окончателен договор
№ ***** с „В и К“ ЕООД – гр. Пловдив, с който присъединили имота си към
водоснабдителната и канализационна мрежа и била разкрита индивидуална партида с
водомер № *****, с титуляр ищецът Н.Т.П.. На 30.07.2019 г. ответникът изпратил
на ищците уведомление, с което заявил, че прави отказ от нотариално заверената
декларация от 31.08.2011 г., като им предоставил 14-дневен срок за отстраняване
на нередовностите и предупреждение, че след изтичане
на срока ще счита, че нямат интерес да продължат да се водоснабдяват от
изградения общ водопровод и ще последва спиране на водоподаването
към имота. Ищците твърдят, че в края на месец август 2019 г. ответникът
прекъснал водоподаването към имота им, поради което
на 13.09.2019 г. депозирали жалба в Районна прокуратура Пловдив срещу ответника
с искане за образуване на наказателно производство за извършени самоволни
действия по реда на чл.323, ал.1 НК, за което била образувана пр.пр. № 07778/ 2019 г. Към момента на подаване на исковата
молба ответникът не прекратил неоснователните си действия по прекъсване на водоподаването към имота на ищците, с което им пречил да
ползват имота си по предназначение. Поради това предявяват настоящия иск, молят
за неговото уважаване и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил
писмен отговор от ответника Б.В.Н., със
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва твърдените от ищците
права на собственост, както и че притежаваният от него имот е съседен на този
на ищците. Твърди, че никога не е давал съгласието си за изграждане и
проектиране на сградно водопроводно отклонение на
ищците, като с декларацията от 31.08.2011 г. се е съгласил за „водопровод и
водомерна шахта“. Посочената декларация била нищожна, поради неспазване на предвидената
в чл.193 и чл.194 ЗУТ форма, която предвиждала, че правото на прокарване на
отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди
имоти се учредявало с писмен договор между собствениците на ПИ с нотариална
заверка на подписите. Поддържа, че процедурата по сключване на окончателен
договор с „ВиК“ преминала при закононарушения, които
подробно описва в писмения отговор. Излага твърдения, че прекъсването на
водоснабдяването от 13.09.2019 г. е прекратено на 15.11.2019 г., след което
шахтата е зазимена с 12 чувала парцали. Сочи, че на 08.05.2020 г. отново
прекъснал водоснабдяването, след като установил, че ищците изграждат незаконно
помпено съоръжение и свързали същото към питейната вода. На 16.05.2020 г. била
извършена проверка на място от комисия на ВиК, а на
03.06.2020 г. ответникът депозирал жалба във „ВиК“.
Възразява, че разрешителното за проектиране на В и К отклонения № 720 от
02.06.2011 г. е нищожно, тъй като е издадено при липса на изискуемата от закона
реквизити; разрешението било издадено три месеца преди да даде съгласие и да
подпише декларация. Прави възражение за нищожност на разрешение за строеж № *****
за сградно водопроводно отклонение, поради липса на
съгласие от страна на ответника. Моли за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *****,
вписан в СВ Пловдив под акт № *******, се установява, че ищците са придобили
правото на собственост по отношение на ПИ с идентификатор № *****, находящ се в
гр. *****, местност *****.
Видно
от разрешение за строеж № *****, издадено от ***** на Община Пловдив, район *****,
е разрешено на Т.И.В. и Н.Т.П. да извършат строеж на обект: нова двуетажна
жилищна сграда РЗП 202,56 кв.м., височина 5,50 м., в УПИ ***** по ПУП-РЗП на
местност „*****“, землище ******.
От
нотариален акт за дарение на недвижим имот № *****, вписан в СВ Пловдив, под
акт № *****, се установява, че Б.В.Н. е придобил правото на собственост по
отношение на поземлен имот № ***** с площ от 1216 кв.м., находящ се в гр. *****,
местността *****. Видно от скица на поземлен имот № *****, издадена от СГКК –
Пловдив, имотът на ответника е нанесен в КК и КР като поземлен имот с
идентификатор № *****.
С
нотариален акт за собственост върху недвижим имот – констативен по документи № *****,
вписан в СВ Пловдив под акт № *****. Б.В.Н. и Н. А. Н. са признати за
собственици на двуетажна еднофамилна жилищна сграда, изградена в груб строеж –
63% незавършено строителство с площ от 273,57 кв.м.
С
декларация с нотариална заверка на подписа рег. № ***** Б.В.Н. декларира, че
предоставя безвъзмездно и безсрочно пълно право на преминаване, проектиране и
строеж на водопровод и водомерна шахта, преминаващ през недвижим имот с
идентификатор № *****, във връзка с чл.193 и чл.194 ЗУТ, на Н.Т.П. и Т.И.В..
С
уведомление от ответника до ищеца, Б.В.Н. заявява, че прави отказ от декларация
от 31.08.2011 г., като кани ищците да уредят отношенията си по един от
предвидените в чл.193 и чл.194 ЗУТ начини.
По
делото са представени разрешително изх. № 720/ 02.06.2011 г. за проектиране на
В и К отклонения относно обект: ново, свободно, жилищно застрояване в УПИ *****
/ПИ с идентификатор № *****/, както и разрешително изх. № ****г. за проектиране
на ВиК отклонения относно обект: Водоснабдяване на
УПИ **** за жил.стр. /ПИ с идентификатор № *****/,
местност *****.
Представен е и инвестиционен технически
проект, част В и К, за обект „Сградно водопроводно
отклонение за УПИ *****– I /ПИ с
идентификатор № *****/ и УПИ **** /ПИ с идентификатор № *****/ в местност „*****“,
гр. ******, с възложители Б.Н., Т. В. и Н.П.. Съгласно проекта новото
водопроводно отклонение ще е общо за двата имота. За обекта е предвиден общ
водомерен възел, съгласно чл.11, ал.3 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., който е
разположен във водомерна шахта на разстояние 2 метра от регулацията. В нея са
монтирани последователно за двата имота: спирателен кран, филтър, водомер с
капацитет 10 куб.м./ час, прави тръбни участъци към двата края на водомера с
дължина, съответстваща на техническата спецификация на водомера, възвратна
клапа за защита от обратен поток съгласно БДС EN 1717 и спирателен кран.
С разрешение за строеж № *****, издадено
от ***** на Община Пловдив, Район *****, е разрешено на Община Пловдив, Т.И.В.,
Н.Т.П. и Б.В.Н., да извършат строителство на обект пета категория: сградно водопроводно отклонение за УПИ *****– I (ПИ с идентификатор № *****) и УПИ ***** (ПИ с
идентификатор № *****) в гр. *****.
От разрешение за строеж № ****, издадено
от **** към Община Пловдив, Дирекция „Устройствено
планиране, общ устройствен план, архитектура и
благоустройство и инвестиционни проекти“ се установява, че е разрешен строеж на
обект „Уличен водопровод“ за УПИ ****и УПИ **** в м. *****, гр. ******. Решението
е влязло в сила на 05.10.2011 г.
Договор № ***** за предоставяне на
услугите водоснабдяване и/или канализация и почистване на отпадъчни води е
сключен между „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и Н.Т.П. с предмет ползване
на водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения по отношение на
водоснабден имот в гр. *****, УПИ ***** – двуетажна жилищна сграда.
По делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства. На ищците са разпитани двама свидетели при режим на
довеждане. От показанията на свидетелката В. А. Д. се установява, че от месец
август 2019 г. в имота на ищците няма вода, като водоподаването
е спряно от съседа им Б., тъй като водомерът се намирал в неговия имот. Изяснява,
че в двора на къщата имало вода от сонда, която не била питейна, но в самата
къща нямали вода.
От показанията на свидетелката И. Х. С.
се установява, че от края на месец август 2019 г. имотът на ищците не е водоснабден
с питейна вода, но те не живеели там, а при свидетелката в жилището й на бул. „***“.
Изяснява, че ответникът спрял водата, тъй като водомерът се намирал в неговия
имот. Ищците имали помпено съоръжение, още откакто закупили имота преди 8
години, но то било законно.
От показанията на разпитаната на
ответника свидетелка Н. А. Н., негова ***, се установява, че през 2011 г.
ищците искали да изградят водопровод през имота на ответника, който се съгласил
те да направят проект и да изградят водомерната шахта. Изяснява, че ответникът
три пъти спирал водата на ищците – първо през месец юни 2019 г., по повод спор между
страните за растение по оградата между двата имота. Тогава ищецът Т.В. дошъл
при ответника и го заплашил и наводнил спалнята и банята на ответника с вода.
Следващите пъти на спиране на водата били причинени от факта, че ищците спирали
тока в дома на ответника. Третият път, когато спрял водата, през месец май 2020
г., ответниците копаели до оградата, където излизала тръбата за вода в техния
имот, което било поводът за спирането на водата. Свидетелката заявява, че
ищците живеят в имота, канят си гости, климатиците
работят, поради което прави извода, че в имота има вода. След спирането на
водата през месец май 2020 г., ответникът все още не я е възстановил. Ищците
направили помпена станция в двора си, след спирането на водата от ответника.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Съдът е сезиран с негаторен иск по реда на
чл.109 ЗС.
За да се уважи предявен иск с правно основание
чл.109 ЗС, следва да се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), както следва: 1)да е налице
смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца; 2)действие
или бездействие (поддържане на неправомерно състояние) на ответника, за което
няма основание и 3)причинна връзка между първите две. Ищецът по предявения иск
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всяка
една от посочените предпоставки. Съгласно т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС
за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да
докаже не само, че е собственик на имота и че спрямо този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на
собствения му имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС). В някои случаи
извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите,
в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът е
осъществил действия в собствения на ищеца имот или поддържа
създадени в резултат на тези действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или
сервитут върху този имот. Затова и пасивно легитимирани да отговарят по
предявения иск с правно основание чл.109 ЗС са лицата, чиито действия
противоправно накърняват правата на ищците или чиито бездействия поддържат противоправното състояние,
накърняващо правата на ищците (в този смисъл решение № 27/26.02.2015 г. по
гр.д. № 5427/2014 г. на ВКС).
В случая, не е спорно между страните, а
и това се установи от представените по делото писмени доказателства, че ищците
са собственици на ПИ с идентификатор № *****, находящ се в гр. ****, кв. *****,
ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 102
кв.м. Установява се също, че ответникът е собственик на съседния на ищците ПИ с
идентификатор № *****, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 273,57 кв.м. Страните не спорят също така, че при построяването
на сградите, е изградено общо сградно водопроводно
отклонение за водоснабдяване на двата парцела, като водомерната шахта за имота
на ищците се намира в парцела на ответника. За целта ответникът е подписал
декларация с нотариална заверка на подписа на 31.08.2011 г., с която е
предоставил безвъзмездно и безсрочно пълно право на преминаване, проектиране и
строеж на водопровод и водомерна шахта, преминаващ през неговия имот, на ищците.
Не се спори, доколкото и ответникът
признава този факт, че водоподаването към имота на
ищците е прекъснато от ответната страна първоначално през месец октомври 2019
г., след което е възстановено, както и впоследствие отново на 08.05.2020 г.,
като до момента на приключване на устните състезания по делото не е
възстановено от него и няма намерение да го възстанови – така изрично изявление
в последното по делото съдебно заседание. Съществен за разрешаване на спора по
делото е въпросът за правното значение на предоставената от ответника декларация от
31.08.2011 г., с нея учредява ли се право на преминаване през имота на
ответника в полза на ищците във връзка с водопроводната инсталация или се поема
облигационно задължение от ответника да търпи наличието на водопродната
инсталация в имота си, както и оттегляемо ли е
даденото от собственика съгласие с нотариално заверената декларация.
Законът, а и съдебната практика
допуска да се учреди чрез правна сделка
право на преминаване през самостоятелен обект, което преминаване да обслужва
собствения на приобретателя самостоятелен обект – в
този смисъл решение № 267/ 08.10.2015 г., по гр.д. № 4088 по описа за 2015 г. на
ВКС, II г.о. Съществуването на сервитут като ограничено
вещно право е наложително от необходимостта да се осигури използването на
недвижимите имоти и реализирането на предназначението им. Сервитутът
може да бъде определен като тежест, наложена върху един недвижим имот, за
служенето и в полза на друг поземлен имот – той може да съществува само върху
недвижим имот – земя или сграда. В цитираното съдебно решение се приема, че
необходимост от преминаване през чужд имот за осигуряване на достъп до свой
имот може да възникне, както по отношение на поземлен имот, разбиран като част
от земната повърхност, така и по отношение на всеки друг недвижим имот,
включително самостоятелен обект, изграден в поземлен имот.
По отношение на способите, чрез които е възможно да се
придобива право на преминаване, следва да се има предвид различната правна
регламентация през годините. Така, до изменението на ЗУТ с ДВ, бр.65 от 2003
г., правото на преминаване е било възможно да се учреди само и единствено с
административен акт – заповед на *** на изпълнителния комитет на общинския
(районния) народен съвет, по предложение на комисията по чл.265, ал.1 и ал.2 –
чл.208, ал.1 от ППЗТСУ (ред. ДВ бр.48 от
1985 г.) – отм. С изменението на ЗУТ от 2003 г. (ДВ, бр.65) – чл.192, ал.1, е
предвидена възможност правото на преминаване през чуждия недвижим имот да се
учредява с правна сделка между частноправни субекти – писмен договор с нотариална заверка на подписите. Така учреденият сервитут е от категорията на доброволните, договорни сервитути, като договорът е правопораждащият
юридически факт на сервитутното право на преминаване
и подлежи на вписване в имотния регистър. Действащите до този момент правни
норми – чл.208 от ППЗТСУ (отм.), не са допускали правото на преминаване да се
учредява чрез правна сделка. В този смисъл решение № 126/ 26.04.2013 г.,
постановено по гр.д. № 357 по описа за 2012 г. на ВКС, IV г.о. Дори съдебната практика приема, че договори,
сключени преди изменението на ЗУТ от ДВ, бр.65 от 2003 г., с които се учредява
право на преминаване, са нищожни като противоречащи на закона – така решение №
349/ 21.05.2012 г., постановено по гр.д. № 453 по описа за 2010 г. на ВКС, I г.о.
В настоящия случай, по делото не се
ангажираха доказателства в полза на ищците да е учреден по описания законов ред
сервитут, по силата на който част от водопроводните
тръби, обслужващи техния имот да преминават през имота на ищеца. Действащата по
време на възникване на отношенията между страните уредба – 2011 г., дава
възможност да се учреди сервитут с писмен договор,
сключен между собствениците на господстващия и служещия имот. Договорът
предполага съглашение между двете страни,
в което е обективирана тяхната воля, като законът поставя и форма за
действителността му – писмена с нотариална заверка на подписите. Едва при
изпълнение на тези законови изисквания, би могло да възникне ограниченото вещно
право на преминаване през чужд имот. Предоставената от ответната страна
декларация е едностранно волеизявление и чрез нея ответникът не е учредил сервитут – ограничено вещно право в полза на ищците. По
делото не се ангажираха други доказателства за възникването на това по
предвидения в закона ред, а и липсват такива твърдения. В този смисъл,
възраженията на ответника, че в полза на ищците не е учредено вещно право на
преминаване през неговия имот се явяват основателни. В тази връзка, следва да
се отбележи, че доводите, че дадените разрешения за строеж на водопроводното
отклонение са нищожни административни актове, са несъстоятелни. Същите са
издадени от компетентен административен орган в кръга на правомощията му.
Фактът дали актът е връчен или не ответника не може да доведе до толкова
съществен порок. Това е така, доколкото връчването на акта е свързано със срок
за неговото оспорване, възможност страната да реализира правото си на жалба.
Въпреки това, съдът приема, че с оглед
дадената декларация съгласие от ответната страна, за ищците е възникнало
правото водопроводът, обслужващ техния имот, да премине през имота на ответната
страна. Това право обаче няма вещен характер, доколкото, както се обоснова
по-горе не е спазена изискуемата от закона форма за учредяване на сервитут. Изразеното от ответника волеизявление в
декларацията от 31.08.2011 г. не е без правно значение. Същото по своя характер
представлява едностранна сделка. Съгласно нормата на чл.44 ЗЗД правилата
относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления
в случаите, в които законът допуска те да пораждат,
изменят или прекратяват права и задължения. Затова с подписването на декларацията
ответникът е „учредил“ в полза на ищците едно облигационно право, с описаното
съдържание – безвъзмездно и безсрочно преминаване, проектиране и строеж на
водопровод и водомерна шахта, преминаващ през неговия имот. В отношенията между
страните по спора това право е важимо, доколкото
договорите имат сила за тези, които са ги сключили – чл.44 ЗЗД, във вр. чл.20а, ал.1 ЗЗД. По силата на облигационното право, което е учредено в полза на ищците от
ответника, последният е длъжен да търпи създаденото фактическо състояние в
имота му – изграденото водопроводно отклонение, посредством което се снабдява с
питейна вода жилищната сграда на ищците.
От особено значение е да се има предвид,
че създаденото с декларацията облигационно право на преминаване е различно от
ограниченото вещно право на преминаване – сервитут. Докато
вещните права са абсолютни и имат проява по отношение на всички правни субекти,
като титулярят им може да търси защита от всеки, който ги накърни, то
облигационните права създават права и задължения само между страните по
облигационната връзка, а не и спрямо трети лице. В случая, макар и едностранна,
сделката, обективирана в процесната декларация е обвързала страните по спора с
описаното съдържание.
По отношение на това дали даденото
съгласие за преминаване е оттегляемо, следва да се
имат предвид общите правила на ЗЗД. Прекратяването на възникналата облигационна
връзка може да се реализира чрез нейното разваляне съгласно правилата на чл.87
и сл. ЗЗД. В случая обаче не са налице тези предпоставки. Неспазването на
предвидената в закона форма за учредяване на сервитутно
право не представлява неизпълнение на задължение по смисъла на чл.87 ЗЗД,
доколкото както се изясни, се касае за различни видове права с различно правно
отражение. Не представляват причина за разваляне на сделката и изложените
твърдения, установени от свидетеля на ответника, във връзка с влошените
междусъседски отношения. Последните макар да са морално укорими,
не биха могли да доведат до разваляне или основание за прекратяване на даденото
от ответната страна съгласие с декларацията. За причина за отказ от това
съгласие не може да се приеме и изграждането от ищците на помпено съоръжения в
имота им. Последното би могло да доведе до ангажиране на тяхна отговорност,
например административна, в случай че не е спазен законовия ред за това, но не
и до оправдаване на извършеното от ищеца спиране на водоподаването
към имота им.
Поради
това, доколкото ответната страна се е съгласила с установеното фактическо
положение, то същото се явява правомерно в отношенията между страните.
Нарушаването му чрез прекъсване на водоподаването
представлява протоправно поведение. Чрез него се
накърнява правото на собственост на ищците, доколкото се лишават от
използването на питейна вода в сградата, която има предназначение на жилищна. Фактът,
че ищците пребивават в имота независимо от липсата на питейна вода в него не ги
лишава от правото да искат възстановяване на предходното положение. Изграждането
на помнено съоръжение в двора им също не ги лишава от правото да използват
питейна вода в домакинството си. Водата от това съоръжение не е годна за пиене,
поради което не би могла да се използва безпрепятствено във всички ежедневни
дейности в едно жилище. По този начин ищците доказаха пълно и главно наличието
на всички предпоставки за уважаване на иска .
От изложените съображения се налага
извод за основателност на предявения негаторен иск.
Ответникът следва да бъде осъден да преустанови действията, с които пречи на
ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост по отношение ПИ с
идентификатор № *****, находящ се в гр. ****, местността „*****“, с площ от 527
кв.м., ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № *****, като възстанови водоподаването
към имота на ищците.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски имат ищците в
общ размер от 650 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 600 лв. за
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 24184/
27.02.2020 г.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.В.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, по предявения от
Т.И.В., ЕГН: ********** и Н.Т.П., ЕГН: **********, адрес: *** иск с правно
основание чл.109 ЗС, да преустанови неоснователните действия, с
които пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост по
отношение ПИ с идентификатор № *****, находящ се в гр. *****, местността „*****“,
с площ от 527 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор № *****, като
възстанови водоподаването към имота на ищците.
ОСЪЖДА Б.В.Н., ЕГН: ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК,
да заплати на Т.И.В., ЕГН: ********** и Н.Т.П., ЕГН: ********** сумата от 650 лв. (шестстотин и петдесет лева) – съдебно
деловодни разноски в производството.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.