Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  2025                                                     15.12.2010г.                                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI –ти граждански състав

На девети декември през две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина П.

 

секретар  З.М.

като разгледа докладваното от съдия Р.П.

гражданско дело номер 9435 по описа за 2010 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 330 от ГПК вр. с чл. 50, ал. 1 от СК.

Образувано е по повод молбата на Т.Ж.П., ЕГН: **********, и С.А.П., ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес:***, със съдебен адрес за двамата молители – гр. Бургас, ул. ”Гурко” № 18 – адв. М.Т., с искане съдът да допусне развод и да прекрати сключения между тях граждански брак на 30.12.1973г. на основание чл. 50 от СК поради сериозното им и непоколебимо взаимно съгласие за това. В молбата са изложили постигнато помежду им споразумение по чл. 51 от СК. Представят писмени доказателства.

            В съдебно заседание  молителите - съпрузи поддържат молбата си за развод и представеното писмено споразумение, като заявяват, че съгласието им за прекратяване на брака им е взаимно, сериозно и непоколебимо.

Бургаският районен съд, след като взе предвид искането на молителите,  прецени събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира  за установено следното:

Видно от данните по делото молителите Т.Ж.П. и С.А.П. са сключили граждански брак на 30.12.1973г. в гр. Бургас, за който е съставен акт за граждански брак № 871а от 30.12.1973г. от община Бургас, като от брака си съпрузите имат родени деца, които вече са пълнолетни.

Съдът като се увери, че съпрузите са постигнали съгласие за прекратяване на брака си, което са изразили в молбата си и което поддържат лично в съдебно заседание, счита, че по отношение на тях е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод по смисъла на чл. 50 от СК. В представеното писмено споразумение съпрузите са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си, съгласно изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК. Предвид това съдът намира, че споразумението е пълно, не противоречи на закона и морала.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че са налице законовите предпоставки за допускане на развод и прекратяване на брака на молителите, без да се изследват мотивите им за това, като с решението си съдът следва да утвърди представеното от тях писмено споразумение по чл. 51 от СК.

 Тъй като при подаване на молбата молителката е внесла държавна такса от 25 лв., при допускане на развода молителите следва да бъдат осъдени да заплатят допълнителна държавна такса от общо 40 лв. Тъй като молителите не са уредили отношенията си относно разноските по делото досежно дължимата допълнителна държавна такса, на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК заплащането на дължимата допълнителна държавна такса следва да им бъдат възложено по равно от по 20 лв. за всеки от тях.

Водим от горното и на основание чл. 330 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА брака между Т.Ж.П., ЕГН: **********, и С.А.П., ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес:***, сключен с акт за граждански брак № 871а от 30.12.1973г., съставен от община Бургас, на основание чл. 50 от СК поради взаимното им, сериозно и непоколебимо съгласие за това.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Т.Ж.П. и С.А.П. споразумение по чл. 51 СК, както следва:

І. ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, РЕЖИМА НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКА НА ДЕЦА:

            Молителите заявяват, че родените от брака им деца са пълнолетни, поради което не уреждат отношения за упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на деца.

ІІІ. ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА СЪПРУЗИТЕ:

            Молителите заявяват, че нямат придобито по време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност недвижимо имущество и парични влогове. Движимото имущество са разпределили помежду си извънсъдебно, така, че имуществените им отношения са уредени и никой от тях няма претенции спрямо другия за семейно имущество.

            ІV. ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

            Молителите са заявили, че и двамата са напуснали семейното жилище, находящо се в гр. Бургас, ул. „Цар Калоян” № 25, което собственост на дъщеря им и не желаят произнасяне по въпроса за ползването на семейното жилище.

            V. ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ:

            Молителите заявяват, че всеки от тях е в състояние да се издържа сам и нямат претенции за издръжка помежду си след развода.

            VI. ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА:

            Молителите се съгласяват, че след прекратяване на брака съпругата Т.Ж.П. ще запази брачното си фамилно име –   „П.”.

            Страните заявяват, че с утвърденото от съда споразумение са уредили всички свои лични и имуществени отношения, произтичащи от прекратяване на брака и за в бъдеще няма да имат претенции един към друг.

            ОСЪЖДА Т.Ж.П., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Държавата по сметка на БРС допълнителна държавна такса от 20 лв. /двадесет лева/ за допускане на развода.    

ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата по сметка на БРС допълнителна държавна такса от 20 лв. /двадесет лева/ за допускане на развода.  

На основание чл. 330, ал. 5 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

                                                         

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: