МОТИВИ към Присъда на КРС по НОХД № 615/2014 г. на КРС
22.12.2015г.
На 15.07.2014 г. районна прокуратура гр. Кюстендил е внесла в съда за разглеждане обвинителен акт
срещу Б.Г.К., с ЕГН - ********** от гр.Кюстендил, за извършено от престъпление от общ характер по чл.343, ал.3,
б.”а”, пр.1, вр.с ал.1, вр. с чл. 342,
ал.1, пр.3 от НК.
В хода на съдебното производство
по делото е депозирана молба от Ж.Г.Я., с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил, с
която се иска от съда да бъде
конституирана като частен обвинител в процеса. С молбата Я. предявява срещу подсъдимия и два граждански
иска, съответно за сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди- болки и страдания, резултат от
престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата
на извършване на деянието – 29.01.2014 г. до окончателното й изплащане; както и
граждански иск в размер на 609,36 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от престъплението имуществени вреди, резултат от престъплението ,
която сума също се претендира ведно със законната лихва от датата на деянието
до окончателното й изплащане. Във връзка с предявените граждански искове и на
осн. чл. 84 от НПК, пострадалата моли да бъде конституирана в процеса и като
граждански ищец .
В съдебно заседание на 03.02.2015 г. , съдът е приел за съвместно
разглеждане предявените граждански искове и е
конституирал Ж.Я. като граждански ищец и частен обвинител.
Представителя на държавното
обвинение поддържа обвинението срещу подсъдимия, като моли да бъде признат
за виновен и да му бъде наложено
наказание „ лишаване от свобода” за срок от 12 месеца, изтърпяването на което, на осн. чл. 66 от НК,
да се отложи с 3-годишен изпитателен срок.
Подсъдимият К. не отрича , че е
реализирал процесното ПТП, като твърди липса на вина. Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на присъда, с която
подзащитният му да бъде освободен от наказателна отговорност ида му бъде наложено административно
наказание, при условията на чл. 78А от НК.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец, пледира за постановяване на
присъда , с която подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено справедливо наказание. Възразява по отношение
исканото приложение на разпоредбата на чл. 78А от НК, твърдейки липса на
предпоставки за това. Моли гражданските искове да бъдат уважени изцяло. Претендира
разноски.
Съдът, след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в тяхната
съвкупност и по отделно, ведно с доводите на страните, прие за установено
следното:
от фактическа страна
Б. Г.К., с ЕГН - ********** е родена на *** г. в гр.Кюстендил. Жител ***. …. български
гражданин, женен, със средно образование.
На 29.01.2014год. , около 15:30 ч.
подсъдимият управлявал лек автомобил м. „Алфа ромео" с ДК № СА-..СМ,
собственост на Р. Бл. Н.в от гр.София. Движел се в гр. Кюстендил по ул. „Петър
Берон“ в посока ул. „Ал.Димитров“. Пътната настилка била мокра с наличие на
пясък. Подсъдимият пътувал сам в
управлявания от него автомобил.
Кръстовището, образувано от улиците „Петър Берон“ и „Александър
Димитров“ е регулирано със светофарна уредба. На инкриминираната дата тази
светофарната уредба функционирала при нормален режим.
Подсъдимият спрял на
кръстовището, на светещ червен
сигнал на светофарната уредба. Намерението
му било да завие на ляво – по ул. „Ал. Димитров“ . Пред него имало друго
превозно средство (неустановено). След тръгването на автомобила , на
„зелен сигнал“ и предприемане на посочената маневра „ завой
на ляво“, К. блъснал, с предна лява част на управлявания
от него автомобил, преминаващата на
„зелен сигнал" по пешеходната пътека тип „зебра" пешеходка Ж.Г.Я..
Пострадалата преминавала по
пешеходната пътека, пресичаща ул.“Ал. Димитров“, заедно с внучето си, което
държала с дясната си ръка. Ударът настъпил в момента, в който пострадалата
и внучето й били преминали почти половината от пътното платно и били в близост до осевата линия, разделяща
двете ленти за движение, т.е. излизали от платното, в което трябвало да се включи завиващият на ляво, управляван от подсъдимия
автомобил. Автомобилът я ударил в левия
хълбок и тя паднала на дясно, а внучето й , което се движело с нея се изплашило и изтичало на отсрещния тротоар. След
удара подсъдимият К. веднага слязъл от
автомобила и се приближил до пострадалата с думите „извинявай бабче, не те
видях, черна дупка ми е". За да
освободи кръстовището К. хванал пострадалата
жена отзад под мишниците , оставил я на тротоара и се върнал да измести
автомобила.
Когато се върнал при пострадалата подсъдимият , видимо
притеснен поискал да я закара до
болницата. Св. Я.,
знаела, че съпругът й трябва да дойде от
магазин „Метбол“. Тя успяла да извади мобилния си телефон и да се обади на съпруга си – св. Я.. Подсъдимият
качил пострадалата и внучето й в автомобила си и тръгнал в посока към м.
„Метбол“ за да пресрещне съпруга на пострадалата. Пред входа на търговска база „Тизком“ (търговия
на едро) срещнали св. Я. , качили го в колата и
всички заедно отишли в болницата, в гр.Кюстендил. След приема в спешно
отделение пострадалата била настанена в травматологично отделение на
МБАЛ-„Н.Василев" гр.Кюстендил.
Първоначално ПТП е посетено от свидетелите: К.Б. и Л.К. -
автоконтролъори при сектор „П.Полииця КАТ"-Кюстендил, които на място
съставили план схема на ПТП и АУАН на водача на МПС-подс. К.. Впоследствие на
място е изпратена ДСОГ водена от Разсл-полицай С. В.. Фактическата обстановка на станалото
произшествието е обективирана в протокол за оглед, скица и фотоалбум.
В хода на ДП е изготвена
и приета в съдебното
производство, автотехническа експертиза, която
установява механизма на ПТП, състоянието на пътя
и на пътните съоръжения в момента
на ПТП; скоростта на движение на всеки от участниците в ПТП непосредствено
преди удара; както и точно да се посочи мястото на удара. Според експерта, изготвил тази експертиза,
непосредствена причина за реализираното ПТП
е непропускането, респ. отнемането на предимство на преминаващ по пешеходна
пътека тип“Зебра“ пешеходец. Описвайки състоянието на пътя и на пътните
съоръжения в момента на ПТП , експертът сочи, че пътната настилка е била мокра.
Имало липсващи плочки на тротоара, около 2 кв.м. , преди пешеходната пътека,
където се е образувала локва от кал и вода. Според вещото лице, пешеходната
пътека на ул.“Ал. Димитров“ се явява
най-късото разстояние, по което може да
се пресече тази улица, за да продължи пешеходецът движението си по десния
тротоар на ул. „Петър Берон“, в посока към ІІІ-то Основно училище. Дори да се приеме, че пешеходката е
заобиколила локвата на тротоара , преди пешеходната пътека, и веднага не е
тръгнала по нея, то в рамките на не повече от 1 м., тя вече е била на
пешеходната пътека( последното е във връзка с едно от възраженията на защитата,
че поради наличието на локва
пострадалата нее пресичала на пешеходната пътека).
От
назначената в хода а ДП, и приета в хода на съдебното следствие СМЕ , се
установява , че в резултат на ПТП у пострадалата са били налице следните
травматични увреждания: -Фрактура на
дясната раменна кост, която е причинила на пострадалата трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник.
-Фрактури на таза в лявата му половина, които са
причинили трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник ;
- Полученото
в резултат на травмата усложнение - стриктура на уретрата, следва да се прецени
по признака - постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Видно от приложен по ДП протокол за химическа експертиза
– подсъдимият К. не е употребил алкохол
преди ПТП.
По искане на гражданския ищец, във връзка с възражение на
подсъдимия за неустановеност на имуществените щети по размер и основание, по делото са назначени , изготвени и приети
още две експертизи. Първата от тях е оценителна такава и определя размера на
сумата за закупени консумативи, медикаменти и такси за лечение на пострадалата
на 609,36 лева. След приемане на тази
експертиза съдът е допуснал изменение на този иск, като е увеличил размера на
претенцията от 609,13 лева на 609,36
лева. Втората експертиза , изготвена от д-р Е.П., заключава, че закупените и
оценени в оценителната експертиза
лекарства и консумативи са относими към лечението на пострадалата.
Горната
фактическа обстановка , съдът възприе за установена, кредитирайки показанията на Ж.Г.Я.,К.Г.Б., Л.П.К. и И.Г.Я..От назначените
и изготвени експертизи.От протокол за оглед на местопроизшествие/л. 6-7 от ДП/,
скица и фотоалбум/л.8-9 от ДП/, АУАН-№82/л.23 от ДП /,план схема на ПТП/л.25 от
ДП/.
Съобразявайки
изложеното по-горе като фактическа
обстановка и анализът на събраните по делото доказателства налага следните
изводи
от правна страна
Обвинението срещу подсъдимия Б.К. е за извършено от него престъпление от общ
характер по 343, ал.3, б.”а”,пр.1, вр с ал.1, във вр с чл. 342, ал.1 от НК. Касае се за
квалифициран състав на извършено по непредпазливост деяние по чл. 342 , ал.1 от НК. Квалифициращият признак в случая е
установеното по безспорен начин
извършване на деянието на пешеходна пътека.
Престъпният
състав, инкриминиращ непредпазливо причиняване
другиму смърт , тежка или средна телесна повреда, при управление
на превозно средство в нарушение на
правилата за движение, обаче е бланкетна
норма. Това означава , че на първо място съдът следва да установи по
несъмнен начин нарушаване на правилата за движение от страна
на водача , което от своя страна е довело причинно до вредоносния
резултат – в случая средни телесни повреди на пострадалата .
Изложеното по-горе
налага извода , че за да е
осъществен състава на соченото от
държавното обвинение престъпление , на
първо място следва да се докаже по един несъмнен начин, че К. е нарушил
конкретни правила за движение . Според ОА това са : -чл.20, ал.2 от ЗДвП
– „водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността със
състоянието на пътя и на превозното средство с превозвания товар с характера и интензивността
на движението с конкретните условия на видимост за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препяствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост
да спрат,когато възникне опасност за движевението".
-чл.119,ал.1отЗДвП-„при приближаване към пешеходна пътека
водача на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по
не пешеходци, като намали скоростта или спре".
-чл.120,ал.1,т.2отЗДвП-„когато преминаването на пешеходците
през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик,
водачът на пътното превозно средство е длъжен след подаване на сигнал, който му
разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на
пешеходната пътека".
Очертаните по-горе
фактически констатации мотивират ангажиране на наказателна отговорност на
подсъдимия К. за престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“а“, пр.1 от НК
поради игнориране нормативните предписания, очертани от посочените норми от ЗДвП. Съдържанието на разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП императивно
предявява изискване към водачите, управляващи МПС за
съобразяване скоростта на движение по пътищата, с определени фактори (чл. 20, ал. 2 ЗДвП). Последните индицират на два вида опасности -
едната, очертана в изр. 1, която съдът няма да обсъжда, доколкото не е част
от обвинителната теза и другата - тази, посочена в изр. 2, която
винаги е внезапна и непредвидима за управляващите МПС и им позволява избора -
да намалят скоростта или да спрат превозното средство, във всички случаи,
когато обстоятелствата налагат това, като задължението на същите е в зависимост
от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености,
позволяващи субективното им възприемане, при което следва да бъде формирано
правомерно поведение на водача на моторното превозно средство. В случая, както
се установи по несъмнен начин,
подсъдимият К. е имал реалната възможност да спре
управлявания от него автомобил преди
достигане на критичната точка/ мястото,
на което е блъснал
преминаващата пешеходка/, ако е спазил останалите две норми от
ЗДвП, посочени като нарушени(чл. 119, ал.1 и чл. 120, ал.1 , т.2 от ЗДвП), т.е.
ако при маневра ляв завой и приближаване
към пешеходна пътека е пропуснал да
премине движещата се, с предимство, по тази пешеходна пътека тип“зебра“ св. Я.. В контекста на горното, неспазването на сочените
материални норми от
ЗДвП от страна на подсъдимия и
вредоносните последици се явяват
в причинно-следствена връзка.
От
събраните по делото доказателства –писмени и гласни , съдът намери , че поведението на подсъдимия К. се субсумира от обективна и субективна страна
от престъпния състав на бланкетната норма на чл. 343 А, ал. 3, б. "а",пр.1,
вр. с ал.1, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, чиято диспозиция се запълва със
съдържание от нарушените правила за движение по пътищата, визирани в
разпоредбите на чл. 20, ал.2; чл. 119, ал.1 от ЗДвП и чл.120, ал.1 от ЗДвП.
Поведението на подсъдимия след ПТП не може да се
приеме, като такова налагащо прилагане на привилигирования състав на чл.
343а от НК – когато подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия. Действително, той
лично е закарал пострадалата в болнично заведение, но това негово поведение е продиктувано от страх за последствията , които биха произтекли за самия него като виновен за случилото се . Житейски логично е,
че с оглед неизвестността за характера на
телесните увреждания на пострадалия,
последният не следва да бъде преместван
до пристигане на медицински екип.
Подсъдимият дори не е
сигнализирал на тел. 112 за
реализираното ПТП.
От субективна страна обвиняемия К. е извършил
деянието непредпазливо. Същият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Следва да бъде обсъдена и възможността, за прилагане института на
административното наказване по чл. 78А от НК.
В тази посока са основните искания на защитата на подсъдимия ,
като същите са мотивирани с твърдение за
наличие на всички законови предпоставки за прилагането на тази норма. Действително
наказанието, което се предвижда за това престъпление е в параметрите, за които
НК налага освобождаване на дееца от наказателна отговорност , с налагане на
административно наказание. Налице е и втората предпоставка , предвидена в чл.
78а, ал.1, б.“в“ от НК доколкото имуществените вреди, за които е предявен
граждански иск и съдът е приел , че са
причинени, не са елемент от състава на престъплението. По отношение на
третата , кумулативно предвидена предпоставка, обаче съдът намира че същата не
е налице, което прави невъзможно
прилагането на института за „освобождаване от наказателна
отговорност на дееца с налагане на
административно наказание“. По отношение
на същия е постановено, на 05.10.2009 г.
решение на РС Ихтиман, с което лицето е
освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „
глоба“. Решението е влязло в законна сила на 23.10.2009 г. Наложената
с това решение глоба не е платена от подсъдимия. Предвид изложеното, по
аргумент от противното на чл. 78а, ал. 1, буква "б", предл. 2 НК,
подсъдимият не може повторно да бъде освободен от наказателна отговорност по
реда на раздел IV, глава VIII НК. Така направеният извод не се засяга от
съответното приложение на чл.
86, ал.1, т.3 НК към освобождаването от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Съдът отчита, че според т. 4 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н.
д. № 4/85 г. на Пленума на ВС лице, освободено от наказателна отговорност по
чл. 78а може повторно да бъде освободено от наказателна отговорност по същия
ред, ако е изтекла една година от изпълнение на наложеното наказание
"глоба". При все това пред съда не са представени доказателства относно
изпълнение на наложеното с Решение №354/2009 г. на Районен съд Ихтиман
наказание глоба. Напротив , подсъдимият дори не твърди, че е платил наложената му глоба . Анализирайки
доказателствата по делото защитата
твърди , че това задължение е
погасено по давност, което прави
приложима разпоредбата на чл. 78А от НК
по отношение на подсъдимия. Това твърдение, съдът намира за
неоснователно. Погасяването по давност на правото да се изпълни наказанието
"глоба" не се приравнява по правни последици на реабилитацията и не
обосновава повторното приложение на освобождаването от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а.
Мотивиран
от изложеното до тук, съдът призна подсъдимия за виновен. При определяне вида и
размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното :
по наказанието
Съдът като
прецени въз основа на чл. 54
от НК степента на обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите
за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, установи:
Инкриминираното деяние разкрива висока степен на
обществена опасност с оглед причинения вредоносен резултат.
По отношение на обществената опасност на подсъдимия К.:
По делото е установено, че подсъдимият е осъждан през 2004 г., но
реабилитиран и през 2009 г. по отношение на него е наложено
административно наказание по чл. 78А от НК. Поведението му като водач на МПС се
характеризира от приложената по делото
справка за нарушител (л.26 от ДП). Видно от същата за периода след 2011г.
до датата на издаването й – 14.02.2014
г. има регистрирани множество
нарушения на правилата за
движение , за които е санкциониран.
Според Р 83-1983-ОСНК "При преценка на
обществената опасност на дееца при автотранспортните престъпления следва да се
имат предвид освен съдебното минало, трудовата и обществената характеристика,
семейното положение и други обстоятелства отнасящи се за личността му и
неговото поведение като водач на моторно превозно средство".
Допуснатите нарушения на правилата за поведение на
водачите към пешеходците са изключително груби и завишават обществената му опасност
като водач на МПС.
Съдът изрично коментира и поведението на подсъдимия
след произшествието. Първо - той е преместил автомобила си и с това е нарушил чл.
123, ал.2 б.г от ЗДП. С това си поведение е затруднил разследването от
гледна точка на стриктното фиксиране на обективните находки след ПТП-то. От
друга страна , обаче веднага след установяването му в МБАЛ се е върнал на място и е съдействал на извършващите оглед на местопроизшествието
служители на полицията.
Факт е, че същият се е интересувал от състоянието на
пострадалата и е проявил съпричастност.
Така изложеното мотивира
съда да индивидуализира наказанието на подсъдимия при приложението на чл. 54
от НК. При превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства,
съдът прие че справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и
дееца ще е наказание малко над предвидения в закона минимум, а именно на
подсъдимия се наложи за изтърпяване наказание от 14 месеца лишаване от свобода.
Съдът установи, че са налице материално-правните
предпоставки за отлагане изтърпяването на наложеното наказание по реда на чл.
66, ал.1 от НК. Не е осъждан(с оглед настъпилата реабилитация). До настоящия момент, с
поведението си, К. не е давал повод да се третира като опасен за обществото.
Полага грижи за семейството си. В този смисъл съдът прие, че не е необходимо
изолирането му от обществото, за да се постигне индивидуалната превенция на
наказателната репресия, по тази причина съдът отложи изтърпяването на така
наложеното наказание с изпитателен срок от 3 години. Поставянето на подсъдимия
пред ежедневното изпитание безупречно да спазва задължителните правила за
поведение ще го поправи и превъзпита, а по този начин ще се постигне и целта на
чл.
36 от НК.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание по
см. на чл.
343Г от НК. При лишаването на подсъдимия от право да управлява МПС, съдът
отчете от една страна поведението му като водач на МПС и поведението му след
настъпване на самото произшествие. От друга страна , обаче от значение е и фактът, че подсъдимият работи
извън гр. Кюстендил, което е свързан с
пътуване и лишавайки го от право да
управлява МПС за много дълъг период би
се отразило на възможността му да се грижи по най-добрия начин за семейството
си. Налице е баланс между двете
групи критерии, което даде основание на съда да лиши подсъдимия от
право да управлява МПС за срок около
средния предвиден от закона, а именно 16
месеца.
По
гражданските искове
В съдебното
производство са приети за съвместно разглеждане два граждаски иска,
предявени от пострадалата .С единият се
претендира присъждане на обезщетение за причинени с престъплението
неимуществени вреди в размер на 25000
лева, а с вторият граждански иск се
претендират имуществени вреди в размер
на 609,36 лева.
Гражданските
искове са доказани по своето основание.Деянието на подсъдимия К. представлява
непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД и той следва да възстанови
вредите, които е причинил на пострадалата
Я., както тези имащи имуществен характер, така и неимуществените. Съдът
при преценка на дължимото обезщетение за нанесените неимуществени вреди отчита
харктера на нанесените телесни повреди. Както безспорно се установи по делото
(от писмените и гласни доказателства) -
в резултат от ПТП у пострадалата са били налице множество увреждания, а именно: фрактура на дясна
раменна кост,довела до трайно затрудняване на движенията на десен горен
грайник; фрактура на таза в
лявата му половина - на седалищната и пубисната кости,довели до трайно затрудняване на движенията на ляв
долен крайник и получено в резултат на тази травма постоянно разсторйство на здравето,неопасно
за живота,изразяващо в
усложнение-стриктура/стеснение/ на уретрата с нарушения на уринирането. Извършените на пострадалата интервенции са били изключително болезнени . Наложило се
е да й бъде направена мануална репозиция с последващо налагане на директна скелетна екстензия на ляв долен крайник. Дясната й раменна става
е била имобилизирана с ортопедична ортеза. Поради настъпилото усложнение от травмата на таза- стриктура /стеснение/ на уретрата с нарушение на
уринирането,се е наложило извършването
на съответно лчение-оперативна интервенция на 05.04.2014 година -дилатация на уретрата. До
категорично установяване на
причините за силните и продължителни болки се е наложило посещение при много и различни специалисти, за което се е налагало
постоянно транспортиране на пострадалата до гр. София. С оглед трудната й
подвижност в този период това е било както
изключително болезнено за нея, така и
свързано с много трудности за близките й, които е
следвало да организират
посещенията при лекари, транспортиране (неколкократно) до гр. София.
Пострадалата нито е можела да стои права, нито
сама да ходи.Всяко нейно движение е било съпроводено с изключително силни болки и страдания.
Наложило се е продължителен период от време да
употребява обезболяващи лекарства. В продължение на половин година пострадалата Я. не била в състояние да се
движи, което я лишавало от възможност да
се грижи за себе си и за семейството си. Това
създало допълнително неудобство,
както за нея , така и за съпруга й-св. Я., който поел изцяло грижите за нея и за малолетното
им внуче, което живеело с тях.
Отделно от изживените болки и
страдания , в резултат от преживения от
случилото се стрес Я. получила и страхова невроза, което наложило да й бъдат
изписани успокоителни лекарства. С оглед изискването на чл.
52 от ЗЗД, Съдът счита, че иска за неимуществени вреди следва да се
уважи за сумата до 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на деликта до окончателното плащане, а за останалата сума от
15 000 лв. до 25 000 лв. иска следва да се отхвърли като недоказан.
По отношение на причинените имуществени вреди , предявеният граждански иск,
съдът намери за доказан изцяло по размер. С изготвените по делото експертизи се
установи какви средства е изразходила пострадалата за лечението си, както и че
закупените лекарства и консумативи са
относими към провежданото лечение. По тези съображения , съдът уважи
този иск изцяло.
С оглед
изхода на делото, и на основание чл.
189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия К. да заплати по сметка на РУ“Полиция“ гр.Кюстендил сумата в размер на 175,00 лева направени разноски по делото във фазата на
досъдебното производство, както и по сметка на КРС сумата от 279,67 лева ,
сторени разноски в хода на съдебното производство и сумата от 624,37 лв.
държавна такса за уважените граждански искове. Отделно от това подсъдимият бе
осъден да заплати на пострадалата Я. и сторените от нея в хода на наказателното
производство разноски.
Водим от гореизложеното и в същият смисъл съдът постанови
диспозитива на присъдата си.
Районен
съдия :