№ 2473
гр. *, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110112433 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. К. П., ЕГН **********, и Д.
Н. П., ЕГН **********, двамата с поС.ен адрес: гр. *, против Община *, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № * с площ от 311 кв.м. по плана на СО „*", гр. *, Район „*", идентичен
с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № * по КП на м-ност „*" от 1970 г., при граници: ПИ № *.
Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици на процесния имот по силата на
давностно владение. Поддържа се, че владението върху имота е установено от ищците през
2000 г., когато ищецът П. решил да закупи имота, тъй като се занимавал с отглеждане на
пчели и търсил място за поставяне на кошери. Сочи се, че през 2000 г. заплатил сумата от 3
000 лева на съпрузите * като закупил имоти № * и № *, които били съседни и на място
съставляват един общ имот с площ от 540 кв.м. Предвид, че имотите попадали в територия
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и към 2000 г. не е имало ПНИ, продавачите не са успели да се
снабдят с необходимите документи за подписване на нотариален акт. * предали владението
на процесния имот на ищците и се договорили да се явят при нотариус на по-късен етап,
когато продавачите се снабдят с необходимите документи. Сочи се, че процесният имот по
разписен лист към КП „*" от 1970 г. е бил с № * и бил записан на *, като ищецът искал да
закупи имота, но за същия не били налице изискуемите от нотариуса документи за
собственост и не могли да сключат сделката, като впоследствие прехвърлителите починали.
Предвид, че ищците не разполагали с документ за собственост за процесния имот
въпреки, че са го заплатили, през 2010 г. решили да започнат процедура по снабдяване с
нотариален акт по обстоятелствена проверка, като в процеса на заверяване на молбата –
декларация имотът бил актуван от Община * с АЧОС № */11.02.2011 г., поради което
процедурата по заявление от 09.11.2010 г. за заверка на молба - декларация за
обстоятелствена проверка била прекратена.
Твърди се, че ищците продължили да владеят имота, който закупили от *, за нови 10
1
години, като през това време явно и необезпокоявано продължавали да стопанисват и
облагородяват имота, както и да заплащат данък за същия и такса битови отпадъци на
Община *. От 2000 г. в имота имало поставени 6 броя пчелни кошери. Сочи се, че ищците се
грижели за засадените от тях овощни дръвчета - 3 бр. ябълки, круши, сливи, лозе и т.н.
Твърди се, че ответникът никога не е владял имота, но има издаден АЧОС.
Сочи се, че с Решение на Общински съвет № 322-4 8 29.05.2000 г. бил одобрен
околовръстен полигон на селищно образувание местност „*" (територия по § 4, ал. 2 от ПЗР
на ЗСПЗЗ). За територията на местност „* и *" - имало изработен ПНИ, който е в процедура
и към настоящия момент не е одобрен, от което следвало, че не е ясно имотът има ли
проведена реституция, предоставен ли е за ползване, т.е. не е настъпило основание Община
* да придобие имота. Подчертава се, че по отношение на имота не са провеждани
отчуждителни процедури и се владее от ищците в границите, в които са го придобили от *,
повече от 20 години.
В открито съдебно заседание и в представена псимена защита ищците, чрез
процесуалния си представител, излагат съображения за основателност и доказаност на
предявения иск, като се иска неговото уважаване. Претендират се сторените в
производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от Община *, в
който се оспорва предявения иск като неоснователен.
Излага се, че ответникът е придобил имота по силата на закона, на основание чл. 2, ал.
1, т. 7 ЗОС, което е вписано в съставения акт за общинска собственост. Подчертава се, че
АОС е официален документ, имащ констативно действие и се ползва с формална
доказателствена сила.
В открито съдебно заседание и в представени писмени бележки ответникът, чрез
процесуалния си представител, твърди недоказаност на исковата претенция и наличие на
основание за придобиване на правото на собственост по отношение на процесния имот от
ответника. В тази връзка се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото са представени Удостоверение за данъчна оценка от 10.10.2012 г., издадено
на Д. К. П., за имоти № */*, находящи се в гр. *, м. „*“, с площ от 540 кв.м., както и Скица за
обстоятелствена проверка от 28.10.2023 г. за имот с пл. № * в гр. *, СО „*“, в която е
посочено, че същият е записан на *.
Прието като писмено доказателство по делото е Удостоверение от 16.12.2022 г.,
издадено от Кмета на Община *, във връзка с депозирано от Д. К. П. заявление за
обстоятелствена проверка досежно ПИ * с площ от 311 кв.м., находящ се в гр. *, местност
„*“, в което е посочено, че за имота има съставен АЧОС № */11.02.2011 г., вписан от СВ – *
на 23.02.2011 г., както и че за същия няма съставен АДС до 01.06.1996 г., няма извършено
отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др.
Представен по делото е Акт за общинска собственост № * от 11.02.2011 г. за имот с
пл. № * с площ от 311 кв.м., находящ се в гр. *, СО „*“, при граници ПИ № *. Като
основание за издаването на акта е вписан чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.
Приети като писмени доказателства по делото са Удостоверение за данъчна оценка от
17.01.2011 г. по отношение на ПИ * с площ от 311 кв.м., в което е посочено, че собственик
на имота е Община *, както и разписен лист към проекта за дворищна регулация, в който за
собственик на имот * – лозе е вписано лицето *.
2
В хода на процеса е изслушана Съдебно-техническа експертиза, съгласно която
вещото лице е установило, че в молба - декларация от ищеца Д. К. П. за признаване на право
на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка, е
описан поземлен имот, находящ се в гр. *, Район „*", СО „*", м. "*", с идентификатор *, с
площ 311 кв.м., при граници: ПИ *, ПИ * и ПИ *, а в АЧОС № */11.02.2011 г. е описан
поземлен имот с пл. номер *, с площ 311 кв.м.,находящ се в гр.*, СО „*" (стар имот * ч.), със
съседи: ПИ *; ПИ * и ПИ *. Описаните поземлени имоти в молба - декларацията на ищеца и
в АЧОС № */11.02.2011 г. съответстват на ПИ * по КП на СО „*", одобрен със Заповед №
*/06.03.2000 г. на МРРБ (л. 13 на делото). След извършен оглед експертът е установил, че
процесният имот е ограден заедно с ПИ * с паянтови огради, изградени от бетонови колове и
оградна мрежа (Приложение №1). Между процесния ПИ * и ПИ * няма материализирана
граница, а достъпът до процесния имот се осъществява през ПИ *. Процесният поземлен
имот представлява лозе и е стопанисван, а по западната ограда на имота (където имотът
граничи с дере) са разположени пчелни кошери.
Вещото лице е посочило, че за територията, в която е процесният поземлен имот, са
изработени и приети: КП на „*" и КП на СО „*". От комбинирания цифров модел между КП
на „*" от 1970 г., КП на СО „*" от 2000 г. и геодезическата снимка на процесния поземлен
имот се установява, че на процесния ПИ * по КП от 2000 г. съответства западната част от
ПИ * по КП от 1970 г.; ПИ * по КП от 1970 г. представлява цял поземлен имот с площ,
получена от цифровия модел 616 кв.м.; в разписния лист към плана за собственик на ПИ * -
лозе е вписан *; заснетият процесен поземлен имот по огради и пътека съответства на
западната част от ПИ *; в югозападната част на имота има изграден клозет.
Във връзка с КП на СО „*", одобрен със Заповед № */06.03.2000 г. на МРРБ вещото
лице е посочило, че заснетият поземлен имот по огради и пътека съответства на ПИ **, като
в кадастралния регистър за собственик на поземления имот с начин на ползване - лозе е
вписан * с документ за собственост Н.А. № */2006 г. За източна граница на поземления имот
от ищеца е посочена пътека, която разделя имота на лозе, представляващо процесният имот,
и градина, представляваща ПИ *. Достъпът до процесния имот се осъществява през ПИ *,
имотите се ползват като един общ поземлен имот от ищеца и са с една обща ограда и
входове за двата имота.
От извършените справки в Община *, Общинска служба по земеделие - * и Кметство -
Район „*" експертът не е установил наличие на данни за извършени отчуждителни
процедури, включване в ТКЗС, ДЗС или други кооперации на процесния поземлен имот,
както и съответното му възстановяване. Към момента не е изработен и одобрен План на
стари имотни граници с регистър на собствениците на поземлените имоти преди
отчуждаването им за включването им в кооперации, които са необходими, за да се установи
дали поземленият имот е отчужден и кой е бившият му собственик. С оглед на горното,
няма как да се установи наличие на данни за отчуждаване и заявяване за възстановяване на
процесния поземлен имот, защото не е индивидуализиран старият поземлен имот със
собственика му.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел,
от показанията на който, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват
следните обстоятелства:
Свидетелят * твърди, че познава ищеца Д. П. от 1997 г., когато последният му споделил,
че има пчелни кошери, за които търси място, а свидетелят го запознал със свой познат от
местност „*“, който му помогнал да си намери имот. Твърди, че ищецът стопанисва имота
повече от двадесет години /от 2000 г. – 2001 г./, като е поставил в същия кошери и го
обработва. Сочи, че скоро е посещавал имота, като не знае някой някога да е предявявал
претенции по отношение на същия.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на всички видове претенции, но по отношение на установителните искове е
изрично регламентирана от законодателя. В качеството им на субсидиарна форма на защита,
тези искове са допустими само при условие, че степента на накърняване на спорното
субективно право е с такъв интензитет, че същото би могло да бъде защитено само с
внасянето на безспорност в отношенията.
В случая, изхождайки от релевираните в обстоятелствената част на исковата молба
твърдения, че ищците са собственици на процесния недвижим имот на основание давностно
владение, настоящият състав приема, че за същите съществува правен интерес от избраната
форма на защита.
Същевременно, с оглед издаване на АЧОС № */11.02.2011 г. и изрично заявеното от
ответника в отговора на искова молба оспорване на предявената искова претенция, съдът
намира, че именно ответникът е пасивно процесуално легитимиран по предявената
претенция.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че отрицателният
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК е предявен при наличието на правен
интерес както от формата на защита, така и спрямо пасивно - процесуално легитимирана
страна, с оглед на което същият е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Уважаването на предявения иск е обусловено от доказване от страна на ищците при
условията на пълно и главно доказване на твърденията, с които обосновават правния си
интерес от търсената защита, като установят наличието на свое защитимо материално право,
доказвайки изложените в исковата молба твърдения, че са собственици на процесния
недвижим имот, придобит на посоченото в исковата молба основание - по давност
(упражнявана фактическата власт върху имота поС.но, непрекъснато, несъмнено, явно и
спокойно над 10 години, като са държали вещта като собствена, чрез извършване на
фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от
предметното съдържание на сложното вещно право на собственост).
В доказателствена тежест на ответника, от друга страна, е да установи
противопоставимо свое право на собственост, породено на твърдяното основание, за което е
съставен АЧОС № */11.02.2011 г., както и наведените правоизключващи възражения, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Настоящият съдебен състав намира, че ответникът не установи наличието на годно
правно основание, обосноваващо актуването на процесния недвижим имот като частна
общинска собственост. Съображенията за това са следните:
Процесният имот с пл. № * с площ от 311 кв.м., находящ се в гр. *, СО „*“, при
граници ПИ № *, е актуван като общинска собственост с АЧОС № */11.02.2011 г., на
основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.
Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОС, актът за общинска собственост е официален документ,
съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. С него се констатира
правото на общинска собственост. Като официален документ, издаден от длъжностно лице в
кръга на службата му по установените форма и ред, съобразно разпоредбата на чл. 179, ал. 1
ГПК актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното относно
извършените от длъжностното лице действия. Това означава, че съдът е длъжен да приеме за
установени посочените в акта факти относно съставянето му на съответните дата и място от
определено длъжностно лице, както и относно вида и съС.ието на имота. Той има
легитимиращ ефект за принадлежността на правото на собственост.
4
По същество разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, посочена като основание за
издаването на процесния АЧОС, не съставлява конкретен придобивен способ, а единствено
сочи начините, в резултат на които общината може да придобие право на собственост -
сделка, давност или по друг начин, определен със закон.
В настоящата хипотеза, твърдяното от ответника Община * придобивно основание е чл.
25, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно която норма земеделската земя, която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държавата, е общинска собственост. Посочената норма също не
съставлява конкретен придобивен способ със свой самостоятелен фактически състав, като в
приложното й поле се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване /т.е. земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са заявени за
реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по
реда и при условията на §4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ/.
Установи се по делото, съобразно заключението по изслушана в хода на процеса
Съдебно-техническа експертиза, която съдът намира за компетентно изготвена, че за
територията, в която попада процесният имот – м-ст „*“, първият КП е от 1970 г., като в
разписния лист на местността за собственик на ПИ * - лозе, част от който е спорният имот с
пл. № *, е вписан *, без документ за собственост. Съгласно регистъра на следващия КП,
действащ и до настоящия момент, одобрен със Заповед № */06.03.2000 г., за собственик е
посочен *, с документ за собственост – НА */2006 г. Отделно от това, от експертизата се
установява, че липсват данни за извършени отчуждителни процедури, включване в ТКЗС,
ДЗС или други кооперации на процесния поземлен имот, както и съответното му
възстановяване.
В съответствие с посоченото съдът намира, че не са били налице основанията по чл. 25,
ал. 1 ЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост от Община * върху процесния имот,
предвид липсата на каквито и да е данни същият да е включван в ТКЗС, ДЗС или други
кооперации. Спорният имот не е актуван за държавен и няма такъв произход, както и не са
налице данни за реституционни претенции.
По отношение на заявените от ищците твърдения, че са собственици на процесния
недвижим имот, придобит на посоченото в исковата молба основание – давностно владение,
настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде придобит един имот по оригинерен начин, е необходимо кумулативното
съчетаване на две предпоставки: обективна - упражняване на фактическа власт върху вещ в
продължение на 10 години и субективна - намерение да се държи вещта като своя.
При разпределената в настоящото производство доказателствена тежест, лежаща върху
ищците, същите ангажираха доказателства, че са собственици на процесния недвижим имот,
придобит на посоченото в исковата молба основание - по давност (упражнявана фактическа
власт върху имота поС.но, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно над 10 години, като са
държали вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които
съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на сложното вещно
право на собственост). От събраните гласни доказателствени средства се установи, че
ищецът стопанисва процесния имот повече от двадесет години, като е поставил в същия
кошери и го обработва. От заключението по допуснатата Съдебно-техническа експертиза е
видно, че процесният имот е ограден заедно с ПИ * с паянтови огради, изградени от
бетонови колове и оградна мрежа. Между процесния ПИ * и ПИ * няма материализирана
граница, а достъпът до процесния имот се осъществява през ПИ *. Процесният поземлен
имот представлява лозе и е стопанисван, а по западната ограда на имота (където имотът
граничи с дере) са разположени пчелни кошери. Заснетият поземлен имот по огради и
пътека съответства на ПИ **, като в кадастралния регистър за собственик на поземления
5
имот с начин на ползване - лозе е вписан * с документ за собственост Н.А. № */2006 г., както
и липсват данни за отчуждаване и заявяване за възстановяване на процесния поземлен имот.
С оглед на установеното по делото, настоящият съдебен състав намира, че ищците
упражняват фактическа власт върху имота поС.но, непрекъснато, несъмнено, явно и
спокойно, от 2000 г. – 2001 г. до момента на устните състезания включително, което налага
извод, че изтеклият давностен срок е по-голям от предвидения десетгодишен такъв, поради
което ищците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот на това
оригинерно придобивно основание.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира исковата
претенция за основателна и доказана, с оглед на което същата следва да бъде уважена.
По разноските:
Предвид изхода от спора, право на разноски имат ищците, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Претендираните от ищците разноски за производството са, както следва: 65,54 лева –
държавна такса, 78 лева – държавна такса за заверени преписи от искова молба и
приложенията към нея, 10 лева – държавна такса за вписване на исковата молба, 780 лева –
депозит за вещо лице и 2 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Направено от ответника е възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата
страна адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно.
По отношение на минималния размер на дължимото за настоящото производство
адвокатско възнаграждение намира приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 5, вр. ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Съдът, като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото,
обстоятелството, че в същото е предявен един иск, броя на проведените открити съдебни
заседания, ангажирания в производството доказателствен материал и проявената
процесуална активност от страна на процесуалния представител на ищците намира, че като
окончателен размер на възнаграждението в случая следва да бъде определена сумата от 1
500 лева. До посочения размер в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Д. К. П., ЕГН
**********, и Д. Н. П., ЕГН **********, двамата с поС.ен адрес: гр. *, и ответника Община
*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*, че Община *, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*, не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № * с
площ от 311 кв.м. по плана на СО „*", гр. *, Район „*", идентичен с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *
по КП на м-ност „*" от 1970 г., при граници: ПИ № *, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Община *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. К. П., ЕГН **********, и Д. Н. П., ЕГН **********, двамата с поС.ен
адрес: гр. *, сторените в настоящото производство разноски в размер общо на 2 433,54 (две
хиляди четиристотин тридесет и три лева и петдесет и четири стотинки) лева, от които:
65,54 (шестдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки) лева – държавна такса, 78
(седемдесет и осем) лева – държавна такса за заверени преписи от искова молба и
приложенията към нея, 10 (десет) лева – държавна такса за вписване на исковата молба,
780 (седемстотин и осемдесет) лева – депозит за вещо лице и 1 500 (хиляда и петстотин)
6
лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
7