М О
Т И В И
към Присъда № 3/07.02.2020г. по НОХД № 549/2019г. по описа на Сливенски
окръжен съд
Съдебното
производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура гр.С. обвинителен
акт по досъдебно производство № 16 „КП“/2019г. по описа на ОД МВР Сливен, вх.№ 452/2019г.,
пор.№ 43/2019г. на ОП гр.С. по обвинението на В.Т.К. ***, за престъпление по чл.354а
ал.1 изр.1 предл.4, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.354в ал.1, вр.чл.20
ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК.
В с.з. представителят на Окръжна
прокуратура Сливен поддържа обвинението против подсъдимия В.Т.К., така както е
било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че същото е доказано по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Счита, че изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка за установена по категоричен начин от
доказателствения материал, събран в досъдебната и съдебна фаза на процеса. Посочва,
че по делото е установено, че през м.февруари 2019г., обитаващите хора в
офисите на процесната сграда са усетили силна миризма на канабис и тази
информация достигнала до органите на полицията. Твърди се, че на база на тази
информация органите на полицията са предприели действия за установяване на
лицата. Представителят на държавното обвинение сочи, че полицаите са влезли
около 18.00ч. в сградата, след което установили, че в двете процесни помещения е
влязъл някой, а по-късно около 20.00ч. в сградата влязъл и подс.К.. Отбелязва,
че подсъдимият е влязъл от входа на приземния етаж, който не се използва и след
това е бил задържан. След това полицейските служители са проникнали в
помещенията и са задържали А.Х., като същевременно са открили модерна
лаборатория за отглеждане на марихуана, оборудвана по всички съвременни
изисквания. Акцентира, че А.Х. се е признал за виновен за извършени две
престъпления, в съучастие с подс.К.. Твърди, че А.Х. е излъгал, че не се
познава с подс.К., също така, че отглежда марихуана за собствени нужди, както и
че сам е оборудвал лабораторията. Прокурорът твърди, че в намерената и иззета
при претърсването в дома на подс.К. тетрадка са записани неща, голяма част от
които са намерени в лабораторията. Заявява, че подс.К. е дал обяснения за
нещата, описани в тетрадката, но същият като подсъдим, няма задължение да
говори истината и не носи наказателна отговорност за даване на неверни
обяснения. Представителят на държавното обвинение сочи, че нещата, описани в
тетрадката, че са закупени през месеците септември, октомври, ноември,
декември, януари, не са били нужни в оранжерия за отглеждане на домати и
краставици, както и кокоса и торфа. Заявява, че в тетрадката е посочено, че са
купени над 700 кофи, намерени в лабораторията, във всяка една, от които е имало
засято по едно от растенията. Прави се извод, че всички събрани в хода на
досъдебното производство и съдебното следствие преки и косвени доказателства,
доказват вината на подс.К.. Пледира да му бъде наложено наказание две години и
шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000лв за
извършеното престъпление по чл.354а ал.1 от НК, а за престъплението по чл.354в
от НК – наказание в размер на две години лишаване от свобода и глоба в размер
на 5 000лв. Предлага, ако съдът признае подсъдимия за виновен, да му
определи едно общо наказание на основание чл.23 от НК в размер на две години и
шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000лв, като на
основание чл.354а ал.6 от НК, наркотичните вещества, предадени в ЦМУ – София,
да се отнемат в полза на държавата и унищожа, и на основание чл.53 ал.1 от НК
да се отнемат в полза на държавата иззетите по делото веществени доказателства.
Защитникът на подс.В.Т.К. в
съдебно заседание счита, че по делото не са събрани доказателства за това, че
подс.К. е извършил деянията, за които му е повдигнато обвинение. Сочи, че от
събраните по делото доказателства се установява фактическа обстановка, която не
отговаря на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. Заявява, че след
получена оперативна информация и организирана акция, полицейските служители са
влезли в процесната сграда от входа на първия етаж и са слезли на етажа на
избените помещения. След това в сградата е влязъл А.Х., а по-късно е влязъл и
подс.К.. Акцентира, че подс.К. е задържан докато се качвал по стълбите. След
това полицейските служители са влезли в помещенията и там са задържали А.Х.. Посочва,
че полицейските служители са влезли в помещенията, след като са счупили
стъклото на вратата, а не като са поискали ключове от задържания – подс.К..
Защитата сочи, че нищо не е налагало счупването на стъклото на вратата, тъй
като сградата е била обезпечена и не е било необходимо да се бърза. Акцентира,
че подсъдимият не е имал намерение да влиза в инкриминираните помещения, а е
ясно установено, че е отивал в офиса на жената, с която живее на съпружески
начала. Посочва, че този офис се намира на първия етаж, т.е. ако се влезе от
приземния етаж, трябва да се мине край площадката, където се намират
инкриминираните помещения и да се продължи нагоре. Заявява, че в сградата има
едни стълби, които водят към всички помещения на всички етажи. Посочва
противоречия в разпитите на полицейските служители като свидетели, свързани с
начина на влизане в сградата, мястото откъдето са влезли, обстоятелството дали
са били уведомени от намиращите се навън полицейски служители за това, че в
сградата влиза второ лице. Посочва, че описаните в протокола за претърсване и
изземване два ключа не е установено на кого са и как са се озовали, и описани в
този протокол. Изразява мнение, че фризьорският салон е работил към момента на
влизане на подсъдимия в сградата и той се е насочил, и е влязъл през входа на
приземния етаж, именно поради факта, че първоначално е искал да говори със
собственичката относно наема, а след това е решил да стори това по-късно.
Твърди, че свид.Е. е посочил, че са влезли в сградата чрез използване на
оперативни способи, а именно проникване чрез използване на технически средства,
което е специално разузнавателно средство и ако е такова трябва да има
разрешение на съда. По този начин не е спазен ЗСРС. Защитата обръща особено
внимание на мястото на задържане на подсъдимия, както и на протоколите за
претърсване и изземване. В единия протокол, който касае претърсване и изземване
на помещение на приземния етаж, е записано, че в дясно от входната врата на
сградата, на стол, са открити два броя секретни ключове, които са иззети и
приобщени към доказателствата по делото, но същите са намерени извън въпросното
помещение, а протоколът е одобрен от съда и касае помещението, а не намерени
вещи извън него. Защитникът на подсъдимия посочва, че в протокола за личен
обиск на подсъдимия е записано, че в него е намерен ключ от автомобил, като не
става въпрос за други ключове. Защитата посочва и протоколите за извършено
претърсване на автомобила, ползван от подсъдимия, където са намерени
телефоните, както и протокола за извършено претърсване и изземване в дома на
подсъдимия, където са иззети пари, тетрадката, на която прокурорът акцентира.
Твърди, че няма изготвена графическа експертиза за установяване, дали
тетрадката е на подсъдимия, независимо, че той твърди този факт. Сочи, че
разпитаните полицейски служители са заинтересовани от изхода на делото и затова
дават такива показания. Посочва, че са извършени експертизи на иззетите
растения, които са изсушени, и при вземането на представителна проба от тях, е
нарушена процедурата, описана в Наредбата за условията и реда за съхраняване и
унищожаване на наркотични вещества, растения и прекурсори. Нарушението е, че в
протокола за изготвяне на представителни проби липсва оценка на наркотичните
вещества за еднородност по външни белези, т.е. по какъв признак са групирани, с
какво са измервани и как е било извършено самото смесване. Сочи се разминаване
между теглото на представителните проби, установени от разследващите органи и
това, установено на експертизата.
След това се прави анализ на
описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се твърди, че не е
ясно и е противоречиво, описанието на мястото на извършване на деянието. Сочи
се, че част от помещенията, включително и тези от приземния етаж били ползвани
от подс.К., като после се твърди, че подсъдимият е собственик на помещенията,
чиито врати са облепени с хартия. Посочва се, че не е ясно помещенията, в които
са намерени процесните растения, в каква връзка се намират с подс.К. – дали е
ползвател, дали е собственик, дали е самонастанил се в неизползваеми помещения.
Отново посочва, че подс.К., влизайки от входа на приземния етаж, се отправил
нагоре към офиса на жената, с която живее на семейни начала, а не към
помещението, където се е намирало първото лице. Посочва се, че категорично е
установено, че подсъдимият е задържан на стълбището, а не пред помещението,
нито пък е извършвал някакви действия, които да насочват, че ще влиза в това
помещение. Посочва, че полицейските служители са заявили, че биха задържали
всеки, който в този момент влезе в сградата и е нямало оперативна информация за
подсъдимия.
Защитата сочи, че не отговаря на
истината, че подсъдимият, след приключване на претърсванията и изземванията, е
заявил, че на една от вратите има връзка с ключове за тези помещения, както и
за апартамента, в който живее. Посочва се, че тези ключове, ако е имало такива,
не са поискани преди извършване на следствените действия. Акцентира се, че в
намерената в дома на подсъдимия тетрадка, са описани вещи, които свободно се
продават в магазините и всеки може да ги закупи, като не може да се каже за какво
биха могли да се ползват тези неща. Посочва се, че в тетрадката не са посочени
конкретни дати и не е ясно от колко време е ползвана от подс.К.. Самият
подсъдим твърди, че е ползвал и записвал в тетрадката доста преди
инкриминирания период и в нея има записани и други вещи освен сочените от
прокурора, които могат да бъдат отнесени към обектите – жилищни и складови,
стопанисвани от подсъдимия. Обръща се внимание, че подсъдимият е отишъл в
сградата да вземе учебници от кабинета на жената, с която живее и соченият в
обвинителния акт СМС, е неправилно интерпретиран от прокурора, че е изпратен от
подс.К. на А.Х., а напротив, този СМС е входящ за подсъдимия и е изпратен от Х.
на подсъдимия сутринта на инкриминираната дата.
Защитникът посочва, че
сключването на споразумение между А.Х. и прокуратурата, в което е записано
наличие на съучастие с подс.К., не може да бъде мотив и да служи за
доказателство за извършено деяние от страна на подсъдимия. Цитира се Решение №
184/24.10.2016г. по н.д.№ 606/2016г. на ВКС, ІІ н.о., както и дело С-377/2018г.
на СЕС, приключило с решение на 05.09.2019г. Посочва се, че в решението на СЕС
се казва, че споразумението с един обвиняем не се отнася до вината на
останалите, като в това решение се цитира и решение на ЕСПЧ, в което се отдава
значение на избора на изразност на съдебните органи и конкретните
обстоятелства, при които са употребени. В решението на съда е обяснено, че
презумпцията за невиновност може да бъде нарушена дори ако само на едно място в
съдебния акт, споменаването на останалите обвиняеми може да бъде изтълкувано
като преждевременно становище за тяхната вина.
В този смисъл е следвало, сочи защитата, в сключеното споразумение между
А.Х. и прокуратурата, съдът да извърши промяна в него, с което ясно да се
окаже, че срещу другия обвиняем се води отделно наказателно производство и че
вината му не е установена в съответствие със закона, след което да се одобри
споразумението. Защитникът на подсъдимия твърди, че заявеното от прокурора, че А.Х.
е излъгал, че е бегъл познат с подсъдимия, не отговаря на истината. Напротив,
отношенията им са на добри познати, децата им ходят в една група и са в доста
близки отношения. На тази база се прави извод от защитника на подсъдимия, че
сключеното споразумение с другия обвиняем и превратното обсъждане на СМС, са
негоден опит за създаване на доказателства.
Защитникът на подсъдимия твърди,
че от обективна и субективна страна не е доказано обвинението, че подсъдимия
без надлежно разрешително, държал с цел разпространение, високо рискови
наркотични вещества. Сочи, че не е доказана специфичната цел за
разпространение, като същата не може да се обоснове с количеството от растения,
а именно около 68 грама. Сочи се, че е фиксирана само дата на обвинението
12.02.2019г., а се твърди, че става въпрос за продължавано престъпление. Отново
се посочва, че не са събрани никакви доказателства, които да подкрепят
обвинителната теза. Цитира се решението на БАС относно мярката за неотклонение
на подсъдимия, в което е записано, че липсват писмени и гласни доказателства,
от които да са направи извод, че К. е имал намерение или е целял да влезе в
помещението, находящо се в мазето на сградата, в което е открита лабораторията
за отглеждане на канабис. Посочва се, че нищо ново не се е установило, подс.К.
е задържан на стълбите, по които се стига до офиса на приятелката му и никой от
свидетелите не е казал, че е влязъл, отишъл, посегнал да отключи вратата на
инкриминираното помещение. Относно второто обвинение за отглеждането на
растенията, защитата също сочи, че липсват доказателства, тъй като това
отглеждане предполага един по-дълъг период, в който лицето, което ги отглежда,
следва да извършва съответни действия. Посочва се, че няма доказателства и кога
са посадени растенията, с каква давност са те, като няма изготвена съответната
ботаническа експертиза за това. Всичко това, според защитата сочи, че няма
доказателства за осъществени деяния от подсъдимия от обективна страна.
Сочи се, че изпълнителното деяние
не се доказва и от субективна страна, а именно, че автор на деянията е подс.К..
По делото съществува сериозно съмнение относно авторството на деянието.
Категорично се твърди, че подсъдимият няма участие в повдигнатите му обвинения
и същият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по обвиненията поради
недоказаност. Заявява се, че подсъдимият е неосъждан, няма други дела срещу
него, с изключително добри характеристични данни е, участва в спортни клубове,
член е на управителен съвет, участва в състезания. Прави се извод, че съдебният
акт не може да почива на предположения, като даденото обвинение може и само
единствено да бъде доказано, а в противен случай лицето следва да бъди признато
за невиновно и оправдано. Всяко съмнение следва да се тълкува в полза на
подсъдимия, а подсъдимият може да бъде признат за виновен само и единствено,
когато обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин, което не е сторено
по настоящото дело. Пледира се за оправдаване на подсъдимия.
Представителят на държавното
обвинение в своя реплика уточнява, че не е извършена експертиза на почерка на
иззетата по делото тетрадка, тъй като в началните й страници се е водела като
дневник от подсъдимия около и след смъртта на майка му. Относно цитираното от
защитата определение на БАС, прокурорът посочва, че за един съдия от този съд
не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват предположението, че
подсъдимият е извършил престъплението и това определение не е присъда или
решение на ВКС, а е акт на съдия от БАС.
При дуплика защитата на
подсъдимия обясни, че въпросната тетрадка действително е личен дневник на
подсъдимия на първите страници, а записките на последните – са от по-ранен
период, много преди инкриминирания период, някъде от 2017г.-2018г. Прави възражение,
че съдебният акт на БАС не е от един съдия, а състав от трима съдии.
Подс.В.К. в съдебно заседание посочва, че въпросната тетрадка е писана
от него много преди процесния период и в нея няма дати, както и че в нея са
записани 20 кофи, които според прокурора стават 700 и няколко саксии, като не е
ясно как става това и как въпросните растения могат да пораснат за два месеца.
Подсъдимият твърди за манипулация на веществени доказателства и по-точно относно
изпратен СМС от неговия телефонен апарат на следващия ден след деянието, като
същият този телефон е бил иззет като веществено доказателство по делото и е бил
запечатан по съответния ред. Посочва, че няма противообществени прояви, не е
задържан, от 20 години живее на семейни начала с жената, от която има две малки
деца, занимава се с обществена дейност от 14 години, член е на управителен
съвет, както и на комисията на международната спортна организация АФИ. Моли
съда за оправдаване.
Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Подс.В.К. и свид.А.Х. са добри познати покрай общите им интереси в
областта на спорта, като свид.Х. ползвал и опита на жената, с която подсъдимият
живее на съпружески начала като клиничен психолог.
В края на м.март 2018г. свид.Х. наел помещение в сграда, находяща се на
ул.“Г.С.Р.“ № ** в гр.С., за да развива бизнес с течни торове и препарати за
растителна защита. За целта сключил договор за наем с майката на подс.К.. В
началото на лятото на 2018г., свид.Х. решил да ползва дадените му под наем
помещения за оранжерия за отглеждане на марихуана. Оборудвал помещенията с
необходимата за отглеждането на растенията техника.
През м.февруари 2019г. в сектор „ПКП“ при ОД МВР – Сливен се получила
оперативна информация, че около сградата на ул.“Г.С.Р.“ № ** се носи специфична
миризма и най-вероятно вътре се отглеждат растения, съдържащи наркотични
вещества. Във връзка със сигнала била създадена организация за проверка на
място. При събраната информация, се установило, че голяма част от офисите в
сградата се ползват от фирми и физически лица.
На 12.02.2019г. около 18.00 часа до сградата отишли двама полицейски
служители – свидетелите П.Н. и Н.Е.. Двамата свидетели влезли в сградата през
входа на първия етаж, откъдето слезли по стълбите, водещи към приземния етаж и
мазето. Други техни колеги – свидетелите В.Р. и А.В., останали навън да
наблюдават района около зала „Сливен“ и улицата пред сградата. Свид.И.Г.,
заедно с още трима колеги също били около сградата. Свидетелите Н. и Е., след
като влезли в сградата и слезли по стълбите надолу, видели, че на помещение,
намиращо се на междинна площадка между първия и приземния етаж, входната врата
била стъклена и облепена от вътрешна страна с хартия. Тази врата била
заключена. Двамата свидетели продължили надолу по стълбището и стигнали до
приземния етаж, където проверили, че външната входна врата на сградата на този
приземен етаж, също е заключена. Продължили по стълбището надолу към мазето,
където установили помещение също със стъклена входна врата, също облепена с
хартия, която също била заключена. Двамата свидетели останали в близост до тази
входна врата на помещението, намиращо се в мазето. След известно време, след
около час чули, че външната входна врата на сградата, намираща се на приземния
етаж, се отключва и някой влиза в сградата. След малко чули да се отключва
облепената с хартия врата на междинното помещение между приземния и първия етаж, намиращо се над тях. Вратата
се отворила и след малко била затворена и заключена. Свидетелите Н. и Е. се
качили на приземния етаж и след това отишли до вратата на междинното помещение
между приземния и първия етаж, която била облепена с хартия. През процепа на
вратата, между хартията, забелязали светлина в помещението, като се чувал и шум
вътре в помещението. С цел предприемане на последващи действия, в сградата
влезли свидетелят И.Г. и негов колега, като свид.Г. и свидетелите Н. и Е.,
застанали до вратата на горното помещение, където влязло първото лице - свид.Х.,
а другият колега застанал в близост до входната врата на сградата на приземния
етаж. Преди 20.00 часа към сградата приближило и друго лице. Това лице бил
подс.К.. Той си отключил входната врата на сградата, намираща се на приземния
етаж, влязъл в сградата, заключил вратата и се отправил към вътрешните стълби,
водещи към горните етажи на сградата. Когато подсъдимият бил около средата на
тези стълби, той видял, намиращите се пред стъклената врата, облепена с хартия
на горното помещение, в което влязъл свид.Х., полицейски служители. Един от тях,
свид.Н., тръгнал към подсъдимия и заедно с колегата си, който бил в близост до
входната врата на сградата на приземния етаж, задържали подсъдимия. Другите
двама свидетели – Г. и Е., предприели незабавни действия по влизане в
помещенията, където било първото лице, като свид.Г. счупил с дръжката на
пистолета си стъклената врата на помещението и я отключил с намиращите се на
вратата, от вътрешната й страна, ключове. Двамата свидетели влезли в
помещението и задържали, намиращия се там свид.А.Х.. Установило се, че това
помещение е свързано с помещението, намиращо се на долния етаж в мазето, което
също било с облепена с хартия входна стъклена врата, с вътрешни стълби, като от
едното помещение се влизало в другото помещение. След това били извършени
действия по разследването – претърсване и изземване, касаещи изземването на
намерените в помещенията вещи. Били извършени претърсвания и изземвания и в
дома на подс.К., в автомобила, който ползва, бил извършен обиск на подсъдимия,
както и претърсване в дома на свид.Х., обиск на свидетеля и претърсване в
автомобила, който ползва.
На 20.06.2019г. Окръжен съд гр.С. одобрил споразумение за решаване на
делото по НОХД № 343/2019г., сключено между защитника на А.Х. ***, по сила на
което А.П.Х. се признал за виновен за извършени от него на 12.02.2019г. в гр.С.,
в съучастие с подс.В.Т.К. престъпления по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4, вр. чл.20
ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.354в ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр.26 ал.1 от НК,
и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което
да изтърпи при първоначален общ режим.
От заключението на изготвената
по делото техническа експертиза е видно, че именно на инкриминираната дата, на 12.02.2019г.
в 09.50.56 часа, свид.А.Х. е изпратил на подс.К. кратко текстово съобщение /СМС/
със съдържание „brat 6te zakasneq dnes“ /л.127, т.2 от ДП/.
Установено е от заключението
на назначената по делото химическа експертиза, че в представените за изследване
обекти растителна маса и семена е определено нето тегло, както следва:
- растителна маса в обект № 1
е 62.835гр.;
- семена в обект № 2/1 –
7.653гр., растителна маса в обект № 2/1 – 0.518гр.;
- семена в обект № 2/2 –
4.410гр., растителна маса в обект № 2/2 – 0.205гр.;
- семена в обект № 2/3 –
4.795гр., растителна маса в обект № 2/3 – 0.178гр.;
- семена в обект № 2/4 –
24.865гр.; растителна маса в обект № 2/4 – 1.643гр.
- семената в обект № 3 -
1.152гр.
Общото нето тегло на семената
в обект № 2 е 41.723гр.
Общото нето тегло на
растителната маса в обект № 2 е 2.544гр.
Общото нето тегло на семената
в обектите на изследване е 42.875гр.
Общото нето тегло на
растителната маса в обектите на изследване е 65.379гр.
При изследването на описаните
обекти се установява, че съдържащата се в тях растителна маса по морфологични
белези и на база химичен състав - наличие на канабиноиди, включително на
наркотичния активнодействащ компонент тетрахидроканабинол, представлява коноп
със съдържание на тетрахидроканабинол, както следва:
За обект № 1 – 10.20 % ;
За обект № 2/1 – 6.00 %;
За обект № 2/2 – 4.90 %;
За обект № 2/3 – 6.80 %;
За обект № 2/4 – 7.80 %;
Иззетите при претърсването и
изземването 787бр. растения коноп били изсушени и на 28.03.2019г. с протокол, в
съответствие със ЗКНВП и Наредбата за условията и реда за съхраняване и унищожаване
на наркотимни вещества, растения и прекурсори, както и за вземане на
представителни проби от тях, били взети представителни проби, запечатани в
прозрачни полиетиленови пликове.
Видно от заключението на
извършената по делото химическа експертиза е, че нетното тегло на представените
обекти №№ 1, 2 и 3, които са представителни проби, е както следва :
- обект № 1/1 – 15.297гр. суха
зелена растителна маса и обект № 1/2 - 0.710гр. клонки;
- обект № 2/1 – 7.564гр. суха
зелена растителна маса и обект 2/2 – 0.330гр. клонки;
- обект № 3/1 – 13.759гр. суха
зелена листна маса и обект № 3/2 – 0.605гр. клонки.
При изследването на описаните
обекти се установява, че съдържащата се в тях растителна маса по морфологични белези
и на база химичен състав - наличие на канабиноиди, включително на наркотичния
активнодействащ компонент тетрахидроканабинол, представлява коноп със
съдържание на тетрахидроканабинол както следва:
Обект № 1-1.20%;
Обект № 2- 18.70%
Обект № 3 - 20.50%.
Конопът /марихуаната/ е
наркотично вещество и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за
упойващите средства от 1961г. и съгласно Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите.
Конопът /марихуаната/ и активният му компонент тетрахидроканабинол се
намират в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарна медицина“ от Наредба за реда и класифициране на
растенията и веществата като наркотични към чл.3 ал.2 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите.
Съдът прие за установено по несъмнен и безспорен начин гореописаната фактическа
обстановка, изхождайки от извършения внимателен и подробен анализ на всички
събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства,
съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността си, а именно
показанията на свидетелите П.Н., В.Р., Н.Е., А.Х., А.В., С.К. и И.Г., обясненията
на подс.В.Т.К., заключенията на изготвените две химически и четири технически експертизи,
както и от писмените доказателствени материали, приложени по делото.
По делото
безспорно и категорично е установено, че в помещенията, в които на 12.02.2019г.
е извършено претърсване и изземване, находящи се в гр.С., ул.“******“ № **, са
намерени и иззети процесните по делото високорискови наркотични вещества, а
именно марихуана /коноп/, в количества и процентно съдържание на тетрахидроканабинол
подробно описани в двете химически експертизи, изготвени по делото. Това се установява от показанията на
полицейските служители, разпитани като свидетели по делото, участващи в
проведената полицейска операция на инкриминираната дата. Около 18.00 часа на 12.02.2019г.
свидетелите П.Н. и Н.Е. влезли в сградата, намираща се на ул.“******“ № **, през
входа на първия етаж. След влизането си, същите проверили входната врата на
приземния етаж на сградата, която била заключена, като установили, че две
помещения, намиращи се в мазето и точно над него на междинно ниво – между
приземен и първи етаж на сградата, са с стъклени врати, облепени с хартия,
които също били заключени. Двамата свидетели отишли в мазето пред входната
врата на едното помещение, където останали да чакат. Съдът дава вяра на
показанията им, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви,
кореспондиращи помежду си. Съдът установи противоречие в показанията на свид.Е.,
дадени в с.з. и тези, дадени на ДП, относно входа, през който са влезли двамата
свидетели, но отстрани същото след прочитането им по реда на чл.281 ал.4,
вр.ал.1 т.1 от НПК. След известно време, от входната врата на приземния етаж влязъл
свид.А.Х., който си отключил вратата на горното помещение, облепена с хартия,
влязъл в помещението и заключил. Тези действия на свид.Х. били възприети от
намиращите се в сградата свидетели Е. и Н., за което съобщили на останалите
полицейски служители, участващи в операцията. По този повод в сградата са
влезли още двама полицейски служители, един от които бил свид.И.Г.. Установено
е от показанията на свид.Г., на които съдът също дава вяра, че тримата
свидетели – Г., Н. и Е., са застанали пред стъклената врата облепена с хартия
на помещението, намиращо се на площадка междинно, между приземния и първия етаж
на сградата, а другият им колега – до входната врата на сградата на приземния
етаж. Свидетелите, полицейски служители, намиращи се в сградата, решили да
предприемат действия по влизане в помещенията, но тогава подс.К. влязъл през
входната врата на приземния етаж, като си отключил. Това се установява от
показанията на свидетелите Н., Е. и Г. и в частта, че подсъдимият влязъл през
входната врата на приземния етаж, се установява и от обясненията на самия
подсъдим, в която част съдът ги кредитира. Обстоятелството дали подсъдимият
отключил тази врата, влязъл и след това я заключил, съдът намира опора в
показанията на тези трима свидетели, както беше посочено по-горе. При
проведените очни ставки между свидетелите Н. и Е., поотделно с подс.К., се изясни
обстоятелството, че подсъдимият влязъл през тази врата и съдът съпоставяйки го
и с показанията на свид.Г. и свид.В., които са ясни, безпротиворечиви,
последователни, намира, че подсъдимият е влязъл през вратата на приземния етаж,
отключвайки я. След това последвало задържане на подс.К. и то когато същият се намирал
на средата на стълбите, водещи нагоре от приземния етаж към другите етажи на
сградата. Съдът кредитира обясненията на подс.К. в частта, че същият отивал в
офиса на жената, с която живее на семейни начала, намиращ се на първия етаж и
влязъл именно през входа на приземния етаж, тъй като искал да посети
фризьорския салон, намиращ се в близост до този вход, относно уреждане на
въпроси, свързани с наема на помещението. Действително от показанията на свид.Р.,
на които съдът също дава вяра, се установи, че към момента, в който подсъдимият
се е намирал там, този фризьорски салон работил, но същият не видял дали
подсъдимият първо се отправил към него или направо влязъл в сградата. Задържането
на подс.К. станало след като той от мястото, където се е намирал – около
средата на стълбите, водещи нагоре, видял полицейските служители – свид.Н.,
свид.Е. и свид.Г., пред вратата на помещението, която било облепена с хартия и
се намирала на междинна площадка на стълбите между приземния етаж и първия етаж
на сградата. Както беше посочено от свид.Г., подсъдимият и свидетелят останали
„изненадани“ един от друг. Свидетелят Н. заедно с колегата, който се намирал в
близост до входната врата на приземния етаж, предприели действия и задържали
подсъдимия К.. В същия момент свид.Г. счупил стъклото на вратата на горното
помещение, прокарал ръката си през счупеното стъкло и отключил вратата от
вътрешната страна, където се намирали ключове. В помещението първоначално
влезли свидетелите Г. и Е., а по-късно и останалите свидетели, включително и
тези, които били отвън.
По делото
не се установи на кого са описаните в протокола за претърсване и изземване от
12.02.2019 г. на помещение, намиращо се в гр. Сливен, ул.“******“ № **, приземен
етаж, ключове. Същите са описани в края на протокола, като е отразено, че в
дясно от входната врата на бизнес сградата, на стол, се намерили два броя
секретни ключове със син ключодържател, които се иззели. В приложения към този
протокол фотоалбум на последната снимка, намираща се на л.21, т.1 от ДП, се
виждат два броя секретни ключа със син ключодържател. От описаното в протокола
не става ясно, така посочените ключове какво отношение имат към фактологията по
делото, кой ги е поставил на този стол и какво отношение имат към помещението,
в което е извършено претърсването и изземване, отразено като действие в протокола,
намиращ се на л.14-15, т.1 от ДП. Съдът не установи и каква е съпричастността
на подс.К. към помещението, в което е извършено това претърсване и изземване и
въз основа на какво в протокола е записано, че именно това помещение се ползва
от подс.К.. Видно от приложения по делото на л.208-210, т.1 от ДП, договор за
наем от 25.03.2018г., свидетелят А.П.Х. взел под наем, за срок от една година,
считано от датата на договора, недвижим имот – магазини №№ 2, 3, 4 и 5 на първи
партерен етаж и офис № 3 на втори партерен етаж откъм стълбищното пространство.
Този договор за наем бил сключен между М.П.К. /майка на подс.К./ и свид.Х.,
като М.К. е взела под наем изрично
посочени помещения, находящи се в гр.С. на ул.“Г.С.Р.“ № ** от фирма „Х.П.Х.“
ЕООД гр.Бургас, подробно описани в договор за наем от 06.08.2007г. за период от
10 години. С този договор К. има право да преотдава имота, предмет на договора,
на трети лица. Това тя е сторила, като е отдавала помещения намиращи се в
сградата на различни лица, включително и на свид.А.Х.. След смъртта на К. в
края на 2018г., подс.К. и неговият брат са наследници на майка си. Подсъдимият
не е бил собственик на сградата, както и не е вземал под наем процесните
помещения, същите били взети под наем от свид.А.Х. и то с договор, сключен
между него и майката на подсъдимия /л.165-168, т.1 от ДП/.
Относно
ключовете, които са се намирали в подс.К. при задържането му, съдът намира, че
това не са тези, описани в протокола за претърсване и изземване, намиращ се на л.14-15,
т.1 от ДП, както и на фотоснимка, последна, в албума към този протокол. При
извършеното процесуално действие - обиск на подс.К. на 12.02.2019г., също не са
намерени ключове за помещение, а само 1 бр. ключ за лек автомобил, който не се
е иззел /л.8-9, т.1 от ДП/. Видно от представените и приети в съдебно заседание
два протокола за обиск на подс.К. с дата 13.02.2019г. се установява, че при
задържането му в полицията и извършването на обиск на лице при това задържане в
03.06 часа на 13.02.2019г. били намерени и описани вещи, между които и 5 броя секретни
ключове. След това, при извършения обиск на същата дата, при задържане на подс.К.
в следствения арест, отново са описани 5 броя секретни ключа, намиращи се в
подсъдимия. Не е установено тези, така описани ключове, дали имат отношение към
помещенията, в които е извършено претърсването и изземването, като към момента
същото не може да се установи, тъй като ключовете не се намират по делото.
Обстоятелството дали подс.К. е разполагал с ключове за процесните помещения, не
се установи и от разпитите на полицейските служители, участващи в операцията. Същите
не си спомнят какво е станало с ключа, с който подс.К. си отворил входната
врата на приземния етаж. Остана изолирано в процеса и съдът не дава вярна на
твърдяното от свид.Е., че подс.К. е дал
ключ, за да се отключи помещението, намиращо се в мазето, от вътрешната страна
на вратата на това помещение, за да се изнесат от там намерените и иззети вещи.
Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия в тази част, които са логични и
последователни, както и безпротиворечиви, че същият на инкриминираната дата и
при извършване на процесните действия, не се е намирал в нито един момент в
избеното помещение и не е давал ключ за него, като обясненията му кореспондират
и с обективно установено в протокола за претърсване и изземване, намиращ се на
л.23-26, т.1 от ДП, че при извършеното процесуално действие на това помещение е
присъствал свид.А.Х.. Подсъдимият К., вписано е в протокола, че е присъствал
при извършеното претърсване и изземване в горното помещение /л.14-15, т.1 от
ДП/.
Относно
намерената и иззета тетрадка при извършеното претърсване в дома на подс.К.,
съдът намира, че обстоятелството кой е писал в нея и че това е подсъдимият е
безспорно установено. Не е необходимо назначаване на експертиза за установяване
на този безпротиворечив и категорично изяснен факт. Съдът намира за категорично
установено, че подсъдимият е ползвал тетрадката и е извършвал вписванията в
нея. Това не се спори и от самия подсъдим, а и от саморъчно написаното от него
в протокола за претърсване и изземване, на л.46 отзад, т.1 от ДП, че тетрадката
е използвана от подс.К. в предната част за дневник. Действително в нея са
описани вещи, както и са посочени числа, но на първо място не става ясно за кой
период се отнасят тези вещи и числа, както и как може да се отнесат вещите и
числата към конкретните факти по делото. При внимателен прочит на описаното в
тетрадката се вижда, че са написани климатик, кабели, гофре, разклонители,
баласт, инкубатор, тор, препарат за клонинг, вик, таймер, преходник, филтри,
кокос, влагоабсорбатор, кофи, дренаж, добавки, машинка, добавки, торби вакуум,
вентилатори, почва, лампи, охладител, части, дъски, маркуч, паркет, плочки,
нафта, включително и заем, наем, ток, но тези вещи не са идентифицирани, за да
може, съпоставени с иззетите от помещението вещи, да се направи извода, че са
същите. Вещите, описани в тетрадката не са индивидуализирани, за да могат да
бъдат отнесе към конкретно установените вещи, иззети от помещенията. От друга
страна, от вписаното в тази тетрадка не става ясно за кой период се отнасят
записванията и дали тези цифри, които са посочени, са посочени като разход или като
приход за лицето, което ги е написало, или пък отразяват някакви количества.
След много внимателно запознаване със записките в тетрадката, съдът никъде не
установи твърдяното в пледоарията на прокурора, че има посочени кофи в
количество около 700 броя. Действително има вписани кофи, но видно и от
протоколите за претърсване и изземване в процесните помещения в тях са посочени
намерени в помещенията кошчета, саксии и кофи, а такива вещи липсват описани
във въпросната тетрадка.
Видно от
материалите по делото, свид.А.Х. е сключил споразумение с ОП Сливен, което е
било одобрено от ОС Сливен, с което се е признал за виновен, че е извършил две
деяния в съучастие, като съизвършител, с подс.В.К.. Обстоятелството, че свид.Х.,
производството по отношение на когото е прекратено, се е признал за виновен в
извършване на престъплението в съучастие с подс.К., като е сключил споразумение
за извършено от него престъпление при условията на чл.20 ал.2 от НК, съдът
намира, че не може да обоснове вината на подс.К.. Волеизявлението на свид.Х.,
направено по реда на чл.381 от НПК, с което същият се признава за виновен и
изразява желание за сключване на споразумение, с което наказателното
производство по делото да бъде
прекратено спрямо него, има правна валидност само за целите на самото
споразумение и не обвързва последващите съдебни състави, които продължават
разглеждането на делото по отношение на другото обвиняемо лице. Това е и в
случаите, когато обвинението е при условията на съучастие. Съдът, който
одобрява споразумението, не извършва проверка за доказателствената му
обезпеченост относно обвиняемите лица, които не са страни по същото. Няма
законово изискване при сключване на споразумение от едното обвиняемо лице да се
изисква съгласието на другия обвиняем. Константна е съдебната практика, че не
могат да се правят изводи за виновност на съучастниците при формулирано
обвинение в споразумението с посочено съучастие /Р № 184/24.10.2016г. по н.д. №
1379/2015г., ІІ н.о., ВКС/. Последиците от споразумението се отнасят само към
обвиняемият, който е приел делото да се реши по реда на чл.381-384 от НПК, но
не и това решение да предопределя изхода на делото по отношение на останалите
обвиняеми /вж Р 554/19.12.2011г. по н.д.№ 2665/2011г., ІІІ н.о., ВКС/. Това е
така, защото при желание на обвиняемия да сключи споразумение с обвинение при
условията на съучастие, той изразява правно валидната си воля само по отношение
на собственото си правно положение и от това не могат да се правят изводи във
вреда на останалите обвиняеми или да се извличат конкретни факти. Сключването
на споразумение от страна на свид.А.Х. и признаване на вина за посочените в
споразумението престъпления, не представлява по същество признание на фактите,
съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт, като не се изисква
признание на каквито и да е факти от негова страна, а е налице само съгласие за
това, че има извършено деяние и че е извършено от него виновно /арг.Р 229/25.04.2013г.
по н.д.№ 603/2013г., ІІІ н.о., ВКС/. Изрично е посочено в разпоредбата на
чл.382 ал.8 от НПК, че това самопризнание няма доказателствена стойност. Не
може да се презумира, че обвиняем, съгласил се делото му да бъде решено със
споразумение с прокуратурата, се съгласява и приема, че фактите, обусловили
обвинението, са такива, каквито са описани от прокурора в обвинителния акт. Не
може да се счита, че свид.Х., като е признал вината си като е сключил
споразумението, одобрено от съда, е признал и фактите по обвинението. Нещо
повече, разпитан в качеството на свидетел по делото, А.Х. напълно отрича
участие на подс.К. в процесните деяния, като съдът ги кредитира относно тези
обстоятелства.
Поради
това съдът намира, че направеното от свид.Х. изявление в качеството на
обвиняем, че желае и е сключил споразумение с прокурора, е напълно ирелевантно
към вината и степента на участие на подс.К., тъй като делото за подсъдимия
продължава по общия ред. В такъв смисъл е и практиката на Съда на ЕС и ЕСПЧ.
Презумпцията за невиновност не може да бъде нарушавана и същата ще бъде
нарушена тогава, когато съдебно решение, отнасящо се до лице, обвинено в
извършване на престъпление, съдържа ясно изявление, направено при липса на
влязла в сила присъда, че съответното лице е извършило въпросното престъпление.
Следва да се избягва потенциално преждевременно произнасяне относно вината на
засегнати други лица, което би могло да компрометира справедливото разглеждане
на повдигнатото им обвинение в отделно производство. В този смисъл следва да се
спазва изискването на чл.6 т.2 от ЕКПЧ, а именно всяко лице, обвинено в
извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в
съответствие с националния закон / ЕСПЧ, Дело Karaman с/у Германия, ДелоНавали и Офицеров с/у Русия/. Изхождайки
от практиката на СЕС, се допуска в споразумение, с което обвиняемият се признава за виновен,
изрично да се посочват като съизвършители на разглежданото престъпление не само
това лице, но и други обвиняеми, които не са се признали за виновни и срещу
които се води отделно наказателно производство /вж Р от 05.09.2019г. по дело
С-377/2018г., предмет преюдициално запитване/. Разбира се, в това решение е
отбелязано, че посочването на тези лица, които не са се признали за виновни и
срещу тях се води отделно наказателно производство, следва да стане след като в
споразумението е ясно указано, че срещу тях се води отделно наказателно
производство и че вината им не е установена в съответствие със закона.
А.Х. беше
разпитан в качеството на свидетел по настоящото производство и видно от
показанията му не се установиха данни за участие на подс.К. в извършване на
престъпленията. Такива данни не се извлякоха и от разпита на свид.С.К.,
защитник на А.Х., при сключване на споразумението с ОП Сливен. Установи се, че
свид.Х. подписал споразумението, интересувайки се най-вече от наложеното му
наказание, като размер и вид, а не от конкретното описаното в диспозитива на
обвинението. Същият бил с мярка за неотклонение задържане под стража и искал да
бъде приведен от следствения арест в затвора предвид здравословното му
състояние, поради което държал да се приключи по-бързо наказателното
производство спрямо него. Това се установява от показанията на свид.К., които
кореспондират с показанията на свид.Х., разпитан в съдебно заседание. Съдът
дава вяра на показанията на тези двама свидетели, както и в частта, в която свид.К.
твърди, че свид.Х. бил учуден защо и другият подсъдим /подс.К./ бил включен в
делото. Съдът кредитира показанията на свид.Х. относно обстоятелството, че
подс.К. не знаел за оранжерията, която свидетелят създал и отглеждал растения в
нея и които били намерени при извършените претърсвания и изземвания на
12.02.2019г. Няма доказателства, включително и гласни такива, за участието на
подс.К. в деянията, за които са му повдигнати обвинения. Несъотносимо е към
предмета на настоящото производство с каква цел свид.Х. е отглеждал процесните
растения, от къде е набавил средствата за оборудване на помещенията. Безспорно
е установено, че свид.Х. взел под наем от майката на подс.К. тези помещения,
съобразно приложения по делото договор за наем от 25.03.2018г., приложен на
л.208-210, т.1 от ДП. Не се установява съпричастност на подс.К. във всички тези
действия, извършени от свид.А.Х.. Остана изолирано в процеса и твърдяното от
представителя на държавното обвинение обстоятелство, че намерената и иззета от
дома на подс.К. тетрадка съдържа записи, които установяват закупуването на
вещи, вложени в помещенията за отглеждане на процесните растения. Както посочи
по-горе съдът, действително тази тетрадка е приложена по делото, на последните
й страници се съдържат записвания във вид на цифри и вещи, които няма как да
бъдат отнесени към конкретно иззетите вещи при извършените претърсвания и
изземвания. Няма спор кой е извършил записванията, поради което не се налага извършване
на експертиза, установяваща това обстоятелство, като съдът дава вяра на
обясненията на подс.К. в тази част, че записаните вещи ги е влагал при
осъществяване на търговската си дейност, както и при дейност, свързана с отглеждане
на растения в парник, намиращ се на село.
Съдът
намира, че не се събраха доказателства за участието на подс.К. в деянията, за
които е обвинен. Със стопанисването на сградата, намираща се на ул.“Г.С.Р.“ №
** се занимавала майката на подсъдимия, която в края на 2018г. починала. По
делото няма приложени доказателства, включително и писмени такива, че подс.К. е
участвал в извършване на престъпленията. Съдът при обективно и пълно
анализиране на приложената по делото доказателствена съвкупност не установи
данни за участието на подс.К. в престъпната деятелност. Съдът е длъжен да
отбележи, че дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели -
полицейски служители, от които категорично и безспорно се установява, че на
инкриминираната дата подс.К. влязъл в сградата, където се провеждала полицейска
операция. Същият бил задържан около средата на стълбите, водещи към горните
етажи на сградата, където се намирал и офиса на жената, с която подсъдимият
живее на семейни начала. Тези обстоятелства се доказват безпротиворечиво от
показанията на полицейските служители, намиращи се в сградата по това време,
което кореспондира и с обясненията на подс.К.. Нещо повече, свид.Н. обяснява,
че към този момент на провеждане на операцията „което и да е лице“, влизащо в
сградата е щяло да бъде задържано, за да се установи каква е „съпричастността“
му. Полицейските служители не са имали информация за „хората, които работят в
тази лаборатория“. Обстоятелството, че не е имало информация за лицата,
занимаващи се с дейността в тези помещения, се установява и от разпита на свид.Н.Е.,
които съдът също, както каза по-горе, кредитира. Полицаите не са знаели кой ще
дойде, въпреки, че са извършвали наблюдение. При влизането на първото лице –
свид.Х., те са предприели действия по задържането му. Появата на подс.К. е била
изненада за полицейските служители, в какъвто смисъл са и показанията им. Свид.Г.
посочва, че след известно време е влязъл подсъдимият, „дори като влезе се
гледахме няколко секунди, защото и той остана изненадан, и аз останах
изненадан“. Свид.Н. казва, че са предприели „незабавни действия“ по задържане
на подсъдимия, когото са видели да влиза в сградата и са го задържали, защото
ги е видял. Съдът дава вяра на показанията им, защото кореспондират помежду си
и с показанията на свид.Е., както и с обясненията на подс.К.. На
инкриминираната дата подс.К. се намирал във въпросната сграда, но поводът на
посещението му бил различен от този на свид.Х., отивал да вземе вещи на жената,
с която живее на семейни начала, от офиса й, намиращ са на горния етаж на
сградата.
Съдът
като направи оценка на показанията на разпитаните свидетели, обясненията на
подсъдимия, проведените очни ставки, приложените по делото писмени и веществени
доказателства, стигна до крайният извод по фактите, касаещи неучастие на подс.К.
в инкриминираното престъпление. Не се установиха данни за участие на подсъдимия
в извършване на престъпленията, в които е обвинен, липсват доказателства за
участието на подс.К., преки или косвени.
Съдът е
длъжен да отбележи, че не е нарушена процедурата при вземането на
представителна проба от иззетите растения, описана в Наредбата за условията и
реда за съхраняване и унищожаване на наркотични вещества, растения и прекурсори,
както и за вземане на представителни проби от тях. Спазени са изискванията на
Наредбата и по-точно процедурата по чл.4 от същата, поради което съдът намира,
че възражението на защитата в тази насока е неоснователно, както е
неоснователно и по отношение на установеното количество на представителните
проби. При повдигане на обвинението е взето предвид определеното количество на
представителните проби при извършената химическа експертиза, което е прецизно
измерено.
Съдът не установи
и процесуално нарушение по делото, свързано с необходимост от назначаване на ботаническа
експертиза относно отглеждането на процесните растения. Въпросните растения са
намерени в помещенията, иззети са, установени са и подробно описани по белези в
протоколите и не е необходимо изследване на въпросите, свързани с тяхното
отглеждане.
По делото
не се установиха използване на специални разузнавателни средства и възражението
на защитата, че не е спазен реда по ЗСРС, като няма разрешение от съда относно
проникването в сградата от полицейските служители, е неоснователно.
Съдът
кредитира писмените доказателствени материали, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и предявените по реда на чл.284 от НПК веществени доказателства,
които не се оспорват от страните.
Съобразявайки
изложените аргументи, съдът направи единствено възможния правен извод, че подсъдимият
не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по:
1. чл.354а
ал.1 изр.1 предл.4, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК затова, че на 12.02.2019г., в условията на продължавано престъпление, в
съучастие, като съизвършител с А.П.Х. ***, в помещение /приземен етаж/,
находящо се в гр.С., ул.“Г.С.Р.“ № ** и в избено помещение, находящо се в гр.С.,
ул.“******“ № **, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества, както следва: в помещение /приземен етаж/,
находящо се в гр.С., ул.“Г.С.Р.“ № ** - 62.835 грама нето тегло коноп на
стойност 377.01 лева с процентно съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 10.20%; в избено помещение, находящо се в гр.С., ул.“Г.С.Р.“
№ ** - 0.518 грама нето тегло коноп на стойност 3.11 лева с процентно
съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6.00%;
0.178 грама нето тегло коноп на стойност 1.07 лева с процентно съдържание на
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6.80%; 1.643 грама
нето тегло коноп на стойност 9.86 лева с процентно съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 7.80% и 0.205 грама нето
тегло коноп на стойност 1.23 лева с процентно съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 4.90%;
2. чл.354в
ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК затова, че на 12.02.2019г., в условията на продължавано
престъпление, в съучастие, като съизвършител с А.П.Х. ***, в помещение
/приземен етаж/, находящо се в гр.С., ул.“Г.С.Р.“ № ** и в избено помещение,
находящо се в гр.С., ул.“******“ № **, отглеждал растения коноп в нарушение на
установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
правила, както следва: в помещение /приземен етаж/, находящо се в гр.С., ул.“Г.С.Р.“
№ ** - 263 броя растения коноп в количество 3547.06 грама изсушен листна маса
на стойност 21 282.36 лева със съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 1.20%; в избено помещение, находящо се в гр.С., ул.“Г.С.Р.“
№ ** - 524 броя растения коноп в количество 6256.523 грама изсушена листна маса
на стойност 37 539.13 лева, от които 3797.484 грама със съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 18.70% и 2459.039 грама със
съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 20.50%.
Съдът
намира, че не се установи, по съображенията изложени по-горе в мотивите, че
подс.К. е извършил деянията, в които е обвинен и затова на основание чл.304 от НПК го призна за невинен и го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпления по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4,
вр.чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.354в ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.26
ал.1 от НК. Не се установи съпричастността на подс.К. относно деянията, за
които са му повдигнати обвинения. От обективна страна, подс.К. не е осъществил
деянията, тъй като не се установи по несъмнен начин от събраната
доказателствена съвкупност по делото, че подсъдимият е отглеждал иззетите растения коноп,
без надлежно разрешително, както и че е държал с цел разпространение инкриминираните
високорискови наркотични вещества, намерени и иззети при извършените
претърсвания и изземвания в процесните помещения. Предвид липсата на
доказателства, че подсъдимият В.К. е извършил деянията, то следва, че същите не
са осъществени от него и от субективна страна.
С оглед постановената оправдателна присъда, веществените
доказателства мобилен телефон марка „HUAWEI“ с IMEI ********** и IMEI **********,
с поставена сим-карта на „Виваком“; мобилен телефон марка „IPone“ с IMEI **********, с поставена
сим-карта на „Виваком“, 19бр. банкноти с номинал 50 лева, 7бр. банкноти с
номинал 100 лева и 6бр. банкноти с номинал 50 евро, запечатани в полиетиленов
плик с лепенка с № В4050; 1бр. банкнота с номинал 5 лева и 63бр. банкноти с
номинал 20 лева, запечатани в полиетиленов плик с лепенка с № В4069; 1бр.
тетрадка формат А4 с изписани страници с ръкописен текст, запечатана в
полиетиленов плик с лепенка с № В4057, съдът постанови да се върнат на подс.В.Т.К.,
след влизане на присъдата в сила, тъй като същите са собственост на подс.В.К. и
неговото семейство.
Съдът не се произнесе
относно останалите веществените доказателства по делото и направените разноски по
делото, предвид постановената оправдателна присъда, като намира, че тези
въпроси следва да се преценят и разгледат от друг съдебен състав, разглеждащ
наказателната отговорност на А.Х..
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите се написаха на 21 февруари 2020г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: