Р Е Ш
Е Н И
Е № 390
гр.
Пловдив, 17.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи
търговски състав, в открито заседание на двадесети
ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното
от съдията Костадинова в.т. дело № 618/2019 год. по описа на ПАС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 116 от 05.03.2019
година, постановено по т. дело № 268/2017 година по описа на Окръжен съд - Пловдив, е осъдено „Д.“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на „ Р.“ ЕООД, ЕИК
***, сумата от 39 969,34 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, настъпили в резултат
кражбата на собствения му лек автомобил „М.“, модел С., с рег.№ ***, по време
на действието на сключения с ответника договор от 30.05.2016 г. за застраховка
„*“, обективиран в застрахователна полица №***, ведно със законната лихва върху
същата сума, считано от датата на
исковата молба 03.05.2017 г. до окончателното й изплащане, както да заплати и
сумата от 5605,32 лв. съдебни разноски съобразно с уважената част от иска.
За разликата над уважения размер
от 39 969,34 лв. до сумата от 41 369 лв. осъдителният иск е отхвърлен като
неоснователен поради извършено прихващане, а за разликата над сумата от 41 369
лв. до пълния претендиран размер от 49 900 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Осъдено е „Р.“ ЕООД да заплати на
„Д.“ ЕАД сумата от 493,94 лв. направени
по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска.
С определение № 1628 от 02.08.2019 година,
постановено в производство по чл. 248 от ГПК, първоинстанционният съд е оставил
без уважение молбата на „Д.“ ЕАД за
изменение на постановеното решение в частта за разноските чрез намаляване на
адвокатското възнаграждение на ищеца до нормативно определения размер.
Срещу така постановеното решение в
осъдителната му част е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство „Д.“
ЕАД. Във въззивната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено е в противоречие с действащите материално-правни норми,
необосновано е, постановено е при неизяснена фактическа обстановка поради
неправилно недопуснати от първоинстанционния съд доказателства на ответника.
Доводите на жалбоподателя са, че при сключването на застрахователния договор е застрахован
автомобил – близнак, който е от същата марка и модел с посочените в договора,
но върху чийто идентификационен номер е упражнена интервенция. Твърди се, че по това възражение на жалбоподателя няма
произнасяне с първоинстанционното решение. Поддържа се оплакване за процесуално
нарушение на първоинстанционния съд
поради недопускане и несъбиране на относими към спора доказателства, касаещи
посоченото възражение, по-конкретно произхода на автомобила и историята му
от неговото първоначално въвеждане в
експлоатация до настоящия момент. Тези доказателства според жалбоподателя имали
значение, за да бъде внесено съмнение относно идентичността на застрахованата
вещ с действително произведената. С тяхното недопускане били нарушени
процесуалните принципи на равнопоставеност и състезателност, като не била
дадена възможност на ответника поне да внесе съмнение във верността на
твърдените от ищеца факти. Отказът на съда да допусне поисканите доказателства
бил немотивиран. Освен това се поддържа, че с доклада си първоинстанционният
съд не е разпределил доказателствената тежест
в нарушение на чл. 146 т. 5 от ГПК и не бил указал на страните, че не сочат доказателства за
определени твърдения в нарушение на разпоредбата на чл. 146 ал. 2 от ГПК. При
тези оплаквания е формулирано искане да се отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърли
предявения иск, като се присъдят на
жалбоподателя направените разноски пред двете инстанции.
Във въззивната жалба са
формулирани доказателствени искания, които са оставени без уважение с
определение в проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция, като по неотносимостта на тези доказателства към настоящия спор
съдът ще се произнесе и с мотивите на решението.
Във въззивната жалба са изложени
доводи за неправилност на първоинстанционното решение в частта, касаеща
адвокатското възнаграждение на ищеца и неговата прекомерност с искане да се
измени решението в частта за разноските, като се намали адвокатското
възнаграждение на ищеца до минимално установения законов размер от 2027 лева.
Въз основа на това искане първоинстанционният съд е постановил посоченото
по-горе определение по чл. 248 от ГПК.
Срещу определението по чл. 248 от ГПК е подадена частна жалба от „Д.“ ЕАД с оплаквания за незаконосъобразност.
Липсвали мотиви защо съдът приема, че делото е от фактическа и правна сложност.
Твърди се също, че съдът при определяне
размера на адвокатското възнаграждение не е обвързан от разпоредбата на
§ 2 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
която с т. 3 от ТР 6/2012 година на ОСГТК е призната за противоречаща на
принципа за социална справедливост и достъп до правосъдие. Освен това тя
противоречала и на нормативни актове от по-висок ранг, каквито били ГПК и
Закона за адвокатурата. Искането е за отмяна на обжалваното определение изцяло
и за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските, като се присъди на ищеца адвокатско
възнаграждение в нормативно определения минимален размер.
Срещу въззивната и частната жалба
не са подадени писмени отговори от ищеца в първоинстанционното производство „Р.“
ЕООД. В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание
процесуалният представител на дружеството е изразил становище на тяхната
неоснователност.
Апелативният съд, като се запозна
със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от лице, имащо право на
въззивно обжалване, а именно от ответника в
първоинстанционното производство срещу решението в осъдителната му част.
Разгледана по същество,
въззивната жалба е неоснователна.
Пред Окръжен съд – Пловдив по т. дело № 268/2017 година е предявен иск с правно основание чл. 405
ал. 1 във връзка с чл. 386 ал. 1 от
Кодекса за застраховането.
В исковата молба на „Р.“ ЕООД
против „Д.“ ЕАД се твърди, че ищецът е сключил с ответника застрахователен
договор с полица № *** от дата 30.05.2016 година по
застраховка „*“ за лек автомобил марка „М.“, модел С., с рег.№ ***. Твърди се,
че след отсъствие през периода от 26.09.2016 година до 02.10.2016 година лицето
Г.А.К., управляващо автомобила, е установило, че той е противозаконно отнет.
Веднага след това били уведомени
застрахователя и МВР. Образувано било досъдебно производство № 697/2016 година по описа на Първо РПУ на
МВР – град Пловдив, преписка № 8769/2016
година по описа на Районна прокуратура – Пловдив. Наказателното производство
било спряно с постановление от 09.12.2016 година, тъй като не бил установен
извършителя. Пред застрахователя била
образувана преписка ***, по която били предоставени всички изискани
документи. На 24.02.2017 година на ищеца
бил връчен немотивиран, бланкетен отказ
да му бъде заплатено дължимото застрахователно обезщетение от 49 900 лева,
без да има основание за това. Искането е да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 49900 лева,
представляваща дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „*“ за
описания автомобил ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Обстоятелствата, изложени в
исковата молба, са установени от представените към нея писмени доказателства –
застрахователна полица; удостоверение №
5291 от 24.02.2017 година на ОД на МВР - Пловдив, в което е отразено
уведомяването на органите на полицията на 02.10.2016 година за противозаконното отнемане на лекия
автомобил през периода от 13 часа на 26.09.2016 година до 11,30 часа на
02.10.2016 година, образуването на досъдебното производство и неустановяването
на извършителя; постановление от 09.12.2016 година на РП – Пловдив за спиране на досъдебното
производство. Представено е и писмо изх. № 92-843/03.02.2017 година, с което
ищецът е уведомен, че застрахователят
отказва да му заплати застрахователно обезщетение по образуваната преписка *** за противозаконно отнетия му лек
автомобил поради това, че обстоятелствата, декларирани при завеждане на щетата
не съответстват с установените факти и събраните данни относно противозаконното отнемане на
застрахования автомобил.
При така изложените с исковата
молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства, ответникът с
писмения отговор на исковата молба по чл. 367 от ГПК е оспорил предявения иск по основание.
Твърденията му са, че е налице
фактическа невъзможност на предмета на застрахователния договор, тъй като МПС
не може да бъде индивидуализирано поради
извършена преди сключването му интервенция върху поставения от производителя
идентификационен номер, след която се е стигнало до пълно несъответствие с
останалите допълнително индивидуализиращи белези на МПС. Посочено е, че
обективната невъзможност за индивидуализиране на вещта, описана в
застрахователната полица, обуславя нищожност на застрахователния договор поради
невъзможен предмет. На второ място е посочено, че фабричният номер на рамата на застрахованото МПС не
съответства на записания номер в полицата и в регистрационния талон. Третият
посочен в писмения отговор довод за неоснователност на предявения иск е свързан
с това, че при заявяване на писмената претенция за изплащане на обезщетение
били посочени неверни данни, касаещи лицето, от което е придобит автомобила.
Посочено било, че автомобилът е закупен от физическо лице, а впоследствие се
оказало, че е закупен от друго
юридическо лице - „Е.“ ЕООД, като
това обстоятелство било известно на ищеца, който на 08.09.2016 година е поискал да му бъде издадена нова полица
като нов собственик, с която да се смени
полицата на името на предишния собственик „Е.“ ЕООД. Твърди се, че по този начин, с посочването на
неверни данни, застрахованият не е
изпълнил задължението си за оказване на пълно
съдействие на застрахователя, установено в т.11.2 от раздел Второ
римско, глава Единадесета от Общите условия, което давало възможност на
застрахователя да откаже плащане
съгласно т.9.7, раздел Първо римско, глава Девета от Общите условия. На
следващо място в писмения отговор са
посочени проблеми, свързани с попълването на предложението – въпросник,
предоставяно от застрахователя при сключването на договора. С него било
отбелязано в съответната графа наличие на „оборудване извън серийното“, каквото
не било отбелязано при сключването на предходните две застраховки за същия
автомобил и със същия застраховател. При липса на уведомяване съгласно
изискването на т.9.6. от ОУ за промяната в обстоятелствата, водещи до
увеличаване на стойността на застрахованата вещ, застрахователят разполагал с
възможността да откаже плащане съгласно т.3.4, 3.5. и 3.6 от Общите условия.
Другата група доводи в писмения
отговор касаят размера на застрахователното обезщетение. Твърди се, че застрахователят дължи
обезщетение в размер на действителната стойност съгласно раздел Първи, глава 13
от Общите условия, която е по-ниска от посочената в договора застрахователна
стойност – около 40 000 лева. Оспорено е и съществуването на посоченото
във въпросника извънсерийно оборудване с твърдения, че посоченото такова е
серийно и че изобщо не се е намирало в автомобила, не е съществувало при предходните огледи,
извършвани при сключването на полиците от ноември 2015 година и март 2016
година, а е посочено към момента на сключване на договора, за да се завиши
застрахователната сума. Направено е и
възражение за прихващане с дължимите, с настъпил падеж, но неплатени трета и четвърта вноска по
договора за застраховка в общ размер от 1399,66 лева.
Ответникът в преклузивния срок –
с отговора на исковата молба, е оспорил всички въведени от ищеца с исковата
молба обстоятелства, относими към спора, включително противозаконното отнемане
на МПС, отнемането му от собственика, наличието на идентификационен номер на
МПС, съответстващ на поставения от производителя за тази вещ, наличието на
валиден застрахователен договор, посочената в застрахователния договор
застрахователна сума с включена в нея стойност на извънсерийно оборудване,
активната материално правна легитимация на ищеца да получи обезщетение по
процесния застрахователен договор.
С отговора са въведени нови
фактически обстоятелства, които според ответника имат отношение към възражението
за невъзможен предмет на договора. Те касаят начините на сключване и оформяне
на предходни застрахователни полици за същия автомобил от 25.11.2015 година, сторнирана на
30.12.2015 година и от 12.02.2016
година, действала до 27.06.2016 година и различията между посочените в предходните полици номера на автомобила и
собственици с тези по процесната полица
от 30.05.2016 година.
С отговора са формулирани
множество доказателствени искания за установяване твърденията на ответника.
С подадената допълнителна искова
молба ищецът е оспорил възражението за невъзможен предмет на договора за
застраховка поради извършена интервенция върху рамата на автомобила. Оспорил е
и твърдението, че номерът на рамата на застрахованото МПС не съответства на
записания в полицата и в регистрационния талон. Оспорени са и твърденията за
посочване на неверни данни при сключването на договора и при заявяването пред
застрахователя на настъпилото застрахователно събитие.
С допълнителния отговор на
допълнителната искова молба ответникът, без да въвежда каквито и да е нови
обстоятелства е направил искания за нови
доказателства, без да е посочено кои свои твърдения ще установява с тях. Става
дума за исканията да се съберат данни
от завода – производител на М.в Г. / п.
1 от допълнителния отговор/ и за получаване на данни от официалния представител на марката
М.за С. / п. 2 от допълнителния
отговор/.
При така предявения иск и
въведените от страните в съответните преклузивни срокове фактически твърдения и
формулирани доказателствени искания първоинстанционният съд е изготвил проект
за доклад по делото, който се съдържа в определение № 96 от 16.01.2018
година.
Проектът за доклад е обявен за
окончателен в проведеното по делото първо открито съдебно заседание на 27.02.2018
година, след като е коригирана правната квалификация на предявения иск и са допълнени въведените в процеса
фактически твърдения от ответника с отговора на исковата му молба.
Настоящият съдебен състав счита,
че изготвеният от първоинстанционния съд доклад по делото е точен и пълен. Не
са допуснати посочените във въззивната жалба нарушения на чл. 146 ал. 1 т. 5 и
чл. 146 ал. 2 от ГПК нарушения. Доказателствената тежест е разпределена между
страните, като е посочено, че всяка от тях следва да установи фактическите си твърдения. Липсата на нарочни указания от
първоинстанционния съд за кои от
твърдените от тях факти не сочат доказателства се дължи на това, че няма такива. Самият жалбоподател с въззивната
жалба макар да се позовава на такова процесуално нарушение на първоинстанционния съд, не посочва за кои
точно твърдени от него факти не му е указано, че не сочи доказателства. Не са
направени и нови и доказателствени
искания, чиято допустимост да е мотивирана с пропуск на съда да укаже, че за
определени твърдени от ответника факти той не сочи доказателства. По тази
причина настоящият съдебен състав намира, че не се налага да допълва доклада.
Поисканите с въззивната жалба
доказателства не са нови, свързани с установяване на обстоятелства, които да са въведени своевременно в процеса и за които съдът с доклада си да е пропуснал да
укаже на ответника, че не сочи доказателства, което е в подкрепа на извода на
съда, че докладът е пълен и не се налага да се дават допълнителни указания.
Настоящият съдебен състав намира,
че не са налице предпоставките на чл. 266 ал. 3 от ГПК, при които следва да се
допуснат поисканите с въззивната жалба доказателства поради допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения. Отказаните от първоинстанционния
съд доказателства, искането за които се поддържа и с въззивната жалба, са за установяване на следните обстоятелства: Кога е
извършена експедицията на лек автомобил, чиято марка, модел и номер на рамата
съвпадат с тези на застрахования при ответника от фабриката на производителя
към С.; кой е официалният представител на марката М.за територията на С.; къде
в автомобила са разположени вътрешно производствените идентификационни номера.
Жалбоподателят е поискал събирането на посочената информация за стане от завода
– производител на марката М.в Г.. Втората група въпроси, за които е поискано
събиране на информация от официалния представител на марката М.за С. са
следните: на кого е продаден автомобила и кога е осъществена продажбата; налице
ли са данни за последваща промяна в собственика по отношение на посочената вещ
както и за прекратяване на регистрацията в С. поради износ и/или някаква друга
причина; налице ли са данни за извършени посещения на посочения автомобил в
официални сервизи на марката, за периода от датата на първата регистрация до
датата на справката, кога последно е влизал в сервиз, какви сервизни дейности
са извършвани, на територията на коя държава се намира последно посетения
сервиз и налице ли са данни за смяна на двигател, респ. за смяна на скоростна
кутия.
Обстоятелствата, за които е
поискано събирането на посочените доказателства, не са конкретни, не са
въведени в процеса в преклузивния срок за това, а именно с отговора на исковата
молба. Самият ответник посочва във
въззивната жалба, че иска събирането на тези доказателства „за да направи опит да внесе съмнение
относно идентичността на застрахованата вещ с действително произведената“ /
стр. трета от въззивната жалба, по средата/.
Съобразявайки подробно посочените по-горе доводи и възражения, с които
се оспорва иска от ответника с отговора на исковата молба, както и своевременно
въведените от него обстоятелства в процеса, съдът намира, че събирането на
посочените доказателства е извън очертания спорен предмет по делото и няма отношение към него. Какъв автомобил е
застрахован, е посочено в представената по делото застрахователна полица / стр.
5/. В нея автомобилът е описан с марка, модел, модификация, рег. №, година на
производство, номер на рамата, технически данни на автомобила – обем на двигателя
, врати, места.
Става дума за автомобил, който е регистриран по съответния начин, при спазването на съответните процедури на
територията на *Б., получил е съответните регистрационни номера. Това е достатъчно,
за да се приеме, че е налице годен обект на застраховане по имуществената
застраховка „к.“. За чий пазар е произведен автомобила от завода –
производител, къде се е намирал и къде е ремонтиран, преди да бъде регистриран
в Б., са въпроси, които нямат отношение към настоящия спор. Съгласно Общите
условия за автомобилна застраховка „*“ на ответното дружество, чл. 2, обект на
застраховка са технически изправни сухопътни превозни средства, движещи се със
собствен двигател и прикачваните към тях ремаркета и полуремаркета,
предназначени за движение по пътищата и снабдени с български регистрационни
номера. Поисканите от ответника и отказани от първоинстанционния и от въззивния
съд доказателства касаят установяване на обстоятелства, които са неотносими към
решаването на въпроса дали МПС – обект на процесния договор отговаря на
посочените в общите условия изисквания или не.
От събраните по делото
доказателства е видно, че процесният договор е сключен на 30.05.2016
година между „Е.“ ЕООД като собственик на автомобила и ответното дружество. В него автомобилът, обект на застраховката „*“, е подробно описан
и индивидуализиран, включително с
регистрационния си номер - **.
Срокът на валидност на застраховката е от 00.00 часа на 31.05.2016 година до
30.05.2017 година / застрахователната полица на стр. 5 и стр. 41 от първоинстанционното дело/. При сключването
на тази застраховка е представено свидетелство за регистрация на МПС, издадено
от МВР на *Б.. При действието на този
договор е прехвърлена собствеността на автомобила от „Е.“ ЕООД на ищеца „Р.“ ЕООД. Застрахователят
е уведомен изрично за това, като с молба от 08.08.2016
година е поискано издаване на застрахователна полица на името на новия
собственик „Р.“ ЕООД. При наличие на лек автомобил с българска регистрация,
който е годен обект на застраховане и
при спазване на всички посочени в общите условия изисквания – попълнено и
подписано от кандидата за застраховане предложение –въпросник по образец на
застрахователя / чл.3.3. от общите условия/,
представено оригинално свидетелство за МПС / чл. 3.9/, извършен оглед и заснемане на МПС / чл. 3.10/, които не се
оспорват от ответника и наличието на които е установено с приетите по делото писмени доказателства и
съдебна автотехническа експертиза, съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за невъзможен предмет на застрахователния договор. Налице е едно
МПС, което е редовно регистрирано в Б.
при спазване на съответната процедура, реално съществуващо е, което е
установено от застрахователя при огледа и заснемането, поради което не може да
става дума за невъзможен предмет.
Доводът си за невъзможен предмет
ответникът е обосновал в отговора на исковата молба с невъзможност да се индивидуализира
застрахования автомобил поради извършена преди сключването на договора
интервенция върху поставения от производителя идентификационен номер.
Твърдението за такава интервенция не е установено по делото, а напротив,
опровергава се от събраните по делото доказателства. В първоначалната автотехническа експертиза, в пункт първи е
посочена идентификацията на процесния автомобил с марка, модел и № на рамата,
които съвпадат с тези по договора за застраховка. В допълнителното
заключение е отразено, че автомобил от
посочения модел *** и с посочения номер на рамата ***е произведен на 17.08.2012 година за
вътрешния пазар на С., посочени са и
допълнителни идентификационни номера на
предавателната кутия, на бензиновия двигател и сериен номер на кормилната
уредба, като е отразено че няма информация за подменени агрегати в сервизната
електронна база с данните на завода производител. Преди регистрацията на
процесния автомобил на 29.03.2016 година, видно от свидетелството за
регистрация на лист 42, са извършвани експертни справки през месец
декември 2015 година / стр. 52 и 53/, от които е установено, че върху номера на
рамата на процесния автомобил няма
извършена интервенция. При наличието на тези доказателства, които не са
опровергани по делото и при положение, че е застраховано регистрирано на територията на Б. МПС с
посочените индивидуализиращи белези, включително номер на рамата, твърденията
на ответника за нищожност на договора поради невъзможен предмет са
неоснователни.
Представените с писмения отговор
на ответника доказателства за сключвани два предходни договора за застраховка „к.“
за същия автомобил не опровергават горните изводи. От тях е видно, че първата застраховка е по полица № *** от 25.11.2015 година, по която обект на
застраховане е същия автомобил, но без регистрационен номер. Такава възможност
по начало е предвидена в изречение второ на чл.2.1. от Общите условия на застраховка „*“. Този договор обаче е
анулиран по искане на застрахования преди да влезе в сила поради възникнал
проблем при регистрацията в К.с номера на шасито,
видно от доказателствата на стр. 35 и 36.
Именно във връзка с този проблем са извършени експертните справки,
обсъдени по-горе и въз основа на тяхното
заключение се е стигнало до последващата регистрация на 29.03.2016 година.
Поради това въз основа на сключената и впоследствие анулирана застраховка от
25.11.2015 година не могат да се правят каквито и да било изводи, относими към спора
по настоящото дело.
Втората застрахователна полица е от 12.03.2016 година
за същия автомобил / стр. 39/. В нея
като собственик, както и по първата, е
посочен „А..“ ЕООД. Отново не е посочен регистрационен номер на
автомобила. Тя е със срок на валидност
от 12.03.2016 година до 11.03.2017 година. Тази застраховка, сключена от друго лице,
различно от собственика на автомобила към момента на регистрацията му от 29.03.2016 година, също няма отношение
към настоящия спор. След извършените
проверки от органите на МВР и извършената регистрация на 29.03.2016 година, е
сключен процесният договор за застраховка на вече регистрирания автомобил от
собственика „Е.“ ЕООД, а впоследствие и „Р.“ ЕООД, който беше обсъден по-горе и
от чийто клаузи са обвързани страните по
настоящото дело. Досежно наличието на предмет на този договор съдът изложи
подробни съображения по-горе. Твърденията за интервенция върху поставения от
производителя идентификационен номер, в резултат на която се е стигнало до
пълно несъответствие на останалите допълнителни индивидуализиращи белези на МПС
е опровергано от събраните доказателства. Същото важи и за поддържаното в
писмения отговор твърдение, че фабричният номер на рамата на МПС не съответства
на вписания номер на рамата в регистрационния талон и в полицата.
При установените по делото и
обсъдени по-горе доказателства, свързани с противозаконното отнемане на
застрахования автомобил, със спиране на наказателното производство поради това,
че извършителят не е открит и със своевременното уведомяване както на органите
на полицията, така и на застрахователя за кражбата на автомобила, са налице
предвидените в Общите условия към договора обстоятелства, при които
застрахователят дължи заплащане на застрахователно обезщетение съгласно
клаузите на сключената между страните застраховка „пълно к.“ / раздел Втори, т. 2.3. във връзка
с т.2.2. от Общите условия/.
Неоснователни са твърденията на
ответника, изложени в писмения отговор,
че ищецът не е изпълнил задълженията си по
раздел Втори, т. 11.2. от договора, поради което не му се дължи
заплащане на застрахователно обезщетение.
Твърденията са, че има
разминавания между посоченото в уведомлението
до застрахователя, че предишният собственик на автомобила бил частно лице и съществуващите данни, че
ищецът „Р.“ ЕООД е закупил автомобила от юридическо лице, а именно от „Е.“
ЕООД. Това действително е така. В допълнителните пояснения от 12.01. 2017
година / стр. 44/ във връзка със заявената
кражба лицето Г.К., което е управлявало
откраднатия автомобил с пълномощно, е
посочило, че автомобилът е закупен от частно лице от град А.. Т. 11.2 от
раздел Втори на Общите условия изисква от застрахования при настъпване на
застрахователно събитие да съдейства на застрахователя за изясняване на
обстоятелствата, при които е възникнало застрахователното събитие. Посочването
в поясненията, дадени от Г.К., че автомобилът е закупен от частно лице обаче по никакъв начин не може да се приеме
за неоказване на съдействие, доколкото за самия застраховател е ясно кой е
предишният собственик, с когото първоначално е сключен договора, при наличие на
уведомяване от ищеца в качеството на нов собственик в хода на изпълнение
на договора за промяната в собствеността.
Отказът за изплащане на обезщетение заради обсъденото по-горе поведение на
ответника е мотивиран с разпоредбата на раздел Първи, т. 9.7. от Общите
условия. Тази разпоредба предвижда, че ако застрахованият не изпълни свое
задължение, произтичащо от Общите условия и вследствие на това настъпи
застрахователно събитие или се създадат предпоставки за увеличаване на риска,
за увеличаване на вредите, или се попречи на установяването на причините за
застрахователното събитие и размера на действителните вреди, обстоятелствата за
възникване на застрахователното събитие и/или определяне на застрахователното
обезщетение, застрахователят има право на откаже или намали застрахователното
обезщетение. Установяването на тези предпоставки по делото е в тежест на
ответника. Въведените от него обстоятелства, свързани с нарушаване на
изискването на т. 11.2. и представените доказателства, обсъдени по-горе, не водят
до извод за наличие на предпоставките, при които може да се откаже заплащане на
застрахователно обезщетение.
Не са налице и втората група обстоятелства, които според застрахователя му
дават възможност да откаже заплащане на обезщетение. Става дума за това, че
в предложението – въпросник / стр. 40/,
което е неразделна част от застрахователния договор, е посочено в осем пункта оборудване извън
серийното, каквото не било посочено при сключването на предходните две застраховки,
обсъдени по-горе. Това според
застрахователя сочело на неизпълнение на задълженията по т. 9.6, раздел
Първи от Общите условия. Тази клауза
задължава застрахования да уведомява писмено застрахователя за всички
новонастъпили обстоятелства, за които при сключването на договора
застрахователят писмено е поставил въпрос, като обявяването на обстоятелствата
трябва да се извърши незабавно след узнаването им и при неизпълнението на това
задължение се прилагат последиците, посочени в т.3.4, т.3.5. , т.3.7. и т. 3.8
. В случая самите твърдения на ответника не сочат на неизпълнение на задължението по т.9.6.,
доколкото не се твърди настъпила промяна
на обстоятелствата, съществували към момента на сключване на процесния договор,
за които застрахователят да не е уведомен. Твърди се само разминаване в описаното от застрахованите лица
по предишните договори оборудване и
това, посочено от застрахования по процесния договор. Лицата, застраховали процесния автомобил по
предишните два договора и ищецът, респ. неговият праводател, са различни,
поради което не би могло да се изисква и очаква от собственик на автомобил,
сключващ договор за застраховка, да съобразява декларираното от предишните
застраховани. Не става дума за промени на обстоятелствата, настъпили при
изпълнението на процесния договор, за
непосочването на които да носи отговорност застрахования.
Отделен е въпросът, че в случая
става дума за такова оборудване на
автомобила /CD чейнджър,
странична въздушна възглавница, паркинг контрол – преден и заден, тапицерия от
естествена кожа, специално боядисване, камера за обратно виждане, навигационна
система и устройство за измиване на фаровете /, в наличието на което
застрахователят би следвало да се увери
при сключването на договора при предвидения за това в т.3.10. оглед. А и
доколкото в раздел Втори, т.14.5. изрично е предвидено, че при кражба или грабеж на цяло МПС застрахователят
изплаща застрахователната сума на МПС
или остатъка от нея, но не повече от действителната стойност на МПС към датата
на настъпване на застрахователното събитие, посочването на повече оборудване от
действително съществуващото в автомобила би могло да доведе до по-голяма
застрахователна премия, но не създава задължение за застрахователя да заплати
застрахователна сума, надвишаваща действителната стойност на МПС, включително
стойността на несъществуващо оборудване. Посочените в т. 9.6. от раздел Първи на
общите условия последици по т. 3.4, 3.5,
3.7 и 3.8. не могат да бъдат приложени в
случая. Те се отнасят до съзнателното неточно обявяване или премълчаване на
обстоятелства от такъв характер, без които договор не би бил сключен или би бил сключен, но при други условия, както и
за уреждане на отношенията при наличие на съществено за договора обстоятелство,
което не е било известно на страните. Твърденията на ответника и събраните
доказателства не дават основание да се приеме наличие на някоя от изброените
хипотези.
В хода на настоящия процес при
изследване на въпроса за действителната стойност на откраднатия автомобил,
вещото лице – автоинженер е установило, че от описаното при сключването
на договора оборудване на процесния автомобил според номера на рамата
несъществуващи са CD чейнджър, преден паркинг контрол и устройство за измиване на фаровете. В общата
цена на автомобила не е включена
стойността на несъществуващото оборудване. Обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства за реалното
съществуване на част от посоченото от застрахования оборудване не го лишава от
правото да получи застрахователна сума,
равняваща се на действителната стойност на автомобила без стойността на това
оборудване.
Действителната стойност на МПС,
която застрахователят дължи съгласно т. 14.5 от раздел Втори на Общите условия,
е определена по делото от приетата и неоспорена от страните съдебна
автотехническа експертиза, като е
изключена стойността на оборудване, за което по делото не е установено
да е съществувало. Заключението на вещото лице е съобразено не само с вида,
характеристиките и периода на експлоатация на автомобила, но и с наличното
оборудване в него. Определената от вещото лице в първоначалната експертиза
действителна стойност на автомобила е 41396 лева. Това е сумата, която ответното дружество
дължи на ищеца по застраховката „*“ след
противозаконното отнемане на автомобила. След
уважаването на направеното от ответника възражение за прихващане със
сумата от 1399,66 лева, представляващи дължими трета и четвърта вноски от
застрахователната премия по договора, което не е оспорено от ищеца и не е
предмет на настоящото производство, общата дължима от ответника сума е 39969,34
лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 03.05.2017 година
до окончателното ѝ изплащане.
Този извод на въззивната
инстанция съвпада с решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част,
поради което то следва да бъде
потвърдено.
По настоящото дело съдът е
сезиран и с частна жалба от „Д.“ АД срещу определение № 1628 от 02.08.2019 година, с което в
производство по чл. 248 от ГПК е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на
решението в частта за разноските. Твърденията в частната жалба са, че съдът
неправилно е отказал да уважи
своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца и да го намали до предвидения в закона минимум, без да
изложи ясни мотиви за това. Искането е да се отмени обжалваното определение и
да се постанови ново по същество, с което да се измени решението в частта за
разноските, като се намали присъденото в полза на ищеца адвокатско
възнаграждение до нормативно определения минимален размер.
Срещу частната жалба не е подаден
писмен отговор.
Съдът намира, че частната жалба е
допустима, а разгледана по същество – частично основателна. С
първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
5605,32 лева разноски. В тази сума са
включени 1998 лева заплатена държавна такса и 5000 лева адвокатско
възнаграждение и същата е съобразена с
уважената част от предявения иск - 39969,34 лева при обща цена 49900 лева.
От представените пред
първоинстанционния съд доказателства е видно, че ищецът е договорил и реално
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно цената на
предявения иск е 2027 лева. Ответникът е направил своевременно възражение по
чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът,
съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
произтичаща от многобройните доказателства и възражения и проведените шест на
брой съдебни заседания намира, че възражението за прекомерност е частично
основателно, като заплатеното за първата инстанция адвокатско възнаграждение
следва да бъде намалено до размера на 3500 лева. Общият размер на разноските,
които ответникът дължи на ищеца при този размер на адвокатското възнаграждение и държавна такса от 1998лева съобразно уважената част от иска, е 4403,84
лева. След отмяна на обжалваното определение на ОС – Пловдив следва да бъде
постановено ново по същество, с което постановеното решение се измени в частта
за разноските, които ответникът дължи на ищеца, като присъдената сума от
5605,32 лева се намали до 4403,84 лева.
По отношение на разноските във
въззивното производство съдът намира следното:
Жалбоподателят „Д.“ АД е
представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в който са включени сумите от
800 лева заплатена държавна такса по въззивната жалба и адвокатско
възнаграждение в размер на 2076 лева с ДДС, която сума е в размер на минималното адвокатско възнаграждение,
определено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения при обжалваем
интерес от 39969,34 лева, с добавен ДДС. Поради неоснователност на въззивната
жалба на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. В подадената частна
жалба, както и в списъка по чл. 80 от ГПК не са претендирани разноски за производството
по частната жалба, поради което съдът не ги присъжда.
Ответникът по въззивната жалба „Р.“
ЕООД е направил разноски в размер на 3500 лева заплатено адвокатско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 от ГПК.
Съобразявайки извършените пред въззивната инстанция процесуални действия от
страните и съда, съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до размер, близък до
минималния, а именно 2000 лева при
минимално възнаграждение от 1729,08 лева. Жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на „Р.“ ЕООД тази сума като разноски за въззивната инстанция.
По изложените съображения Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 116 от 05.03.2019 година, постановено по т. дело № 268/2017 година по описа
на Окръжен съд - Пловдив, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОТМЕНЯ
определение
№ 1628 от 02.08.2019 година, постановено по т. дело № 268/2017 година по описа на ОС –
Пловдив в производство по чл. 248 от ГПК, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
решение
№ 116 от 05.03.2019 година, постановено по т. дело № 268/2017 година по описа
на Окръжен съд - Пловдив В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която „Д.“ ЕАД, ЕИК ***, е осъдено да заплати на „ Р.“ ЕООД, ЕИК ***,
сумата от 5605,32 лв. съдебни разноски за първата инстанция съобразно с уважената
част от иска, като намалява дължимите
разноски от 5605,32 лева на 4403,84 лева.
ОСЪЖДА
„Д.“
ЕАД, ЕИК ***, да заплати на „ Р.“ ЕООД,
ЕИК ***, разноски за въззивната
инстанция в размер на 2000 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, а
в частта, имаща характер на определение – в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.