Р E Ш Е Н И Е
№
26.10.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
СТАРА ЗАГОРА ХІII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осми октомври две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: Невена Иванова
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 1301 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание 128, т.2 КТ.
Ищецът И.Г.И. твърди, че е
работил в ответното дружество по трудов договор до 16.12.2019г., когато било
прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 71, ал.1 КТ. Твърди още, че трудовото му възнаграждение за
м.октомври, ноември и декември 2019г. в общ размер на 3867 лева (по 1289 лева
на месец) не било заплатено.
Искането на ищеца до съда е
да бъде осъден ответника да му заплати трудовото му възнаграждение за
м.октомври, ноември и декември 2019г. в общ размер на 3867 лева (по 1289 лева
на месец).
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответното дружество „ПСК Пътстрой“ ЕООД, с който оспорва
исковата молба и твърди,че заплащането на трудовото възнаграждение било в
зависимост от 100% изпълнение на трудови норми, а ответникът не бил изпълнил
своята норма.
Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът, чрез служебно назначения
му повереник по делото, заявява, че поддържа исковете.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
изпраща пердставител.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Видно от представения
по делото трудов договор 28/30.09.2020г.
ищецът е бил назначен в ответното дружество на длъжност „монтьор“, с
основно месечно възнаграждение в размер на 1289 лева, с продължителност на работния
ден – 8 часа, с право на платен годишен отпуск 20 дни. Видно още от същия този
трудов договор страните
са уговорили, че основното възнаграждение се изплаща при 100% изпълнение на
трудовите норми, установени за длъжността с Правилата за РЗ в предприятието на
работодателя, както и че дължимото трудово възнаграждение се коригира съобразно
месечното изпълнение/неизпълнение от страна на работника на утвърдените и
двустранно приети трудови норми. Също така е уговорено размерът на
възнаграждението по трудовия договор на работника да се определя на база
ставка, съгласно утвърдените вътрешни норми за труд през 2019г. на единица
изработка, като възнаграждението се отчита на месечна база като бъдат
съобразени следните документи:
1/
изпълнението на трудовия договор, допълнителни споразумения към него и трудови
норми;
2/
изпълнението на задълженията, възложени с длъжностната характеристика,
правилника за вътрешния трудов ред и др. вътрешни актове на работодателя;
3/
количеството и качеството на изработеното според подробен отчетен доклад от
служителя за извършената работа, приет от работодателя.
4/
вътрешните правила за работна заплата в предприятието на работодателя;
5/
възраженията на възложителите на обекти, констатации за
качествено/некачествено, неточно и забавено изпълнение, причинените вреди на
имуществото на работодателя, или трети лица, санкции и дисциплинарни наказания,
които могат да доведат до намаляване на трудовото възнаграждение.
6/
получени запорни съобщения или др. удръжки от трудовото възнаграждение.
По
делото са представени 51 броя отчетни доклади за част от работните дни за
трите процесни месеци – октомври,.ноември и декември 2019г., в които са
отразени следните записвания: „на И.Г.И.“, длъжност „монтьор“, дата, в графа
каква работа е изпълнена – нищо не е посочено, подпис на работник: не е
поставен, като тези доклади са подписани от лице Христо И. с отразена длъжност:
началник Механизация, което също не е извършило никакви записвания в отчетните
доклади.
Видно
от представен по делото разходен касов ордер от 19.11.2020г. работодателят е
изплати на работника сумата от 300 лева – аванс за заплата за м. октомври.
По делото е разпитана свидетелката ..., която разказва, че ищецът го познавала от октомври 2019г., когато
започнал работа в „ПСК ПЪТСТРОЙ“
ЕООД, тъй като той и съпругът й били с еднакви длъжности - монтьор и прекарвали
целия си ден заедно. Свидетелката казва още, че нейният съпруг работил до май
2020 г., а И. до Новогодишните празници на 2019 г. През този период ходили
заедно на работа, като лично тя ги е карала с колата на работа в 8 часа
сутринта и ги е прибирала, дори имало случаи, в които да се прибират от работа
и в 23:00 часа вечерта. Относно организацията на работа в ответното дружество свидетелката
разказва, че съпругът й и И. или работили в базата в кв. Голеш и поддържали
техниката или където фирмата има обект - отивали и работели там като общи
работници. Възлагането на задачите се извършвало всеки ден от лицата Христо и
Сашо Желязков. Не била чувала да са подписвали доклади за извършената работа
през деня. Еднакви били трудовите договори на съпруга й и на И.. Съпругът й
също имал неполучени заплати за 5 месеца, около 1000 лева възлизало
възнаграждението му чисто на месец, но и той не можел да разбере колко му
плащали – давали му различни суми и за тях подписвал само ордери. Когато
изтечал съответния месец, работодателят на съпруга й декларирал в НОИ, че съпругът й е бил само 1, 2 или 0 дни на работа. Въпреки че, както
съпругът й, така и ищецът, работили дори извънредно – събота и неделя.Съдът
кредитира изцяло свидетелските показания като вътрешно непротиворечиви,
съответни на писмените доказателства, като по делото не се събраха други
доказателства, които да оборват или поставят под съмнение достоверността им.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно – икономическа
експертиза, което заключението, неоспорено от страните, съдът кредитира като
пълно, ясно и съответно на събраните писмени доказателства. Вещото лице е
изготвило три варианта на изчисление на трудовото възнаграждение, както следва:
Първи вариант, изхождайки само от записванията в счетоводната програма на
ответника относно начислени трудови възнаграждения на ищеца, а именно за м. октомври
– 1р.ден, 22д. неплатен отпуск - трудово
възнаграждение в нетен размер – 9,19 лева, за м.ноември 2019г. - 3 болн.работ., 2 болн.ОЗ и 16д.
неплатен отпуск - трудово възнаграждение в нетен размер – 111,14 лева, за м. декември 2019г. - 0 р. дни, 10д.
непл.отпуск възнаграждение - 0 лева или общо сумата 120.33 лева за получаване
за трите месеца. Като вещото лице е посочило, че изхождайки и от
доказателствата за платен аванс за м. октомври 2019г. на работника в размер на
300 лева , то следва че при този вариант на изчисление трудово възнаграждение
на работника, не се дължи. Втори вариант на изчисление – вещото лице е
посочило, че предвид уговорения между страните начин на заплащане на трудовото
възнаграждение - според изработеното, като основното възнаграждение се дължи при 100% изпълнение на трудовите
норми, установени за длъжността с Правилата за РЗ в предприятието на
работодателя, както и че дължимото трудово възнаграждение се коригира съобразно
месечното изпълнение/неизпълнение от страна на работника на утвърдените и
двустранно приети трудови норми, същото е изискало необходимите документи,
включително цитираните в трудовия договор правила за работна заплата (виж и
казаното от вещото лице в съдебно заседание), но такива не са му били
предоставени от ответника, а само наличните по делото отчетни доклади, които не
обхващали целия процесен периода. Затова вещото лице е изчислило трудовото
възнаграждение на база МРЗ за страната в размер на 560 лева, като по този начин
и след приспадане на получения аванс от 300 лева е изчислило че дължимото
трудово възнаграждение на ищеца за процесните три месеца е 794,39 лева. Трети
вариант на изчисление - вещото лице е изчислило дължимата на ответника сума
именно на база уговореното между страните трудово възнаграждение в размер на
1289 лева, без да взема предвид представените по делото отчетни доклади и е
изчислило, че дължимото за м. октомври 2019г. за 23 работни дни трудово възнаграждение е 1000.23 лева, за м. ноември
2019г. за 16 работни дни, 3 болн.работодател, 2 болн.общо заболяване е 862.13
лева и за м. декември 2019г. за 10 работни дни от общо 19 работни дни е 526.44
лева или общо сумата от 2388.80 лева (нетен размер), която след приспадане на
аванса от 300 лева, дължимите на работника възнаграждения в нетен размер възлизат
на 2088,80 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
В случая съдът приема за доказано, че работникът е изпълнявал
задължението си за полагане на труд за процесния период, така, както е посочил
в исковата молба, на основание чл.161 ГПК. Съдът два пъти с нарочни
определения, надлежно получени от ответника, е изискал от него да представи
личното трудово досие на работника, включително и попълваните от работника отчети
за всеки работен ден, като изрично ответникът е бил предупреден за последиците
по чл. 161 ГПК, че при непредставяне на тези документи, съдът може да приеме за
доказани фактите, посочени в исковата молба относно полагания от ищеца труд за
процесния период. Въпреки това ответникът не представи личното трудово досие на
ответника и останалите документи. Видно от изслушването на вещото лице в
съдебно заседание ответникът не е представил и изисканите от вещото лице
документи за изготвяне на заключението, като правила за работна заплата,
молбите на работника, респ. разрешения за неплатен отпуск, предвид това, че по
счетоводни записвания на ответника през по – голямата част от процесния период работникът се е водил, че
е бил в неплатен отпуск и останалите изискани документи, относими при
изчисленията на трудовото възнаграждение на ищеца.
Отделно от горното, приетият от съда за доказан факт на
полагане на труд от ищеца, се установява и от свидетелските показания на св. ....
Съдът не взема предвид представените от ответника 51 броя отчетни доклади, защото
същите не са попълнени и подписани от работника и не могат да бъдат ценени като
доказателства, че ищецът не бил изпълнил своята 100% работна норма, както се
твърди в отговора на исковата молба. Нещо повече, видно от непопълнените бланки
на отчетни доклади в тях никъде не е посочено, че ищецът на въпросната да не е
бил на работа, респ. не е изпълнил възложената работа на 100%.
Предвид приетия за доказан факт на полагане на труд от
ищеца през процесния период, съдът намира, че относно размерите на дължимите
трудови възнаграждения на работника следва да възприеме предложения от вещото
лице трети вариант на изчисление на същите. Няма как да бъде възприет първия
вариант на изчисление само на база начислени трудови възнаграждения от
работодателя в собствената му счетоводна програма, където е въвел данни, че
през по – голяма част от времето ищецът е бил в неплатен отпуск, при условие че
не е представил доказателства в тази насока и че тези отразявания се
опровергават, както от свидетелските показания на Гатева, така и от писмените
доказателства – издадения от работодателя ордер в средата на м.ноември за
платен аванс от 300 лева за работна заплата на ищеца за м.октомври. Видно от
заключението на вещото лице по СИЕ за м.октомври работодателят е отразил 1
работен ден на ищеца и 22 дни неплатен отпуск и дължимо възнаграждение 9.19
лева. Ако последното е вярно, то житейски нелогично е работодателят през м.
ноември 2019г. да плати на работника аванс от 300 лева за работна заплата за м.
октомври 2019г., при условие че този работник е работил само 1 ден през
м.октомври Същото важи и за м.ноември и декември, онагледено в заключението на
вещото лице. За горепосочената практика на работодателя свидетелства и
разпитаната по делото св. ..., която разказва, че по същия начин работодателят
е отчитал работните дни и на нейния съпруг, въпреки че същият е отработвал
всички работни дни в месеца.
Затова съдът възприема третия
вариант на изчисление на вещото лице по СИЕ, което е на база договореното между
страните трудово възнаграждение и на база посочените от същото работните дни, за
м. октомври 2019г. за 23 р. дни трудово възнаграждение - 1000.23 лева, за м.
ноември 2019г. 16 р. дни, 3 болн.работодател, 2 болн.общо заболяване - 862.13
лева и за м. декември 2019г. 10 р. дни от общо 19 р.дни-526.44 лева или общо
сумата от 2388.80 лева (нетен размер), като след приспадане на аванса от 300
лева, дължимите на работника възнаграждения възлизат на 2088,80 лева.
Предвид горното,
исковете по чл. 128, т.2 КТ следва да бъдат уважени до общия размер от 2088,80
лева – чиста сума за получаване за трудови възнаграждения за м.октомври 2019г.
(700,23 лева), ноември 2019г.(862,13 лева), декември 2019г. (526,44 лева), като
над този размер до пълния претендиран общ размер от 3500 лева следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съдът не присъжда
законна лихва върху трудовите възнаграждения от датата на подаване на исковата
молба до изплащането им, тъй като такова искане не е заявено от ищеца.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът дължи заплащане в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт
сумата в размер на 83,55 лева, представляваща дължимите държавни такси за разглеждане
на исковете съгласно чл. 1 от Тарифата
за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете, както и сумата от 86,54 лева – за възнаграждение за вещо лице, съразмерно
с уважената част от исковете.
Доколкото с настоящото решение съдът присъжда трудово
възнаграждение, следва съгласно императивната норма на чл. 242, ал. 1 от ГПК да
постанови предварителното изпълнение на решението.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ПСК ПЪТСТРОЙ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, зона Голеш, да заплати на И.Г.И., ЕГН:
**********,***.св. Кирил и Методий № 3,
вх. А, ет.1, ап. 63, сумата в общ размер
на 2088,80 лева – чиста сума за получаване за трудови възнаграждения за
м.октомври 2019г. (700,23 лева), м. ноември 2019г.(862,13 лева), м. декември
2019г. (526,44 лева), като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на трудови
възнаграждения за м.октомври, ноември и декември 2019г. над този общ размер до пълния
претендиран общ размер от 3500 лева, като неоснователни.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на настоящото решение в частта
относно присъдените суми за трудови възнаграждения, на основание чл. 242, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА „ПСК
ПЪТСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, зона Голеш, да заплати в полза на Държавата по
бюджетна сметка на Съдебната власт, сумата
в размер на 83,55 лева, представляваща дължимите държавни такси по делото,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ПСК ПЪТСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Стара Загора, зона Голеш, да
заплати по сметка на РС –
Стара Загора, сумата в размер на 86,54 лева – за възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: