№ 3149
гр. С., 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110131288 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА” ЕАД
срещу В. Г. И., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно
съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде признато за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 6 822,27 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за топлоснабден имот – апартамент №
16, находящ се в гр. С., ж.к. „....“, бл. ..., вх. А, ет. 5, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.02.2024 г. до окончателното
изплащане; 708,09 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.01.2024 г.; 70,24 лева –
главница за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до
м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателното
изплащане; 13,27 лева – лихва върху главницата за услуга дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 19.01.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.02.2024 г. по ч.гр.д. №
6515/2024 г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не била заплатила
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
1
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
е доставена енергията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата, чрез назначения особен
представител е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Оспорва да е използвала доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, както и действителното
потребление и качество на доставената топлинна енергия.
Третото лице помагач на страна на ищеца „ФИРМА“ ЕООД не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. С
ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е разяснено, че
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ... (КЕВР) ( чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора
не е форма за действителност, а форма за доказване. Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 -
чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
2
процесният имот – апартамент 16, находящ се в гр. С., ж.к. „....“, бл. ..., вх. А,
ет. 5 е придобит от Г.И.Г. (починал) на основание Договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, с рег. № ...., том XVII
от 13.12.1988г. Ответницата по делото – В. Г. И. е дъщеря на Г.И., видно от
приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено от С.О. район
„....“, респ. същата има качество на наследник от първи ред. Допълнително, от
събраните по делото доказателства, обективирани в справка по дело №
38024/2021г. по описа на СРС, 47 с-в. (л. 17), удостоверяваща, че синът, респ.
другият наследник на Г.Г. – Х.Г.И., неженен и без деца, е починал на
12.09.2017г., чийто единствен наследник е сестра му – В. И., което се
потвърждава и удостоверение за наследници с изх. № РОК24-ВК 08-
1418/1/13.12.2024г., издадено от С.О. район „....“ (л.107) за Ц.Х. Г. (съпруга на
Г.Г. и майка на Х.И.), починала на 25.07.2003г. Във връзка с обсъдените
доказателства се установява, че единствен наследник, респ. собственик на
процесния имот, се явява ответницата В. Г. И.. От това следва, че по силата на
закона между ответника - потребител и топлопреносното предприятие е
възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане
на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните
тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия
топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения в ЗЕ принцип за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – Е.С.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Вещото лице установява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. “ФИРМА” ЕАД ежемесечено
е извършвала отчети на общия топломер, който е от търговски тип АС и е
преминавал метрологичен контрол съгласно Наредбата. За абоната е
начислявана сума за ТЕ за отопление, за битово горещо водоснабдяване и за
сградна инсталация. Извършените измервания в абонатната станция,
начисления, дялово разпределение на потребената ТЕ са в съответствие с
изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ. Дяловото
разпределение е изчислявано по формулата Наредба ... от 06.04.2007г., като за
процесния период се извършва от фирма „ФИРМА“ ООД (към датата на о.с.з.
„ФИРМА“ ЕООД), като изчислената ТЕ за четири отоплителни тела.
Представени са 2 бр. констативни протоколи за липса на достъп до имота.
Между резултатите в СТЕ и тези в изравнителните сметки са получени
разлики след десетична запетая, които се дължат на закръгления. ТЕ за битово
горещо водоснабдяване е изчислена на база без водомер по 140 л. дневно за 1
бр. потребител. ТЕ отдадена от сградна инсталация е изчислявана съобразно
3
пълния отопляем обем на имота – 196 куб.м., а този на етажната собственост е
5 339 куб.м. С оглед изложеното съдът приема, че за исковия период –
05.2021г. – 04.2023г., сградата - Е.С.е с непрекъснато топлоснабдяване, като в
процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса какво е количеството потребена
топлинна енергия, за което се дължи заплащане на цена. Доколкото купувачът
дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата
цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по
фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо, за определяне размера на дължимата цена,
съдът ползва данните на СТЕ, според която общата сума по прогнозни данни
за потребление е на стойност 5 513,26 лева, от които 4 131,26 лева за
отопление на имота и 1 382,00 лева за битово горещо водоснабдяване. Към
посочената сума не са включени изравняванията, корекции и просрочени
задължения от предходни периоди и към която сума следва да бъде добавена
изравнителната сума за процесния период – 1 198,95 лева. Така дължимата
сума за реално потребеното количество ТЕ в процесния имот, за която се
дължи плащане от абоната, възлиза в размер на 6 712,18 лева (5 513,26 лв. + 1
198,95 лв.). Ищецът претендира сума в размер на 6 822,27 лева, с оглед на
което искът следва бъде уважен до размера от 6 712,18 лева и отхвърлен в
останалата му част.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в
отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на дял III от Общите условия на договорите между
„ФИРМА” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – Е.С. таксите се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че дължимата от потребителя цена за услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. възлиза на 70,24 лв.
Следва изводът, че претенцията на ищеца се явява основателна и следва да
бъде уважена изцяло.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, купувачът е
длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. В конкретния случай, ответникът е
бил в забава за плащане на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 19.01.2024 г., като размерът на обезщетението за забава,
определено от съда съгласно чл. 162 ГПК е 1 085,71 лева. Предвид принципа
на диспозитивно начало искът следва да се уважи за пълния предявен размер
708,09 лева.
4
По отношение на обезщетението за забава върху цената за услугата
дялово разпределение ответникът е бил в забава за плащане за периода от
16.07.2021 г. до 19.01.2024 г., като размерът на обезщетението за забава,
определено от съда съгласно чл. 162 ГПК е 19,67 лева. Ищецът претендира
сума в размер на 13,27 лева, с оглед на което искът следва бъде уважен изцяло,
при спазване принципа на диспозитивното начало.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, на ищеца
следва да му бъдат присъдени разноски в размер на общо 938,50 лева за
исковото производство за държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ,
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и общо 199,35 лева за
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че В.
Г. И., ЕГН ********** дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ...., на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 6 712,18 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за топлоснабден имот – апартамент 16, находящ се
в гр. С., ж.к. „....“, бл. ..., вх. А, ет. 5, аб. № ....., ведно със законната лихва,
считано от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 70,24 лева,
представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода м.05.2021 г.
– м.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2024 г. до
окончателното изплащане, сумата от 708,09 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.01.2024 г. и
сумата от 13,27 лева – лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 19.01.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за топлинна енергия до пълния предявен размер от 6 822,27
лева.
ОСЪЖДА В. Г. И., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ...., разноски в исковото производство
в размер на общо 938,50 лева и разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 6515/2024 г. по описа на СРС, 176 състав, в размер на общо 199,35
лв.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА“ ЕООД като
трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6