РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. К., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200628 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № *******/ 22.02.2022г.,
издадено от началник група в сектор „П. п.“- К. към ОДМВР- К., с което е
наложено наказание по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП „глоба” в размер на 750.00лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, както и
отнемане на 12 точки, на Р. Р. А. от с.М. с ЕГН ********** за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП извършено на 04.02.2022г. в гр.К. на бул.Б..
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят А.,
който го счита за незаконосъобразно. Изразява следните съображения за
това: допуснати съществени процесуални нарушения; липсва надлежно
описание на нарушението в АУАН и в наказателното постановление;
незаконосъобразно е отчетена скоростта; техническото средство не е
обозначено на пътя и не е разгласена информация за това; липсват
съпътстващите документи съгласно изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се
явява и не се представлява. От упълномощен от него адвокат е постъпило
становище, с което моли съда да отмени наказателното постановление като
1
неправилно и незаконосъобразно по подробно изложение съображения, с
присъждане на направените по делото разноски.
Административно наказващият орган редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. По делото е депозирана писмена защита от
юрисконсулт, но предвид че същият не е надлежно упълномощен от
наказващия орган, то не следва да бъде взета предвид. Постъпила е и молба
от надлежно упълномощен друг юрисконсулт, с която моли съда да потвърди
наказателното постановление като претендира юрисконсултско
възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-К., редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На датата
04.02.2022г. свидетелят В. Т.- автоконтрольор в сектор „П. п.“ при ОДМВР-
К., бил на работа в гр.К. на бул.Б., където работел с патрулен автомобил с
монтирана камера за контрол на скоростния режим. По този повод за времето
от 07.30ч. до 10.00ч. се намирал в гр.К. на бул.Б. до фабрика „А. Б.“ и
осъществявал контрол на скоростта на движещите се превозни средства в
посока от с.К. към езиковата гимназия в гр.К.. В 08.41ч. техническото
средство отчело движение на лек автомобил марка „М. *****“ с ДК № ******
със скорост от 104км/ч., след приспаднат толеранс, при ограничение от
50км/ч. за населено място. Поради това свидетелят В. Т. уведомил прекия си
ръководител, който след като установил посочения автомобил и водача му, ги
отвел при първия. Там на место същият ден свидетелят В. Т. в присъствието
на колегата си С. Ч. съставил акт за установяване на административно
нарушение срещу жалбоподателя Р. Р. А. по чл.21 ал.1 от Закона за
движението по пътищата, който бил подписан без възражения. На база на
него на 22.02.2022г. било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП била наложена
глоба в размер на 750лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
Тази безспорна фактология се установи от гласните доказателства дадени
от В. Т. и С. Ч.; от писмените- акт за установяване на административно
нарушение серия GA № *****/ 04.02.2022г., чиято доказателствена сила не бе
2
оборена, а и същия е редовно съставен, Протокол за използване на
Автоматизирано Техническо средство или Система рег.№ ******* от
07.02.2022г. надлежно попълнен, Протокол от проверка на мобилна система
за видеоконтрол „TFR-1M“, Протокол за извършено обучение, Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване, Справка в Централна база КАТ,
Справка за нарушител/ водач; веществените доказателствени средства- клип
№ *****/ 04.02.2022г., в която е фиксирана скоростта на превозното средство,
регистрационния му номер, датата и точния час на нарушението, както и
мястото на нарушението с име GPS координати.
От правна страна съдът установи следното: Жалбата подлежи на
разглеждане по същество, тъй като е подадена в законоустановения 14-
дневен срок, а именно на 04.07.2022г., което е същият ден на който
наказателното постановление е връчено. Текстът на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е
санкционна норма за превишаване на разрешената скорост в населено място и
според него „…Водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50км/ч- с глоба
700лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5км/ч превишаване над 50км/ч глобата се
увеличава с 50лв.” Безспорно от всички събрани по делото доказателства-
писмени, гласни и веществени доказателствени средства, се установи, че
обжалваното наказателно постановление е издадено по повод извършване на
деяние, което осъществява състава на посочения по- горе текст. С
допустимото от закона автоматизирано техническо средство № TFR-1M е
заснета и записана датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, в резултат на което е изготвено годно
веществено доказателствено средство- клип № *****/ 04.02.2022г., с което е
констатирано административното нарушение. Деянието осъществява от
обективна и субективна страна състава на нарушението. Установена е скорост
на движение, надхвърляща с над 50 км/ч, разрешената в този участък на пътя
и това деяние е извършено виновно от нарушителя при форма на вината пряк
умисъл. За формата на вината извода се извежда от скоростта на движение на
автомобила, а именно 104 км/ч, надвишаваща с 54км/ч. разрешената скорост
за движение в населено място. Налице са материално правните и
процесуалноправните предпоставки за ангажиране на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като той е управлявал
3
автомобила, с който е извършено нарушението. Правилно на основание
чл.189 ал.1 от Закона за движението по пътищата е съставен акт за
установяване на административно нарушение, а не Електронен фиш по
смисъла на ал.4 от посочената разпоредба. Това е така, защото в наказващата
норма, с която се санкционира констатираното нарушение, е предвидено и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“, което означава, че не са
налице условията за приложение на специалната процедура за провеждане на
административнонаказателното производство, поради което следва да се
приложи общия ред. Този извод следва и от чл.39 от Закона за
административните нарушения и наказания. Правилно е определен размера на
наложената санкция „глоба“, която е в единствения си възможен определяем
размер на база на установеното превишение на скоростта. Това е така, защото
според чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, за превишаване над
50км/ч.- с глоба 700лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5км/ч. превишаване над 50км/ч.
глобата се увеличава с 50лв. От тук следва, че при установена скорост от
104км/ч превишението е с 54км/ч., което означава, че наказанието следва да е
750лв., колкото е и наложено. По отношение на наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца е наложен в единствено
предвидения в закона размер. Такова е отношение и спрямо отнетите
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539/ 17.12.2012г. на МВР.
Предвид на това следва обжалваното наказателно постановление да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон
в хода на административнонаказателното производство. Актът за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен
орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
4
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и
на санкционната такава. Съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя, поради следните съображения: не се установи по делото да са
допуснати съществени процесуални нарушения; пълно и ясно е описана
нарушението както в АУАН, така и в наказателното постановление; правилно
е отчетена скоростта, предвид правилата за това; от 2018г. е отменено
изискването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за обозначаване на пътя
на мястото на поставяне на техническото средство за измерване на скоростта,
поради което към датата на нарушението такава процедура не е
съществувала; налице са всички изискуеми документи относими към
използваното автоматизирано техническо средство.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.5 вр.ал.4 от ЗАНН
поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира
искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на
ответната страна сумата в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.63д, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК
вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с
фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а
изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към
предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат
възложени на ОДМВР- К., които са юридическото лице, както е поискано по
делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *******/
22.02.2022г., издадено от началник група в сектор „П. п.“- К. към ОДМВР- К.,
с което е наложено наказание по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП „глоба” в размер на
750.00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, както
5
и отнемане на 12 точки, на Р. Р. А. от с.М. с ЕГН ********** за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП извършено на 04.02.2022г. в гр.К. на бул.Б., като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА Р. Р. А. от с.М. № * с ЕГН ********** да заплати на
ОДМВР- К. сумата от 80лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред К.йски
Административен съд в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6