Решение по дело №44/2014 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 176
Дата: 20 юли 2015 г. (в сила от 3 октомври 2017 г.)
Съдия: Лидия Божидарова Томова
Дело: 20143600100044
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               

                         Р        Е       Ш        Е        Н       И       Е   № 176

                                гр.Шумен,20.VІІ.2015

 

                                      В        ИМЕТО        НА         НАРОДА

 

             Шуменският окръжен съд ,в открито съдебно заседание на  двадесет и трети   юни    2015г. в състав:

                                                                        

 

                                                          Окръжен съдия:Лидия Томова

 

при секретар  Ю.А., с участието на прокуророт ШОП Д.Шостак, като разгледа докладваното от окръжния съдия  гр.д. № 44/2014г. по описа на ШОС,за да се произнесе,взе предвид следното:

           

                                        

 

                  Производството  по делото е образувано  пред  ШОС по заведена на 3.ХІІ.2013г.искова молба от ищците К.А.Н.,ЕГН **********,с п.адрес:г*** № 1,”... ...”,ет.... и „Каданс”ЕООД,ЕИК ...,седалище и адрес на управление:гр.В.,ЖК”...” бл....,представлявано от К.А.Н.,

               и двамата ищци със съдебен адрес:***,”... ...”ет...., чрез адв.К.Б. и адв.Г.Ч.,ПАК,

с предявени субективно и обективно съединени искове против :

    1/Окръжен съд-В./ВОС/,гр.В.,пл.”...” № ..;

    2/Апелативен съд-В./ВАп.С/,гр.В.,пл.”...” № ..;

    3/Върховен касационен съд на Република България/ВКС/,гр.С.,бул.”....” № ..; 

    4/Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/Комисията,КОНПИ/,като правоприемник на Комисия за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност/КУИППД/,или /Комисията/,на основание пар.3ал.3 от Преходните и заключителни  разпоредби на Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,с адрес:гр.С.,ул.”....” № .. ;

    5/Прокуратура на Република България/,гр.С.,бул.”.... № ..,

 

с посочени правни основания на предявените срещу ответниците  искове в заглавната част на исковата молба-по чл.1,ал.1,чл.2ал.1,т.3, чл.2а и чл.2б от ,както и по чл.86 от ЗЗД във вр. с пар.1 от ЗР на ЗОДОВ, с обща цена на исковете 241 463,71/двеста четиридесет и една хиляди четиристотин шестдесет и три лева и 71 стотинки/,предявени както следва:

         - от първия ищец К.Н.-срещу ВОС,ВАп.С,ВКС и Комисията/солидарно:

         30000/тридесет хиляди/ лева за неимуществени вреди

         86090,48 лева за имуществени вреди ;

        

         -от втория ищец „Каданс”ЕООД срещу ВОС,ВАп.С,ВКС и Комисията/солидарно/:

         10000 /десет хиляди/ лева за неимуществени вреди

          56 873,23 /петдесет и шест хиляди осемстотин седемдесет и три лева и 23 стотинки/ за имуществени вреди;

     

         -от К.Н. срещу Прокуратурата на Република България:

          50000/петдесет хиляди/ лева за неимуществени вреди

          8500 лева-за имуществени вреди.

 

             Петитумът на исковата молба частично се разминава от заглавната част на същата молба по отношение посочените основания на предявените искове,както следва:

            Първият ищец е посочил  правните  основания на исковете си,предявени солидарно против ВОС,ВАп.С,ВКС и КОНПИ ,  по чл.2,ал.2  и чл.2а от ЗОДОВ. Претендира  също ВОС,ВАп.С,ВКС и Комисията да му заплатят и законната лихва върху  главниците  ,считано от 22.VІІ.2010г.-датата,на която са наложени процесните обезпечителни мерки,до пълното изплащане на присъдените суми.

 

             В същия петутум като  основание на предявения от К.Н. иск срещу Прокуратурата на Република България за заплащане обезщетение за претърпяни  неимуществени вреди в размер на  40000 лева е посочен чл.2ал.1,т.3 от ЗОДОВ, а на исковите претенции  срещу същия ответник за заплащане обезщетение за неиимуществени вреди в размер на 10000 лева и имуществени вреди за 8500 лева-чл.2б” от ,ведно със законната лихва върху главниците по всички искове,считано от 25.І.2013г.,когато влиза в сила оправдателната присъда.

            Посоченото от втория ищец „Каданс”ЕООД основание на исковете му против  първите четирима ответници за заплащане солидарно на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди е по чл.2ал.2 и чл.2”а” от ,ведно със  законната лихва върху главниците от 22.VІІ.2010г.,когато са наложени процесните обезпечителни мерки,до пълното изплащане на сумите.

            Ищците претендират също  да им бъдат заплатени от ответниците всички деловодни разноски.

             Излага се в исковата молба ,че претендираните обезщетения са за причинени на ищците от ответниците неимуществени и имуществени вреди,в резултат на следното:

         На 25.І.2001г. в офисите на ЕТ”Каданс”-В. нахлули въоръжени и маскирани полицаи от спецчастите на МВР за борба с организираната престъпност.Извършили оглед,претърсване и изземване на документи,свързани с дейността на фирмата.Държали се унизително и обидно със собственика на фирмата К.Н./първия ищец по делото/,като го злепоставили пред служители,полицаи и поемни лица;

         В началото на 2002г. било образувано досъдебно производство № 3066/02 по описа на Окръжна следствена служба-В.,като на 10.ІХ.2002г. първият ищец бил разпитан като свидетел.  До 30.VІ.2009г. по същото сл.дело били извършени множество  процесуално-следствени действия,предимно разпити на свидетели и експерти;

         На 30.VІ.2009г. ищецът К.Н. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.257ал.1вр. с чл.26 от НК;

         На 23.ХІ.2009г. петият ответник Окръжна прокуратура -В. внесла във Варненския окръжен съд обвинителен акт срещу първия ищец К.н.,с обвинение за извършване на престъпление по чл.257ал.1 от /отм./вр. с чл.225ал.1 от /отм./вр. с чл.26ал.1 от НК;

          С присъда № 103 от 6.ХІІ.2011г.на първия ответник,първоинстанционния ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД 550/2011г.подсъдимият К.Н. бил оправдан по повдигнатите му обвинения.Присъдата била потвърдена с решение от 5.ІV.2012г. на втория ответник-ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД по ВНОХД № 25/2012г.,оставено в сила с решение № 395/25.І.2013г. на третия ответник,ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ по н.д.№ 1286/2012 г.;

           Междувременно ,във връзка с воденото срещу първия ищец наказателно производство,през 2010 година четвъртият ответник- КОМИСИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО,ПРИДОБИТО  ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ/сега КОНПИ/,с решение № 143/16.ІV.2010г.образувала срещу  същия ищец производство  за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност,като внесла във ВОС  и до Смолянския окръжен съд/СОС/мотивирани искания за налагане на обезпечителни мерки върху движимо и недвижимо имущество на ищците,находящо се на територията на В. и С. област. С определение от 22.VІІ.2010г.,постановено по ч.гр.д. № 1493/2010г. ВОС допуснал исканите обезпечения,с обезпечителни мерки-възбрани върху имотите на ищците,изброени в исковата молба,запори върху МПС,собственост на ищците,изброени в исковата молба,както и запор на дружествени дялове на първия ищец,притежавани от него в капитала на втория ищец.С определение от 31.VІІІ.2010г. по в.ч.гр.д. № 460/2010г.Апелативен съд-В. потвърдил първоинстанционното съдебно определение за допускане на обезпечението.С определение от 19.Х.2010г. по ч.гр.д. № 499/2010г. на ВКС на РБ,ІІІ г.о.въззивният съдебен акт не е бил  допуснат до касационно обжалване.

          Твърди се от ищците,че при и по повод  предприетото срещу ищеца К.Н. наказателно преследване,както и поради наложените обезпечения върху имуществото им, те претърпяли неимуществени вреди,които за първия ищец се изразяват в  уронване на престижа и доброто му име,изпадане в депресия,влошаване на здравето и др., подробно   описани в исковата молба,а за втория ищец,в затруднения в дейността му и уронване на търговския му имидж.

          В резултат на воденото наказателно производство и допуснатото обезпечение  върху имуществото им двамата ищци  понесли и имуществени вреди,изразяващи се в пропуснати ползи,а именно:

         1/като разлика в пазарната цена на имотите към датата на възбраняването и към датата на вдигането на възбраните;

          2/ в размер на лихвите,които биха получили от възбраненото имущество, ако се били разпоредили с него към датата на възбраната и сумата от продажната цена ,ако  беше вложена  на  банков депозит;

          3/разликата  в пазарната цена на запорираните МПС към момента на допускане на обезпечението и към датата на вдигането им.

         4/ в размер на лихвите,които биха получили от вложените на банков депозит суми от  продажбата на запорираните МПС, ако се били разпоредили с тях към датата на запорите.

          Искът с основание по чл.2ал.1,т3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ на сума 8500 /осем хиляди и петстотин/ лева ищецът К.Н. обосновава и съизмерява с направени от него разноски  в хода на наказателния процес,а именно:

           1/ По договор за правна защита  № 168449/19.І.2013г. за процесуално  представителство по НОХД № 1612/2009г. на Варненски окръжен съд-1000 лева;

           2/По договор за правна защита №16845/9.І.2013г. за процесуално представителство по НОХД № 550/2011г. на Варненски окръжен съд-1000 лева;

           3/По договор за правна защита №  168451/9.І.2013г. –за процесуално представителство  по ВНОХД № 25/2012г. на Варненски апелативен съд-1500 лева;

            4/ по договор за правна защита № 198548/28/ от 17.ХІІ.2012г. за процесуално представителство по НОХД № 550/2011г. на ВВарненски окръжен съд-2000 лева;

             5/ По договор за правна защита № 198549/01/от 2.І.2013г. за процесуално представителство по ВНОХД № 25/2012г. на Варненски апелативен съд-3000 лева.

             Получени са по реда и в сроковете на ГПК писмени отговори по исковата молба от всички ответници.

        Първият ответник ВОС,  в писмения си отговор прави възражения  за недопустимост срещу него на иска с основание по чл.2а от ,поради липса на пасивна процесуална легитимация,като излага своите доводи и аргументи в тази връзка.На това основание с държавата отговаряла само  за вреди,причинени от незаконосъобразни актове,действия или бездействия,осъществени от органите на КОНПИ,но не и от съда.

         Оспорва  допустимостта и на иска по чл.2ал.2 от аргумента,че за вреди от допуснато обезпечение отговорността се носи винаги от поискалия обезпечението,но не и от държавата за действия на съда,който ги е допуснал.

        Излага  становище,че исковата молба е нередовна,поради неразграничаване и неуточняване на всяка от неимуществените вреди,за които се претендира обезщетение,по всеки отделен иск.

        По същество оспорва и основателността на всички искове,като  счита,че са недоказани и прекомерно завишени по размер.

         Вторият ответник-Ап.С-В.,оспорва допустимостта на исковете на втория ищец „Каданс”ЕООД-гр.В.,с правно основание чл.2ал.2 от ЗОДОВ, поради липса на надлежна активна процесуална легитимация.Основният довод,който е изложил в тази връзка е,че съгласно разпоредбата на чл.2ал.2 от ЗОДОВ държавата отговаря  за вреди от съдебни актове по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,причинени на граждани,но не и за вреди на ЮЛ,какъвто е вторият ищец.

       Същият ответник прави  възражение и за нередовност на исковата молба на втория ищец в частта й относно иска по чл.2ал.2 от ,поради  това,че твърдяните в същия иск неимуществени вреди от съдебни актове не били индивидуализирани, като не е посочено в какво се изразявало затруднението на дейността на ищеца,както и с какво и по какъв начин се е стигнало до уронване на търговския му имидж.Същото се отнасяло и за претендираните имуществени вреди,като не било конкретизирано в какво се изразява твърдяното „разстройване в дейността на дружеството и спадане на финансовия резултат”.

       Този ответник с писмения си отговор оспорва  и основателността на предявените искове,с подробно наведени доводи и аргументи.

      Моли да бъде прекратено като недопустимо производството по исковете на втория ищец с основание  по чл.2,ал.2 от при  условие на евентуалност да бъдат отхвърлени,както и да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани всички искове на първия ищец К.Н..

      Третият ответник-ВКС, с писмения си отговор прави възражение за процесуална недопустимост на предявения срещу него  иск с основание по чл.2,ал.2 от ,поради липса на пасивна процесуална легитимация.В подкрепа на възражението са изложени аргументи,че по силата  на пар.5 от ПЗР на ЗОПДНПИ отговорността на държавата следва да се реализира по реда на чл.32  от отменения ЗОПДИППД,който препраща към специалния режим за отговорност на държавата по ЗОДОВ.

      Тъй като разпоредбата на чл.2ал.2 от ЗОДОВ е нова и  в сила от 19.ХІ.2012г.,   отговорността на държавата поради незаконосъобразни съдебни актове,постановени по ЗОПДНПИ,по реда и на основание  посочената правна норма,можела  да се търси и реализира спрямо правораздавателните органи само за съдебни актове,постановени след 19.ХІ.2012 година,и то по прилагането на новия ЗОПДНПИ.В конкретния случай следвало да се приложи редакцията на ЗОДОВ с текста на чл.2ал.1 от с.з. действащ  до 19.ХІ.2012г.,т.преди новата редакция на чл.2ал.2 от ЗОДОВ.В приложното поле на чл.2 ,изчерпателно изброяващ случаите,при които може да се реализира отговорността на държавата от незаконни актове на съда,не попадала възможността за прилагане на чл.32 от ЗОПДИППД,т.е.препратката към този отменен текст,приложим към настоящия казус,не обхващала правораздавателните органи като субекти по него.

      Освен по гореизложените аргументи искът на втория ищец „Каданс”ЕООД бил недопустим срещу съдебните органи и поради това,че както в старата редакция на чл.2 от ,така и в сега действащия текст се предвижда отговорност за незаконосъобразни  съдебни актове да се търси единствено от граждани/ФЛ/ ,но не и от ЮЛ.Изключенията по чл.2а и чл.2б не се отнасяли до предявения срещу ВКС иск.

       Прави възражение и за нередовност на исковата молба,по две основни причини.Претендираните от ищците вреди не били причинени от ответниците в условията на съпричастност,поради което всеки ответник следвало да носи самостоятелна отговорност за постановените от него актове,независимо от поведението на останалите съдебни инстанции,решавали обезпечителната мярка.Тези обстоятелства изключвали солидарната отговорност на всички ответници за заплащане на вредите,както се иска от ищците.

        Исковата молба била нередовна и поради непосочване  конкретния размер на претендираното обезщетение и вида на вредите,произтичащи от действията на конкретния ответник-ВКС.

        На самостоятелно основание същият ответник възразява и срещу основателността на всички искови претенции срещу него,като са  развити в писмения отговор подробни доводи и аргументи.

        Поради изложените причини ответникът ВКС моли за прекратяване на производството против него като процесуално недопустимо или в условията на алтернативност искът срещу ВКС да бъде отхвърлен като неоснователен.

        Четвъртият ответник  КОНПИ с писмения си отговор прави възражение за процесуална недопустимост и неподсъдност на предявените срещу него искове.Цитира  разпоредбите на  чл.1,ал.2 и чл.2ал.3 от ,според които исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове,действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,са подсъдни на административните съдилища и се разглеждат по реда на АПК,а исковете за обезщетения за вреди,причинени на граждани от разследващи органи,прокуратурата и съда се разглеждат от гражданските съдилища по реда,установен в ГПК.

       Същият ответник прави възражения и по същество срещу основателността на иска спрямо него,като развива подробни съображения в подкрепа на същите.

         Моли да бъде прекратено образуваното в ШОС гражданско дело спрямо него като недопустимо или при условията  на алтернативност,ако се приеме исковата молба за допустима,да бъдат отхвърлени исковите претенции против ответника като неоснователни и недоказани.

         Петият ответник Прокуратурата на РБ,действаща чрез Окръжна прокуратура-Ш.,с отговора си по чл.131 от ГПК прави възражения по същество срещу основателността на предявените срещу него искове.Развитите подробни съображения в тази връзка  се свеждат основно до непредставянето от  ищците на доказателства за причинените им  вреди,както и за прекомерна завишеност на размерите на исковите претенции.

         

     

           Настоящият решаващ съдебен състав намира,че изложените в исковата молба обстоятелства и нейния петитум очертават обективните и субективни предели на предявените с нея субективно и обективно съединени искове,с квалификация на исковете против първите трима ответници-ВОС,ВАС и ВКС,по чл.2ал.1,т.3 от ,срещу  петия ответник-Прокуратурата на Република България-по чл.2ал.1,т.3 и по чл.2б от срещу четвъртия ответник-Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/-по чл.2,ал.2 от ЗОДОВ и чл.2а от ЗОДОВ.Предявени са и искове за лихви върху  главниците,с основание по чл.84 вр. с чл.86 от ЗЗД.

           Следва да се отбележи,че квалификацията на предявените искове е дадена с оглед изложеното в първоначалната искова молба,тъй като според преценката на настоящия решаващ съдебен състав, ищците,въпреки дадените им          по реда на чл.129 ал.1 от ГПК указания с  разпореждане № 159 от 30.ІІІ.2014 г.,постановено по гр.д.44/2014 г.на ШОС,с което исковата молба беше оставена без движение ,не изпълниха ангажимента да уточнят и конкретизират исковите си претенции.Исковата молба беше внесена от Ш. окръжен съд за азглеждане и решаване в открито съдебно заседание,в изпълнение на  определение № 380 от 1.ХІІ.2014г. по ч.гр.д. № 322 за 2014 г. на Бургаския апелативен съд.

           Настоящият съдебен състав на ШОС намира,че исковата молба е редовна и допустима в  частта с предявените искове от първия ищец К.Н. срещу четвъртия ответник- Прокуратурата на Република България.

          В частта,имаща за предмет предявени  искове против първия,втория , третия и четвъртия ответници,а именно:    1/Окръжен съд-В./ВОС 2/Апелативен съд-В./ВАп.С/     3/Върховен касационен съд на Република България/ВКС/ и 4-Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/, исковата молба е недопустима поради недопустимост на предявените с нея искове срещу посочените четирима  ответници,на посочените искови основания.

         Всички искове на  втория ищец„Каданс”ЕООД,срещу всички ответници,също са недопустими.

    Съображенията за това са следните:

           Относно исковете против ВОС,ВАС и ВКС на РБ,предявени на основание чл.2ал.1,т.3  от ЗОДОВ ,чл.2ал.2 от ЗОДОВ ,чл.2”а” от ЗОДОВ и чл.84 вр. с чл.86 от ЗЗД:

 

           С Тълкувателно решение№ 5 от 15.VІ.2015 г. по т.д. №5/2013г. на ОСГК на ВКС на РБ,се даде тълкуване  по пораждащия противоречива съдебна практика по чл.290 от ГПК въпрос”Легитимиран ли е съдът да представлява държавата  по искове за вреди по чл.2 ЗОДОВ и в кои случаи”.

           Според посоченото тълкувателно решение,което е задължително и за настоящия решаващ съдебен състав при прилагане нормите на ЗОДОВ,”Съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 от /ред.преди ЗИД на ЗОДОВ-Д.в.бр.38 от 18.V.2012г./ само в случаите по ал.1,т.4 и т.5,за прилагане от съда на задължително настаняване  и лечение или принудителни медицински мерки,когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка,когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно”.

             Даденото тълкувателно разрешение касае ПАСИВНАТА ЛЕГИТИМАЦИЯ на съдилищата и допустимостта на предявените срещу съдилищата искове по чл.2 от не споровете по същество.Абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване правото на иск против съдилищата за обезщетения по ЗОДОВ,са ясно очертани и изчерпателно изброени в тълкувателното решение и те не са налице в процесния случай при предявените искове срещу първите трима ответници.

            Липсата на положителните  законови  процесуални предпоставки за  предявените искове  срещу съдилищата води до недопустимост на същите искове и на образуваното въз основа на тях съдебно производство.

            С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе съдът намира,че  производството срещу първите трима ответници е недопустимо поради образуването му по недопустими искове при липса на пасивна процесуална легитимация.Поради това същото производство следва да бъде прекратено по отношение на първите трима ответници: 1/Окръжен съд-В./ВОС 2/Апелативен съд-В./ВАп.С/ и    3/Върховен касационен съд на Република България/ВКС/.

             По предявените  искове срещу КОНПИ,с основание чл.2,ал.2 и чл.2а от /или по чл.1ал.1 от ЗОДОВ/:

 

               Отговорност по чл.1ал.1 от ЗОДОВ се носи  за вреди от действия на административни органи и длъжностни лица при и ли по повод изпълнение на административна дейност,т.е.това е отговорност за фактически действия на служители на административния орган,изразяващи се в извършена административно-разпоредителна дейност от тях.

               Съгласно  разпоредбата на чл.1ал.2от ,исковете по ал.1 се разглеждат по реда,установен в АПК,като местната подсъдност се определя по чл.7ал.1.Следователно  компетентни да разглеждат споровете по чл.1ал1 от ,са административните съдилища в страната,но не и общият граждански съд,какъвто е Шуменският окръжен съд.Разпоредбата на чл.1ал.2 от ЗОДОВ/Д.в.бр.98 от 2012г./ е процесуално-правна норма,поради което се прилага и за заварените случаи,в т.ч. и за настоящия спор.Подсъдността е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск и липсата й е процесуална пречка за разглеждане и решаване на иска от гражданския съд.Ето защо  ако се приеме,че исковете срещу КОНПИ са предявени на това основание ,те се явяват недопустими като предявени пред некомпетентен граждански съд.Прекратяването на производството  срещу КОНПИ на това основание не е пречка за ищците да предявят иска си пред компетентния административен съд или да повдигне препирня за подсъдност на спора с КОНПИ,по съответния предвиден за това ред.

                  Ако се приеме,че исковете  срещу КОНПИ са предявени на основаниечл.2ал.2 от ЗОДОВ и по чл.2а от ,то на тези основания те се явяват недопустими ,поради следното:

                  Предявените искове са за заплащане обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,претърпени от незаконно наложени обезпечителни мерки върху имуществото на ищеца,което обезпечение е поискано от КОНПИ. Според трайно установената съдебна практика,за такива вреди отговаря  ПОИСКАЛИЯТ обезпечението,а не този ,който го е наложил.В разглеждания случай обаче следва да се има предвид,че вредите могат да се търсят евентуално по общия исков ред,но не и по специалния ред на ЗОДОВ,поради следните съображения:

                   Текстът на чл.2ал.2 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата за съдебни актове по ЗОПДНПИ,но не и за актове на КОНПИ,т.е. четвъртият ответник-КОНПИ не е пасивно легитимиран да отговаря на основание цитираната правна норма.

                 Текстът на  чл.2а от с.з.,озаглавен”Отговорност за дейност на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество”,е обнародван в Д.в.бр.38 от 2012 г. и е в сила от 19.ХІ.2012г.С тази нова норма се предвижда отговорност на държавата за вреди,причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите или длъжностните лица по ЗОПДНПИ,извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.До създаването на чл.2а от този специален закон не беше предвидена специална и отделна отговорност на държавата,респ.на КОНПИ като държавен орган  за вреди от нейни неправомерни актове,действия или бездействия. Цитираната правна норма е от  материалноправен характер и няма обратно действие,т.е.има приложение за вредоносните действия и събития,настъпили след влизането й в сила,но не и преди това.Това е така  на основание чл.14ал.1 от ЗНА,според който  обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение,и то с изрична разпоредба.В този смисъл е и ТР № 45/1990 на ОСГК на ВКС, а специално за приложението на чл.2а от -Определение № 535 от 11.VІІ.2014г. по ч.гр.д. № 2977/2014г. ІVг.о. на ВКС. В разглеждания случай предявеният срещу КОНПИ иск има за предмет обезщетение за причинени вреди от налагане на обезпечителни мерки и последвалото мотивирано искане от КОНПИ до съда,които действия са осъществени от КОНПИ преди влизане в сила на разпоредбата по чл.2а от ЗОДОВ.

          При гореизложеното съдът намира,че предявените срещу КОНПИ искове за главницата и лихвите също са недопустими и образуваното производството по тези искове  следва като недопустимо да бъде прекратено.

                    По исковете на „Каданс”ЕООД срещу ВОС,ВАС,ВКС и КОНПИ,с основание по чл.2ал.2 и чл.2”а” от ЗОДОВ:

                    Съдът намира,че срещу първите трима ответници исковете с основание по чл.2ал.2 от ЗОДОВ са недопустими,поради липса на активна процесуална легитимация.Според текста на чл.2ал.2 от ЗОДОВ отговорността на държавата може да се ангажира само за причинени от съдебни актове по ЗОПДНПИ вреди на граждани,но не и на ЮЛ,какъвто се явява вторият ищец.Ето защо той няма право на посоченото основание.

                    Исковете на  Каданс”ЕООД против четвъртия ответник-КОНПИ,на предявеното по чл.2,ал.2 от ЗОДОВ е недопустим,тъй като пасивно легитимирани  при тази законова хипотеза са само органите,издаващи съдебни актове,какъвто орган КОНПИ не е.

                  По чл.2а от ЗОДОВ  ищци могат да бъдат и юридически лица,но пасивно легитимирани са само органи и длъжностни лица за техни действия или бездействия по ЗОПДНПИ,извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.Правораздавателните органи,в ч.съдебните институции,каквито са първите трима ответници,не са от категориата на посочените в разпоредбата органи и длъжностни лица.

                   Предявените от „Каданс”ЕООД против против КОНПИ искове са недопустими и по изложените вече по-горе  съображения във връзка с недопустимостта на исковете на първия ищец срещу същия ответник.

              С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,съдът намира,че производството по настоящото дело в частта,в която то е образувано по посочените по-горе недопустими искове,следва да бъде прекратено като недопустимо.

 

            В останалата част,имаща за предмет предявените от първия ищец К.А.Н. искове против Прокуратурата на Република България,с основание по чл.2,ал.1,т.3 от ,по чл.2б от ЗОДОВ и по чл.84 вр. с чл.86 от ,исковата молба е редовна и допустима.

            На основание чл.2ал.1,т.3 от ЗОДОВ първият ищец претендира  Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000/четиридесет хиляди/лева,ведно със законна лихва от 25.І.2013г.,когато влиза в сила оправдателната присъда срещу него,до пълното изплащане на претендираните суми,както и да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 8500/осем хиляди и петстотин/ лева,ведно със законната лихва от 25.І.2013г.,когато влиза в сила оправдателната присъда,до пълното изплащане на присъдените суми.Тези претенции на ищеца са вреди от повдигнатото обвинение и от воденото срещу него наказателно производство.

             На основание чл.2б от ,същият ищец претендира Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000/десет хиляди/лева,ведно със законна лихва от 25.І-.2013г. за нарушеното му право на”разумен срок” по см. на чл.6,пар.1 от КЗПЧОС,в резултат на прекомерната и неоправдана продължителност на воденото наказателно производство .

    Разгледани по същество, исковете срещу Прокуратурата на РБ за заплащане обезщетение за  претърпени неимуществени вреди са частично основателни и доказани.Искът срещу същия ответник  за заплащане на имуществени вреди съдът намира изцяло за неоснователен и недоказан.Съображенията за това са следните:

 

                    По исковете за  репариране на претърпени от наказателното преследване неимуществени вреди:

          Окръжният съд,като обсъди и прецени всички относими към изброените по-горе допустими искови претенции твърдения,искания,възражения ,доводи и съображения на страните,както и всички събрани по делото доказателства,поотделно и в тяхната взаимовръзка,а също и заключенията по  съдебно-икономическата и комплексната съдебно-психиатрична и съдебно психологична експертиза,прие за установено откъм фактическа страна следното:

 

          На 25.ІV.2001г. ,в офис на помещение  на фирма „КадансЕООД,собственик на първия ищец, от компетентни  длъжностни лица,под ръководството на дознател при РДВР-В. и в присъствието на поемни лица,е извършено претърсване и изземване на документи във връзка с дейността на фирмата.

           На 10.ІХ.2002г. ищецът К.А.Н. е разпитан от следовател при ОСл.сл.В., в качеството му на свидетел по сл.д. № 3066/2002г. по описа на ОСл.сл.гр.В..

            Няма данни и доказателства по делото за  участие на ищеца в други процесуално-следствени действия по посоченото сл.дело,в каквото и да е качество,в т.ч. и като свидетел.,до 2009г.

             На 30.VІ.2009г.,с постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение, ищецът К.Н. е привлечен като обвиняем за извършени престъпления  по чл.257ал.1 вр. с чл.255ал.1 вр. с чл.26ал.1 от НК,за това,че през периода 1.Х.1999г. до 30.ХІІ.2000г. в гр.В.,като собственик и представляващ „ЕТ”Каданс-К.Н.”,при условията на продължавано престъпление,укрил данъчни задължения в особено големи размери 162158,10 лева,като потвърдил неистина в подадените от него пред  данъчно подразделение ... при ТДД-В. месечни справки,декларации,изискуеми по ЗДДС,като  през посочените в постановлението периоди неправомерно ползвал пълен данъчен кредит по фактури,по които не са осъществени сделки.

            На обвиняемия Н. е взета мярка за неотклонение”подписка”.

            На 23.ХІ.2009г. Окръжна  прокуратура-В. е внесла във Варненския окръжен съд обвинителен акт срещу К.А.Н.,с обвинения по посочените по-горе текстове от НК.

           С присъда № 103 от 6.ХІІ.2011г. на първоинстанционния Варненски окръжен съд по НОХД 550/2011г.,подсъдимият К.Н. е оправдан по повдигнатите му обвинения.Присъдата е потвърдена с решение от 5.ІV.2012г. на Варненския апелативен  по ВНОХД № 25/2012г.,оставено в сила с решение № 395/25.І.2013г. на Върховния касационен  съд на република България по н.д.№ 1286/2012 г.

 

              Със заявление до Инспектората на ВСС вх.№ ЗС-13-52 от 25.ІІ.2013г. ищецът Н. предявил на основание чл.60а ал.3 от ЗСВл. претенция да му бъде заплатено  обезщетение за нарушение правото му на”разумен срок” по см. на чл.6 пар.1 от КЗПЧОС в размер на 10000 /десет хиляди/ лева за периода 25.ІV.2001г.-25.І.20013г.

             С писмо  от 2.VІІІ.2013г. Министърът на правосъдието на Република България предложил на ищеца обезщетение в размер на 4700/четири хиляди и седемстотин/ лева.В същото писмо е възприето,че общият срок  на движение на делото за досъдебна и съдебна фаза обхваща период от единадесет години и девет месеца,считано от 25.І.2001г. до 25.І.2013г.,когато наказателното производство приключва с окончателен съдебен акт.

             С писмо  от 9.VІІІ.2013г. до Министъра на правосъдието,ищецът Н.  отказал да приеме предложеното му споразумение,считайки,че размерът на обезщетението не е адекватен на действително претърпените от него вреди .

               Във връзка с  предявените искове по чл.2ал.1,т.2 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди,ищецът излага в исковата си молба,че моралните му вреди се изразяват в стрес,притеснения,загуба на доверие в националните институции и накърняване на публичния му имидж като  доцент,преподавател и зам.ректор на Варненския свободен университет.

                Искът срещу същия ответник с основание по  чл.2б от -за нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок,е за репариране на неимуществени вреди,изразяващи се в стрес,загуба на самочувствие,фрустрация,породени от чувството ,че е обект на произвол и че ситуацията не може да бъде променена със законни средства.

        Ищецът не е предявил претенции за обезщетяване на вреди,изразяващи се във влошено здравословно състояние в причинна връзка в проведеното наказателно преследване срещу него. Въпреки това,доколкото  преживения стрес би могъл да бъде  евентуална причина за влошаване здравето на ищеца, съдът  предостави   на последния възможност да представи медицинска документация за здравословното си състояние преди и по време на процесния период.  Процесуалните представители на ищеца,в две писмени становища ,изпратени по факса до ШОС,с  вх.№№ 1713 от 24.ІІІ.205 г и 1742 от 26.ІІІ.2015г. изрично заявяват,че”По отношение на задължението на ищеца Н. да представи медицински документи във връзка със здравословното му състояние през процесния период,заявяваме,че ищецът не разполага с такива”.

      За установяване  твърденията на ищеца за  претърпени от него неимуществени вреди,така,както са описани в исковата молба, бяха събрани гласни доказателства,чрез разпит на поисканите от ищеца двама свидетели: К.И. и К.С..Същите бяха разпитани в с.з. на 7.V.2015г.,в присъствието на трима процесуални представители на ищците. Следва да се отбележи,че свидетелски показания са допустими само за установяването на неимуществени вреди,които не са свързани със здравословното състояние на ищеца.

 Съдът няма основания да се съмнява в казаното от  свидетелите и изцяло кредитира показанията им,в частта,в която те имат връзка и значение за   установяване вида , размера и интензитета  на претърпените от ищеца неимуществени вреди от емоционално-психичен характер и причинната им връзка с воденото срещу него наказателно преследване.

      Св.К.С.,който е от близкия приятелски кръг на ищеца и семейството му , сочи,че след есента и зимата на 2001-2 година  ищецът се променил,като станал по-труден за комуникация,с резки и внезапни промени в настроението до степен на пълно мълчание.За образувано срещу ищеца наказателно производство същият свидетел разбрал много по-късно ,някъде към 2009-2010 година и според него  ищецът „към него момент психически се срина,особено към момента на налагане на обезпеченията,защото беше сигурен,че това не е редно,че той е прав и не е извършил нищо незаконно-първо и второ-защото видя,че в личен план му става много трудно да издърж асемейството си най-общо казано или да води живота,да работи и харчи по начина,по който е свикнал дотогава”... „За няколко години видимо остаря по-бързо,отколкото изтеклото време.Аз лично го отдавам на всички тези неприятности ,които го тормозеха и нееднократно ми е споделял,че това е много неприятен,тежък момент от живота му.След образуване на наказателното производство много от познатите в чисто търговските отношения не се отдръпнаха,ами направо избягаха,спряха да контактуват.При близките или познати,да ги наречем извън търговията, някои хора се отдръпнаха,включително и самият той очевидно усещаше,че не може да има доверие на всеки и стесни приятелския кръг да наистина най-близките хора...Към настоящия момент г-н Н.,много време мина,всички сме по-различни,но аз смея да твърдя,че онзи жизнерадостен,открит,искрен мъж,с който се започнах през лятото на 2001г.,след всички проблеми,трансформации и какво ли не още,сега е много по-мнителен,много по-трудно допуска хора до себе си и общо взето да-различен е....Първо искам да кажа,че това не е било ежедневно и постоянно състояние на ищеца,то се е случвало през периоди,дати не мога да кажа,2001или началото на 2002г.със сигурност е имало такива прояви,те през годините са се разреждали,но през 2010 година,когато беше възбранено имуществото му,със сигурност съм ги видял,че са чести.”

   Свидетелят К.И.,който е и лекар към Варненския университет със специалности „обща медицина” и „психиатрия”,спадащ към приятелския кръг на ищеца и имащ по тази причина преки наблюдения върху поведението му,твърди,че последният  споделял с него за притеснения и действително е изглеждал доста притеснен.Тези притеснения не идвали от семейни проблеми,с децата или близки.”...По-конкретно г-н Н. доста емоционално изглеждаше угнетен,доста не можеше вече да удържа тези интензивни промени,които се случваха с тялото му,и всичко това той сподели в един приятелски кръг,че има проблеми по отношение работата на фирмата....Много по-затворен стана изведнъж,по-мълчалив,по-отдръпнат,по-угнетен,по –подтиснат и аз,като понатиснах малко да го запитам какво,що,за да търся каква евентуално би могла да бъде някаква корелация между това,което се случва с него,каза,че има образувано производство срещу него...След образуване на наказателното производство той малко промени начина си на живот,в смисъл ,че преди се събирахме,имахме семейни комуникации,излизахме заедно с децата,след което направи една изолация,едно отдръпване,стана по-остър,пораздразнителен,нямаше го този емоционален заряд  и стана малко по-груб дори,по раздразнителен в отношенията с  близките си  когато сме си говорили,защо така се случва,той каза”Имам си проблеми на главата,нещо ме терзае”и това го води до такъв тип поведение...След известен период той започна да се оплаква,че вече не може да спи,не може да има адекватен,ежедневен живот...Във връзка с тези запори...стана затворен,отчужден,раздразнителен,не му се излизаше,не искаше,почти изолативен стана,не беше този човек,който беше преди това.Преди тези събития беше мек и топъл,жизнерадостен ,той има такава лъчезарна усмивка,с доста добро чувство за хумор,после чувството за хумор изчезна...не беше същия,който беше.”

        Заключението на вещите лица по комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа експертиза е изготвено на базата на дадените свидетелски показания и след освидетелстване на ищеца при амбулаторни условия. Според това заключение,прието без възражения от страните по делото и което  съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено”Към  момента на събитието от 25.І.2001г. освидетелстваният К.Н. е изпаднал в ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ,последванаот РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА СЪС СМЕСЕНО НАРУШЕНИЕ НА ЕМОЦИИТЕ И ПОВЕДЕНИЕТО.Ситуацията,настъпила за Н. със събитията от 2001 до 2013 година е по своя характер фрустрационна.На фона на личностовите си особености лицето е реагирало с ограничаване интензитета на общуване,включило е психологична защита в смисъла на „бягство от реалността” и интрапсихично конфликтно преработване на себеоценката за социална значимост.

     Функционирането на освидетелствания в социума към настоящия момент е пълноценно,носещо удовлетворение и без признаци на адаптационни нарушения,макар,че все още не отговаря на личностовите потребности на лицето и познатата от преди събитието лична себеоценка....Към момента на освидетелстването клинични признаци на психично разстройство не се установяват”.

     При така събраните доказателства,свързани с установяването на претърпените от ищеца неимуществени вреди,съдът прави следните фактически изводи:

            Следва да се счита за безспорно установено,че воденото срещу ищеца наказателно преследване,завършило с оправдаването на подсъдимия, е  довело  и се намира в пряка причинна връзка  с реално настъпили за него нематериални вреди ,изразяващи се в отрицателни изживявания от вида на тези, съдържащи се в  твърденията  по исковата  молба,а именно:   уронване на престижа и доброто му име,изпадане в депресия, стрес,загуба на самочувствие,фрустрация,породени от чувството ,че е обект на произвол и че ситуацията не може да бъде променена със законни средства.

             Съдът приема за установено по несъмнен начин,че  претърпените от ищеца неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство.

 

             При така установеното положение съдът прави следните правни изводи досежно предявените от ищеца срещу Прокуратурата на Република България искове по чл.2,ал.1,т.3  от ЗОДОВ и по  чл.2б от ,за заплащане обезщетение за претърпени НЕИМУЩЕСТВЕНИ вреди:

             Искът по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е доказан по основание.При безспорния факт,че срещу ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление,завършило с влязла в сила оправдателна присъда,са налице основанията по посочената правна норма  ищецът да търси и получи обезщетение от държавата за всички неимуществените вреди,които е претърпял в резултат на воденото срещу него наказателно производство.

         Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

 

         Пар.1 от ЗР на ЗОДОВ  свързва обезщетяването на неимуществените вреди с критерия за справедливост,дефинитивно определен в чл.52 от ЗЗД.

 

         Съгласно  т.ІІ от ППВС № 4 от 23.ХІІ.1968г.и цялата задължителна съдебна практика по прилагането на чл.52 от ЗЗД, понятието „справедливост” не е абстрактно  понятие,а е свързано с преценката  на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението”.С оглед на това разбиране,при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства,които имат отношение към твърдяните  от ищеца и доказани по делото неимуществени вреди и всички обстоятелства,имащи отношение към справедливи размер на обезщетението.

         С оглед този критерий ,видът,размерът и интензитетът на вредите, определени съобразно установените по делото обстоятелства,е определящ за размера на дължимото обезщетение.          От значение  за размера на обезщетението е и продължителността на периода,през който са търпени вредите,като обезщетение следва да се присъди както за онези вреди,които са настъпили в този период и които са в причинна връзка с незаконното обвинение,приключило с оправдаването на ищеца,така и за  вредоносни последици от  незаконното наказателно преследване,настъпили  и след процесния период.

         Съдът намира,че в разглеждания случай процесният период,от който пряко и непосредствено са произтекли вреди за ищеца,е с начален момент   30.VІ.2009г.,когато  ищецът К.Н. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.257ал.1вр. с чл.26 от НК и завършва на 25.І.2013г. ,когато е влязло в сила решение № 395 по н.д. № 1286/2012г. на ВКС на РБ,с което е потвърдена оправдателната присъда спрямо ищеца. В случая  не може да се приеме,че наказателното преследване срещу ищеца е започнало с образуването в началото на 2002г.на  досъдебно производство по сл.д. № 3066/02г. на ОСл.сл.-В.,тъй като единственото  процесуално-следствено действие по това дело с участието на  ищеца до 2009г.е разпитът му като свидетел на 10.ІХ.2002г. и то не може да се окачестви като наказателно преследване срещу него. Или реално наказателното преследване срещу ищеца не е  продължило десет и повече години,както твърди той,а общата му продължителност е  3 г. и половина. Няма данни през този период спрямо  ищеца да са предприемани особено строги репресивни наказателни мерки,като още при привличането му като обвиняем взетата спрямо него мярка за неотклонение е „подписка”.

        Няма данни по делото за настъпили усложнения  в емоционално-психичното състояние на ищеца след процесния период.Точно обратното: Според заключението по съд-психологическа експертиза”Функционирането на освидетелствания в социума към настоящия момент е пълноценно,носещо удовлетворение и без признаци на адаптационни нарушения”.

         Следва да се отчете и доказаният по делото факт,установен със свидетелските показания и заключението по  комплексната съд.психиатрична и психологична   експертиза,че  в голямата си част претърпените от ищеца нематериални вреди са в пряка връзка  с наложеното обезпечение върху имуществото му и банковите му сметки.Обезпечителните мерки са поискани не от Прокуратурата на Република България, а от КОНПИ и не са наложени за обезпечаване на имущество,което евентуално би подлежало на наказателна конфискация,а са във връзка с Решение № 143 от 14.І.2010г.на КУИППД/сега КОНПИ/ за образуване на производство за отнемане на имущество по реда на ЗОПДИППД/отм./,т.е производство,инициирано от КОНПИ и имащо за предмет т.нар.гражданска конфискация. Ето защо съдът намира,че Прокуратурата на Република България не следва да носи отговорност за претърпените от ищеца нематериални вреди във връзка с наложените върху имуществото му обезпечителни мерки.Тази отговорност следва да се ограничи в рамките на вредите ,настъпили при законовите предпоставки на чл.2 ал.1,т.3 от ,т.е тези,които са пряка последица от повдигнатото срещу първия ищец обвинение,завършило с оправдателна присъда.

             Твърденията на ищеца,че  е имал  морални страдания и безспокойства поради сериозни финансови притеснения през процесния период,пряко свързани с предприетото срещу него наказателно преследване,не се доказаха по делото.Според заключението  по СИЕ,прието в съдебното заседание от 23.VІ.2015г.,което съдът  намира за обективно и компетентно дадено „получените от  лицето К.А.Н. доходи за периода 22.VІІ.2010г.-15.ІІІ.2013 г. са били достатъчни за издръжка и живеене на домакинството му”Видно от представената към заключението таблица,при необходими средства за издръжка  за процесния период от 25308,61 лева,доходите на К.н. са в размер на 222897,86 лева,като е налице положителна разлика в размер на 197589,25 лева,което означава,че доходите на К.н. са надвишавали около 10 пъти необходимите доходи за издръжка на домакинството му.

          Изложените по-горе обстоятелства и констатации, следва да намерят отражение при определяне конкретния размер на дължимото от посочения ответник обезщетение по предявения на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ иск.Тези обстоятелства,наред с обичайно необходимия по време и съобразен с процесуалните изисквания период на осъщественото наказателно преследване,липсата на репресивни наказателни действия и мерки спрямо обвиняемия и подсъдимия през процесния период ,проведени или наложени от   Прокуратурата на Република България, липсата на трайни последици за психиката и психичното му здраве, ненастъпилите/недоказани/ усложнения в здравословното му състояние през същия период, обосновават един сравнително по-нисък размер на дължимото обезщетение,с оглед по-ниския интензитет на претърпените вреди,извън тези,които са последица от наложените обезпечителни  мерки върху имуществото на ищеца.

             Размерът на обезщетението за претърпяните от ищеца неимуществени вреди следва да се определи общо,глобално,както е посочено в т.11 на ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и в редица други задължителни решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 от ГПК.

             С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,при отчитане на всички доказани данни по делото, съдът намира,че по справедливост конкретният размер на обезщетението за претърпените  от ищеца неимуществени вреди вследствие  незаконното повдигнатото срещу него обвинение за извършване на престъпление,завършило с оправдаването му,следва да бъде определен на  7000 /седем хиляди/лева  ,в какъвто размер предявеният на основание чл.2ал.1,т.3 от ЗОДОВ се явява основателен и доказан. В останалата част до пълния размер от 40000 лева същият иск се явява неоснователен и недоказан.В частта над 7000 лева същата искова претенция се явява силно завишена и не съответства на реално претърпяното от ищеца нематериално увреждане.Съдебната практика е последователна и категорична,че нематериалните вреди са индивидуално определими и конкретно определеното за тях обезщетение  не може да  представлява източник на обогатяване и да е в дисхармония със справедливостта.

           При  частичната основателност и доказаност на главния иск,основателен и доказан се явява и аксесорният иск за присъждане на лихва върху дължимата главницата,предявен на основание чл.84 вр.с чл.86 от .Ето защо ответникът Прокуратура на Република България следва да заплати на ищеца К.Н. и законната лихва върху присъдената главница,считано от  датата,на която оправдателната присъда спрямо ищеца е влязла в сила-25.І.2013г.,когато е постановено Решение № 395 по н.д. № 1286/2012г.на ВКС.

          

            ОТНОСНО ИСКА   на К.Н. против Прокуратурата на Република България ,с правно основание по чл.2б от -за заплащане  обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10000/десет хиляди/ лева от нарушение на правото на разглеждане и решаване  на делото в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 от Конвенцията.

            Съдът намира,че този иск  е изцяло неоснователен и недоказан.Както вече беше изложено,общата продължителност на наказателното преследване спрямо  ищеца  е около  три години и половина,  с начален момент   30.VІ.2009г.,когато  ищецът К.Н. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.257ал.1вр. с чл.26 от НК и завършва на 25.І.2013г. ,когато е влязло в сила решение № 395 по н.д. № 1286/2012г. на ВКС на РБ,с което е потвърдена оправдателната присъда спрямо ищеца. Съдът намира,че тази продължителност съответства на фактическата и правна сложност на предмета на производството с оглед вида и тежестта на разследваното престъпление и е съобразена  с процесуално-правните норми.Ето защо в конкретния случай не е налице  фактическият състав на чл.2бал.1 от именно”нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно  чл.6 ,пар.1 от КЗПЧОС”,който да обуслови търсенето и носенето на отговорност от прокуратурата за нанесени вреди в тази връзка.

             Наред с горното следва да се  отбележи,че  като едно от фактическите основания  за присъждане на обезщетение по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ ищецът К. Н.изтъква и продължителността на водения срещу него наказателен процес,което  обстоятелство  е обсъдено и взето предвид от съда при глобалното определяне на размера на обезщетението,претендирано с иска по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.Т.е ищецът претендира  две обезщетения  за едни и същи вреди,на различни фактически и правни основания.

             Неоснователността и недоказаността на главния иск по чл.2б от ЗОДОВ обуславя неоснователност и недоказаност и на аксесорния иск залихви върху претендираната главница.

 

               ПО ИСКА  на К.А.Н. против Прокуратурата на Република България,с основание по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 8500/осем хиляди и петстотин/ лева:

              Исковата претенция се съизмерява с разноските,направени според твърденията на ищеца в хода на наказателния процес,по пет  договори за правна помощ,оказана на ищеца в хода на водения срещу него наказателен процес,които договори са представени и приети като доказателства по делото/л.82-84гр.д.3492 наВОС/, а именно:1/ договор за правна защита и съдействие  № 168449/19.І.2013г. за процесуално  представителство по НОХД № 1612/2009г. на Варненски окръжен съд-1000 лева;2/ договор за правна защита и съдействие №16845/9.І.2013г. за процесуално представителство по НОХД № 550/2011г. на Варненски окръжен съд-1000 лева;3/ договор за правна защита и съдействие №  168451/9.І.2013г. –за процесуално представителство  по ВНОХД № 25/2012г. на Варненски апелативен съд-1500 лева; 4/  договор за правна защита и съдействие  № 198548/28/ от 17.ХІІ.2012г. за процесуално представителство по НОХД № 550/2011г. на Варненски окръжен съд-2000 лева и 5/  договор за правна защита и съдействие № 198549/01/от 2.І.2013г. за процесуално представителство по ВНОХД № 25/2012г. на Варненски апелативен съд-3000 лева.

          Във всички договори е отразено,че договорените по  тях суми са получени в брой.Те са подписани само от адвокатите С.К.К. и Ю.Г.Г.,но не и от другата страна посочена в договора- К.А.Н..

          Така представените договори нямат характер на такива поради неподписването им от едната страна ,поради което са негодно доказателство за отразените в тях договорености,в ч. и посочените плащания. Освен това всички тези договори за правна защита и съдействие са с дата на сключване след приключване на защитата в съответната съдебна инстанция,пред която е следвало да се окаже правната защита според отразеното в същите договори:

            Присъдата по НОХД №  550/2011г. на ВОС е постановена на 6.ХІІ.2011г.,а  договорите за правна защита по това дело са сключени на  17.ХІІ.2012г. и 9.І.2013г.;

            Решението по  ВНОХД № 25/2012г. на Апелативен съд-В. е постановено на 5.ІV.2012г.,а двата представени договора  за защита по това дело са сключени съответно на 2 и 9 .І.2013г.

           Договорът за правна защита и съдействие по НОХД 1612/2009г. на ВОС също е сключен на 9.І.2013г.,т.е. след приключване на наказателното производство и пред Апелативен съд-В.,чието решение,както вече беше посочено по-горе ,е от 5.ІV.2012г.

             При така установеното положение настоящият решаващ съдебен състав намира,че представените договори не са годно доказателство за действително заплащане на реално оказани  правно съдействие и защита на ищеца К.Н. по водените срещу него наказателни дела.Ето защо съдът приема,че   исковата претенция на същия ищец срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на имуществени вреди в размер на 8500 лева,съответни на заплатени от него суми на адвокати за процесуално представителство в хода на воденото против него наказателно производство, е недоказана и неоснователна.Поради това този иск следва да се отхвърли изцяло.Неоснователността на главната искова претенция за заплащане обезщетение за имуществени вреди обуславя и неоснователност на  аксесорния иск за присъждане на лихви върху главницата,поради което и този иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

           

            Относно деловодните разноски:

 

                Страните не представиха списъци по чл.80 от ГПК за направените  от тях деловодни разноски.

                 Претенции за заплащане на деловодни разноски са предявили ищците,както и ответникът КОНПИ.

                  С оглед прекратяването на настоящото производство в частта му досежно всички  искове против първите четирима ответници изцяло като недопустими, ищците  следва да заплатят на основание  чл.10ал.2,пр.първо /с арг.за по-голямо основание/ по сметка на Окръжен съд-Ш. направените деловодни разноски по делото във връзка с тези искове ,равни на  заплатените възнаграждения на вещи лица по СИЕ,СТЕ и АТЕ,общо в размер на 650/шестотин и петдесет/ лева,както и да заплатят по същата сметка и сумата 87,50 лв/осемдесет и седем лева и 50 стотинки/-частта от заплатените възнаграждения на вещите лица по  комплексната съд.психиатрична и съдебно-психологическа експерти,съответна на отхвърлената част от исковите претенции за заплащане на неимуществени вреди.

                  Ответникът КОНПИ претендира ищецът да й заплати на основание чл.10ал.2 ЗОДОВ вр. с чл.78ал.8 от ГПК деловодни разноски,равни на юрисконсултско възнаграждение.Този размер не е посочен ,като не са представени и доказателства за изплащането му.Ето защо направените от КОНПИ разноски по делото следва да останат за същия ответник така,както са направени.

                  Ответникът  Прокуратура на Република България следва на основание чл.10ал.3 от ЗОДОВ да заплати на ищеца К.А.Н.  изплатеното от него възнаграждение за един адвокат,съразмерно с уважената част от предявения срещу него иск за заплащане на неимуществени вреди. В случая обаче размерът на това заплатено възнаграждение не може да бъде определен,тъй като  представените по делото документи/л.18,19 и 20 от гр.д.3492/2013г. на Окръжен съд-В. /касаят изплатени  адвокатски хонорари общо за сумата 9387,98 лева ,отнасяща се не само за процесуално представителство по настоящото производство,но и по други дела по ЗОДОВ ,водени от същите процесуални представители  на същите ищци срещу други ответници в страната,както и за изготвяне на жалба пред ЕСПЧ. Ето защо  разноските на  ищеца К.Н. като недоказани по размер и плащане следва да останат за него  така,както са направени.

                Водим от горното,Шуменският окръжен съд

 

                     Р                   Е                    Ш                     И              :

         

          ПРЕКРАТЯВА  като недопустимо производството  по настоящото гр.д.№ 44/2014г. на Шуменския окръжен съд, В ЧАСТТА ,в която то е образувано по всички субективно и обективно съединени искове за солидарно заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,предявени

          от ищците К.А.Н.,ЕГН **********,с п.адрес:г*** № ..,”... ...”,ет.... и „Каданс”ЕООД,ЕИК ...,седалище и адрес на управление:гр.В.,ЖК”...” бл....,представлявано от К.А.Н.,съд.адрес:***,”... ...”ет...., чрез адв.К.Б. и адв.Г.Ч.,на посочения съд.адрес,

          против :

    1/Окръжен съд-В./ВОС/,гр.В.,пл.”...” № ..;

    2/Апелативен съд-В./ВАп.С/,гр.В.,пл.”...” № ..;

    3/Върховен касационен съд на Република България/ВКС/,гр.С.,бул.”....” № ..; 

    и 4/Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/Комисията,КОНПИ/,като правоприемник на Комисия за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност/КУИППД/,или /Комисията/,на основание пар.3ал.3 от Преходните и заключителни  разпоредби на Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,с адрес:гр.С.,ул.”....” № .. ,

           с основания на исковете срещу първите трима ответници по чл.2,ал.2 от ЗОДОВ и чл.2”а” от ЗОДОВ и чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,а срещу четвъртия ответник-по чл.2,ал.2 от ЗОДОВ и чл.2а от от ЗОДОВ.

           ОСЪЖДА Прокуратурата  на Република България, гр.С.,бул.”.... № ..,

          да заплати на ищеца К.А.Н.,***,съдебен адрес:***,”... ...”ет...., адв.К.Б. и адв.Г.Ч.,ПАК,

           сумата 7000/седем хиляди/ лева- по предявения на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ иск за заплащане на обезщетение за претърпени от същия ищец неимуществени вреди от повдигнато срещу него на 30.VІ.2009г.от Окръжна прокуратура-В. обвинение за извършени престъпления  по чл.257ал.1 вр. с чл.255ал.1 вр. с чл.26ал.1 от ,по които е бил оправдан с присъда № 103 от 6.ХІІ.2011г. на първоинстанционния Варненски окръжен съд по НОХД 550/2011г.,,която присъда  е потвърдена с решение от 5.ІV.2012г. на Варненския апелативен  по ВНОХД № 25/2012г.,оставено в сила с решение № 395/25.І.2013г. на Върховния касационен  съд на република България по н.д.№ 1286/2012 г.

          ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказн същия иск в останалата му част до пълния претендиран размер от 40000/четиридесет хиляди/ лева.

          ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като неоснователен и недоказан  предявения от същия ищец против същия ответник иск с основание по чл.2б от ЗОДОД  за заплащане на сумата 10000/десет хиляди/ лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди  от нарушение правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6,пар.1 от КЗЧПОС.

          ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като неоснователен и недоказан предявения от същия ищец против същия ответник иск с основание по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ  за заплащане на сумата 8500/осем хиляди и петстотин / лева-обезщетение за претърпени имуществени вреди от повдигнато срещу него обвинение за извършени  престъпления,по което е бил оправдан,както е посочено по-горе.

          ОСЪЖДА   ищците К.А.Н.,с горните данни и    Каданс”ЕООД,ЕИК ...,седалище и адрес на управление:гр.В.,ЖК”...” бл....,представлявано от К.А.Н.,съд.адрес:***,”... ...”ет....,   адв.К.Б. и адв.Г.Ч.,ПАК,да заплатят по сметка на Окръжен съд Шумен   направените деловодни разноски по делото,равни на  заплатените възнаграждения на вещи лица по СИЕ,СТЕ и АТЕ,общо в размер на 650/шестотин и петдесет/ лева,както  да заплатят по същата сметка и сумата 87,50 лв/осемдесет и седем лева и 50 стотинки/-частта от заплатените възнаграждения на вещите лица по  комплексната съд.психиатрична и съдебно-психологическа експерти,съответна на отхвърлената част от исковите претенции за заплащане на неимуществени вреди.

           Другите сторени от страните  деловодни разноски следва да останат за тях така,както са направени.

           Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                 Окръжен съдия: