№ 3305
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110149955 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Г. А. С. обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати следните вземания: главница в размер на 1368,12 лева цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***
за периода 01.05.2016г – 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 14.09.2022г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2017г. до 22.01.2020 г. в размер на 159,31
лв., главница в размер на 13,52 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2016г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.09.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.01.2017г. до 22.01.2020 г. в
размер на 2,78 лв. дължима върху цената на услугата за дялово разпределение.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който релевира
възражение за изтекла погасителна давност
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД, не е взело становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдяните от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдяни от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на
претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника –
извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с
документи.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
1
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
От представения по делото договор за доброволна делба на недвижим имот акт №
174, том III, рег. № 3157/20.12.2008 г. на нотариус Д.Г. с рег. № 048 и с район на действие
РС София, се установява, че Г. А. С. и Е. А.а Г. са собственици на апартамент *, като в
проведеното на 23.01.2023 г. о.с.з. съдът е отделил за безспорно обстоятелството, че
ответникът е собственик на процесния имот, а именно ап. *, находящ се в ***, както и че
между страните е налице облигационна връзка по повод доставката на топлинна енергия до
имота. Следователно по делото е доказана първата предпоставка за уважаване на иска –
наличието на облигационни отношения между страните за доставка на ТЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая видно от
представените от страна на ищеца доказателства, етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице „Т.С.“ ЕООД. По делото обаче е представен договор при ОУ за извършване
на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл.139а от ЗЕ, сключен между ищеца и „Б.“
ООД.
Вещото лице по съдебно–техническата експертиза, е посочило, че партидата с аб. №
343 564 се води на името на Г. А. С.. Изложено е, че етажната собственост по
местонахождение на процесния имот е сключила Договор № 5110/30.12.2005 г. с ФДР „Б.“
ООД за извършване на монтаж на измервателни уреди - топлинни разпределители и
термостатни вентили, на дялово разпределение на доставената ТЕ и извършване на услуга
„топлинно счетоводство“. Така посоченият от вещото лице договор, не е представен по
делото. На следващо място експертът е изложил, че през процесния период дяловото
разпределение е извършвано от ФДР - „Т.С.“ ЕАД. Според експерта ответникът е ползвал
ТЕ за отопление на имот през целия процесния период и такава му е била начислявана от
ищеца, както и е била начислявана ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за доставка на
БГВ. Ответникът не е разполагал в жилището си с отоплителни тела - радиатори, на които
не са монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили, както и с 2 броя
водомери за отчитане на БГВ. От м.05.2016 г. до м.04.2016 г. било извършвано дялово
разпределение на база „служебен отчет“, поради „неосигурен достъп“, в който случай ТЕ се
равнявала на Инсталирана мощност умножена по максимален специфичен разход за
отопление на сградата. През същия период ТЕ отдадена от сградна инсталация била
определяна съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба в
областта на енергетиката. За периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. потреблението на топла
2
вода е било на база „служебен отчет“, поради „неосигурен достъп“ - 3 лица, с нормативно
определен разход за денонощие по 140 л. на брой потребител. Базата за отчитане на
подадената ТЕ включвала периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. Вещото лице е посочило, че
видно от приложените по делото документи пълния отопляем обем на имота и на общите
части е в размер на 253 куб. м., но в съобщенията към данъчните фактури било посочено, че
пълният отопляем обем на имота и на общите части е 115 куб.м., а в изравнителните сметки
размерът възлизал на 46 куб. м. Изложено е, че ищецът не е предоставил достоверна
информация за кой точно пълен отопляем обем става въпрос. В издадените съобщения към
данъчни фактури бил посочен аб. № 343 564, който обаче се отнасял за ап. № 8 на същия
адрес със същия потребител, но в исковата молба и изравнителните сметки същия аб. № 343
564 се отнасял за ап. *.
В проведеното на 06.02.2023 г. о.с.з. вещото лице е пояснило отново, че от
представените от ищеца документи е установено, че пълният отопляем обем за имота е 253
куб.м., в съобщенията към данъчните фактури обаче се посочвал такъв в размер на 115
куб.м. Също така в издадените съобщения към данъчните фактури било посочено, че
абонатният номер се отнася за ап. № 8, но в исковата молба бил посочен ап. *. Заключението
си вещото лице сочи, че е изготвил за ап. № 8 със същия аб. № и с кубатура в размер на 115
куб. м. В заключение е посочено, че е налице несъответствие между представените
документи и предоставените данни от ФДР и ищеца.
С оглед изложеното по-горе съдът достига до извода, че ищцовото дружество не е
доказало твърдението си при условията на пълно и главно доказване, че в рамките на
периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. е доставило количество топлинна енергия в
процесния имот, възлизаща на твърдяната стойност – 1 368,12 лева. За доказване на това
обстоятелство ищецът е поискал допускане на съдебно-техническа експертиза. Видно от
експертизата обаче, както и от пояснението направено в проведеното о.с.з., вещото лице е
направило изводите си за ап. № 8, т.е. различен от процесния такъв, който е с *, като е приел
кубатура 115 куб.м., т.е. размер, различен от посочения в документите, предоставени от
ищеца на вещото лице. Освен изложеното, според експерта е налице несъответствие между
представените от ищеца документи и данните, предоставени от ФДР, както и прогнозните
фактури, предоставени от ищеца. Поради описаното съдът намира, че не е абсолютно ясно
дали определената от вещото лице стойност на топлинната енергия касае ап. 8 или ап. 9. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че ищецът е представил удостоверение за
идентичност, в което е посочено, че ап. * е разделен и идентичен с ап. № 8, като съответно
абонат № 1 е с аб. № 20952 а абонат № 2 с абонатен № 343564. Съдът цени така
представеното удостоверение, но доколкото същото представлява частен документ,
изхождащ от ищеца и съдържащ изгодни за него факти, то същото не обвързва съда. Дори
изложеното в удостоверението да отговаря на действителността и да са касае за техническа
грешка в исковата молба /посочване на ап. *, вместо № 8/, то ищецът е имал възможността
да отстрани същата, което обаче не е сторено от негова страна. При наличието на изрично
искане от страна на ищеца да се осъди ответника да заплати суми за доставка на ТЕ именно
в ап. *, то съдът не може да приеме предявения иск за основателен, доколкото доставката на
ТЕ е доказана за ап. № 8. Отново само за пълнота следва да се посочи и че макар в случая да
е налице идентичност между абонатния номер, посочен в исковата молба и този съобразен
от вещото лице, то водещ е номерът на апартамента, доколкото същият е индивидуализиращ
белег при описанието на недвижим имот, а не абонатният номер, открит и определен от
ищцовото дружество.
С оглед гореизложеното съдът достига до извода, че ищецът не успя да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на всички предпоставки за уважаване на
предявения иск, поради което същият подлежи на отхвърляне.
Поради неоснователността на иска за главница, неоснователен се явява и акцесорният
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 159,31 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г.
до 22.01.2020 г., поради което също следва да бъде отхвърлен.
С оглед на обстоятелството, че ищецът не е доказал, че е доставил през процесния
3
период ТЕ до процесния имот, съдът намира, че неоснователни са и претенциите за услугата
дялово разпределение – главница в размер на 13,52 лв. и мораторна лихва за периода от
31.01.2017 г. до 22.01.2020 г. в размер на 2,78 лв.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответната страна, която претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900
лева и представя доказателства за сторени такива. Ищецът още с исковата молба е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
основателно. С оглед броя на проведените о.с.з., извършените от процесуалния
представител на ответника действия и сложността на делото, претендираното
възнаграждение следва да бъде намалено на сумата от 500 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, срещу Г. А. С., ЕГН ********** с адрес ***, *, искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
следните суми: главница в размер на 1368,12 лева цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *** за периода 01.05.2016 г. –
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 22.01.2020 г. в размер на 159,31 лв., главница
в размер на 13,52 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.09.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 31.01.2017 г. до 22.01.2020 г. в размер на 2,78 лв.
дължима върху цената на услугата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да
заплати на Г. А. С., ЕГН ********** с адрес ***, * на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
500 лв. разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4