Р Е Ш Е Н И Е
№ 460
гр. Плевен, 16 юли 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при секретар
Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 935/2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1
във вр. с чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на В.С.К., ЕГН **********, с
адрес-***, подадена чрез адв. Р.Р. ***, срещу Заповед № 553/26.07.2019 г. на
кмета на Община Левски, с която на жалбоподателя е наредено да премахне
незаконно изграден строеж „Пристройка за разширяване на съществуващ магазин и
нова покривна конструкция върху съществуващия покрив на магазина, част от
партера на жилищен блок „Детелина 2“.
С оспорената заповед е определен едномесечен срок от
влизането ѝ в сила за доброволно премахване на незаконния строеж.
В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е
неправилна и незаконосъобразна, тъй като в хода на административното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон. Жалбоподателят твърди, че релевантен в производството по издаване на
оспорената заповед се явява единствено Констативен акт № 2/22.02.2019 г. ,
който не отговаря на изискванията за обем и съдържание, определени в чл.59,
ал.2 от АПК, приложим съобразно чл.228 от ЗУТ, тъй като в него не е описан и
индивидуализиран процесният незаконен строеж. Сочи се, че в обстоятелствената
част на констативния акт е описана собствеността на строежа, посочен е нотариалният
акт за собственост, а в санкционната част е посочено, че е извършено
строителство по пристрояване и разширение на магазин и покрив, без издадено
разрешение за строеж, поради което са налице две взаимоизключващи се
констатации – наличие на документ за собственост и строителство без издадено
разрешение. Предвид горното се твърди, че констативният акт е неясен, в него
липсва индивидуализация на обявения за незаконен строеж, което води до невъзможност да бъде определен предмета на
незаконно строителство. В обжалваната заповед са описани фактите от Констативен
акт № 1- 2019 /22.02.2019 г., който касае административно производство по реда
на чл.224а, ал.1 от ЗУТ за спиране на строителството, а не установеното с
Констативен акт № 2- 2019/22.02.2019 г., който според чл.225а, ал.2 от ЗУТ е
предпоставка за издаване на заповедта за премахване. С оглед горното се твърди
наличие на съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на
оспорената заповед.
На следващо място се излагат твърдения, че в
обжалваната заповед не е посочена височината на строежа, което обстоятелство е
от съществено значение, тъй като представлява критерий за определяне
категорията на строежа, а от там и компетентният да я издаде административен
орган. Оспорват се доводите на ответника, че строителството е извършено в
периода август- ноември 2018 г. и се твърди, че от заповедта на става ясно как
административният орган е достигнал до този извод. Твърди се, че в оспорената
заповед е посочено, че строителството е извършено върху имот общинска
собственост, а в Констативен акт № 1- 2019/22.02.2019 г. е налице констатация,
че тази площ е подход и площадка към магазин 2, собственост на жалбоподателя.
Излагат се доводи, че така посочената неяснота води до невъзможност да бъде
определен предмета на незаконното строителство.
Жалбоподателят прави оплаквания, че в разпоредителната
част на обжалваната заповед също не е индивидуализиран строежът, който следва
да бъде премахнат, доколкото не е посочен УПИ, квартал, улица и дори населено
място. По така изложените съображения е направено искане да бъде отменена като
незаконосъобразна оспорената заповед.
Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата,
въпреки дадената му възможност с Определение № 1627/03.08.2019 г. /л.22/.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Р.Р. ***, която поддържа подадената жалба. Изразява становище, че обжалваната заповед е с неясен
предмет, което е в нарушение с изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Твърди, че в същата липсва точно и ясно
описание на подлежащия на премахване обект и че е налице съществено нарушение
на указаната в закона процедура по издаване на заповедта за премахване на
незаконен строеж. Сочи, че в оспорената заповед не са описани установените
факти с Констативен акт № 2 от 22.02.2019 г., който според чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е предпоставка за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж. На
следващо място – след съставяне на акта за спиране на строителството не е
издаден такъв за неговото премахване, което означава, че строежът не е в
противоречие с ПУП. Сградата няма екзекутивни чертежи, от които да е видно
какво е било състоянието на процесния магазин преди твърдяното застрояване, за
да бъде направено съответното сравнение. Наличен е само идеен проект, който е
претърпял редица промени по време на извършване на строителството. Предвид
изложените аргументи процесуалният представител на жалбоподателя прави искане
да бъде отменена атакуваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът не се явява и не изпраща процесуален
представител. Преди последното по
делото съдебно заседание е постъпило заявление от същия, с което е направено
искане да бъде потвърдена като законосъобразна оспорената заповед. Направено е
искане за присъждане в полза на Община -
Левски на направени деловодни разноски в размер на 120 лв.
От събраните доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 22.02.2019 г. е извършена проверка за
извършено строителство в имот, находящ се в гр. Левски, с административен адрес
: ул.“Ал. Стамболийски“ № 50, кв.38, УПИ I, от служители в дирекция „Архитектура
и градоустройство“ при Община Левски, във връзка с което е съставен
Констативен акт /КА/ № 1- 2019 от същата дата /л.л.10-12/. Съгласно същия е констатирано,
че е премахната част от източната оградна стена на магазин в североизточната
част на партера на ж.б.“Детелина“ 2 и е изградена нова- по регулационната
граница на имота на площ с размери 4,40м на 1,50 – 6,6 кв.м., и е приобщена към
съществуващия магазин 1. Посочено е, че тази площ е за подход и площадка към
магазин 2 /при входа му/, собственост на същото лице. Източната стена и на
двата магазина, съществуващата и
новоизградената е облицована с термоизолационни панели. Новоизградената северна
стена- дължина 1,5 м. е витрина, а плътната част е облечена с еталбонд. Върху
покривната част над магазина е изпълнено ново покритие- от ЛТ ламарина върху
метална конструкция.
Собственик на съществуващия магазин и
изпълнител на строежа е В.С.К.. В КА е посочено, че са нарушени разпоредбите а
чл.148, ал.1; чл. 142, ал.1 и чл.182, ал.1 от ЗУТ. С оглед горните нарушения е
прието наличие на основание за започване на административно производство по
реда на чл.224а, ал.1 от ЗУТ за спиране на строителството, във вр. чл.225а,
ал.2, т.2 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване по реда на чл.225, ал.1
от ЗУТ. Към констативния акт са съставени 2 бр. скици /л.32 и 33/.
Констативният акт е изготвен в присъствие
на жалбоподателя, което е удостоверено с негов подпис. Същият е уведомен за
правото му да направи възражения в 7- дневен срок, но такива не са подадени.
С Констативен акт № 2 - 2019 от 22.02.2019
г. /л.8/, издаден от същите служители в дирекция
„Архитектура и градоустройство“ при Община Левски е установено, че
пристрояването за разширението на магазина съответства на предвижданията на
действащия ПУП за имота, но строителството е изпълнено без издадено разрешение
за строеж върху имот общинска собственост, поради което строежът е незаконен по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и този констативен акт, заедно с
констативен акт № 1/22.02.2019 г. са основание за започване на административно
производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа .
Констативният акт е изготвен в присъствие
на жалбоподателя, което е удостоверено с негов подпис. Същият е уведомен за
правото му да направи възражения в 7- дневен срок, но такива в преписката не са
приложени.
За нарушение на чл.148, ал.1 и чл.182 от ЗУТ по отношение на жалбоподателя в настоящето производство е съставен акт за
установяване на административно нарушение № 3 – 2019/25.02.2019 г. /л.6/
Горните писмени доказателства не са
оспорени от жалбоподателя.
В процесната заповед /л.4-5/ са
възпроизведени констатациите, направени с КА № 1- 2019/22.02.2019г. и КА № 2-
2019/22.02.2019г. Посочено е, че съгласно чл.9 вр. чл.8, ал.2, буква „б“ от
Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи се касае за строеж от
четвърта категория, осъществен през периода август- ноември 2018 г. без
необходимите строителни книжа и разрешение за строеж върху имот общинска
собственост, предназначен за жилищно строителство. Ответникът е приел, че е
налице незаконен строеж по смисъла на чл.255, ал.2, т.2 от ЗУТ, който подлежи на
премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Със заповедта е разпоредено на
жалбоподателя да премахне незаконно изграденият строеж в едномесечен срок от
влизане в сила на заповедта.
По делото няма данни за датата на връчване
на заповедта на жалбоподателя. Същата обаче е от дата 26.07.2019 г., а жалбата
против нея е подадена на 07.08.2019г., както е видно от поставения върху нея от
ответника регистрационен индекс, поради което съдът счита, че е спазен
законовия срок за оспорването ѝ.
По делото е назначена съдебна експертиза.
Заключението на същата е приобщено на л.л. 53-55. Съгласно последното, процесната
пристройка за разширение на съществуващ магазин и нова покривна конструкция
върху съществуващ покрив на магазина, част от партера на жилищен блок „Детелина
2“ е изпълнена с нова стоманобетонова конструкция- колони, греди и плочи
/подова и покривна/ и ограждащ източен тухлен зид, а в северна посока е
изпълнена витрина на магазина. Вещото
лице е посочило, че към момента на огледа пристройката е в напълно завършен
вид, с изпълнени довършителни работи- стените външно са облицовани с
термопанели и еталбонд, а вътрешно с гипсокартон и боядисани с цветен латекс. В
пристройката е изпълнен нов окачен таван и ново осветление, както и нова
настилка от гранитогрес. Светлата височина на пристройката, която се явява
разширение към магазините е 2, 89 м.
От заключението е видно, че пристройката
за разширение на съществуващ магазин и нова покривна конструкция върху
съществуващ покрив на магазина, част от партера на жилищен блок „Детелина 2“
представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ – реконструкция по
смисъла на § 5, т.44 от ДР на ЗУТ – изпълнени са нови конструктивни елементи и
инсталации, с които се увеличава площта на съществуващ магазин. От същото
заключение е видно, че не е извършена промяна в предназначението на обекта,
пристройката не е конструктивно и функционално свързана с други самостоятелни
обекти на други собственици и е изградена върху общински имот, но без учредено
вещно право на пристрояване от собственика на поземления имот.Посочено е, че се
касае за строеж от четвърта категория, за който няма строителни книжа, както и
че същият е изграден в съответствие с предвижданията на ПУП, но е налице
хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Вещото лице е посочило, че процесният
строеж е изграден в периода 2018 – 2019 г., без строителни книжа- скица с виза
за проектиран, инвестиционни проекти, разрешение за строеж, удостоверение за
въвеждане в експлоатация и в този смисъл не е съобразена със строителните
правила и норми на ЗУТ.
В о.с.з. ВЛ в поддържа заключението си по
изложените в него съображения, същото не е оспорено от страните.
Така установеното от фактическа страна
води до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд - Плевен, втори
състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите
на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за
неоснователна.
При преценка на законосъобразността на
атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е
същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и
съобразен ли е с целта на закона.
Правомощията по премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 ЗУТ или на части от тях, съгласно чл. 225а, ал.1 от ЗУТ в редакцията към датата на издаване
на процесната заповед са на кмета на общината или упълномощено от него
длъжностно лице по арг. на чл. 225а ЗУТ. С оглед констатациите на приетата по делото
заключение на инж. С. следва да се приеме, че се касае за строеж от четвърта категория, поради което обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговата териториална и
материалноправна компетентност.
При издаване на процесната заповед е спазена
установената от закона форма. Посочен е издателят на заповедта, адресата,
строежа, по отношение на който е разпоредено премахването, изложени са
фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя, че имотът не е конкретизиран. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон. Съгласно чл. 225а, ал.2 от ЗУТ заповедта по ал. 1 се издава въз
основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ.
Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в
7-дневен срок. В настоящия случай в обстоятелствената част на заповедта е
налице позоваване както на КА № 1- 2019/22.02.2019г., така и на КА № 2-
2019/22.02.2019г., които са съставени в присъствие на жалбоподателя, т.е. те са
доведени до негово знание в момента на съставянето им, което е удостоверено с
подпис на г-н К.. В законоустановения срок след връчването на КА не са
депозирани възражения. В оспорената заповед правилно е определена категорията
на строежа - четвърта, което се потвърждава и от цитираното по- горе заключение
на вещото лице. Констатациите от проверката, отразени в констативният акт,
послужили като основание за издаване на процесната заповед, не са оборени от
събраните по делото доказателства. КА
има доказателствена сила за съществуване, местоположение и вид на строежа.
Последно посоченото подлежи на опровергаване в съдебна фаза, вкл. с доводи за
търпимост, каквито не са изложени. Възприето е, че евентуални процесуални
нарушения при съставяне на акта не опорочават съществено заповедта за
премахване на строежа, ако предпоставките на упражненото с нея правомощие са
осъществени /Решение № 11071 от 25.09.2017 г., ВАС/. Констатациите на
техническите органи може да се потвърдят или да се опровергаят от събраните по
делото доказателства, което е определящо за законосъобразност на оспорената
заповед.
Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни
и фактически основания с приоритет на вторите. Според теорията, съществено е
нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът
е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането за
премахване. Жалбоподателят и неговия процесуален представител не са ангажирали
доказателства, опровергаващи констатациите на административния орган.
В случая се касае за строеж по смисъла на § 5, т.38 от
ДР на ЗУТ – реконструкция по смисъла на § 5, т.44 от ДР на ЗУТ – изпълнени са
нови конструктивни елементи и инсталации, с които се увеличава площта на
съществуващ магазин. От неоспореното заключение на в.л. е видно, че не е
извършена промяна в предназначението на обекта, пристройката не е конструктивно
и функционално свързана с други самостоятелни обекти на други собственици, но е
изградена върху общински имот, без учредено вещно право на пристрояване от
собственика на поземления имот. За строежа няма строителни и за същия е налице
хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Изграден е в периода 2018 – 2019 г.,
без строителни книжа- скица с виза за проектиран, инвестиционни проекти,
разрешение за строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация и в този смисъл
не е съобразена със строителните правила и норми на ЗУТ.
Извършени
дейности, описани в заповедта, съвпадат с установеното при огледа на място от
ВЛ. С оглед приетия от в.л. период на изграждане правилно в заповедта не е
обсъждана възможността за търпимост.
Съгласно чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва без необходимите одобрени проекти и/или
разрешение за строеж. Едновременната употреба на двата съюза сочи, че не е
необходимо двете предпоставки да са налице кумулативно, за да се приеме, че
строежът или част от него са незаконни. Достатъчно е наличието само на една от
двете. В настоящия случай безспорно се установява, че строежът е реализиран без
надлежно издадено разрешение за строеж и без необходимите одобрени проекти.
Установеното води към извода, че процесният строеж правилно е квалифициран от
административния орган като незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради което и компетентният
административен орган с издаване на процесната заповед правилно е приложил
материалния закон. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се
касае за незаконен строеж, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ
възможност за узаконяване и такава за реализиране на регламентираната процедура
за търпимост на строежа е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 във вр. с ал.2, т.2 ЗУТ, подлежащ на премахване.
Заповедта е съобразена и с целта на закона
- да се премахва незаконното строителство.
С оглед на изложеното заповедта е издадена
от компетентен орган, при спазване на предписаната от закона форма, при липса
на съществено нарушаване на административно производствените правила, в
съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу
нея следва да бъде отхвърлена.
С оглед този изход на делото претенцията
на ответника за присъждане на направените в производството разноски е
своевременно направена и основателна. Същите са в размер на 120 лв. за
изготвяне на експертизата по делото.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на В.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв. Р.Р. ***,
срещу Заповед № 553/26.07.2019 г. на кмета на Община Левски.
ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на Община Левски
деловодни разноски в размер на 120 лв.
Решението подлежи на оспорване с касационна
жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/