Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,05.05.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд,гражданско отделение,първи въззивен
състав, в публично заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Васил Василев
2.
Росина Дончева
При участието на секретаря Цветанка
Павлова
разгледа докладваното от Генева
гр.д.№ 794/2020г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образува е по въззивна
жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ………,против решението по гр.д.№ 853/2019г. на РС-Ихтиман,с
което са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове на дружеството
против М. А. Ч. и
ищецът е осъден да заплати на ответницата съдебни разноски.Релевират
се оплаквания за нарушение на материалния закон-параграф 1,т.42 от ДР на Закона
за Енергетиката относно дефинитивната норма за „потребител на енергия или
природен газ за битови нужди“.Неправилно съдът приел за релевантен факт
обитаването на топлоснабденото жилище от
потребителя.Нямало правно значение кой реално е консумирал
енергията.“Потребителят“ на топлоенергия притежавал субективно право,даващо му
„типизирани възможности“.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като
неоснователна.
Третото лице-помагач“Т. С.“ ЕООД не взема статовище.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,софийски окръжен съд намира въззивната жалба процесуално допустима като депозирана в
законния срок от легитимна страна и атакуваща съдебен акт,подлежащ на въззивно обжалване.По същество жалбата е неоснователна.
Производството е образувано по искова
молба вх.№ 5161/098.08.2019г. с правно основание чл.415, ал.1 ГПК за
установяване на вземания по заповедно производство –ч.гр.д.№ 600/2019г. на
ИРС.Издадена е заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу М. А. Ч. с ЕГН ********** за сумите:
1389.49 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинпа енергия за периода от май 2015 г.до април 2018г.,ведно със законната
лихва от 17.04.2019г. до изплащане на сумата,146.99 лв. мораторна
лихва за забава от 14.09.2016г. до 04.04.2019г.,както
и суми за разпределение: 41.26 лв. главница за горепосочения период,ведно със
законната лихва от 17.04.2019г. до окончателното плащане на сумата,2.86 лв.
лихва за периода от 30.04.2016г. до 04.04.2019г. и
разноски.Ищецът твърди,че ответницата е собственичка на апартамент в гр.С., ж.к.“М.-.“,бл….,вх..,ап…,абонатен номер ……,който бил топлоснабден,но
не била заплатена топлинната енергия за жилището и за дяловото разпределение от
м.май 2015г. до м.април 2018г.Представя и договор с „Т. С.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на
потреблението в гореописаната сграда-етажна собственост,както и договор между
двете дружества от 29.07.2015г. за извършване на услугата „дялово
разпределение“.Ответницата е оспорили иска в срока по чл.131 ГПК с довода,че няма качество на „потребител“ и
не съществува облигационна връзка между нея и ищцовото
дружество.На второ място,сумите,отразени във фактурите,били на прогнозна база и
не отразявали действително потребената
енергия.Липсвали данни за конкретни отчитания на топломерите, а също и за
конкретните обеми от общите части на сградата.на трето място-реални ползватели
до 2017г. били лицата М.К. К. и Р. К. К., а след тяхната смърт апартаментът бил запечатан от МВР поради
полицейско разследване до 01.03.2019г.
Допуснатата от първоинстанционния
съд СТЕ установява,че ищецът редовно е доставял топлинна енергия за етажната собственост и отчетените
показания на общия топломер ежемесечно
са осчетоводявани.В имота обаче не е извършван реален отчет на ползваната топла
вода.От справка ,издадена от СДВР отдел „Разследване“ се установява,че по ДП №
82/2017г. на 07РУ СДВР и ДП № 513 ЗМК-24/2018г. апартамент № .. в бл…. на ж.М.-. е бил запечатан.От констативен
протокол № ..,том ..,рег.№ ..(…/…………г. на нотариус А. Н. се установява,че М.Ч. е поканила М. К. и Р. К. да освободят закупения от нея
апартамент,но те не са се явили при нотариуса.За да отхвърли исковете с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, съдът е приел,че ищецът не е доказал
пълно и главно количеството ТЕ,което е фактурирано.Ищецът има качество не на
„доставчик“ на топлоенергия, а на топлопреносно
предприятие.Между потребителя на ТЕ за битови нужди и топлопреносното
предприятие възниква облигационна връзка при публично известни общи условия,по
силата на решение на ОС на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа.Решаваща значение в мотивите на съда
има невъзможността на собственичката да ползва апартамента и да консумира ТЕ.Въззивната инстанция споделя този извод, тъй като обратното
би довело до несправедливо ощетяване на ищцата,която е била лишена от възможността
да ползва своя имот поради причини от публичен
характер,каквито са правоохранителните способи и
действия.Ето защо решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Софийски окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260001/07.08.2020г. по гр.д.№ 853/2019г. на РС-Ихтиман.
Решението е окончателно.
Решението бе постановено при
участието на „Т. С.“ ЕООД като трето лице помагач на ищеца.
Председател:
Членове:1.
2.