№ 657
гр. Варна, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20243110205092 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на Р. К. П., с ЕГН **********, против
Наказателно Постановление № 24-0439-001144/19.11.2024г. на ВПД Началник на 03 РУП
при ОД на МВР- гр. Варна, с което на П. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева, за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
С жалбата се изтъкват аргументи за незаконосъобразност на издаденото НП. Посочва
се, че наказващият орган не е закрепил уведомление на автомобила му за издадената глоба с
фиш, а такова е намерил едва в пощенската си кутия. Наред с това, наказващият орган го е
санкционирал за това , че автомобилът му създавал пречки за останалите участници в
движението, като не било посочено дали това е в нарушение на пътна маркировка или знак,
като на жалбоподателя не бил предоставен и снимков материал. Като не му бил връчен в
деня на съставянето му процесният фиш жалбоподателят на практика бил лишен от
възможност да разбере кога, какво, как и на кое конкретно място е нарушил. Поради това
пледира за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание въззивникът П., редовно призован, се явява лично и поддържа
жалбата си. Счита, че съдът не следва да кредитира показанията на полицейските
служители, тъй като те машинално се възпроизвеждат. В района в който е бил паркиран
автомобилът не е имало гаражи, нито се е намирал в близост до входа на мола, за да
затруднява придвижването на автомобилите. Акцентира на обстоятелството, че
полицейските служители не поставят уведомления за бързина, но по този начин на практика
лишават лицата от възможността да узнаят какво и кога точно са извършили в евентуално
нарушение на правилата за движение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема
1
становище по същество на депозираната въззивна жалба, като представя единствено
писмени бележки с които претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 30.07.2024г., около 18:30ч. в гр. Варна на ул."Атанас Христов" до „ Гранд Мол“
св.М. Р., на длъжност мл. Инспектор при 03 РУП в ОДМВР- Варна при изпълнение на
служебните си задължения установила, че л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № Х 0533 КС е
паркиран на място, на което приел, че превозното средство създава опасност или е пречка за
движението, а именно представлявал препятствие за останалите участници в движението,
тъй като не им позволявал да преминат по двупосочна улица без да навлязат в лентата за
насрещно движение.
Поради това на установения в системата собственик на автомобила била съставена
глоба с фиш, за която макар св. Р. да нямаше конкретен спомен твърди, че на автомобила е
било поставено уведомление.
Видно от представеното уведомление за издадена глоба с фиш обаче същата е била
изпратена на жалбоподателя впоследствие до неговия адрес в гр. Харманли.
След като е получил уведомлението, същият е оспорил незабавно, поради което на
27.08.2024г. му бил издаден АУАН, връчен още същия ден, а въз основа нанего било
издадено и процесното НП на дата 19.11.2024г.
Настоящият състав събра гласни доказателства – показанията на актосъставителя и на
служителят издал глобата с фиш, като и двамата нямаха конкретни спомени за случилото се
и бланкетно препратиха към съдържанието на изготвените писмени доказателства, поради
което и сами по себе си същите нямат пряка доказателствена стойност.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви и кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-показанията на
разпитаните свидетели, НП, АУАН и от останалите приети по делото писмени
доказателства.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
настоящият съдебен състав, достигна до следните правни изводи:
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от
приетата в съдебно заседание заповед № 8121з1632/02.12.2021 г и заповед № 365з-
373/20.01.2022ф., издалите НП и глобата с фиш лица са компетентни. АУАН също е съставен
от компетентен служител, при спазване на сроковете по смисъла на чл.34 от ЗАНН.
Наказателното постановление също е издадено в предвидените от чл.34 от ЗАНН
срокове.
2
В конкретния случай съдът намира, че АУАН не е бил преценен в пълнота
относно неговата законосъобразност и обоснованост, което е довело в последствие до
наличие на съществени процесуални нарушения и при издаването на НП.
При разглеждане на делото, съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати
нарушения на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съобразно цитираните две разпоредби на ЗАНН, в АУАН и НП задължително следва
да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата
при които е извършено, като следва да се съдържа и пълно, точно и ясно описание на
нарушението и да са посочени доказателствата, които го подкрепят.
Видно от обстоятелствената част на НП, кореспондираща със съдържанието на
съставения АУАН, в същата фигурира единствено правният извод на АНО, че на процесната
дата и на процесното място въззивникът П. е паркирал лекият автомобил на място, с което е
създал опасност или пречка за движението и горното съставлява нарушение на чл.98, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, се въвежда забрана за престой и
паркиране ППС на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за
движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал в
населените места е забранено.
В тази връзка на първо място няма описани факти къде точно и как е бил паркиран
автомобила, няма описани факти за наличието на пътни знаци, които да са били
възпрепятствани от паркиралия автомобил, както и начина ,по който същият е създал или
потенциално би създавал пречка за движението.
Няма факти и за това как точно е било паркирано МПС спрямо оста на пътя,
разстоянието, което остава за разминаване на други автомобили и/ил пътни превозни
средства и в този смисъл съдът приема, че изводът на АНО е изцяло правен и
некореспондиращ с приетите за установени факти, доколкото такива изобщо липсват.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото
е извършено и доказателствата, които го подкрепят, освен, че са задължителни реквизити на
АУАН и НП, същите, ведно с датата и мястото на извършване, индивидуализират пряко
нарушението като такова, като непосочването на фактите, които го касаят по ясен и
категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като лишава нарушителят от възможност да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.
Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на
точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от
възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение,
правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се
установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да присъстват в НП.
3
Наред с това, по делото не бяха представени и категорични доказателства, че на
жалбоподателя е била връчена в деня на установяване на нарушението процесната глоба с
фиш, доколкото никой от разпитаните свидетели нямаше спомен за нарушението, като дори
не са били изготвени снимки на същото, които да удостоверят по безспорен начин къде се
намирал автомобилът и по какъв точно начин е бил паркиран. Наред с това, не става ясно по
какъв начин е било преценено от наказващия орган, че именно жалбоподателят е паркирал
въпросното МПС, респ. че е прекият извършител на възведеното му нарушение.
Предвид предпоставките за отмяна на НП, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО е неоснователно, като доколкото на свой
ред жалбоподателят не претендира разноски такива не следва да му бъдат присъждани.
Предвид гореизложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, тъй като е
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на
защита на нарушителя , водещи до неговата незаконосъобразност, поради което съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 24-0439-001144/19.11.2024г. на ВПД
Началник на 03 РУП при ОД на МВР- гр. Варна, с което на Р. К. П. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4