Присъда по дело №478/2024 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 62
Дата: 28 ноември 2024 г. (в сила от 14 декември 2024 г.)
Съдия: Андроника Илиева Ризова - Ръжданова
Дело: 20241230200478
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 юли 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 62
гр. Петрич, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -

Ръжданова
СъдебниГ. М. Велков

заседатели:Роза Бл. Хаулева
при участието на секретаря Людмила Маламова
и прокурора Г. Ив. И.
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Наказателно дело от общ характер № 20241230200478 по описа за 2024
година
и въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. С. М., роден на *.*.20** г. в гр.П., с
постоянен и настоящ адрес в гр.П., ул. „З.“ № *, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, ЕГН –
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 14.02.2023г. в гр.П. в жилище/къща/
находящо се на ул. „З."№*, ползвано от него /Г. С. М./ се съвкупил с
ненавършилата 14 годишна възраст Р. Т. С. с ЕГН ********** от гр. П. на 13
години, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК –
престъпление по чл.151 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.303 от
НПК във връзка с чл. 151, ал.1 от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. С. М. /със снета самоличност/ за ВИНОВЕН
в това, че от 28.02.2023г. до 30.01.2024г. в гр.П., в жилище/къща/ находящо се
на ул. „З.“№*, ползвано от него /Г. С. М./, като пълнолетно лице, без да
1
сключи граждански брак е заживял съпружески /на съпружески начала/ с лице
от женски пол, ненавършило 14 години, а именно 13 годишната Р. Т. С. с
ЕГН********** от гр. П. - престъпление по чл.191 ал.3, във вр. с ал.1 от
НК, поради което и на основание чл.303 от НПК във връзка с чл. 191, ал.3 във
вр. с ал.1 от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го ОСЪЖДА на
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година.

На основание чл.23 от НК определя на подсъдимия Г. С. М. общо най-
тежко наказание измежду наложените му с настоящата присъда, а именно
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година

На основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното
общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години от влизане в
сила на присъдата.

Вещественото доказателство 1 брой „бял чаршаф“ бял на цвят, с червено-
кафяво на цвят петно, намиращ се на съхранение в РУ Петрич, да се върне на
М. А. М., от която е предаден с протокол за доброволно предаване от
01.03.2023 г.

Вещественото доказателство сравнителен материал от биологичен
материал /слюнка/ на лицето Г. С. М., намиращ се в кориците на делото на л.
90 от ДП, да се унищожи.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г. С. М. да
заплати по сметка на ОД на МВР Благоевград направените на досъдебното
производство разноски в размер на 702,00 лева, представляващи
възнаграждение на вещите лица по изготвената комплексна съдебно-
психиатрична и съдебно-психологична експертиза.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок от
днес пред Окръжен съд - гр.Благоевград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по НОХД 478/2024 г. по описа на РС Петрич
Производството е образувано въз основа на внесен в РС-Петрич
обвинителен акт срещу Г. С. М. от гр. П., за извършени престъпления по
чл.151, ал.1 от НК и по чл.191, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание ТО-Петрич към РП-Благоевград се представлява от
прокурор Г. И.. В хода на съдебните прения поддържа обвинението като
излага аргументи за осъществен състав на престъпленията от подсъдимия.
Предлага на подсъдимия за престъплението по чл. 151 НК, да бъде наложено
наказание като се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, именно „Лишаване
от свобода“ в размер на една година и шест месеца, което да бъде отложено за
срок от три години. По отношение на чл.191 НК да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок също от една година и шест месеца, което да
бъде отложено. На основание чл. 23 от НК, моли за определяне на най-
тежкото наказание измежду двете, а именно една година и шест месеца, като
на основание чл. 66 от НК същото да бъде отложено за срок от три
години.Излага съображения за съставомерност на повдигнатите обвинения.
Подсъдимият Г. С. М. се явява лично в съдебно заседание, не се
представлява, като заявява изрично, че не желае да му бъде назначен служебен
защитник. Разбира за какво е обвинен, не дава обяснения по случая в хода на
съдебното производство, а излага че предоставя резултата относно
наказанието му, на преценка на съда.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Подсъдимият Г. С. М. живее в гр. П.. Освобождаван е от наказателна
отговорност, като е санкциониран по реда на чл.78а от НК за престъпление по
чл.191 ал.1 от НК. Същият е заплатил наложената му административна глоба в
размер на 1000 лева на 19.11.2020 г., поради което следва да се счита за
«реабилитиран» по това наказване. Работи.
Г. С. М. се запознал с малолетната Р. Т. С. от гр. П. през есента на 2022г.
чрез социалните мрежи. Приятелските отношения по между им се
задълбочили и предвид факта, че живеят в един квартал в гр. Петрич
започнали да се срещат.
На 14.02.2023г. вечерта малолетната Р. Т. С. на 13 години към сочената
дата отишла на гости в дома на Г. М.. Докато били заедно вечерта независимо,
че знаел възрастта на С., а именно, че е на 13 години, М. решил да съвкупи с
нея, като й предложил да правят секс. С., която до този момент не е имала
сексуален контакт се съгласила. Същата вечер двамата правили секс, като М.
решил да запази спалното бельо/чаршафа/, т.к. при осъществения полов акт
останали следи от кръв от С..
След осъществения полов акт М. решил да заживее съпружески с 13
годишната Р. Т. С. от гр. П., поради което още същата вечер и предложил.
Поради липсата на какъвто и да е социален и житейски опит малолетната се
съгласила.
1
М. й споделил, че в духа на ромските традиции, ще покаже чаршафа,
върху който осъществили полов акт на родителите си, а след това ще покажат
и на нейните родители и ще заяви пред тях желанието си да заживее
съпружески с нея.
Същата вечер малолетната се прибрала в жилището си при родителите си:
Т. О. С. и З. В. М..
На следващия ден Г. М. споделил с родителите си: С. Г. М. и М. А. М., че
на 14.02.2023г. правил секс в къщата им с малолетната Р. Т. С., показал
чаршафа върху който правили секс и казал, че иска да заживеят съпружески.
С. М. и М. М.и се обадили на родителите на малолетната С. и споделили
заявеното от сина им, че иска да заживее съпружески с дъщеря им, като дори
показали чаршафа върху който двамата Г. М. и Р. С. правили секс, но
родителите й не били съгласни.
За да убеди родителите на С. да се съгласят да заживеят съпружески, Г. М.
предложил на малолетната да заминат за гр. С.
В изпълнение на набелязаната цел двамата на 26.02.2023г. заминали за
гр. Симитли.
След като вечерта на 26.02.2023г. малолетната С. не се прибрала у дома,
родителите й се обадили в РУ Петрич, които предприели действия по
издирването й.
На 27.02.2023г. подсъдимият и С. се прибрали, при което родителите на
малолетната притеснявайки се за нея се съгласили тя да заживее съпружески/
на семейни начала с обвиняемият.
На 28.02.2023г. двете семейства се събрали и същата вечер малолетната
останала при подсъдимия, заживявайки съпружески с обвиняемият Г. М..
На 01.03.2023г. органите на МВР установили малолетната в жилището на
подсъдимия М. от където я извели и с разписка я предали на близките й.
Независимо от този факт, веднага след това малолетната се върнала при
подсъдимия.
В хода на производството по делото във връзка с необходимостта от
изясняване на всички факти и обстоятелства в РС Петрич е внесено искане за
даване на разрешение за извършване на освидетелстване на малолетното лице
Р. Т. С..
С определение №104/01.03.2023г. постановено по ЧНД №138/2023г. по
описа на РС Петрич е дадено Разрешение да се извърши освидетелстване на
лицето Р. Т. С..
При извършено освидетелстване /оглед на лице/ с разрешение на съда от
02.03.2023г. с участието на д-р О. Д. Д., Акушер-гинеколог в МБАЛ „Ю.
болница“ е установено старо разкъсване на химена на 6.00ч. отразено в
протокола.
В представено становище д-р Д. – Акушер-гинеколог в МБАЛ „Ю.
болница“, във връзка с освидетелстването сочи, че при извършения на
02.03.2023г. в 11:30ч. преглед на Р. С. на 13г. придружена от майка си
установил: външни полови органи без следи от охлузвания и наранявания;
2
хименен пръстен – старо разкъсване на 6 часа, като поради липса на
подходящи материали не взел секрет от влагалището.
При извършеното освидетелстване /оглед на лице/ с разрешение на съда от
02.03.2023г. с участието на д-р С. И. П. са установени кръвонасядания в
областта на шията: 6бр. с размери 1х2см, синкавовиолетов цвят. Сочи се, че по
данни на Р. С. са получени в следствие на осъществения полов контакт с
лицето Г. на 14.02.2023г.
Във връзка с прегледа е представен снимков материал.
Предвид факта, че се касае за малолетно лице е назначена комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза на Р. Т. С. от гр. П.
Според вещите лица, малолетната Р. Т. С. при извършване на
деянието/половия акт/ на 14.02.2023г. е в добро психическо състояние,
ориентирана, контактна, апсихотична, подредена. Няма данни да е била
разстроена, уплашена, притеснена и застрашена от случващото се.
По време на извършване на деянието на 14.02.2023г. Р. С. не е действала в
състояние на невменяемост. Могла е да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си съобразно възрастта си.
Вещите лица отбелязват, че освидетелстваната не страда от психическо
заболяване и умствена изостаналост. Отбелязват, че не се нуждае от лечение,
както и с нея могат да се извършват процесуално-следствени действия
предвид психическото й състояние.
Заключават, че Р. Т. С. е способна с оглед на психическото си и физическо
състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да
дава достоверни обяснения.
Изискани и представени са от ДСП Петрич данни относими към делото.
Изискани и приложени са документи имащи отношение към предмета на
делото.
Установената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
събраните по делото доказателства.
От изложената фактическа обстановка и анализа на събраните по делото
доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност е видно, че с
деянията си подсъдимият Г. С. М. от гр. П. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.151 ал.1 от НК и състав на
престъпление по чл.191 ал.3, връв вр. с ал.1 НК.
От обективна страна на 14.02.2023г., в гр. П., в жилище/къща/ находящо се
на ул. „З.“№*, ползвано от него /Г. С. М./, подсъдимият се съвкупил с
ненавършилата 14 годишна възраст Р. Т. С. с ЕГН********** от гр. П. на 13
години, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК,
с което е осъществил състав на престъпление по чл.151 ал.1 от НК.
От обективна страна от 28.02.2023г. до 30.01.2024г. в гр. П., в
жилище/къща/ находящо се на ул. „З.“№*, ползвано от него /Г. С. М./,
подсъдимият като пълнолетно лице, без да сключи граждански брак е заживял
съпружески /на съпружески начала/ с лице от женски пол, ненавършило 14
години, а именно 13 годишната Р. Т. С. с ЕГН********** от гр. П., с което е
3
осъществил състав на престъпление по чл.191 ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
В тази насока по отношение на престъплението по чл.151 ал.1 от НК
определящи за този съставомерен признак от обективна страна от
фактическият състав се явява съвъкуплението с лице, ненавършило 14-
годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.
152.
По отношение на престъплението по чл.191 ал.3 от НК определящи за този
съставомерен признак от обективна страна от фактическият състав се явява
заживяването съпружески с лице от женски пол ненавършило 14 години.
От субективна страна престъплението по чл.151 ал.1 от НК е извършено
умишлено, с пряк умисъл. Подсъдимият е пълнолетно и вменяемо лице.
Съзнавал е общественоопасния характер на своето деяние, а именно, че се
съвкуплява с лице ненавършило 14 годишна възраст Р. Т. С. с ЕГН**********
от гр. П. на 13 години, доколкото извършеното не съставлява престъпление по
чл.152 от НК. Предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
от такива действия, независимо от това е искал и целял настъпването на
същите поради което на 28.02.2023г. в гр.П., в жилище/къща/ находящо се на
ул. „З.“№* се съвкупил с ненавършилата 14 годишна възраст – 13 годишната
С..
От субективна страна престъплението по чл.191 ал.3, във вр. с ал.1 от НК
е извършено умишлено, с пряк умисъл. Подсъдимият е пълнолетно и
вменяемо лице. Съзнавал е общественоопасния характер на своето деяние, а
именно, че не следва като пълнолетен да живее съпружески с лице
ненавършило 14години, а именно 13 годишната Р. Т. С. с ЕГН********** от
гр. П.. Предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от
такива действия, независимо от това е искал и целял настъпването на същите
поради което от 28.02.2023г. до 30.01.2024г. в гр.П., в жилище/къща/ находящо
се на ул. „З.“№*, заживял съпружески с малолетната С..
Престъплението се доказва от показанията на разпитаните в качеството на
свидетели лица; протокол за оглед на местопроизшествие; фотоалбум;
протокол за доброволно предаване от 01.03.2023г., с който на органите на
МВР е предаден 1бр. чаршаф, съхраняван в РУ Петрич; справки АИС на МВР;
протокол за вземане на сравнителен материал; сравнителен материал;
Определение №104/01.03.2023г. по ЧНД №138/2023г. по описа на РС Петрич;
протоколи за освидетелстване от 02.03.2023г.; становище от д-р Д., Акушер-
гинеколог в МБАЛ „Ю. болница“; фотоалбум; заключение на вещите лица по
назначена комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза; писма от ДСП; социален доклад; справка за съдимост.
Съдът приема, че от посочените доказателства и доказателствени
средства, както и от заключенията на изготвените по делото експертизи, се
изяснява по безспорен, доказателствено обезпечен и хармоничен начин
възприетата от съда фактическа обстановка. Във връзка с това, съдът отчита,
че следва да се кредитират изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй
като те напълно подкрепят изложената фактическа обстановка. Макар,
4
подсъдимият да не е дал обяснения в хода на съдебното заседание, същият не
оспорва доказателствения материал и възприетата от съда фактическа
обстановка. В последната си дума иска на семейството да бъде върнат
«чаршафа» върху който се намират следите от първия му сексуален акт с
пострадалата.
Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения
материал като се обсъждат поотделно всички доказателствени източници, тъй
като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно
водят до извода, че подсъдимият е извършител на престъпните прояви.
Доколкото по делото изначално липсва противоречив доказателствен
материал, съдът намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните
доказателства – писмени, гласни, способи на доказване и др.– “per argumentum
a contrario”, от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Събраните по делото
доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин доказват
извършените от подсъдимия Г. С. М., деяния, за които е обвинен от
представителя на държавното обвинение по надлежният законов ред.
Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени
източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло събраните
доказателства.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъпленията съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия и в слабите му волеви
задръжки.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и 55 от НК -
относно индивидуализацията на същото.
В конкретния случай обществената опасност на деянието е завишена,
предвид обстоятелството, че Р. Т. С., била едва на 13 години, когато е
осъществила полов акт с подсъдимия и е заживяла с него съпружески. Следва
да се вземе предвид, ниската й възраст и липсата на житейски опит, които
обстоятелства, не са й дали възможност да избере по правилния начин дали да
разреши или да предотврати случилото се.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
непротивопоставянето на подсъдимия за изясняване на обективната истина
както и събирането на доказателства, както в досъдебното така и в съдебното
производство, младата му възраст, както и че същият работи и е интегриран в
обществото. Съдът не прие като отегчаващи обстоятелства, тези, че
подсъдимия преди три години е осъществил състава на престъплението по чл.
191 НК, за което е бил освободен от наказателна отговорност и е
санкциониран по реда на чл. 78а от НК, тъй като както се посочи по-горе е
заплатил наложената му глоба, от което плащане е изминал период от 1
година, т.е. следва да се счита за „реабилитиран“ по това административно
наказване.
5
При определяне вида и размера на наказанията, които следва да наложи
на подсъдимия за тези две деяния съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че
следва да определи наказанието на подсъдимия, за престъплението по чл.151,
ал.1 от НК при условията на чл.55, ал. 1, т. 1, от НК, тъй като са налице
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. С оглед постигане
целите на генералната и специалната превенция съдът счете, че на
подсъдимия е най- подходящо да се наложи наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 1 година. Определеният размер на това наказание съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
подсъдимия. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, като по този начин
ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани
в разпоредбата на чл. 36 от НК.
За второто престъпление по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК съдът също
следва да определи на подсъдимия, наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК. За това престъпление също са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства. Съдът счита, че е най-
подходящо да се наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ в
размер от една година. Това наказание съдът също счита за справедливо и
отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и на
подсъдимия.
На основание чл.23, ал.1 от НК, по правилата на съвкупността, съдът
определи на подсъдимия едно общо наказание, най- тежко за изтърпяване, а
именно, в размер на една година „Лишаване от свобода“. Това общо наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година съдът счете, че подсъдимия не
следва да изтърпи ефективно, тъй като по отношение на подсъдимия са
налице кумулативните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, а именно -
наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не
е осъждан на наказание лишаване от свобода за извършено престъпление от
общ характер и за действителното му поправяне не е необходимо и
наложително той реално да изтърпи наложеното наказание.
Освен това условното осъждане в конкретния случай не противоречи на
изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете
цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция,
във всички случаи съдът, за да приложи чл. 66, ал. 1 от НК, следва да направи
констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се
въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл да бъде направен.
Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална
6
превенция на наказанието,визирани в чл. 36 от НК, и без ефективно
изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален размер,
предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. В този смисъл е
и константната практика на ВКС /Решение № 401/2002 г. на ВКС, Решение №
528/1993 г. на ВКС, Решение № 386/1973 г. на ВКС и др./
С присъдата си съдът постанови вещественото доказателство 1 бр. „бял
чаршаф“ бял на цвят, с червено- кафяво петно, намиращ се на съхранение в
РУ- Петрич, да бъде върнато на М. А. М., майка на подсъдимия, която го е
предала с протокол за доброволно предаване.
Също постановено с присъдата е, вещественото доказателство
сравнителен материал от биологичен материал /слюнка/ на лицето Г. С. М.,
намиращ се в кориците на л.90 от ДП, да се унищожи, тъй като вече не е
необходим на разследването.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, с оглед изхода на делото,
подсъдимият следва да заплати по сметка на ОД на МВР Благоевград
направените на досъдебното производство разноски в размер на 702 лева,
представляващи възнаграждение на вещите лица по изготвената комплексна
съдебно- психологична експертиза.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни