Р Е Ш
Е Н И Е № 529
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно
отделение – девети състав, на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, след публично
съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретар ПЕНКА Г., след като разгледа
докладваното от председателя въззивно гр. дело № 418 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника „Издателска къща Марица“ ЕООД, чрез адв. М.Б., като се обжалва Решение № 4776 от 12.12.2019г. постановено по гр. дело № 9588 от 2019 г. на Районен съд Пловдив, ХХІІ гр. с., с което се признава са установено, че ответното дружество дължи на ищеца Д.И.Р., сума в размер на 1250 лева, частично предявена като част от обща претенция в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикация през месец декември 2018г. – на 17.12.2018г. на статия със снимков материал, изобразяващ ищеца сам /на две от снимките/ и прегърнал детенцето си, /на една от снимките/, използвани от „Издателска къща Марица“ ЕООД, като издател на електронната медия, без знанието и съгласието на ищеца, придружени с текст, съдържащ обидни и клеветнически твърдения, опозоряващи и невярно приписващи на ищеца, извършено от друго лице тежко умишлено престъпление – убийство чрез удушаване, чрез невярно отъждествяване на автора на престъплението с лицето, изобразено на публикувания снимков материал, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 24.04.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6663/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, VІІІ гр.с.; осъдено е ответното дружество „Издателска къща Марица“ ЕООД, да заплати на Д.И.Р., сумата в размер на 25 лева – разноски по ч.гр.д. № 6663/2019г. по описа на Пловдивския районен съд и 25 лева – разноски в първоинстанционното производство, както и е осъдено ответното дружество „Издателска къща Марица“ ЕООД, да заплати на адв. М.Г.Д., сумата в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА по ч..гр.д. № 6663/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд и 300 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в първоинстанционното производство.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Ч.-Б., счита, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и неправилно. Сочи се, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал доказателствата и неправилно тълкува практиката на Върховния съд. Сочи се, че в хода на съдебното производство, при условията на пълно и главно доказване, ищецът не е доказал по безспорен начин предявения от него иск, нито по основание, нито по размер. Сочи се, че при условията на пълно и главно доказване ищецът е следвало да докаже всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с изключение на вината, която на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. В тази насока се прави подробно обсъждане на доводите по същество. Заявява се, че липсвали писмени доказателства, че дружеството не е първи издател на статията и снимковия материал към нея, а ги е взело от друга медия, и поради това дружеството се явява втори издател. В тази насока се правят доводи за размера на исковата претенция, във връзка с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Заявява се, че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД следвало да се изведе от преценката на конкретните за случая обстоятелства. Сочи се, че не се установило, че емоционалните терзания на ищеца са причинени конкретно от публикацията на „Марица“, както и, че не се намират аргументи и мотиви в съдебното решение относно определяне размера на обезщетението, което само потвърждавало твърдението за необоснованост на решението. В тази насока се моли да бъде отменено изцяло решението на първоинстанционния съд, както и да бъде отхвърлен изцяло предявения установителен частичен иск. Претендират се разноски, включително и за настоящата въззивна инстанция. Не се сочат нови доказателства по въззивното дело.
С писмен отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемия Д.Р., чрез адв. М.Д., се изразява становище, подробно по същество, във връзка с изложените обстоятелства във въззивната жалба. В тази насока се цитира и практика на ВКС. Моли съдът да потвърди обжалваното решение, както и да бъде осъден въззивникът да заплати дължимите съдебно-деловодни разноски. Претендират се и разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата; прилага се и договор за правна защита и съдействие. Доказателствени искания не са направени.
В с.з. по въззивното дело от страна на адв. Ч.-Б. се поддържа въззивната жалба, оспорва се писмения отговор; заявява се, че няма доказателствени искания. Моли при определяне на разноските да бъдат взети предвид обстоятелствата, че Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е отменена, поради което по отношение на разноските иска да бъде взета предвид последната редакция. В отговора на въззивната жалба е посочен самият размер на разноските; в тази връзка моли да бъде взето предвид обстоятелството, че Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, в последния й вариант е отменена и, че следва да се прилагат по-рано определени, които са в по-нисък размер. Допълнително са постъпили по въззивното дело и писмени бележки по съществото на спора от страна на адв. Ч.-Б., пълномощник на жалбоподателя.
От страна на адв. Д. се поддържа отговора на въззивната жалба; заявява се, че няма доказателствени искания; представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Заявява се, че действащият закон е този, който е бил към датата на сключване на договора - той е меродавен, защото точно тогава е възникнало облигационното отношение.
Въззивният състав на Пловдивския окръжен съд след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба
се явява неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което уважава предявения положителен установителен иск за обезщетение за неимуществени вреди от деликт, предявен по реда на чл.422 вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 49, чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД, районният съд излага съображения: От една страна, намира, че са налице предпоставките за деликтна отговорност- противоправно поведение от страна на служителите на ответника, причинени на ищеца неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между поведението и вредите, а от друга страна, съдът намира, че от страна на ответника не е оборена презумпцията за вина, ответникът да се е доверил на добросъвестността на друга медия, позовавайки се на нея в статията, което обстоятелство да го освободи от отговорност.По отношение на претендирания размер на обезщетението, съдът намира, че същият е израз на съотнасянето на стандарта на живот в страната ни и претърпените вреди.
Въззивният съд приема като правилен извода на районния съд, както и изложените от него мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл. 272 от ГПК.
От своя страна, въззивният съд след като
взе предвид оплакванията във въззивната жалба съгласно правомощието си по
чл.269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след
преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните в първоинстанционното производство не спорят относно обстоятелствата: Ответникът е издал статия на 17.12.2018г. със снимков материал, изобразяващ ищеца сам, /на две от снимките/ и прегърнал детенцето си, /на една от снимките/, използвани от ответника, като издател на електронната медия, без знанието и съгласието на ищеца, придружени с текст, съдържащ обидни и клеветнически твърдения, опозоряващи и невярно приписващи на ищеца, извършено от друго лице тежко умишлено престъпление – убийство чрез удушаване, чрез невярно отъждествяване на автора на престъплението с лицето, изобразено на публикувания снимков материал: “Ето кой е мъжът, ….“,“37-годишният Д.Р. е задържан за убийството на 24-годишно момиче в хотел в София по-рано днес. Той бил хванат на рецепцията, бил пиян.“
В първото с.з. пред районния съд, с оглед изявленията на страните, се отделят като безспорни между тях следните обстоятелства: „Заглавието на първоначалната статия, публикувана на 17.12.2018г. е: “Ето кой е мъжът ….. „СНИМКИ““; Съдържанието на статията е такова, каквото се сочи в отговора на исковата молба; снимковият материал е такъв, какъвто е посочен от ищеца и представен с исковата молба. След издаване на статията са направени последващи корекции, като от нея е премахнато заглавието „СНИМКИ“,както и снимковият материал от статията е премахнат.
Спорен по делото остава въпросът, въведени и в оплакванията във въззивната жалба, дали публикуването на статията от ответника на дата 17.12.2018г. в 13.00 часа, с посоченото съдържание, каквото е и в отговора на исковата молба, /лист 27-28 от делото/, както и с посоченото заглавие и снимков материал, посочени от ищеца в исковата молба, /лист 5-10 от делото/ се явява противоправно поведение на служител на ответника, за да се реализира първата от предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното дружество по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД..
В тази насока, както по-горе е отразено, безспорно е обстоятелството, че съдържанието на статията съдържа обидни и клеветнически твърдения, опозоряващи и невярно приписващи на ищеца, извършено от друго лице тежко умишлено престъпление – убийство чрез удушаване, чрез невярно отъждествяване на автора на престъплението с лицето, изобразено на публикувания снимков материал. Безспорно е, само,тъждеството в имената на автора на престъплението и тези на ищеца Д.Р., както и че публикуваните в първоначалната статия на ответника снимки – 3 броя, са, именно, на ищеца Д.Р.. В тази насока, въззивният съд констатира, че при доказателствена тежест за ответното дружество съгласно чл. 154 ал. 1 предл. второ от ГПК, по делото не са налице доказателства, от които съдът да направи несъмнен положителен извод, че ответникът е посочил в публикуваната от него статия в 13.00 часа, че както съдържанието, така и снимковият материал, са публикувани преди него от друга медия, в т.ч. „Нова тв“- на 17.12.2018г. в 10.15 часа, /лист 29-30 от делото/. Единственото споменаване на „Нова тв“ в процесната статия на ответника е, само, относно състоянието на убитата жена, а именно:“Жената е .. ..“. Т.е. няма никакво друго позоваване, и най-вече няма позоваване на „Нова тв“ относно публикувания от ответника снимков материал, а именно, че този снимков материал с три снимки на ищеца, е взет, именно, от „Нова тв“, в каквато насока на възражение ответникът се позовава в писмения отговор на исковата молба, като в същия ответникът общо възразява за по-ранна публикация на друга медия/автор/,който да е „Нова тв“, без да детейлизира текстов материал и снимков материал на публикуваната статия. В тази насока, въззивният съд намира още едно различие относно снимковия материал, тъй като в писмения отговор на управителя на ответното дружество до пълномощниците на ищеца с оглед неговата претенция, с наименование „отговор на покана“ с изх. №20/23.01.2019г., /който отговор не се оспорва от ответника по делото/, се сочи, че снимковият материал към процесната статия е бил публикуван, вече, в електронните страници“на издателствата „Блиц“, „24часа“, „Трафик нюз“ и множество други издания, като се заявява, че ответното издателство е използвало снимките от посочените ел. издания. Т.е., в този писмен отговор, ответникът, изобщо, не посочва като източник на снимковия материал на процесната статия, публикувана на 17.12.2018г.-13.00 часа, - въпросното трето лице – медия „Нова тв“. И тъй като, свързването на ищеца Д.Р. с инкриминираното деяние – престъпление, описано в статията, е изключително поради публикуваните негови три снимки, а не поради други признаци, например име, каквото е имал действителният автор на деянието, и каквото име биха могли да носят множество лица, и никое от тях, вкл. и ищецът, не би могъл да бъде свързан с посоченото престъпление, ако не бяха публикувани процесните негови снимки, то и въззивният съд намира за безспорно доказано противоправното поведение на служител на ответното дружество, свързан с публикуване на процесната статия на 17.12.2018г.-13.00 часа с процесния снимков материал – с три снимки на ищеца, две самостоятелни, а третата – с детето му.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че ответникът не носи отговорност, тъй като въпросните снимки са били публикувани не само от ответника, но и в други издания, в каквато насока са налице и данни по делото, в т.ч. от показанията на разпитани свидетели на ищеца. Ответникът е проявил недобросъвестност в лицето на своите служители, които не са проверили източника на информация, нито изрично са посочили в процесната статия, че снимковият материал е взет от друга медия, поради което тяхното поведение е противоправно, независимо, от възможността за наличие на друго такова в лицето на други медии. Публикациите на други медии, могат да осъществяват признаци на паралелни, самостоятелни признаци на противоправно поведение на техни служители, при което не се изключва осъщественото противоправно поведение на служителите на ответника, причиняващо самостоятелно пряко въздействие върху вътрешния мир на личността на ищеца. При което и въззивният съд намира, че по делото са налице доказателства за пряка причинно следствена връзка между процесната статия и нанесените морални вреди на ищеца, свързани с неговата дейност и преживявания.
Спорен е и въпросът за размера на претендираното обезщетение за понесените от ищеца морални вреди. В тази насока, с оглед постоянната съдебна практика, следва да се съотнесат към конкретните икономически условия, и понесените вреди от ищеца поради незачитане на човешкото му достойнство, /в т.ч. разпознаването му по снимковия материал от мнозинство субекти, като за един час от публикуване на статията- от 13 часа до 14.00 часа, същата е била с 865 прегледа/, като се има предвид, че публикуваните снимки на ищеца са го свързали с особено тежко престъпление – убийство, то и въззивният съд намира, че съгласно чл. 52 от ЗЗД справедлив размер на обезщетението е предявеният от 10 000 лева, при което и се явява доказан както по основание, така и по размер предявеният частичен иск от 1 250 лева, за обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид гореизложените обстоятелства въззивният съд намира за изцяло неоснователни оплакванията във въззивната жалба, поради което обжалваното решение на районния съд като обосновано и правилно следва изцяло да бъде потвърдено, ведно със законните последици.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК, въззиваемата страна,поначало, има право на разноски направени по въззивното дело. В случая, обаче,въззиваемият се представлява от адв. Д. при условията на чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗАдв. и му е оказана безплатна адвокатско помощ. В тази насока към писмения отговор на въззивната жалба, получен в РС-Пловдив на 17.02.2020г., /лист 15-18 от в.дело/, е приложен договор за правна защита и съдействие /лист 19 от в.дело/. В случая, въззивният съд приема, че с оглед действалата редакция от 22.01.2019г./ДВ.бр.7/ на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, и предвид разпоредбата на чл. 36 ал. 2 от ЗАдв, посочваща момента на определяне размера на адвокатското възнаграждение – при сключване на договора за правна защита и съдействие, минималният размер на дължимото адв. възнаграждение, дължимо на адв. М.Г.Д. от въззиваемото дружество, възлиза на сумата от 317.50 лв,/чл.7ал.2т.2 от горепосочената редакция на наредбата/.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на 12.12.2019г. Решение № 4776 на Пловдивски районен съд,ХХІІ гр. състав, по гражданско дело № 9588 по описа за 2019 година, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Издателска къща Марица“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Ботев“ № 27А, представлявано от Я. И. Я. ДЪЛЖИ НА Д.И.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на 1250 лева, частично предявено като част от обща претенция в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикация през месец декември 2018 г. на статия със снимков материал, изобразяващ ищеца сам /на две от снимките/ и прегърнал детенцето си /на една от снимките/, използвани от „Издателска къща Марица“ ЕООД, като издател на електронната медия без знанието и съгласието на ищеца, придружени с текст, съдържащ обидни и клеветнически твърдения, опозоряващи и невярно приписващи на ищеца, извършено от друго лице тежко умишлено престъпление – убийство чрез удушаване, чрез невярно отъждествяване на автора на престъплението с лицето, изобразено на публикувания снимков материал, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 24.04.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6663/2019 г. по описа на Пловдиския районен съд; се ОСЪЖДА „Издателска къща Марица“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Ботев“ № 27А, представлявано от Я. И. Я. да заплати на Д.И.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 25 лева – разноски по ч..гр.д. № 6663/2019 г. по описа на Пловдиския районен съд и 25 лева – разноски в настоящото производство; и се ОСЪЖДА „Издателска къща Марица“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Ботев“ № 27А, представлявано от Я. И. Я. да заплати на адв. М.Г.Д., служебен адрес: *** сумата в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА по ч..гр.д. № 6663/2019 г. по описа на Пловдиския районен съд и 300 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Издателска къща Марица“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Ботев“ № 27А, представлявано от Я. И. Я. да заплати на адв. М.Г.Д., служебен адрес: *** сумата в размер на 317.50 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/