Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 04.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И., като разгледа материалите по гр.д. № 16035/2017
г. по описа на СГС,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от от Кодекса за застраховането.
ИЩЕЦЪТ- Т.Х.М. с ЕГН **********, чрез законен
представител С.В.М. с ЕГН **********, чрез адвокат Т.П., с адрес ***, офис 5, твърди, че на 16.07.2017 г., около 16:30 часа,
в град София, по бул. „Панчо Владигеров”, срещу магазин „Практикер“, водачът на
лек автомобил „Тойота Корола“ с ДК № *******А.И.Р. нарушава правилата за
движение по пътищата, като навлиза в лентата за насрещно движение и удря лек
автомобил „Мерцедес Е220“ с ДК № *******в който тя се е возила като пътник на
задната дясна седалка, в система за обезопасяване на деца. Навежда, че в
резултат от описаното ПТП са и причинени следните травматични увреждания: голям
хематом на главата, кръвоизлив под конюнтивита на дясната очна ябълка,
кръвонасядания на клепачите на дясното око и мозъчно сътресение със загуба на
съзнание. Излага, че предвид невръстната и възраст преживеният уплах и стрес
водят до неспокойни нощи, сънуване на кошмари и нощни напикавания. След
катастрофата изпитва страх и притеснения всеки път, когато и се наложи да се
качва в автомобил. Лишена е за дълго време от обичайния си живот на малко и
безгрижно дете. Не може посещава любимата си художествена гимнастика, като
вследствие на дългия период на отсъствието от тренировки е пропуснала участие
на едно от важните състезания. Преживеният шок и стрес вследствие на
претърпяната злополука ще останат завинаги в съзнанието и. Ищецът твърди, че
към момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащия лек автомобил „Тойота
Корола“ с ДК № *******е бил налице валиден договор за застраховка за риска
„гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно
дружество, предвид което намира, че същото следва да понесе отговорността за
репарирането на причинените от ПТП вреди. Предвид това излага, че е сезирала
ответника с искане за определяне на обезщетение в размер на 26 000 лв., но
претенцията й била удовлетворена едва за размера от 1 000 лв., който
намира за несправедлив. С оглед посоченото намира, че за нея е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск като претендира ответника да бъде
осъден да й заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на
26 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ-„З.К.О. - К.Б.” КЧТ, ЕИК********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********, представлявано от П.Т.Е.-
управител, чрез упълномощен процесуален представител - юрисконсулт Д.С., не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за процесния
автомобил към момента на настъпване на ПТП, но оспорва иска по основание и
размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, наличието на виновно
и противоправно поведение у застрахования при него водач, твърдените
неимуществени и имуществени вреди и
наличието на причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Заявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Прави възражение за
заплащане на сумата от 1000 лв., като обезщетение за претендираните в това
производство неимуществени вреди като намира, че този размер отговаря на
принципа на справедливостта. Представя писмени доказателства, прави
доказателствени искания и претендира разноски за производството.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори за настъпилото ПТП,
при което е пострадал ищецът.
Не се
спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния
автомобил е било налице валидно застрахователно отношение с ответника.
Не се
оспорва и че ответникън е бил сезира от ищцата с искане за определяне
на обезщетение в размер на 26 000 лв., като въз основа на това е била
образувана преписка по щета и претенцията й била удовлетворена в размера от
1 000 лв., като не се оспорва и че
тази сума е изплатена.
Представени
са и медицински документи за проведено лечение на ищцата, които са от значение
за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за
целта са необходими специални знания.
От заключението на комплексната
съдебно-медицинска
експертиза и автотехническа експертиза, ценено от съда изцяло като
компетентно и обосновано, се установява, че в
резултат на процесното ПТП ищцата Т.М. е получила следните
травматични увреждания контузия на главата -челно в дясно с подкожен
кръвоизлив'; сътресение на мозъка - лека степен; кръвонасядане на двата клепача
на дясното око; кръвоизлив в дясната очна ябълка. Дадения болничен лист на
майката на Т.М. е с продължителност 5дни. Няма друга медицинска документация,
от която да е видно, как е протекъл и колко е продължил възстановителният
период при ищцата. Ето защо се приема обичайния срок при този вид травми. В
протичането на мозъчното сътресение - лека степен, правилото е пострадалите да
спазват режим на по кой 10-14 дни след травмата, като се приемат при
необходимост обезболяващи и успокояващи средства. Т.М. е имала значителни по
интензивност болки и страдания веднага след ПТП за 7-8 дни, с умерена
интензивност - около 1 месец, след което интензитетът на болките е намалявал до
1,5 месеца. Получените травматични увреждания на ищцата са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Проведено е домашно-амбулаторно
лечение без физическо и психическо напрежение, ограничение на времето за
гледане на телевизия и слушане на силна музика, без прием на възбуждащи храни и
напитки. Няма медицинска документация за последващ лечебен и възстановителен
период на ищцата. Ето защо се приема обичайният срок при този вид травми -лека
степен на мозъчно сътресение, до 10-14 дни след травмата.Механизмът за настъпване на ПТП е следният: на 16.07.2017 г., около
16.30 ч., в гр. София, по бул „Панчо Владигеров“, срещу магазин Практикер ,
л.а. Тойота Корола с per. № ********,
управляван от А.Р., навлиза в лентата за насрещно движение и удря движещия се в
обратна посока към бул. Ломско шосе л.а. Мерцедес Е220 с per. № *******управляван
от Х.М.. Вследствие на удара е пострадала Т.М. и са нанесени поражения по двата
автомобила. Причините за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна
точка са навлизането на л.а. Тойота Корола в лентата за насрещно движение,
което се дължи на управление на автомобила с несъобразена скорост при мокра
настилка и кално пътно платно. С оглед вида, характера и местоположението на
травматичните увреждания на пострадалото дете и механизма на настъпването им, вещите
лица сочат, че може да се приеме, че е използвала обезопасителна система за
деца. Ако Т.М. е използвала обезопасителна система за деца, би могла да получи
описаните по-горе травматични увреждания, ако пред главата й е имало твърд тъп
предмет. Ако Т.М. не е използвала обезопасителна система за деца, би получила
при процесното ПТП травматични увреждания в по-голяма степен и в повече области
на тялото и главата.
|
|
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата
на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.
Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение.
По отношение на деликтната
отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено
пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на
противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на комплексната СМ и АТЕ.
Заключението е категорично, че ищцата- пострадалото дете-е използвала
обезопасителна система за деца.
В този смисъл възражението на ответника за наличиена
съпричиняване от страна на пострадалия е неоснователно.
Безспорно
са установени неимуществените вреди, търпяни от ищацата в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка
между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключенията на
СМЕ.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид травматичните увреждания, възстановяването
на ищцата, икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 11 000
лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли. Съдът
следва да приспадне от определения размер на иска изплатеното обезщетение от ответника в размер на 1 000лв.
По
изискванията на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят е в забава от датата,
на която изтича срокът от 15 работни дни от представяне на всички доказателства
по чл.106, ал.3 от КЗ -12.11.2017 г.
С оглед
изхода на делото и релевираното в тази насока искание с представения списък за
разноски в хода на съдебните прения съдът намира, че същите се дължат на
основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение
не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2
от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за
размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 503.85 лв. При това решение на съда и ищецът, и
ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на
отхвърлената част от исковете. Съдът приема, че разноските на
ответника за процесуално представителство са в размер на 450 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете
ответникът има право на 402.31 лв. от 800 лв.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 400лв., както и 300лв. възнаграждение на вещи
лица, платими от бюджета на СГС.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З.К.О. - К.Б.” КЧТ, ЕИК********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „********, представлявано от П.Т.Е.-
управител, да заплати на Т.Х.М.
с ЕГН **********, чрез законен представител С.В.М. с ЕГН **********, чрез
адвокат Т.П., с адрес ***, офис 5, по иск с правно основание чл.432
от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10
000 лв. (десет хиляди лева),
заедно със законната лихва върху тази сума от 12.11.2017г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000
лв. / десет хиляди лева/ до пълния предявен размер от 26 000лв.(двадесет и шест
хиляди лева).
ОСЪЖДА Т.Х.М. с ЕГН **********,
чрез законен представител С.В.М. с ЕГН **********, чрез адвокат Т.П., с адрес ***, офис 5, да
заплати на „З.К.О. - К.Б.” КЧТ, ЕИК********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „********, представлявано от П.Т.Е.-
управител, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 402.31 лв.(четиристотин
и два лева и тридесет и една стотинки).
ОСЪЖДА „З.К.О. - К.Б.” КЧТ, ЕИК********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „********, представлявано от П.Т.Е.- управител,, да заплати на адвокат Т.П., с адрес ***, офис 5, адвокатско
възнаграждение в размер на 503.85 лв.(петстотин и три лева и осемдесет и пет
стотинки).
ОСЪЖДА „З.К.О.
- К.Б.” КЧТ, ЕИК********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********,
представлявано от П.Т.Е.- управител, да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 400 лв.(четиристотин лева), както и 300лв.(триста лева) разноски по
възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: