Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 20.07.2020
г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, втори състав, в публичното заседание на първи юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ И.
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия И. гр.дело № 287 по описа за
Производството е по реда на чл. 17 и сл. от
Закона за защита срещу домашното насилие.
С
решение № 93 от 14.05.2020 г. по гр.д. № 471/2019 г. на Костинбродски
районен съд е отхвърлена молбата на Р. Де Ф. С., в качеството й на законен
представител на малолетните А.П.П. и Й.П.С.П., за
издаване на заповед за защита срещу П.А.П. и Г.И.Н. за извършен на 14.07.2018
г. акт на психическо и емоционално насилие над децата А.П.П.
и Й.П.С.П..
Решението
е обжалвано от Р. Де Ф. С., лично и като законен представител на двете деца. В
жалбата се навежда довод за недопустимост на решението поради наличието на
влязло в сила решение от 08.05.2020 г. по гр.д. № 82/2020 г. на Софийски
окръжен съд, с което е решен повдигнатия с искането за защита по настоящото
дело правен спор, като е постановено издаване на заповед за защита срещу
ответника П. А. П. в полза на малолетните деца А. и Й. П. за осъществен от
ответника акт на домашно насилие на 14.07.2018 г., който е предмет на искането
за защита и по настоящото дело. Във връзка с това възражение е отправено искане
обжалваното решение да бъде обезсилено.
Изложени са и съображения за необоснованост и незаконосъобразност на
обжалваното решение в случай, че съдът намери решението за допустимо.
Ответниците по жалбата Г.И.Н. и П. А. П.
са подали писмени отговори, с които оспорват жалбата и настояват обжалваното
решение да бъде потвърдено.
За
да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството
по гр.д. № 471/2019 г. на Костинбродски районен съд е
образувано по молба от Р. Де Ф. С., като законен представител на малолетните
деца А.П.П. и Й.П.С.П., срещу П.А.П. и Г.И. Н., с
правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие.
Производството е образувано след изпращането по подсъдност на молбата, по каято е образувано гр.д. № 53697/2018 г. от Софийски
районен съд в частта й относно искането за защита от домашно насилие на децата
А.П.П. и Й.П.С.П., чрез тяхната майка и законен
представител, срещу П.А.П. и Г.И.Н..
В молбата
са изложени твърдения, че сключения
между Р. Де Ф. С. и ответника П.А.П. граждански брак е
бил прекратен с решение по гр.д.
№ 13188/2012 г. по описа на СРС, като родителските права по отношение на
малолетните деца А. Й. е предоставено на
майката. С определение на Костинбродски районен съд
от 06.02.2017 г. по гр.д. № 372/2016 г. са определени привременни мерки, с
които родителските права са предоставени на бащата до влизане в сила на съдебно
решение по делото и е определен режим на лични контакти между майката и децата.
В молбата се твърди, че на 14.07.2018 г. майката отишла в дома на бащата в с.
М., където децата живеели, за да осъществи личен контакт с тях и да ги вземе за
планирана почивка в Бразилия, за което била уведомила бащата и представител на
Д”СП” – С.. Присъствалият там социален работник поканил майката да влезе в
къщата, но тя отказала, тъй като се страхувала от бившия си съпруг, който при
предходно посещение й бил нанесъл побой.
По това време в къщата били родителите на ответника П. и лице на име Д.,
като майка му – ответницата Г.Н. многократно нарекла молителката Р.С. на портуалски език „стара вещица”, а впоследствие й отправила
обидни думи „кучка” и „долна курва”. През цялото време децата били заключени
вътре в къщата. Молителката, заедно с придружаващите я лица, направили барбекю пред къщата и чакали децата да излязат, но в
продължение на два часа нямали никакъв контакт с тях. Молителката хвърлила две
торби с бонбони и балони през оградата, като за целта се качила на стара гума,
която опряла до оградата. Ответникът и родителите му започнали да крещят, за да
спрат и да си отидат, като П. ги заплашил, че ще се обади в полицията и казал,
че децата не искат да бъдат с молителката, като същевременно правел
видеозаписи. На място дошли полицаи, които след като не констатирали
заплашително поведение от страна на молителката и придружаващите я лица, си
тръгнали. След това ответникът П. извел децата пред къщата и насилствено ги
вкарал в колата си, в която бил и баща му, като не след дълго бащата на
ответника се върнал, но без децата. В молбата се сочи, че в резултат на
агресивното поведение на двамата ответници не е бил
осъществен контакт между майката и децата, като децата искали да дойдат при
нея, но не им било разрешено, били разстроени поради внушения от страна на
бащата. Твърди се, че спрямо децата е било упражненото психическо и емоционално
насилие от страна на ответниците, изразяващо се в
предизвикване на страх, уплаха, емоционален дисбаланс и стрес, тревожност и
напрежение, с оглед на което до съда е отправено искане за предприемане спрямо ответниците на мерки за защита от домашно насилие, посочени
в молбата. Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която
е посочено, че 14.07.2018 г. ответниците са извършили
спрямо децата акт на домашно насилие, с изложени идентични с обстоятелствената
част на молбата.
Ответниците по молбата оспорват същата
като неоснователна. Твърдят, че молителката е упражнила психически тормоз по
отношение на ответниците и децата на посочената дата
с поведението си, като е водила компания от непознати мъже, която е вдигала шум
и е плашила децата и ответниците.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Молбата на малолетните А.П. и Й.С.П.,
подадена чрез тяхната майка и законен представител Р. Де Ф. С., за защита от домашно насилие по чл. 4 от ЗЗДН
срещу П.П. и Г. Н., е допустима - подадена е в
предвидения в закона едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН от твърдяното
извършване на акта на домашно насилие и срещу лица по чл. 3, т. 4
от ЗЗДН.
Неоснователно е
направеното с въззивната жалба възражение за
недопустимост на обжалваното решение поради наличието на влязло в сила съдебно
решение със същи предмет от 08.05.2020 г., постановено по гр.д. № 82/2020 г. по
описа на Софийски окръжен съд. С посоченото решение е отменено изцяло решение № 307/20.11.2019 г.
по гр.д. № 635/2018 г. на Костинбродски районен съд и
е отхвърлена молбата на П.А.П., действащ като баща на малолетните Й. П. С.П. и
А.П.П., за издаване на заповед за защита срещу Р. Де
Ф. С.. С решението е постановено издаване на заповед за защита срещу П.А.П. в
полза на Й.П.С.П. и А.П.П., като са определени мерки
за защита. Видно е от мотивите на това решение, че делото е образувано по молба
за защита на малолетните деца, подадена от техния баща, срещу майката, за извършен от последната на
14.07.2018 г. акт на домашно насилие, както и по молба на майката в качеството
й на законен представител на двете деца срещу бащата за осъществени от последния
на 16.06.2018 г. и 17.06.2018 г. актове на домашно насилие. Настоящото
производство е образувано по молба на майката като законен представител на
двете деца за защита от домашно насилие срещу бащата и бабата на децата за
извършен на 14.07.2018 г. акт на домашно насилие. Очевидно е, че двете дела не
са идентични по предмет, поради което влязлото в сила решение по гр.д. №
82/2020 г. по описа на СОС няма сила на пресъдено
нещо по отношение на спора, предмет на настоящото дело, следователно не е налице хипотезата на чл. 299 от ГПК,
поради което обжалваното решение е допустимо и същото подлежи на въззивна проверка по същество.
Разгледана по същество, въззивният съд намира молбата за защита срещу ответника
П.А.П. за основателна.
От съдържането на подадената
молба за защита от домашно насилие е видно, че твърденият акт на домашно
насилие, извършен от ответника П.П., е обективиран в негови действия, извършени на 14.07.2018 г.,
изразяващи се в умишлено препятстване и осуетяване на осъществяването на
съдебно установения режим на лични контакти между децата и тяхната майка,
водещо според молителката до негативни психически и емоционални последици за
децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1
от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които са намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Тази разпоредба
не изключва от предметния си обхват определен тип деяния. При наведени
твърдения ответникът да е извършител на противоправно
деяние, съставляващо психологическо домашно насилие спрямо молителите, съдът
дължи да се произнесе по същество дали такова насилие е налице. Редът по чл.
528 и сл. от ГПК за изпълнение на
съдебно решение за предаване на дете не изключва възможността неизпълнението на
режима на лични отношения да се разглежда и като акт по чл. 2 от ЗЗДН, стига да
е съпроводено с посочените актове на домашно насилие. В съдебната практика също
е възприето схващането, че не самото пречене на един родител да упражнява
родителските му права, респ. да осъществява определен режим на лични контакти, представлява
домашно насилие, а трябва да се изследват по делото твърденията за конкретно
физическо, психическо, емоционално насилие, манипулации и внушение спрямо
децата и последиците върху тях, за да се прецени има ли характер на домашно
насилие поведението на ответника, по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Съдът намира за
установено следното: На 14.07.2018 г. майката Р. С. е отишла в дома на бащата в
с. М., където децата А. и Й. са пребивавали, за да осъществи контакт с тях
съобразно съдебно установения режим на лични отношения. Установено е, че бащата
целенасочено не е съдействал за реалното осъществяване на среща между майката и
децата, а същевременно е извършил активни действия, насочени към укриване на
децата вътре в къщата и недопускане те да излязат извън нея, за да се видят с
майката, като ги е извел от дома с автомобил по време, в което майката е била
там и е очаквала да се види с тях. Нещо повече, същият е извикал полиция /като
не са налице данни за извършено от майката или придружаващите я лица противоправно поведение или нарушаване на обществения ред,
и такива не са констатирани от дошлите на място полицейски служители/, с което
е предизвикал допълнително създаване на психическо напрежение и утежняване на
стресовата обстановка, в която са били поставени децата. Неоснователна е
защитната теза на ответниците, че майката е била
тази, която е осъществила спрямо бащата и децата акт на домашно насилие,
изразяващо се в психически тормоз на процесната дата
пред дома им. Твърдените в отговора на исковата молба обстоятелства, свързани с
поведението на майката на процесната дата 14.07.2018
г., са били основание на подадената от бащата срещу майката молба за защита от
домашно насилие, която молба е отхвърлена с влязло в сила решение по гр.д. №
82/20 г. на СОС, като съдът е приел, че майката не е извършила акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН, съобразно твърденията на
молителя.
Горните
обстоятелства се установяват от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства - декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, предвидена като едно от
допустимите доказателствени средства в това
производство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, която не е опровергана от
останалия доказателствен материал. Изложените в
декларацията фактически твърдения относно случилото се на 14.07.2018 г. при
посещението на майката в дома на бащата с цел осъществяване на среща с децата,
се подкрепя от социалния доклад и събраните гласни доказателства /показания на
свидетелите М. и П./, както и писмени такива.
В
случая не се касае за еднократен и изолиран отказ на ответника П. да предостави
децата на майка им в изпълнение на установения режим на лични контакти.
Действията на ответника са част от негово трайно и системно поведение, насочено
към укриване на децата с цел осуетяване на срещите им с тяхната майка, което е
започнало още през
Установено
е, че в период от повече от две години до процесния
случай непосредствените контакти между майката и двете деца са били напълно
ограничени, като на практика такива контакти почти не са били осъществявани,
като този факт следва и от констатациите, направени в приетия в настоящото
производство пред първоинстанционния съд социален
доклад от 02.03.2020 г. Това положение е било наложено от поведението на
бащата, който е препятствал изпълнението на режима на лични контакти на децата
с майката, умишлено отказвайки да предаде децата на майката. В резултат на
липсата на пълноценни контакти с майката децата са поставени в риск от
родителско отчуждение от нея. Въз основа
на горното съдът намира, че поредният отказ на бащата да предостави децата на
майка им в изпълнение на установения режим на лични контакти, извършен на процесната дата 14.07.2018 г., преценен в контекста на
трайно установеното от него ограничаване и осуетяване на срещите между децата и
майка им в продължителен период, както и конкретните фактически обстоятелства,
свързани с неговото поведение на посочената дата /отказ да пусне децата да
излязат извън двора, където ги е чакала майката, викане на полиция, извеждането
на децата извън дома/ следва да се квалифицира като акт на домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Това
поведение на ответника П. е израз на принудително ограничаване на личния живот
и правата на малолетните деца на процесната дата,
когато те са възпрепятствани да се срещнат и общуват с тяхната майка, съобразно
съдебно установения режим. По този начин бащата е предизвикал психически и
емоционален стрес на двете деца, водещ до задълбочаване на психическите травми
у децата в следствие на съществуващия от дълго време конфликт между родителите
по повод на упражняването на родителските права.
С оглед на извода за извършен от ответника П.П.
акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, спрямо него следва
да бъдат предприети мерки за защита от домашно насилие. Съдът намира, че на ответника
следва да се наложи мярката по чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН, а именно същият да
бъде задължен да се въздържа от домашно насилие, изразяващо се в какъвто и да е
акт на физическо или психическо, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот по отношение
на децата А.П. и Й.С.П. – безсрочно, както следва от разума на закона и от
изричната разпоредба на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН. Адекватно на естеството на
извършения акт на домашно насилие и данните за продължително упорито поведение,
изразяващо се в препятстване на контактите между децата и майката, което
противоречи на интересите на децата, е налагането и на мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 5 от ЗЗДН – задължение за посещаване на специализирани програми за повишаване
на родителския капацитет, в максималния срок от 12 месеца, тъй като очевидно
ответникът П. се нуждае от специализирана помощ с цел промяна на
психологическите му нагласи спрямо децата и осъзнаване на техните интереси.
Съдът намира за неоснователно направеното с молбата искане за налагане спрямо
ответника на мярката по чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН, а именно забрана да
приближава децата. В случая налагането на тази мярка е нецелесъобразно, тъй
като постановяването на забрана на ответника да приближава децата би довело до
осуетяване или съществено затрудняване на осъществяването на режима на лични
отношения на ответника с децата /действащ понастоящем след влизане в сила на
решението по гр.д. № 117/2018 г. на СОС, с което е отхвърлена молбата му за
изменение на режима относно упражняването на родителските права, установен с
одобрената съдебна спогодба по гр.д. № 5348/2013 г. на СГС/ и съответно до още
по-сериозно задълбочаване на съществуващия между родителите тежък конфликт по
повод реализиране на режима на контакти с тях, което ще рефлектира върху
психическото състояние на децата.
На ответника
следва да бъде наложена глоба на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, която следва
да бъде определена в средния предвиден в посочената разпоредба размер от 600 лв. с оглед вида и интензитета на
извършеното противоправно деяние в продължителен
период.
Молбата за
защита срещу ответницата Г.И.Н. е неоснователна. Безспорно е, че ответницата Н. /майка на ответника П./ е
била в къщата в с. М. на 14.07.2018 г. по време на процесния
случай. Не се установява същата да е извършила спрямо двете деца действия,
които съдържат признаци на психическо, емоционално или физическо насилие или
принудително ограничаване на личните им права, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Твърдения да осъществени от ответницата конкретни действия по отношение
на децата, или каквото и да било противоправно
поведение, което да застрашава личната им неприкосновеност или ограничава
правата им, не се съдържат и в молбата за защита, нито в декларацията по чл. 9
от ЗЗДН. Единствените фактически
твърдения в молбата относно конкретни действия на ответницата Н. са за
отправени от нея към молителката С. обидни думи и закани, но тези твърдения са неотносими в настоящото производство, тъй като субекти на
искането за защита са децата, а молбата за защита от майката /в личното й
качество/ е предмет на разглеждане в друго производство по гр. № 53697/2018 г.
на СРС.
Поради частичното несъвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена молбата за защита от
домашно насилие срещу ответника П.А.П., следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което спрямо ответника се предприемат мерки за защита от
домашно насилие чрез налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗЗДН.
Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлена молбата за
защита от домашно насилие срещу ответницата Г.И.Н..
Решението следва да бъде отменено и в частта, с
която Р. Де Ф. С. е осъдена да заплати на ответника П. А. П. сторените от
последния разноски за адвокатско възнаграждение, предвид уважаването на молбата
за защита в частта и срещу този ответник.
С
оглед изхода на делото пред настоящата инстанция /частично уважаване на
жалбата/ и направените от страните искания за разноски, ответникът по
жалба П.П.
следва да заплати на жалбоподателката Р. Де Ф. С.
направените от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство /последната не е претендирала
разноски пред първата инстанция/. Жалбоподателката е
претендирала разноски в размер на 1200 лева, срещу което ответникът П.П. е направил възражение за прекомерност. Съдът намира
възражението за основателно, тъй като делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание и без
събиране на доказателства. С оглед на това така заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение от 1200 лева е
прекомерно и следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК до
минимално установения в приложимата към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие разпоредба на чл. 22 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размер от 200 лева.
Предвид
отхвърлянето на жалбата срещу решението в частта му относно отхвърлената молба
за защита от домашно насилие срещу ответницата Г.Н., жалбоподателката
следва да заплати на тази ответница направените от последната разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 400 лева.
Ответникът по жалба П.П. следва да бъде
осъден да заплати в полза на Районен съд Костинброд дължимата държавна такса за
производството в размер на 25 лева, както и в полза на Софийски окръжен съд
сумата 12,50 лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
Воден
от горното, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 93 от 14.05.2020 г.,
постановено по гр.д. № 471/2019 г. на Районен съд – гр. Костинброд, В ЧАСТТА, с
която е отхвърлена молбата на Р. Де Ф. С., в качеството й на майка и законен
представител на малолетните А.П.П. и Й.П.С.П., срещу
П.А.П. за налагане на мерки за защита от домашно насилие, както и в частта, с
която Р. Де Ф. С. е осъдена да заплати на П.А.П. сумата 500 лв. за разноски по
делото, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 и т. 5 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие, извършено от П.А.П.
спрямо децата А.П.П. и Й.П.С.П. на 14.07.2018 г. в с.
М., а именно:
ЗАДЪЛЖАВА П.А.П., ЕГН **********, с
адрес ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.П.П., ЕГН ********** и Й.П.С.П., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА П.А.П., ЕГН **********, с
адрес ***, да посещава специализирана програма за повишаване на родителския
капацитет, за срок от 12 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П.А.П., на основание чл.
16, ал. 2 от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан
от полицейския орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени
незабавно органите на прокуратурата.
НАЛАГА на П.А.П., на основание чл. 5,
ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на 600 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу
П.А.П. съгласно постановеното в настоящото съдебно решение, като в заповедта се
впишат последиците от неизпълнението на заповедта по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 93 от 14.05.2020
г., постановено по гр.д. № 471/2019 г. на Районен съд – гр. Костинброд, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата на Р. Де Ф. С., в качеството й на майка и
законен представител на малолетните А.П.П. и
Й.П.С.П., срещу Г.И.Н. за налагане на мерки за защита от домашно насилие за
извършен на 14.07.2018 г. акт на домашно насилие спрямо А.П.П.
и Й.П.С.П., както и в частта, с която Р. Де Ф. С. е осъдена да заплати на
Г.И.Н. сумата 400 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН П.А.П. да заплати на Р. Де Ф. С. сумата 200
лева за разноски по делото, както и в
полза на Районен съд – Костинброд сумата 25 лева дължима държавна такса за
производството, и в полза на Софийски окръжен съд сумата 12,50 лева дължима
държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА Р. Де
Ф. С. да заплати на Г.И.Н. сумата 400 лева за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението и заповедта за защита да се връчат на страните, както и на
районното управление на МВР по настоящия адрес на П.А.П., за изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАПОВЕД
ЗА ЗАЩИТА
гр.София, 20.07.2020 год.
Ваня И. - окръжен съдия при Софийски окръжен съд, след като се запозна с решение № 230 от 20.07.2020 година по гр.дело № 287/2020 година по описа на СОС и на основание чл. 17 ал.5 от Закона за защита срещу домашното насилие, разпореди да се издаде следната
ЗАПОВЕД
ЗА ЗАЩИТА
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие, извършено от П.А.П. спрямо децата А.П.П. и Й.П.С.П. на 14.07.2018 г. в с. М., а именно:
ЗАДЪЛЖАВА П.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.П.П., ЕГН ********** и Й.П.С.П., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА П.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, да посещава специализирана програма за повишаване на родителския капацитет, за срок от 12 месеца.
Решението и заповедта за защита да се връчат на страните, както и на районното управление на МВР по настоящия адрес на П.А.П., за изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П.А.П., на основание чл. 16, ал. 2 от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.
СЪДИЯ:………………….
/Ваня И./