№ 3644
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20231100111254 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ИЩЕЦЪТ- Д. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „****, че на 13.11.2014 г. е
привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер по ДП №3084/14 г. по описа на
СДВР, 07 РУ, впоследствие НОХД № 20407/2015 г. по описа на СРС, във връзка с което е и
задържан в следствения арест, находящ се на бул. „****, в продължение на 8 /осем/ месеца
и 1 /един/ ден, след което е бил освободен. НОХД е № 507/2015 г. на СНС; Решение №
260000/25.01.2022 г. по ВНОХД 373/2020 г. по описа на Апелативен специализиран съд;
Решение № 66/08.06.2022 г. по описа на ВКС, Второ наказателно отделение. Излага
твърдения, че на 24.04.2019 г. с решение № 387 от 27.04.2023 г. по ВНОХД № 736/2019 г. е
признат за невиновен. Ищецът поддържа, че в резултат от незаконосъобразното наказателно
производство срещу него, продължило над 10 години, което е приключило с признаване за
невинен, е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Сочи, че имуществени вреди се
изразяват в направените от него разходи в значителен размер, за да организира правната си
защита срещу повдигнатото му обвинение. Защитата по делото е била с голяма правна и
фактическа сложност поради обема на материалите по делото, многото подсъдими лица,
големия брой свидетели, експертизи /както назначаването на допълнителни и повторни
такива/ и продължителното процесуално развитие на делото. Изтъква, че е претърпял
значителни неимуществени вреди от незаконно воденото срещу него наказателно
преследване - досъдебно производство и съдебен процес в специализирания наказателен съд
и пред ВКС. Претърпял немуществепи вреди в резултат от незаконното му задържане под
стража в периода от 13.05.2012 г. до 27.07.2012 г. Твърди, че е бил задържан с мярка за
неотклонение “задържане под стража” в следствения арест в периода от 10.05.2012 г. до
13.05.2012 г. Задържан бил първоначално със заповед на служител на МВР за 24 часа, а
1
след това и с постановление на прокурор при СП. Сочи, че този период е прекомерен и
напълно неоправдан, защото от доказателствата по делото не е могло е да се направи
обосновано предположение, че е извършил престъплението, в което е бил обвинен, като и че
е възнамерявал да се укрие или да извърши престъпление. Въпреки това е бил задържан
неправомерно. С определение от 27.07.2012 г. на АСНС, ІІ-ри състав, по внчд № 127 по
описа на 2012 г. е отменено изцяло протоколното определение от 20.07.2012 г. по
ЧНД№1071/2012 г. на СНС, IV-TH състав, като е оставен без мярка за неотклонение.
Твърди, че по време на изтърпяване на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража" за срок от почти три месеца, е бил лишен от свобода, откъснат от семейството си и
от обичайната за него социална среда. Условията в следствения арест по време на
задържането му са били много тежки и по време на значителни горещини и температурни
рекорди. Бил затворен в тясна килия и се е обездвижил, а психическото напрежение върху
него е било огромно. Това се е отразило изключително негативно и на здравето му, като се е
наложила спешна хоспитализация в Медицинския институт на МВР. Докато е изтърпявал
незаконно наложената му мярка „задържане под стража", получил хипертонична криза и лек
анемичен синдром. На 24.07.2012г е откаран по спешност в Медицинския институт на МВР
с болки и стягане в сърдечната област, внезапно главоболие, изпотяване, изтръпване на
пръстите на ръцете, високо кръвно налягане (180/100) и висока температура (37.5С). Твърди,
че имал анемия, която е била лекувана и е била в ремисия, незаконното му задържане и
наказателното преследване срещу него в досъдебна и съдебна фаза обаче са били
отключващият фактор за проявата й впоследствие. Сочи, че задържането му е било широко
отразено и коментирано в медиите. Това е увредило името му пред обществото, но също
така му е причинило душевно страдание, гняв и срам от задържането му за него и близките
му. Изтъква, че е претърпял значителни по размер неимуществени вреди поради
продължителността на воденото срещу него наказателно производство в продължение на
повече от 10 /десет/ години (от привличането му като обвиняем на 11.05.2012 г. до влизане в
сила на оправдателната присъда на 08.06.2022 г.) Твърди,че е бил потиснат, напрегнат и
разтревожен за бъдещето си, поради неизвестния изход на наказателното дело срещу него.
Той се е страхувал, че е възможно да бъде осъден за тежки престъпления, които не е
извършил. Сочи, че изпитвал срам и унижение пред близки, познати и колеги. В резултат от
незаконно образуваното и водено срещу него наказателно производство сериозно и
необратимо са били накърнени неговото добро име и човешко достойнство. Твърди, че
животьт му на един млад и високо образован човек, който няма никакви криминални прояви,
е бил напълно объркан и съсипан.Сочи, че бил амбициозен млад човек, който се готви за
сериозна професионална кариера. Още като ученик мечтаел да стане топ финансист, защото
математиката му се отдавала и той започвал да се готви, за да сбъдне мечтата си. Завършил
средното си образование в природо - математическата гимназия в гр. Ловеч. На 15 годишна
възраст заминал да учи в колеж в Швейцария, където научил перфектно английски и
френски език. През 2006 година завършил с отличие колежа Лейзан Американ Скул,
Швейцария- получавал стипендия от колежа за висок успех и е отличен за примерно
поведение и дисциплина през 2003 и 2004г. След това продължил образованието си в
2
Лондон, където в периода от 2006 до 2010 учил финанси в престижния английски
университет „Regent’s Business School”- Великобритания. През 2010г. се дипломирал като
бакалавър по специалност финанси. Изпълнен с желание за работа и професинална амбиция,
се завръща в България през 2010г. и започнал работа в Литекс, като мениджър в търговски
отдел. Работил здраво и след няколко години, през 2011г., го повишили в длъжност
изпълнителен директор на „Л.К.“ АД. Наказателното производство срещу него е образувано
през 2012г., малко повече от година след завръщането му в България, в най - активния
период от живота му, когато той гради кариера и трябва да се реализира професионално, а в
личен план – да създаде семейство. Воденото срещу него наказателно производство
преобръща напълно живота му и оставя психологическа травма в него за цял живот.
Амбицията му за кариера и професионално развитие са попарени. Положените от него труд
и усилия са зачеркнати. За всяко съдебно заседание е трябвало да отсъства от работа, като
обяснявал, че отива на наказателно дело. Това често отсъствие, при това за продължително
време, му създавало проблеми да изпълнява безпрепятствено и пълноценно длъжността си
„председател на Надзорния съвет на Л.К. АД - ЕИК ****”. През цялото време не е можел да
планира нито лични, нито служебни пътувания, защото явяването му в съдебна зала е
задължително. Несъмнено това е оказало силно въздействие върху него, изживял душевни
терзания, неудобство и унижение, поради обвинението, което му е повдигнато, без да има
основание. Накърнено е било достойнството му, а освен това е било опетнено доброто му
име в обществото и репутацията му на човек и професионалист. Обвинението в тежко
умишлено престъпление изключително много затруднявало работата и доверието в него
като директор на компанията. Освен това обвинението засягало сериозно реномето му пред
колегите и подчинените му, както и пред контрагентите на компанията, включително банки,
държавни институции и други лица, включително и такива, които са се намират извън
България. През цялото време е изпитвал вина пред колегите си, че обвинението пречи не
само на работата му в компанията, но и на цялата търговска дейност на „Л.К.“ АД и
дъщерните му дружества, защото засяга не само личната му, но и фирмената репутация.
Неведнъж се налагало да дава обяснения за хода на наказателното дело и да се оправдава
пред банките - кредитори, пред акционерите и пред чуждестранни партньори на „Л.К.“ АД.
Освен това обвинението се е отразило негативно на възможността „Л.К.“ АД да получи
финансиране от реномирани банкови институции при по - добри условия, а оттук са
засегнати негативно и финансовите резултати на това дружество. Това несъмнено е
засегнало позицията на ищеца, като ръководител на компанията, поради което и на това
основание твърди, че е претърпял неимуществени вреди. Преди всяко и след всяко
заседание по делото в специализирания наказателен съд имало нови публикации в
електронни медии, печатни издания и телевизионни предавания, които засягали по един
недопустим начин личността и достойнството му. Твърди, че негативните последици за него
от медийния шум покрай обвинението и делото срещу него продължават и до днес. Поради
силния медиен отзвук и преживения натиск е ограничил социалните си контакти и се е
затворил в вкъщи, което е било пагубно за него като млад човек. С оглед изложеното
намира, че за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск като претендира
3
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в
размер на 59 000 /петдесет и девет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на
постановяване на оправдателната присъда,както и обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева., ведно със законната лихва от датата на
постановяване на оправдателната присъда. Претендира разноски в настоящото
производство.
ОТВЕТНИКЪТ- ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. Витоша
№ 2, оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че конкретното наказателно
производство е образувано срещу ищеца че и същото е приключило с оправдателна присъда.
Оспорва обаче настъпването на твърдените с исковата молба неимуществени и имуществени
вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуални такива и
процесното наказателно производство. Сочи, че претендираните вреди от големия брой
съдебни заседания не следва да се вменяват като отговорност на ответника ПРБ.
Прокуратурата по никакъв начин не би могла да съкрати този брой, след като не е станала
причина за отлагане на делото. В колко заседания ще приключи едно производство зависи от
неговия обем, сложност и графика на съответния съдебен състав. Евентуално оспорва
размера на иска, като приема същият за прекомерен. Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди направените дово/ди и прецени доказателствата по делото в
съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа
страна следното.
С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи се във
воденото срещу ищеца нак.преследване, се установяват фактическите твърдения, изложени
от ищеца в ИМ- воденото срещу него наказателно преследване, мярката за неотклонение,
мерки на процесуална принуда, оправдателна присъда, потвърдена от по-горестоящите
инстанции.
С исковата молба са представени писмени доказателства, установяващи твърдените от
ищеца имуществените вреди - банково удостоверение от 10.08.2023г. от което е видно, че на
30.07.2015г. са извършени плащания по договор за правно консултиране сключен между Д.
Г. Г. и адв. Т.Д.(л.146, том 3 ат делото) в размер на 45 000лв; банково платежно нареждане
от 04.02.2021 г. за платен адвокатски хонорар по договор за правна защита за сумата от 12
000 лева; банково платежно нареждане от 11.02.2021 г. за платен адвокатски хонорар по
договор за правна защита за сумата от 2 000 лева.
Представена е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и
съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От заключението на СМЕ, ценени от съда изцяло като компетентни и обосновани, се
установява влошено здравословно състояние на ищеца в периода на задържането му под
стража и по време на воденето срещу него наказателно производство. Видно от
заключението на вещото лице на ищеца е предписано лечение с „Престариум“ - инхибитор
4
на ангиотензин конвертиращия ензим, лекарство за понижаване на кръвното налягане.
Поставената му диагноза за „Лабилна хипертония“ се характеризира с повишаване на
кръвното налягане, съответно при психическо напрежение, каквито несъмнено са
задържането и престоя му в следствения арест, а така също и повдигнатото му незаконно
обвинение последното се повишава до критични граници, което е наложило и спешната му
хоспитализация. Според назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза,
емоционалните изживявания и стресова реакция по време на престой в условията на
следствен арест, промените в динамичния стереотип, хранително-диетичен и двигателен
режим са причина за изява на хипертоничната криза. Според същата експертиза
хипертонията е опасно заболяване и в развитие може да стане причина настъпване на смърт.
За установяване на неимуществените вреди са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят Г. Г.М. твърди, че е бил адвокат на Д. Г. в производството пред
Специализирания наказателен съд /СНС/. Познава го от дете. Същият дълго време учил в
чужбина, но основно започнал да работи с него през 2010. На 17.12.2010 г. той се прибрал
след успешно положен изпит по бакалавър и бил назначен с решение на Надзорния съвет за
член на управителния съвет на „Л.К.“ и за изпълнителен директор на дружеството. Сочи, че
е участвал в процесуално-следствени действия, които започнали на 10 май към 8:30-9:00 ч.
Служители на ГДБОП пристъпили към претърсване и изземване офисите на фирмата в
офисната сграда на „Литекс Тауър“ на ул. „Лъчезар Станчев“ № 3. Мисли, че още преди 9:00
ч. били дошли на място, доста служители имало, поемни лица също. Действията
продължили до късния следобед на 10 май. След като приключили претърсването и
изземването на офисните помещения, на Д. Г. бил извършен личен обиск, след което му
били сложени белезници и същият бил изведен през официалния вход на сградата. Пред
сградата имало журналисти. Същият бил изведен с белезниците и натоварен в някаква кола
на органите на МВР. Имало журналисти, които във вечерните новини отразили как сина на
Г. Г. е задържан за данъчни престъпления. Той възприел задържането много тежко, защото
почти през целия живот, с изключение на ранните години е учил в гр. Ловеч, след това е
учил в чужбина, и задържането му било много неприятно и изненадваща за него, защото той
просто не можел да повярва какво му се случва. Оперативно-следствените действия се
извършвали от органи на ГДБОП. Доколкото знае операцията се ръководела от Ч.Г., а на
място допълнителни действия извършвала Л.Ф., която била разследващ полицай. Това лично
го знае, защото е участвал в тези процесуални действия тогава като адвокат на Г. и лично е
подписвал документи. След като били задържани Д. Г. и другите лица на 10 май, на 11 май
били повдигнати обвинения, било внесено искане от страна на прокуратурата за определяне
на марка за неотклонение „задържане под стража“. Тази мярка била разгледана на 13 май,
като мярката в СНС тогава се разгледала от съдия М.Н.. Постфактум колеги, които познава
и които разбрали с какво се занимава, му обърнали внимание, че е следвало да направи
възражение за отвод на съдията, тъй като същата е живеела на семейни начала с Ч.Г.. Но
5
това го разбрал след съдебно заседание. Тя гледала мярката за неотклонение на Д. Г.. Това
била първата мярка за неотклонение. Общо взето те ги извели от офиса, Д. Г. и М.Г., както
били на работа с фланелка, с дънки, в този вид ги задържали и завели във Второ или в Трето
районно, не е сигурен, тъй като били разделени. Лично Д. му е споделил при предявяване на
обвиненията в сградата на „Черковна“, че през нощта му е била страшно студено, защото в
арестното помещение е било много студено и същият е бил само по фланелка и това много
тежко му се отразило. На 13 май с определение на СНС на Д. Г. и на М.Г. била взета мярка
за неотклонение „задържане под стража“. На 23 май 2012 г. Апелативен специализиран съд
се произнесъл по подадените жалби и потвърдил акта на първоинстанционния съд, с което
мярката за неотклонение била стабилизирана, като след така постановените актове Д. Г. бил
приведен в арестното помещение на Централен софийски затвор, където престоял до
освобождаването му през месец юли. На 11-ти им било повдигнато обвинение с
постановление на прокурор. Имал е контакт с тях. Лично като адвокат имал право по всяко
време да ги посещава в ареста. Много пъти е ходил в ареста. Много му се оплаквали, защото
тази година- 2012-та, месеците били доста топли. Те били в едно помещение 4 или 5 човека,
в което помещение е имало и пушачи, и непушачи. В самото помещение е имало открита
тоалетна, от която доста е миришело. Освен това при тези значителни температури, които
били тогава в началото на лятото на 2012 г., много му се оплаквали момчетата, че е адски
горещо и не може да се диша в помещението. Съответно след това се появили и
здравословните проблеми при Д. Г.. След като било подадено искане за изменение на
мярката и след като първоинстанционният съд изменил мярката срещу парична гаранция, по
телефона му се обадил М.Д., вторият подсъдим с повдигнато обвинение, и му казал, че през
нощта Д. Г. е направил хипертонична реакция, имал е високо кръвно - 200 е била горната
граница, като служителите не са знаели какво да правят без разрешение на прокурора, но в
последствие с разрешение на прокурор същият е бил приведен в МВР болница. Лично го
посетил на следващия ден в МВР болница. Това, което му направило впечатление било, че
Д. Г. бил на легло с включена система и с белезници на ръцете и на краката, завързани към
кревата и паралелно го пазели двама полицаи. Момчетата били много притеснени, защото
това, което им се било случило, се тиражирало и те не можели да го проумеят. Били с
идеята, че ще стоят в затвора дълго и продължително. Това водело при тях до значително
отчаяние. Чуждестранните му приятели прекратили отношенията си с него, защото всичко
това било стигнало извън България. Бизнес партньори, които имали отношения с „Л.К.“
преустановили контактите, или тези, които не можели да ги преустановят постоянно искали
информация за етапа, до който е достигнало съдебното производство. Сочи, че
първоначално бил адвокат на друга подсъдима по делото, жената се разболяла от рак и
починала. Друга подсъдима, в резултат на този психически тормоз, получила сърдечна криза
и й направили пет байпаса, момчетата общо взето били с идеята, че тях ги чака същото. Така
си казали, че ще умрат в затвора, ще се разболеят и ще умрат, били адски притеснени. Д. Г.,
когато се прибрал 2010 г., бил завършил бакалавър, имал идея да завърши магистратура, но
по обективни причини – с оглед на мерките за неотклонение и това, че не можел да напуска
България, не можал да завърши магистратура. Трябвало да държи магистратура в Англия.
6
Той се е явявал на всички съдебни заседания. Ако заседанията били редовни, те
продължавали с часове, тъй като се изслушвали по 10-15 свидетели, слушали се много тежки
експертизи и поради това заседанията продължавали доста дълго. След тази хипертонична
криза той бил на проследяване и на специфично лечение. В резултат на постоянното
напрежение, в хода на производството той се разделил с приятелката си и в момента живеят
разделени. Двете деца на Д. Г. ги гледала майка им, като същият издържал и полагал
необходимите грижи за тях. В медиите имало постоянно публикации. По заседанията
присъствали всякаква журналисти и се отразявало широко в медиите. Винаги на заседание е
имало по трима-четирима журналисти, основно „Канал 3“, „ПИК“, „Блиц“, постоянно били
там. Заседанията се провеждали при открити врата, когато се изслушвали СРС-та били при
закрити врата. Този проблем с кръвното и със сърдечно-съдовата му система ги има по
настояще. Знае, че той периодично се проследява. За него споменът за това си съществува,
но те били оправдани, с което психическото им състояние е по-добро в момента, но все пак
минали 12 години от започване на производството.
Доказателства за други факти от значение по делото не са събирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното.
Исковете срещу Прокуратурата с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ са основателни.
От приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се във воденото срещу
ищеца нак. преследване, се установява воденото срещу ищеца наказателно преследване,
влязлото в сила оправдателна. Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират
отговорността на посочения ответник, който дължи да обезщети ищеца, срещу който нак.
преследване е било приключило с оправдателна.
Възраженията срещу размера на претенцията на ищеца са неоснователни. За съда остава
задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба,
дерогираща общото правило, че размерът на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. За прилагане на този критерий съдът
съобразява от една страна доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото
икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като
еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката
между страданията и парите.
По делото се установи от свидетелските показания, че ищецът тежко преживял воденото
срещу него наказателно производство, бил психически затормозен. Наказателното
производство срещу него е водено почти 10 години, широко огласено в медии. Съдът
намира, че разпространяването на информации в медиите за наказателното производство
срещу ищеца е пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно
производство. Повдигнатото обвинение срещу ищеца, заемащ ръководна длъжност, е
нямало как да не бъде отразено в пресата поради сензационния му вид, изкуствено
създаден от едно неиздържано обвинение, с което се накърняват доброто име и честта му.
7
Причиненият му силен стрес, довело до влошаване на здравословното му състояние (видно
от неоспорената СМЕ), унижението от обвинението за тежко умишлено престъпление,
болките и страданията му от обвинението, отричащо професионалната му дейност,
осуетеното продължаване на образованието в престижни ВУЗ, болката и чувството му за
вина, че повдигнатото обвинение е допринесло за опетняване доброто име и авторитет на
семейството му и на дружеството, което ръководил, не може да има паричен еквивалент.
Съвкупната преценка на тези обстоятелства мотивира съда да приеме, че справедливо по
размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 200 000 лв., но
тъй като съдът не може да се произнася по свръхпетитум, то следва да се уважи иска до
предявения му размер, а именно 120 000лв.
По отношение на предявения от ищеца иск за обезщетение на причинените му имуществени
вреди:
Претенцията за имуществени вреди съдът намира също за основателна. Съдът следва да
присъди на ищеца направените от него разноски по воденото наказателно производство.
Сумите за адвокатски хонорар в наказателното производство като имуществени вреди,
понесени от ищеца, не са му присъдени в наказателното производство, защото не
съществува такава процесуална възможност, поради което са дължими именно по реда на
предявения по реда на ЗОДОВ. Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства- банково удостоверение от 10.08.2023г. от което е видно, че на 30.07.2015г. са
извършени плащания по договор за правно консултиране сключен между Д. Г. Г. и адв. Т.Д.
(л.146, том 3 ат делото) в размер на 45 000лв; банково платежно нареждане от 04.02.2021 г.
за платен адвокатски хонорар по договор за правна защита за сумата от 12 000 лева; банково
платежно нареждане от 11.02.2021 г. за платен адвокатски хонорар по договор за правна
защита за сумата от 2 000 лева.- размерът на изплатените адв. възнаграждения е 59 000 лева,
поради което искът за имуществените вреди следва да се уважи изцяло.
При този извод за съществуването на главното задължение основателна е и претенцията за
обезщетение за забавено изпълнение- от 08.06.2022 г. – на тази дата с влязла в сила
оправдателна присъда по отношение на ищеца е приключило нак. преследване, а според
нормата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ оправданието е елемент от състава, от който възниква
правото на обезщетение. От моментта на влизане в сила на оправдателната присъда и
предвид характера на отговорността по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по
правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86 ,ал.1
от ЗЗД.
По разноските:
Ищецът има право на разноските по делото съразмерно на уважената част от иска – чл.78,
ал.1 от ГПК –600лв. по представен по делото списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор,
гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати
на Д. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „****, по иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 120
000лв./сто и двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 08.06.2022г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор,
гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати
на Д. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „****, по иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата сумата 59 000
(петдесет и девет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди , ведно със законната лихва от 08.06.2022г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор,
гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати
на Д. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „****, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
реализираните разноски по делото в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9