Определение по дело №558/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3262
Дата: 28 юли 2014 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20131200100558
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение № 513

Номер

513

Година

13.10.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.13

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Диана Костова

дело

номер

20104100501033

по описа за

2010

година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на "Л."Е. чрез адв.Д. срещу Разпореждане от 1.9.2010г. на РС В. Т., с което се обезсилва Заповед за изпълнение на парично задължение № 1934/25.6.2010г. и се прекратява производството по ч. гр. д. № 2845/2010 г. Жалбоподателят поддържа, че съдът незаконосъобразно е обезсилил издадената, на основание чл. 410 ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение, поради това, че заявителя не е изпълнил указанията на съда да заведе в едномесечен срок искова молба по чл. 422 от ГПК. Като видно от приложените към жалбата обратни разписки се вижда, че исковата молба е получена от ВТРС на 10.8.2010г., а уведемолението за подадената искова молба по горепосоченото дело на 30.8.2010г., тъй като 29.7.2010г.е почивен ден. Предвид това моли да бъде отменено обжалваното Разпореждане, с което е обезсилена Заповедта за изпълнение на парично задължение.

В срок е връчена частната жалба на ответната страна, която в указания от съда срок не е е депозирала отговор.

Съдът, като анализира събраните по делото доказателства и съобразявайки изложените доводите, намира за установено от фактическа страна следното:

По Заявление на жалбопоадателя ВТРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 1934/25.6.2010г. Със Заповедта е разпоредено длъжникът "Интерхотели " да заплати на заявителя сума в размер 780 лева част от задължение по фактура №14/10.8.2007г., 299,33 лева обезщетение за забава за периода от 14.8.2007г. до 21.6.2010г.ведно със законната лихва върху главницата до датата на изплащане на претенцията, считано от 22.6.2010г. и разноски по делото 50 лева д.т. и 150 адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника на 5.7.2010г., като в срок на 14.7.2010г. е подадено от него възражение срещу издадената заповед. За този факт е уведомен заявителят на 29.7.2010г. В призовката му е указано да предяви иск в едномесечен срок от съобщението. На 1.9.2010г. ВТРС обезсилва заповедта, тъй като по делото липсват доказателства, че такъв иск е предявен. В срок е подадена жалба срещу това разпореждане, като към същата са приложени копие от искова молба с приложена обратна разписка от ВТРС за предявен иск по чл. 422 от ГПК на 10.8.2010г. и обратна разписка за уведомление по настоящото дело с дата от 30.8.2010г. Няма спор, че размерът на иска е 1207,33 и д.т. която се дължи е 48 лева, като при подаване на заявлението е внесена д.т. в размер на 50 лева, поради което доплащане не се дължи.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в предвидения по чл. 275, ал. 1 ГПК срок, от лице с правен интерес и с оглед разпоредбата на чл. 279 ГПК срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХI съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Няма спор, че ВТРС е издал правилно обжалваното разпореждане, тъй като към датата на неговото издаване по делото не са били приложени доказателства за предявен иск по чл. 422 от ГПК в указания от съда едномесечен срок и в този срок не е представено уведомление, че указанията на съда са изпълнени. Тъй като периода касае съдебната ваканция и имайки предвид претоварената работа на ВТРС явно изпратените от жалбоподателя искова молба от 10.8.2010г. и уведомление от 30.8.2010г. не са били приложени към делото. С оглед обаче на така представените пред въззивната инстанция доказателства, съдът намира ,че указанията на съда са изпълнени. В срок е предявен иск по чл. 422 от ГПК 10.8.2010г., а уведомлението също е получено в срок, тъй като 29.8.2010г. е неработен ден, то срокът изтича в последващия работен ден, който е 30.8.2010г. С оглед на тези нови доказателства атакуваното разпореждане следва да се отмени, като изрично следва да се подчертае, че тази отмяна не е по вина на съдия-докладчика в първата инстанция, който добросъвестно е изпълнил в срок задълженията си с оглед на представените по делото доказателства.

Така мотивиран, ВТОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 1.9.2010г. на РС В. Т., с което се обезсилва Заповед за изпълнение на парично задължение № 1934/25.6.2010г. и се прекратява производството по ч. гр. д. № 2845/2010 г.

Определението е окончателно.

Председател: Членове : 1. 2.

Определение

2

9D561059E0B42A5DC22577BA00454E52