Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в
открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева
въззивно гражданско дело № 8006
по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Н.Н.Х.
срещу решение от 01.03.2018г. по гр.д. № 50932/2016г. на СРС, 140 с-в, с което е
признато за установено по отрицателните установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от Й.Л.С. и А.Х.М., че жалбоподателят не е
собственик на поземлен имот с идентификатор № 00357.5359.428, находящ се в гр. Нови искър, кв.
„Кумарица“, ул. „******, с площ от 973 кв.м., при
съседи: ПИ № 00357.5359.430; № 00357.5359.80; № 00357.5359.434; № 00357.5359.435;
№ 00357.5359.437; № 00357.5359.438 и № 00357.5359.427, както и са отхвърлени
предявените от жалбоподателя насрещни положителни установителни искове с правно
основание 124 ГПК за признаване за установено правото на собственост на ищеца
върху същия недвижим имот, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 97/18.09.2000г., рег. №
1416, том І, дело № 81/2000г. по описа на нотариус К., евентуално – въз основа
на осъществено давностно владение. С решението са присъдени
разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник по отрицателните установителни искове и
ищец по насрещните положителни искове обжалва решението изцяло като неправилно
и необосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал
ангажираните от него свидетелски показания. Твърди, че показанията на св. Х.,
който е единствен непосредствен съсед на имота, са обективни и достоверни и следва да бъдат кредитирани.
Твърди, че от представените по делото писмени доказателства се установява
бездействие на ищците след 2000 г., а декларирането от него през 2009г. на процесния имот и заплащането на данъци въобще не е обсъдено
в мотивите на обжалвания акт. Сочи, че е налице процесуално нарушение, тъй като
СРС не е обсъдил представените в срок писмени бележки. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявените отрицателни установителни искове
и да уважи главния насрещен иск, а в случай че го отхвърли, евентуалния
насрещен иск, с присъждане на разноски.
Въззиваемите – ищци по първоначалните искове и ответници
по насрещните искове, оспорват жалбата в депозиран писмен отговор, по подробно
изложени съображения. Молят съда да потвърди обжалваното решение и да им
присъди разноски.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, но
частично процесуално недопустимо.
Предявени са при
условията на активно субективно съединяване отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът Х.
не е собственик на гореописания недвижим имот.
Ищците м.са обосновали правния си интерес от предявения
отрицателен установителен иск с договор за покупко-продажба № 34, дело №
25444/97г. на нотариус Н., с който в режим на СИО за закупили процесния недвижим имот от „Българска пощенска банка“ АД. В
исковата молба конкуренцията на права с ответника е обоснована с наличието на
договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 97,
дело № 81/2000г. на нотариус К., с който ответникът е закупил същия имот от В.А.Н.и
Ж.М.Н.. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е заявил, че е собственик на имота на
основание договора за покупко-продажба, сключен с нот.
акт № 97/2000г., евентуално на основание придобивна
давност, считано от придобиването му през 2000г. С отговора ответникът е
заявил, че предявява насрещни главен положителен установителен иск за
установяване правото му на собственост на процесния
недвижим имот, на основание договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 97, дело № 81/2000г. и евентуален насрещен иск,
на основание придобива давност за периода 2000 – 2017г. СРС е приел за разглеждане насрещните
положителни установителни искове, като по същество е изложил едни и същи
мотиви, с които е уважил отрицателните и
отхвърлил насрещните положителни установителни искове.
Съгласно задължителните указания в ТР
№ 8/27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ВКС, ОСГТК, при отрицателния
установителен иск основанието на иска не е негов индивидуализиращ белег, поради
което, след като ищецът отрича правото на ответника, последният следва да
изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. При уважаване на отрицателния
установителен иск за собственост, претендираното от
ответника вещно право се отрича с оглед всички възможни основания, а не само на
конкретно определено основание. Поради това ответникът Н. в случая следва да
изчерпи всички основания, на които претендира правото на собственост, тъй като
при уважаване на отрицателния установителен иск за собственост, по арг. от чл. 299 ГПК, преклудиращото
действие на силата на присъдено нещо ще
обхване всички възможни правопораждащи правото на
собственост негови основания – в този смисъла са и изричните указания в т. 1 от
ТР № 8/2013г. Ето защо, при релевираните две основания за собственост на
ответника по отрицателния установителен иск – договор за покупко-продажба и придобивна давност, липсва правен интерес за ответника да
въведе същите основания и чрез предявяване на насрещни положителни
установителни искове. При реализиране на защитата си по предявения отрицателен
установителен иск и отхвърлянето му, ответникът ще постигне исканата петиторна защита на правото си на собственост, като е
безпредметно да заявява същата защита с положителен установителен иск.
При така изложеното, съдът намира, че обжалваното
решение, с което съдът се е произнесъл по предявените насрещни положителни
установителни искове, е процесуално недопустимо поради липса на правен интерес и
на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, решението в посочената част следва да бъде
обезсилено и производството по делото - прекратено
в тази част.
Жалбата в останалата част по същество е неоснователна.
По предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването
на право на собственост в патримониума на ответника върху процесния недвижим имот: Тежестта за доказване принадлежи изцяло на ответната страна, която следва да осъществи главно и пълно доказване на правопораждащите претендираното
вещно право факти – чл. 154, ал. 1 ГПК. От ответника, в съответствие с носената от него доказателствена тежест, не е проведено такова доказване
по делото.
В случая конкуренцията на вещни права произтича от два
договора за покупко-продажба, като ответникът Х. е закупил имота през 2000г. от
В.и Ж.Н., а неговите праводатели са придобили имота
въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 1506/99г. на СРС, 29 с-в, с
което е обявен за окончателен предварителен договор от 21.10.1998г., сключен
между В.А.Н.и лицето Д.Т.А.. От своя страна, праводателят
на ищците „Българска пощенска банка“ АД е придобил имота с постановление за
възлагане от 03.05.1995г. по изп.д. № 3282/94г. на
съдия изпълнител при РС, София, след обявена публична продан на имота, собственост
на длъжника Д.Т.А.. Ето защо конкуренцията на права произтича поради
разпореждането на длъжника по изпълнението Д.А.в полза на праводателите
на ответника, но след реализирано принудително изпълнение върху имота в полза
на продавача на ищците. Ето защо ищците, като последващи
приобретатели на имота от купувача на публична продан
с първи по ред вписан нот. акт от 1997г., се
легитимират като негови собственици. Ответникът, като последващ
приобретател на имота с нот.
акт от 2000г. и уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД през 1999г., не доказва вещни
права, противопоставими на ищците, тъй като е
придобил от несобственик и договорът за
покупко-продажба, сключен с нот. акт № 97/20002г., не
е породил вещно действие. В тази връзка не се релевират
и конкретни доводи в жалбата, поради което главното въведено основание от
ответника за право на собственост, не е налице.
С оглед изложеното, следва да се разгледа евентуално въведеното
основание придобивна давност. В тази връзка
настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС, към които препраща по
реда на чл. 272 ГПК. Показанията на доведените от ищците свидетели Паланков и Господинов са логични, непротиворечиви,
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по
делото и почиващи на лични впечатления,
поради което правилно са кредитирани от СРС. Свидетелите установяват, че
ищците са ползвали имота от закупуването му през 1997г. до 2014г., като през
2000г. са поставили в имота фургон, като за периода 2000г. – 2014г. са
посещавали многократно имота с ищците. Показанията на ищцовите
свидетели кореспондират и с представените писмени доказа
Неоснователно е оплакването в жалбата, че показанията
на свидетеля Х. установяват владелческо поведение на
ответника за процесния период. Настоящият съдебен
състав изцяло споделя мотивите в обжалвания акт, че показанията на свидетелите В.Х.
и В.И.в частта им относно осъществявана от Н.Х. фактическа власт върху имота, считано от 2007-2008г., противоречат на целия
останал доказателствен материал, включително на
признание на ответника, направено в протокол за разпит пред СРП от
21.09.2016г., съгласно което последният е започнал да се грижи за имота преди
около година и половина преди разпита, т.е. от около 2015г. Първоинстанционният
съд е изложил съображения защо кредитира показанията на свидетелите на ищците,
поради което оплакването в тази връзка в жалбата също е неоснователно.
Неоснователни са и доводите в жалбата, че е налице
доказано бездействие на ищците, което следва да се свърже с оригинерно
придобиване в негова полза. Ответникът следва да докаже пълно и главно
въведеното от него основание придобивна давност, което
не е направено по делото. Без значение за крайния извод е декларирането на
имота през 2009г. от ответника, тъй като ищците също са представили
доказателства за платени данъци на имота и открита партида на тяхно име.
Отделно от това, декларирането на имота пред данъчните органи не може на
самостоятелно основание да установи владелческо
поведение по смисъла на чл. 68 ЗС, съгласно константната съдебна практика.
Доводите за извършени процесуални нарушения от СРС,
включително и за произнасяне преди изтичане на срока за представяне на писмени бележки, са изцяло
неоснователни. В мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за спора, релевирани от страните доводи и
възражения.
Други релевантни оспорвания не са въведени в жалбата.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявените отрицателени
установителни искове са основателни и доказани. Предвид съвпадението на
крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в посочената част.
С оглед изхода на спора, на въззиваемите
следва да бъдат присъдени претендираните и доказани
разноски за настоящата инстанция. Същите претендират разноски в размер на сумата
2500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за СГС, по отношение на което е
направено своевременно възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК от
въззивника. Същото е основателно, като предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и реално
извършените процесуални действия, съдът намира, че следва да намали същото до
размера на сумата 1 500 лв., която е над нормативно установения минимум по чл.
7, ал. 2 от Наредба №1/2004г., но е съобразена с реално осъществената правна
помощ.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.03.2018г. по гр.д. № 50932/2016г. на СРС, 140
с-в, в ЧАСТТА, с която е признато за установено по отрицателните установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от Й.Л.С. и А.Х.М., че Н.Н.Х. не е собственик на поземлен имот с идентификатор №
00357.5359.428, находящ се в гр. Нови искър, кв. „Кумарица“, ул. „******,
с площ от 973 кв.м., при съседи: ПИ № 00357.5359.430; № 00357.5359.80; №
00357.5359.434; № 00357.5359.435; № 00357.5359.437; № 00357.5359.438 и № 00357.5359.427.
ОБЕЗСИЛВА решение от 01.03.2018г. по гр.д. № 50932/2016г. на
СРС, 140 с-в, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от Н.Н.Х. срещу Й.Л.С. и А.Х.М., насрещни положителни установителни
искове с правно основание 124 ГПК за признаване за установено правото на
собственост на Н.Н.Х. върху гореописания недвижим
имот, на основание договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № 97/18.09.2000г., рег. № 1416, том І, дело № 81/2000г. по
описа на нотариус К., евентуално – въз основа на осъществено давностно владение и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
посочената част, като процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА Н.Н.Х., ЕГН ********** да заплати
на Й.Л.С., ЕГН ********** и А.Х.М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за СГС.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 1- месечен срок от съобщенията до страните пред ВКС, при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.