Р Е Ш Е Н И Е
Номер 16.12.2019 год. Град
Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд наказателен състав
на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в
следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа
докладваното от съдия Минчо Танев
НАХД номер 580 по описа
на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на С.Г.И., ЕГН **********,
против наказателно постановление № ****** г. на инж. Т. Д. А.- ***** на *********,
с което на С.Г.И., ЕГН **********,
на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии, е наложено
административно наказание ”глоба„ в размер на
1000,00 лв. за нарушение на чл.
17, ал. 1, чл. 46, ал. 2 от Закона за защитените територии и Заповед № 318 от
07.05.1992 г. на МОС.
В жалбата се сочи, че атакуваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то
да бъде отменено, тъй като липсват доказателства за осъществен състав на
административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподател,
редовно призован, се явява лично. Пледира за отмяна на НП.
За ответника по жалбата се явява надлежно
упълномощен юрисконсулт, която поддържа наказателното постановление като правилно
и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.
По делото бяха събрани писмени и
устни доказателства. Разпита се актосъставителя и свидетеля по установяване на
нарушението.
Въз основа на събраните
доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
На 08.08.2019 г. служител
на ******, осъществяващ охрана на
резерват „*****”, находящ се в землището на гр. *****, област *****,
установил, че лодка с № ******, превозваща хора, навлиза в устието на р.
*****. Служителите на ***** приели, че е налице организирано, туристическо
мероприятие, че лицата в лодката са туристи и че лодката се управлява от
жалбоподателя. За случая, бил съставен
констативен протокол № ******** год.
Констатираното,
мотивирало актосъставителя да състави АУАН № ****** г. в който нарушението било
точно, ясно и конкретно описано, така както е било възприето от
актосъставителя, на база предоставените документи.
Наказващият орган
издал обжалваното наказателно
постановление, в което нарушението е описано по
идентичен в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 17,
ал. 1, чл. 46, ал. 2 от Закона за защитените територии и Заповед № ****** г. на
***** и санкционирано по чл. 81, ал. 1,
т. 1 от Закона за защитените територии.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя и свидетелите.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими
реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да
бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата се
явява основателна.
Настоящото производство
е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се
установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето
посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено
от това лице виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление
правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
Съгласно обнародваната в ДВ бр. *****
г. заповед № ****** г. на *******, е възстановен резерват „****” с територията
включваща река *****– от устието до моста на м. ”*******”. Този резерват е
включен и в приложението № * на ЗЗТ в т. І.53. Анализът на разпоредбите на ЗЗТ
сочи, че резерватите са най-строго охраняваната категория защитени територии от
гледна точка на природо-опазването и целите по чл. 2 на закона. В чл. 8, ал. 3
от ЗЗТ е предвидено, че опазването на природните резервати изключва всякаква
или допуска минимална човешка намеса.
Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от
Закона за защитените територии забранява
всякакви дейности в резерватите, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения
с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с
образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с
научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и
време, изключващи нарушения в екосистемите; 5. потушаване на пожари и санитарни
мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.
Неизпълнението на тази разпоредба от страна на физически лица, е скрепено със
санкция, която е регламентирана в чл. 81, ал. 1 от ЗЗТ. Според тази норма се
наказва с глоба 500,00 до 5000,00 лв. физическо лице, което: 1. осъществява
дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в
заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта. В
конкретния случай санкцията е наложена по чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ.
Съда намира, че в настоящия случай, издаденото против
жалбоподателя НП неправилно, а вмененото му нарушение- недоказано /тежестта на
доказване в случая попада изцяло върху АНО.
На първо място, никъде по делото не се установява,
точното местоположение на извършване на нарушението. Отбелязването „навлиза в
устието на около 500 м“ без посочване на точно определен номер на участък и
граници, възпрепятства съда, да определи дали наистина соченото като място на
извършване на нарушението, попада в границите на резерват ******.
На следващо място, абсолютно недоказано остана пред
съда, твърдяното, че на въпросната лодка са се превозвали туристи. Не се
ангажираха никакви доказателства, които по категоричен начин да докажат, че
установените на лодката лица, са там организирано, на разходка и са туристи.
Лаконичното обяснение, че говорили на руски език, в никой случай не доказва, че
това са именно организирани туристи на посещение в резервата.
На следващо място, още по- недоказано е и твърдяното,
че именно жалбоподателя е организирал туристите, че той е управлявал лодката.
Не става ясно, на какви доказателства базира АНО този си извод, след като пред
съда категорично беше заявено, от служителя „установил“ нарушението, че не е
видял изобщо жалбоподателя на лодката, а още по малко да я управлява.
На следващо място според съда, са допуснати и
съществени процесуални нарушения, довели до опорочаване на процедурата по
издаване на НП. По делото е представен констативен протокол №
******* год. който обаче не е подписан от всички присъствали на проверката, не
е бил изготвен в присъствие на жалбоподателя, не му е бил и връчен за да се
запознае с него. АУАН е съставен по документи, без при съставянето му да са
участвали нито едно от лицата- свидетели, очевидци- на констатираното
нарушение. Тези процесуални нарушения са съществени, довели са до ограничаване
на правото на защита и са самостоятелно основание за отмяна на НП.
В този ред на правните съждения, съдът намира
наказателното постановление за незаконосъобразно, а твърдяното- че нарушението
е извършено именно от жалбоподателя- за недоказано.
Ето защо наказателното постановление
се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № *****г. на инж. Т. Д. А.- ******* на *****, с което на С.Г.И., ЕГН **********,
на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии, е наложено
административно наказание ”глоба„ в размер на
1000,00 лв. за нарушение на чл.
17, ал. 1, чл. 46, ал. 2 от Закона за защитените територии и Заповед № ******* г.
на МОС.
Решението подлежи на касационно обжалване,
пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК.
СЪДИЯ: