Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 25.09.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и осми юни две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №2989 по описа на СГС за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД,
чл.135 ал.1 ЗЗД, чл.108 ЗС и чл.57 ал.2 ЗЗД.
Ищецът Н.И.Г. твърди, че на 27.05.2014
г. е сключила с ответниците М.В.Д. и Ж.Д.Д. договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №37, т.І,
н.д. №29/2014 г. на нот. К.С., за следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №40,
находящ се на ет*********“, гр. София, със ЗП от 58,01 кв.м., състоящ се от: две
стаи и кухня, при съседи: изток-ап. №38, запад-вх.В, север-стълбище, юг-ап. №39,
отгоре-ап. №43, отдолу-ап. №38, заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №40 с
полезна площ от 2,88 кв.м., при съседи: изток-коридор, запад-вх.В, север-мазе
№33 и юг-зелена площ, ведно с припадащите се 0,5949 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото. Поддържа,
че с договора ответниците М.В.Д. и Ж.Д.Д. са
се задължили да я гледат и издържат до края на живота и, като и осигурят
спокоен и нормален живот, такъв, какъвто е водила до сега. Излага, че ответниците
М.В.Д.
и Ж.Д.Д. не са изпълнявали въобще задълженията
си по договора, не са полагали необходимите издръжка и гледане, което води до
пълно неизпълнение на задълженията им по договора. Моли съда да постанови
решение, с което да развали договора за прехвърляне на процесния недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в описания по-горе нот.
акт.
Ищецът сочи още, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №121, т.І, н.д. №98/25.09.2014
г. на нот. Д.А.ответниците М.В.Д. и Ж.Д.Д. са прехвърлили описания по-горе
недвижим имот на ответника Д.Д.А., като с действията си по сключване на договора
за покупко-продажба ответниците М.В.Д. и Ж.Д.Д. я увреждат – налице е
невъзможност ищецът да си възстанови имота, който е прехвърлил по неизпълнения
договор за договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане. Ищецът твърди също, че е налице знание за увреждане и в двете страни
по сделката, тъй като се касае за роднини по права линия. Ето защо, ищецът моли
съда да постанови решение, с което спрямо нея да бъде обявен за недействителен описания
по-горе договор за покупко-продажба, сключен между ответниците. Ищецът моли
също съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника Д.Д.А., че е собственик на описания по-горе апартамент и същият да
бъде осъден да и предаде владението върху същия апартамент. При условията на
евентуалност, ако не бъде уважен предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД,
претендира от ответниците М.В.Д. и Ж.Д.Д. сумата от 60 000,00 лв.,
представляваща паричната равностойност на описания по-горе недвижим имот, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответниците М.В.Д., Ж.Д.Д. и Д.Д.А.
в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорват предявените искове. Твърдят, че са
изпълнявали точно и добросъвестно задълженията си по процесния договор за
издръжка и гледане и са предоставили на ищеца необходимите и грижи и издръжка.
Оспорват ищеца да се явява кредитор на приобретателите по договора за издръжка
и гледане, както и че сочения договор за покупко-продажба уврежда ищеца.
Оспорват по основание и размер и иска за заплащане на паричната равностойност
на процесния недвижим имот. При условията на евентуалност, ако бъде уважен
предявения иск с правно основание чл.57 ал.2 ЗЗД, релевират възражение за
прихващане със сумата от 25 800,00
лв., представляваща стойността на извършени в процесния недвижим имот
подобрения, предоставена на ищеца издръжка и равностойност на положените за
ищеца грижи. Не претендират разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
От представения по делото нот.
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №37,
т.І, н.д. №29/27.05.2014 г. на нот. К.С. се установява, че Н.И.Г. е прехвърлила
на М.В.Д. следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент №40,
находящ се на ет*********“, гр. София, със ЗП от 58,01 кв.м., състоящ се от:
две стаи и кухня, при съседи: изток-ап. №38, запад-вх.В, север-стълбище, юг-ап.
№39, отгоре-ап. №43, отдолу-ап. №38, заедно с принадлежащото избено помещение
№40 с полезна площ от 2,88 кв.м., при съседи: изток-коридор, запад-вх.В,
север-мазе №33 и юг-зелена площ, ведно с припадащите се 0,5949 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото срещу задължението,
което М.В.Д. поема да гледа и издържа Н.И.Г. лично или чрез другиго, като и
осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до сега и докато е жива,
като прехвърлителката си е запазила правото на ползване върху прехвърления недвижим имот пожизнено и
безвъзмездно.
Видно от представения по делото
нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №121, т.І, н.д. №98/25.09.2014 г.
на нот. Д.А., М.В.Д. и Ж.Д.Д. са продали на Д.Д.А. описания по-горе апартамент.
По делото са представени платежни
нареждания за кредитен превод за заплатени от ответника М.В.Д. по банков път по
сметка на ищеца суми по договор за издръжка и гледане, а именно: от 27.10.2014
г. за сумата от 1000,00 лв., от 26.11.2014 г. за сумата от 100,00 лв., от
20.05.2015 г. за сумата от 100,00 лв., от 20.07.2015 г. за сумата от 200,00
лв., от 10.09.2015 г. за сумата от 200,00 лв., от 06.11.2015 г. за сумата от 200,00
лв., от 12.03.2016 г. за сумата от 100,00 лв., от 14.05.2016 г. за сумата от
100,00 лв., от 14.06.2016 г. за сумата от 50,00 лв., от 15.07.2016 г. за сумата
от 50,00 лв., от 16.08.2016 г. за сумата от 50,00 лв., от 20.09.2016 г. за
сумата от 50,00 лв., от 14.10.2016 г. за сумата от 50,00 лв., от 25.11.2016 г.
за сумата от 50,00 лв., от 23.12.2016 г. за сумата от 50,00 лв., от 20.01.2017
г. за сумата от 50,00 лв., от 20.02.2017 г. за сумата от 50,00 лв., от
20.03.2017 г. за сумата от 50,00 лв., от 20.04.2017 г. за сумата от 50,00 лв.,
от 22.05.2017 г. за сумата от 50,00 лв., от 20.06.2017 г. за сумата от 50,00
лв., от 20.07.2017 г. за сумата от 50,00 лв., от 21.08.2017 г. за сумата от
50,00 лв., от 20.09.2017 г. за сумата от 50,00 лв.
По делото са представени договор
от 31.05.2016 г., сключен между ответника М.В.Д. и „М.-С.“ ООД за осигуряване
на социален асистент на ищеца, фактура №687/14.06.2016 г. и фискален бон към
нея за сумата от 270,00 лв. за заплатена такса за социален асистент, както и
фискални бонове от 30.05.2016 г. и 06.06.2016 г. за заплатена сума от по 90,00
лв. в полза на „М.-С.“ ООД.
Представени са също медицински
удостоверения и епикризи.
Представени са по делото фактури
и фискални бонове за заплатени консумативни разходи /ел. енергия и гласови
услуги/ за процесния недвижим имот.
По делото ищецът е дал обяснения
по реда на чл.176 ГПК, в които сочи, че ответниците М.В.Д. и Ж.Д.Д. не са
полагали грижи за нея и не са давали издръжката, от която се е нуждаела, както
и че е отказала на ответниците да се грижат за нея, защото не са се грижили.
Представени са също медицински
удостоверения и епикризи.
От показанията на свид. М. И. се
установява, че състоянието на ищеца от няколко години не е добро – не може да
се справя сама, не може да се грижи за себе си, не може да готви, не може да
пазарува, не може да си чисти, както и че има много заболявания и специален
режим на хранене. Свидетелят сочи още, че ответникът М.В.Д. живее на друго
място, а не с ищеца, както и че никога не се е грижила за ищеца, освен, че два
пъти седмично е носила храна, която ищецът не е искала да яде и в много малко
случаи е била доволна от храната. Установява, се също, че ответниците М.В.Д. и Ж.Д.Д.
не са полагали медицински грижи за ищеца, никога не са и чистили, не са я
водили на лекар, не са и прали, не са прекарвали заедно празниците, не са я
извеждали на разходка. През 2016 г. са довели жена, която да се грижи за ищеца
за по 2 часа на ден, но ищецът е отказала, а след 2016 г. няма връзка с
ответника М.В.Д..
От показанията на свид. Н.Д.се
установява, че ищецът не е в добро здравословно състояние, има заболяване,
което изисква грижи, трудно подвижна е, не може да излиза сама, не може да си
чисти, не може да се изкъпе сама, като за всичко и помага дъщеря и. Свидетелят
сочи още, че никога не е виждала ответника М.В.Д. при ищеца, като е виждала
само храна, донесена от същия ответника, която ищецът не е яла, защото не е
подходяща за нея.
Други относими и допустими
доказателства не са ангажирани.
По
иска с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД:
Между страните не се спори, а и се
установи, че е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане. Този договор е ненаименован и алеаторен, като
специфичната престация по него – тази за даването на издръжка и полагането на
грижи е неопределена по своя характер. Съдържанието на насрещните права и задължения
по договора се определят по съгласие на страните, доколкото, предвид
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, то не противоречи на повелителни норми на закона и
на добрите нрави. Длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща
изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, както и да полага грижи за
здравето, хигиената и домакинството на кредитора. Специфичността на
задължението за гледане, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед
конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на
прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Издръжката, ако не е
уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния и обем и независимо дали
прехвърлителят на имота има собствени средства за издръжка - решение №169 от
19.07.2013 г. по гр.д. №1210/2012 г. на ІІІ ГО на ВКС. Изпълнението по договора
трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично.
При предявен иск по чл.87 ал.3 ЗЗД
за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане в тежест на ответника по делото-приобретател на имота е да
докаже изпълнението си по договора, респективно извинителни причини за
неизпълнението му, като прехвърлителят не е длъжен да посочва в какво се състои
неизпълнението.
Настоящият съдебен състав немира,
че от събраните по делото доказателства, не се установи обстоятелството по пълното
изпълнение на договорните задължения на ответниците М.В.Д. и Ж.Д.Д. по
процесния договор. От показанията на разпитаните по
делото свидетели, които съдът кредитира напълно, като обосновани, логични и
базиращи се на преките им впечатления, се установи, че ежедневната издръжка на
ищеца, включваща храна, грижи за здравето, хигиената и домакинството са
извършвани от дъщеря и, а не от приобретателите по договора за издръжка и
гледане. Съдът приема това обстоятелство за безспорно установено, с оглед конкретиката на процесния случай, с
оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и невъзможността му да се
справя сам, т.е. по делото не се
установи ответниците да са полагали каквито и да е грижи за ищеца. В тежест на
ответниците е доказването на това обстоятелство, като по делото не са
ангажирани никакви доказателства в тази насока. Напротив, от проведеното от
ищцата насрещно доказване се установява, че ответниците не са полагали никакви
грижи за ищеца. Установи се единствено от описаните
по-горе платежни нареждания, че ответниците М.В.Д. и Ж.Д.Д. са
предоставяли през периода 2014 г. – 2017 г. парични суми на ищеца в изпълнение
на задълженията си по договора за предоставяне на издръжка на ищеца, които суми
обаче настоящият съдебен състав намира за недостатъчни.
В обобщение, съдът намира, че по
делото се установи безспорно и категорично неизпълнение на задълженията на ответниците
М.В.Д. и Ж.Д.Д., произтичащи от процесния договор, сключен с ищеца, в
съответстващия на нуждите и обем, качество и вид.
Неоснователно е възражението на
ответниците за неоказано съдействие от страна на кредитора-ищец в настоящето
производство. При
възражение за неоказано съдействие от страна на кредитора, длъжникът при иск за
разваляне на договора ще бъде изправна страна, ако е поискал трансформация на
задължението си в парична равностойност или е предоставил парично изпълнение. Може да се трансформира в парична само натуралната престация
за издръжка, но не и престацията за гледане и полагане на грижи, която може да
се изпълнява само в натура - лично или чрез трето лице. При отказ или неоказано
съдействие от кредитора, длъжникът, за да бъде изправна страна, е длъжен да
предостави парично изпълнение вместо изпълнение в натура. Ако кредиторът не
приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за
издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да
чака решение за трансформация на задължението му. Това е така, защото нуждата
на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена.
Дори при забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано
изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а последицата от нея е
виновно неизпълнение на задължението и разваляне на договора. По делото не са
представени доказателства, от които да се установява, че ответниците са
продължили пълното изпълнение на натуралното си задължение за издръжка в пари.
Поради
горните обстоятелства, съдът намира предявеният иск за основателен и договорът
следва да бъдат развален по съдебен ред на основание чл.87 ал.3 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД:
Конститутивният иск по чл.135 ЗЗД /Павлов иск/ е
правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на
длъжника, с които последният намалява или обременява имуществото си,
предназначено съгласно чл.133 ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите, и
по този начин създава опасност за реализиране на вземанията на кредитора. Целта
на този иск е да запази целостта на имуществото на длъжника, за да могат
кредиторите да се удовлетворят от него, включително чрез способите за
принудително изпълнение.
Правото на кредитора да обяви за недействителен спрямо
него увреждащ го акт на длъжника възниква по силата на закона при наличието на
следния фактически състав: 1/ Наличието на вземане: без значение е неговия вид
– парично или непарично; важно е то да е възникнало преди извършване на
действието, чието обявяване за недействително се иска; да е действително /т.е.
да не е прекратено или погасено по давност/, както и да не е удовлетворено от
трето лице; не е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо и е без
значение дали то е хирографарно или обезпечено; 2/ Извършеното действие да
уврежда кредитора - то може да бъде извършено само от длъжника, от длъжника и
трето лице или от длъжника, трето лице и от държавен орган, като по вид това
действие може да е всякакъв гражданскоправен акт – както сделка, едностранна
или двустранна, възмездна или безвъзмездна, с материалноправен или
процесуалноправен характер или юридическа постъпка; правното действие трябва да
е действително; увреждането може да се изразява в намаляване на възможността на
кредитора да се удовлетвори от длъжниковото имущество /увеличаване пасива от
патримониума на длъжника или намаляване на актива му/ или в затрудняване на
удовлетворяването на кредитора; трябва да е налице причинна връзка между
действието и увреждането и 3/ знание за увреждането – когато увреждащото
действие е възмездно и длъжникът, и третото лице, с което е договарял, да са
знаели за увреждането.
Тежестта на доказване на факта на наличието на
вземане, на момента на неговото възникване, на увреждащия характер на
действието и на фактите относно субективното отношение на длъжника е на ищеца.
Доколкото ищецът твърди, че процесната увреждаща сделка
е била осъществена след възникване на негово вземане по разваления договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, съдът намира, че
предявената претенция намира своето основание в чл.135 ал.1 ЗЗД. Трайна е
съдебната практика, че прехвърлителят по алеаторния договор за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане придобива качеството кредитор по
смисъла на чл.135 ЗЗД от момента на първото неизпълнение на задълженията по
договора, а не от момента на развалянето, т.е. прехвърлителят придобива
качеството на кредитор от момента, в който длъжникът е преустановил
изпълнението на задълженията си по договора.
При тези данни, съдът приема за безспорно и
категорично установено наличието на изискуемо вземане на ищеца към ответниците М.В.Д. и Ж.Д.Д. от
развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане.
По делото се доказа и втория елемент от фактическия
състав на чл.135 ЗЗД – налице е увреждането на кредитора /ищеца/. Увреждането е
налице не само при намаляване имуществото на длъжника, но и когато се
затруднява удовлетворяването на кредиторите чрез неговата трансформация и
възможността за принудително изпълнение върху конкретни имоти на длъжника.
Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви
за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго действие/, с която
длъжникът го уврежда. Увреждане има винаги, когато се извършва разпореждане със
секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника.
Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг,
изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Съгласно трайната практика на
ВКС /решение №136 от 15.08.2017 г. по гр.д. № 61238/2016 г., IV ГО, решение
№320 от 5.11.2013 г. по гр. д. № 1379/2012 г., IV ГО и др./, правноирелевантно
е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност,
поради което съдът намира, че с процесната сделка длъжникът е намалил
имуществото си и по този начин е увредил интересите на своя кредитор.
Съгласно чл.135 ал.1 изр.2 ЗЗД, когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Налице е постоянна практика на ВКС, обективирана в решение №639 от
06.10.2010 г. по гр.д. №754/2009 г. на IV
ГО и в решение №18 от 04.05.2015 г. по гр.д. №3396/2014 г. на IV ГО, че
всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за
удовлетворение на кредитора. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане,
какъвто е и процесният казус. В случая намира приложение разпоредбата
на чл.135 ал.2 ЗЗД- оборимата презумпция за знание за увреждането, тъй като по
делото не се спори, че приобретателят по договора за покупко-продажба е
възходящ на ответника Ж.Д.Д.. Според чл.135 ал.2 ЗЗД, знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Счита се, че съпругът,
низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника, които са договаряли
с него, знаят, че тази сделка уврежда кредитора. Това обстоятелство
води до извод за наличието на знание за увреждане от страна на длъжниците и на
третото лице, с което са договаряли.
Поради изложеното, съдът намира, че релевираната
претенция следва да бъде уважена, като сделката се обяви за недействителна по
отношение на ищеца.
По иска с
правно основание чл.108 ЗС:
Основателността
на иска по чл.108 ЗС предполага установяване ищецът да е собственик на имота,
за предаването на който претендира осъждане на ответника, както и доказване
ответникът да упражнява фактическа власт върху него. При доказване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличие на основание, по силата
на което владее процесния имот.
По делото се
установи безспорно и категорично, че ищецът е собственик на процесния недвижим
имот по силата на обратното действие на развалянето на договора прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради което същият може да
претендира предаване на владението върху имота въз основа на собственически
права.
По делото не
е спорно, че ответникът Д.Д.А.
упражнява фактическа власт, т.е. владее процесния недвижим имот. Ответникът по
предявения ревандикационен иск не доказа наличието на основание, въз основа на
което владее имота.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявеният иск за предаване владението на процесния
недвижим имот се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото и с оглед на
изрично направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се
присъдят разноски в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща депозит за
вещо лице и сумата от 2200,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението
на ответниците за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
е основателно. По делото са представени договори за правна помощ, сключени
между ищеца и адв. Спасова, според които ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 2200,00 лв. Съгласно ТР
№6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело адвокатско
възнаграждение е под този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2, ал.5,
ал.6 и ал.8 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78 ал.6
ГПК ответниците следва да заплатят по сметка на СГС сумата от 401,82 лв.,
представляваща държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
РАЗВАЛЯ на основание
чл.87 ал.3 ЗЗД договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с
нот. акт №37, т.I, н.д.
№29/27.05.2014 г. на нот. К.С., с който Н.И.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, е прехвърлила на М.В.Д., ЕГН **********, адрес: ***, и Ж.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, следния недвижим имот, а
именно: АПАРТАМЕНТ №40, находящ се на
ет*********“, гр. София, със ЗП от 58,01 кв.м., състоящ се от: две стаи и
кухня, при съседи: изток-ап. №38, запад-вх.В, север-стълбище, юг-ап. №39,
отгоре-ап. №43, отдолу-ап. №38, заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №40 с полезна площ от 2,88 кв.м., при съседи:
изток-коридор, запад-вх.В, север-мазе №33 и юг-зелена площ, ведно с припадащите
се 0,5949 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
основание чл.135 ал.1 ЗЗД по отношение на Н.И.Г., ЕГН **********, адрес: ***, сключения между М.В.Д., ЕГН **********, адрес: ***, и Ж.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, и Д.Д.А., ЕГН **********,
адрес: ***, с нот. акт №121, т.І, н.д. №98/25.09.2014 г. на нот. Д.А.договор за
покупко-продажба на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№40, находящ се на ет*********“, гр. София, със ЗП от 58,01 кв.м., състоящ
се от: две стаи и кухня, при съседи: изток-ап. №38, запад-вх.В, север-стълбище,
юг-ап. №39, отгоре-ап. №43, отдолу-ап. №38, заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №40 с полезна площ от
2,88 кв.м., при съседи: изток-коридор, запад-вх.В, север-мазе №33 и юг-зелена
площ, ведно с припадащите се 0,5949 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
Н.И.Г., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Д.Д.А., ЕГН **********,
адрес: ***, иск с правно основание чл.108 ЗС, че Н.И.Г., ЕГН **********, адрес: ***, е собственик на следния недвижим
имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №40,
находящ се на ет*********“, гр. София, със ЗП от 58,01 кв.м., състоящ се от:
две стаи и кухня, при съседи: изток-ап. №38, запад-вх.В, север-стълбище, юг-ап.
№39, отгоре-ап. №43, отдолу-ап. №38, заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №40 с полезна площ от
2,88 кв.м., при съседи: изток-коридор, запад-вх.В, север-мазе №33 и юг-зелена
площ, ведно с припадащите се 0,5949 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС Д.Д.А., ЕГН **********,
адрес: ***, да предаде на Н.И.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, владението
върху следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ
№40, находящ се на ет*********“, гр. София, със ЗП от 58,01 кв.м., състоящ
се от: две стаи и кухня, при съседи: изток-ап. №38, запад-вх.В, север-стълбище,
юг-ап. №39, отгоре-ап. №43, отдолу-ап. №38, заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №40 с полезна площ от
2,88 кв.м., при съседи: изток-коридор, запад-вх.В, север-мазе №33 и юг-зелена
площ, ведно с припадащите се 0,5949 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА
М.В.Д., ЕГН **********, адрес: ***, Ж.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, и Д.Д.А., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплатят на Н.И.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, на
основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 2300,00 лв., представляваща разноски по делото, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплатят по сметка на СГС сумата от 401,82
лв., представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: