МОТИВИ
към присъда по н.о.х.д. № 366/19 г. по описа на СГС, НО, 34 състав
Софийската градска прокуратура е
внесла в съда обвинителен акт срещу И.Ч.М. за това, че на 12. 05. 2018 г. около
21.00 часа в гр. София на бул. Владимир Вазов, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“ с ДК № *********, с
посока на движение от ул. Витиня към ул. С.Д., в района на кръстовището с ул.
Поп Грую, нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, като
управлявал автомобила с 91 км/ч при максимално разрешена такава от 50 км/ч за
населено място, реализирал пътнотранспортно произшествие с пресичащия пътното
платно пешеходец Е.П.К. и по непредпазливост причинил смъртта му – престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В разпоредителното заседание
пострадалите П.Е.К., Т.Д.К., П.А.К. и М.П.К. бяха конституирани като частни
обвинители в наказателното производство.
В хода на съдебните прения
представителят на СГП поддържа обвинението срещу И.М. и намира, че следва да
бъде постановена присъда, с която той да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, тъй като направеното от подсъдимия самопризнание на
фактите в обвинителния акт и събраните доказателства го подкрепят. За постигане
целите по чл. 36 от НК счита, че на подсъдимия следва да бъде определено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което да бъде намалено с
1/3, както и да се наложи кумулативните наказания „Глоба“ и „Лишаване от право
да управлява МПС“, последното също за срок от три години.
Повереникът на частния обвинител П.К.
също поддържа обвинението, като го намира за доказано от събраните по делото
доказателства и признанието на М.. По отношение на наказанието счита, че
справедливото би било такова към средния размер.
Повереникът на частните обвинители Т.К.,
П.К. и М.К. поддържа становището на прокуратурата и моли подсъдимият да бъде
осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размера, предложен от прокурора по
реда на съкратеното съдебно следствие, който да бъде намален с 1/3.
Защитникът на подсъдимия М. изразява
становище, че при фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт, които подсъдимият изцяло признава и не спори за вината си, е необходимо да
се преквалифицира бланкетната норма от ЗДвП, която е
нарушена, за да се причини пътнотранспортното произшествие. Поддържа, че, доколкото ударът е бил
предотвратим при движение със скорост от 50 км/ч и при скоростта, с която М. е
управлявал МПС, то избраната скорост за движение не е в пряка
причинно-следствена връзка с престъпния резултат. Отделно от това намира, че
съдът следва да отчете безспорно съпричиняване на
резултата от страна на пострадалия, който е преминал на червен сигнал на
кръстовището и е престоял 13 секунди на пътното платно, като е избрал да не
пресича на пешеходната пътека, с което е нарушил чл. 113, ал. 1 от ЗДвП. Поради
това намира, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 119, ал. 5 от НПК,
която важи само в хипотеза, че кръстовището не е било регулирано със светофар
за пешеходци. Поради тези съображения защитникът счита, че наказанието, което
следва да се наложи на М. трябва да е към законовия минимум, както чпо отношение на „Лишаването от свобода“, така и за
„Лишаването от право да управлява МПС“.
Подсъдимият И.М. призна пред съда,
че всички, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, факти
отговарят на истината. В хода на съдебните прения и при последната си дума
заяви становище, че съдът ще постанови справедлива присъда и изрази съжаление
за стореното.
С оглед на направеното от подсъдимия
самопризнание и съобразно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 3 НПК съдът намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият И.Ч.М. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование,
безработен, живущ ***, с ЕГН **********. Той е правоспособен водач на МПС с
категория „В“ и притежавал валидно свидетелство за управление на МПС.
Въз основа на договор за лизинг № AG0000969/01. 12. 2017 г. М. управлявал лек автомобил
марка „БМВ“, модел „530Д“ с ДК № *********, собственост на „М.Б.“ ЕООД.
На 12. 05. 2018 г. около 21.00 часа И.М.
управлявал този лек автомобил в гр. София по бул. Владимир Вазов във втората
пътна лента по посоката му на движение. В района на една от пешеходните пътеки
на булеварда, находяща се след кръстовището с ул. Поп Грую
скоростта, с която подсъдимият управлявал МПС била 91 км/ч. В този момент Е. К.,
който се движел пеша, предприел пресичане на пътното платно от дясно на ляво по
посоката на движението на автомобила на М. на около 1,5-2,00 метра след
пешеходната пътека. Сигналът на светофара светел с червена светлина за
пешеходците по посоката на движението на К., но той предприел пресичане на
платното на бул. Владимир Вазов и след няколко секунди било реализирано
пътнотранспортно произшествие между автомобила, управляван от М. и пешеходеца Е.
К.. Скоростта на автомобила в момента на удара била 87 км/ч. Тялото на К.
паднало първо върху предния капак на колата, след което се ударило в челното
стъкло на същата. Пристигналият на място екип на Бърза помощ констатирал
настъпилата смърт на пешеходеца.
Заради реализирания удар в МПС
управлявано от подсъдимия М., на пострадали били причинени следните телесни
увреждания – закрита черепно-мозъчна травма, лицева травма, закрита гръдна
травма, закрита коремна травма, закрита гръбначна травма, разкъсно-контузна
рана на дясна и лява подбедрица, счупване на лява
раменна кост. Причината за смъртта на пострадалия са причинените при ПТП тежки
гръдна, черепно-мозъчна, коремна травма на опорно-двигателния апарат и гръбначна
травма, като водещи са тежката гръдна и черепно-мозъчна травми.
Към момента на стъпване на
пешеходеца на пътното платно за предприетото пресичане, ударът между него и
автомобила е можел да бъде предотвратен от подсъдимия М..
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, с оглед направеното от подсъдимия самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК и
подкрепящите го доказателства, доказателствени
средства и способи за доказване, събрани и извършени в досъдебното
производство, както следва – констативен протокол № К-316/12. 05. 2018 г.,
протокол за оглед на местопроизшествие от 12. 05. 2018 г. със скица и
приложения албум с фотоснимки, фиш за спешна медицинска помощ от 12. 05. 2018
г., съобщение за смърт от 14. 05. 2018 г., удостоверение за раждане от *** г.,
показанията на свидетелите П.Е.К., Т.Д.К., П.А.К., М.П.К., З.И.Г., М.Д.Д., Е.С.С., Х.П.М., договор за финансов лизинг от 21. 12. 2017
г., свидетелство за регистрация на МПС, част I,
СМЕ на труп, две СХЕ, АТЕ, КМАТЕ, справка за съдимост, справка от ОПП-СДВР, справка
картон на водача, веществените доказателства – видеозаписи от камера за
видеонаблюдение на кръстовището на бул. Владимир Вазов и ул. Поп Грую, справка от Дирекция „Национална система 112“ на МВР,
копие от проект за разположение на светофарна уредба и проект на постоянна
организация на движението на бул. Владимир Вазов в отсечката между ул. Витиня и
ул. Поп Грую, циклограма от
светофарната уредба на кръстовището на бул. Владимир Вазов и ул. Поп Грую, акт за смърт от 14. 04. 2018 г., удостоверение за наследници,
удостоверение за съпруг и родствени връзки.
Този доказателствен материал е
последователен и безпротиворечив и подкрепя направеното от подсъдимия
самопризнание по един убедителен начин.
От
правна страна:
При тези факти се налага извод, че
от обективна и субективна страна подсъдимият И.Ч.М. е осъществил състава на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От обективна страна около 21.00 часа
на 12. 05. 2018 г. в гр. София, по бул. Владимир Вазов с посока на движение от
ул. Витиня към ул. С.Д., като правоспособен водач на МПС, той управлявал лек
автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“ с ДК № ********* със скорост на движение от
91 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч. В този момент в района на
кръстовището на посочения булевард с ул. Поп Грую
платното на бул. Владимир Вазов започнал да пресича пешеходецът Е. К. с посока
от дясно на ляво по посоката на движение на лекия автомобил, управляван от
подсъдимия. Пострадалият предприел това действие въпреки забранителния червен
сигнал за пешеходците на работещата в нормален режим на светофарната уредба.
Подсъдимият М. възприел пешеходеца, въпреки което не намалил скоростта си на
движение. Когато установил, че между автомобила и пешеходеца може да настъпи
удар, подсъдимият намалил скоростта на движение на 87 км/ч, което се оказало
недостатъчно и колата блъснала К.. Той паднал първо на предния капак на
автомобила, след което се ударил в предното панорамно стъкло на същия и после
паднал на земята. Заради този удар при пострадалия настъпили закрита
черепно-мозъчна травма, лицева травма, закрита гръдна травма, закрита коремна
травма, закрита гръбначна травма, разкъсно-контузна рана
на дясна и лява подбедрица, счупване на лява раменна
кост. Непосредствено след удара той починал. Причината за смъртта на
пострадалия са причинените при ПТП тежки гръдна, черепно-мозъчна, коремна
травма на опорно-двигателния апарат и гръбначна травма, като водещи са тежката
гръдна и черепно-мозъчна травми.
Поради тези релевантни обстоятелства
съдът прецени, че, като водач на МПС, подсъдимият е нарушил правилото за
движение, предвидено в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движението по
пътищата, тъй като, възприемайки пешеходеца като опасност за движението,
доколкото той вече се е намирал на пътното платно, насочен да го пресече, М. не
е намалил скоростта на движението на автомобила си, за да предотврати
настъпването на ПТП. Доколкото описаният по-горе удар е бил предовратим
за водача както с избраната от него скорост на движение, така и с разрешената
от 50 км/ч, съдът прецени, че в случая се касае именно до нарушение по чл. 20,
ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, а не на посочената от СГП разпоредба на чл. 21, ал. 1 от НК.
Налице е пряка причинно-следствена
връзка между неправомерното поведение както на подсъдимия М., така и на
пострадалия К., и настъпилата заради удара между двамата участници в движението
смърт на пешеходеца. От една страна ударът е настъпил, защото подсъдимият не е
намалил скоростта си на движение, което да позволи на К. да пресече пътното
платно преди автомобилът да го достигне, но от друга – ако последният не беше
предприел пресичане на забранителен за пешеходците сигнал, също не би се
достигнало до удар между МПС и него. Затова и следва да се приеме, че
вредоносният резултат е настъпил заради независимото съпричиняване
на двамата участници в движението.
От субективна страна нарушението по
чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП е извършено от М. умишлено – той е знаел, че
управлява МПС със скорост, която не би му позволила да предотврати настъпване
на ПТП при възникване на опасност, въпреки което е избрал да шофира по този
начин. Спрямо евентуалното настъпване на ПТП и, респ. – на смърт на пешеходеца
заради него, той се е отнесъл с непредпазливост под формата на самонадеяност.
Виждал е пешеходеца, който е пресичал неправилно, съзнавал е, че е възможно
последният да не успее да премине лентата за неговото движение своевременно, но
въпреки това е разчитал, че К. ще го стори и така ще бъдат предотвратени
по-тежки последици, което очакване се е оказало неоправдано.
Поради това съдът призна подсъдимия И.М.
за виновен в извършването на престъплението по 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК, като го признава за невинен в това при управлението на
посоченото МПС да е причинил смъртта на Е. К. заради нарушение на правилото на
чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Такова изменение на
съставомерните елементи на престъплението в частта относно бланкетната норма на ЗДвП с присъдата и без изменение на
обвинението по реда на чл. 287 от НПК не накърнява правото на защита на
подсъдимия, тъй като е основано изцяло на фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, по които той е имал възможност да се защитава, а и не
налага приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
По
наказанието:
За престъплението по 343, ал. 1, б.
„в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК законът е предвидил да се налага наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от две до шест години.
Като отчете разпоредбата на чл. 373,
ал. 2 от НПК, съдът намери, че следва да определи наказание за подсъдимия по
общите правила на чл. 54 от НК и да го намали с една трета, съобразно
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, като не намери основания за приложение на
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК поради липсата на изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността на М. обстоятелства.
Смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства са сравнително младата му възраст, липсата на
предходни осъждания и съдействието, което е оказвал в хода на цялото
наказателно производство за разкриване на обективната истина по делото. Такова
обстоятелство е и съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Отегчаващо обстоятелство е високата скорост
на движение, надвишаваща почти два пъти максималната разрешена, която той е
избрал в условията на градска среда, в тъмната част на денонощието и на място,
където е знаел, че е възможно да има пешеходци.
Затова и съдебният състав прецени,
че при провеждане на съдебното следствие по общия ред би наложил наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три години, а в случая – след редукцията по
чл. 58а, ал. 1 от НК, счете, че трябва да наложи това наказание с
продължителност от две години.
Това наказание не следва да бъде
изтърпявано от М. ефективно. При наличието на всички обективни предпоставки за
приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът прецени, че целите за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия чрез наказанието ще бъдат успешно постигнати и без
изолирането му от неговия социум. Както вече беше посочено, подобно събитие,
което е настъпило, освен всичко друго, и по непредпазливост, е инцидент за
живота на М. и дори самият факт на налагане на наказание ще му повлияе в посока
да преосмисли поведението си като водач на МПС към по-голямо внимание и
зачитане на правата на всички участници в движението и да се въздържа за в
бъдеще от самонадеяни действия в това си качество, а и въобще. Затова и
изпълнението на наказанието беше отложено с изпитателен срок от три години на
основание чл. 66, ал. 1 от НК.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал.
1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК за засилване на превантивната
функция на наказанието съдът лиши подсъдимия И.Ч.М. от правото да управлява
моторно превозно средство за срок от две години.
По
разноските:
С оглед крайния изход от делото И.М.
беше осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в полза на държавния
бюджет и по сметка на Столичната дирекция на вътрешните работи сумата от 1
103.29 лева, представляваща направени разноски в досъдебното производство.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ В СГС: