№ 3
гр. Кърджали , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Кирил М. Димов
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги С. Милушев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Димитрина Делчева Ригова (ОП-Кърджали)
като разгледа докладваното от Георги С. Милушев Частно наказателно дело
№ 20215100200073 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по реда на чл.30 и сл. от
ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по постъпило писмо от Федерална служба „Правосъдие” –
Република Германия, с което се иска признаване на решение за налагане на
финансова санкция постановено от Amtsgericht Ludwigshafen, Германия по
отношение на българския гражданин З. Н. Б., род. на *., с постоянен адрес –
с.П. №66, общ.К.. Към искането са приложени Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на
посоченото по-горе решение за налагане на финансова санкция - на български
език, както и самото решение за налагане на финансова санкция - на немски
език.
Лицето, спрямо което е постановено решението за налагане на
1
финансова санкция – З. Н. Б., род. на *., с постоянен адрес – с.П. №66, общ.К.,
с ЕГН-********** /като трите имена, постоянния и настоящ адрес и ЕГН на
лицето са установени чрез извършена служебна справка в Регистър на
населението – НБД „Население” по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год./,
нередовно призован не се явява в съдебно, като призовката му е върната в
цялост с отбелязване от кмета на селото, че лицето е в чужбина с неизвестен
адрес.Служебно назначения защитник моли съда да постанови решение, с
което да откаже признаването и изпълнението на финансовата санкция
поради липсата на предпоставките за това.
Прокурорът от ОП – Кърджали изразява становище, че не са налице
всички предпоставки за признаване на решението на посочения в
удостоверението съдебен орган в Германия, за налагане на финансова
санкция понеже посоченото деяние в удостоверението, третирано като
престъпление в Германия е ненаказуемо по българското законодателство,
поради което моли съда да откаже признаването и изпълнението на
финансовата санкция.
Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено
следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение
№5587Js29245/195057VRs за налагане на финансова санкция от 04.09.2019
год., в сила от 01.10.2019 год., постановено от Amtsgericht Ludwigshafen,
Германия , по отношение на З. Н. Б., род. на *., с постоянен адрес – с.П. №66,
общ.К., е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на
задължение за заплащане на парична сума от 750 /седемстотин и петдесет и
пет/ евро, за осъждане за извършено престъпление в Германия. В
удостоверението извършеното от З. Н. Б. е описано, както следва: „ На
26.04.2019 г. около 19:30ч. въпросното лице, знаейки за наложената му
забрана за достьп, влиза в помещенията на магазин Penny на Франкенталер
Щрасе 73 в гр. Ludwigshafen” -престьпление - незаконен достьп, наказуем
съгл. §§ 123 Наказателен Кодекс (StGB)на Германия.
С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът
2
намира, че не са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на
посоченото решение за налагане на финансова санкция на българския
гражданин З. Н. Б.. От данните по делото се установява, че решението за
налагане на финансова санкция е постановено от съдебен орган в наказателно
производство в държава - членка на Европейския съюз и се отнася за деяние,
което съгласно нейния национален закон се преследва като престъпление.
Деянието е извършено на територията на издаващата държава – Германия.
Посоченото в удостоверението престъпление – „незаконен достьп”, попада в
обхвата на тези по чл.30 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
От приложените доказателства обаче се установява, че деянието, във
връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, не касае
основанията по чл.30 от ЗПИИРКОРНФС, защото санкционираното деяние
няма аналог в българското наказателно право- чл. 30ал.1 от Закона, нито
попада в каталога от правонарушения, за които не се изисква двойна
наказуемост по чл. 30 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС. Двойната наказуемост е
абсолютно условие, въведено от националното законодателство, като
изключение от този принцип е въведено в чл.30 от ЗПИИРКОРНФС, където
са посочени престъпленията или административните нарушения, за които не
се изисква двойна наказуемост, каквото в случая няма
Според чл.30 от ЗПИИРКОРНФС, решенията за налагане на финансови
санкции, които са постановени в наказателни или
административнонаказателни производства в държава - членка на ЕС, се
признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят
за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения
и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им
по законодателството на издаващата държава. След като посоченото в
удостоверението деяние не съставлява престъпление или административно
нарушение, то е налице и основание за отказ на признаването и изпълнението
на решението по смисъла на чл.35 т.7 от ЗПИИРКОРНФС.
Ето защо, съдът намира, че не са налице условията за признаване на
Решение №5587Js29245/195057VRs за налагане на финансова санкция от
04.09.2019 год., в сила от 01.10.2019 год., постановено от Amtsgericht
Ludwigshafen, Германия , по отношение на З. Н. Б., род. на *., с постоянен
3
адрес – с.П. №66, общ.К., с което е наложена финансова санкция, която се
изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума от 750
/седемстотин и петдесет и пет/ евро, за осъждане за извършено престъпление
в Германия, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата
държава – 1603.78 лв./хиляда шестотин и три лева и седемдесет и осем ст./
Следва на основание чл.38 от ЗПИИРКОРНФС, съдът незабавно да уведоми
компетентния орган на издаващата държава за отказа за признаване и
изпращането на решението за налагане на финансови санкции на НАП -
компетентния орган по чл.6 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС. Следва също копие от
уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България, съгласно чл.38 ал.2
от ЗПИИРКОРНФС.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТКАЗВА признаване и допускане изпълнението на Решение
№5587Js29245/195057VRs за налагане на финансова санкция от 04.09.2019
год., в сила от 01.10.2019 год., постановено от Amtsgericht Ludwigshafen,
Германия , с което на З. Н. Б., род. на *., с постоянен адрес – с.П. №66,
общ.К., с ЕГН-**********, е наложена финансова санкция, която се изразява
в налагане на задължение за заплащане на парична сума от 750 /седемстотин
и петдесет и пет/ евро, за осъждане за извършено административно
нарушение, както и разходи по съдебното и административното производство
довели до решението в размер на 70 евро, или общ размер на финансовата
санкция – 820 евро с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня
на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в
издаващата държава – 1603.78 лв./хиляда шестотин и три лева и седемдесет и
осем ст. /
Да се уведоми незабавно компетентния орган на решаващата държава –
Федерална служба „Правосъдие” – гр.Бон, Република Германия, отказа за
признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция
за изпълнение на компетентния орган - ТД на НАП- Пловдив.
4
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати
на Министерството на правосъдието на Република България.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив съд в 7-
дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5