№ 257
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20241001000599 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца – „Дора енерджи трейд България“ АД, чрез адв. С.
срещу решение № 1590 от 20.12.2023г., постановено по т.д. № 20221100901784, по описа на
СГС за 2022г., в частта, с която е отхвърлен осъдителният му иск срещу „Смарт солар“
ЕООД за сумата от 100 000 лева, част от вземане в общ размер на 1 100 000 лева,
представляващо вземане по договор за заем от 16.01.2014г. на получена сума през 2012г.
Въззивникът/ищецът - „Дора енерджи трейд България“ АД счита, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, във връзка със събирането,
анализа и оценка на доказателствения материал. Твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е приел за недоказан един от елементите на фактическия състав на договора за
заем – реално предаване на сумата. Според ищеца, този факт се установявал от двустранното
осчетоводяване на дължимата сума по договор за заем в размер на 566 742,10 евро и с
левова равностойност 1 108 451,20 лева. Съгласието на ответника за получаване на сумата и
поетото задължение за връщане, се установявали и от показанията на свидетеля Н. С., който
пряко и непосредствено възприел съществуването и съдържанието на договор за заем от
16.01.2014г., както и неговото унищожаване от Т. Г.. В подкрепа на този факт били и
основното и допълнително заключение на вещото лице изготвило съдебно-икономическата
експертиза. На следващо място твърди, че обжалваното решение противоречи на практиката
1
на ВКС по въпросите за сключване на договора за заем(решение № 186 от 26.05.2015г. по
т.д. 3433/2013г. на ВКС, І т.о., решение № 379 по гр.д. 171/2012г. на ВКС, ІV гр.о. и др.).
Предаването можело да не било в собственост и можело да предхожда по време съгласието
за връщане. Паричната сума можела да бъде получена на какво и да е основание или дори
без основание, но след това страните да се съгласят да бъде върната получената сума.
Въззивникът твърди, че от всички събрани по делото доказателства, се обосновава извод за
предаване от ищеца на ответника на сумата от 1 100 000 лева и поетото от последния
задължение за нейното връщане в процесния договор за заем. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковите претенции.
Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият/ответникът - „Смарт солар“ ЕООД, е подал в срок два писмени отговора на
въззивната жалба на ищеца, чрез адв. В. и чрез адв. Т. и адв. В.. Счита същата за
неоснователна, а решението в обжалваната от ищеца част за правилно и законосъобразно.
В срока за отговор е подадена насрещна въззивна жалба от „Смарт солар“ ЕООД, чрез адв. Т.
и адв. В. срещу решение № 1590 от 20.12.2023г., постановено по т.д. № 20221100901784, по
описа на СГС за 2022г., в частта, с която е признато за установено, че не е доказано
оспорването на подписите положени от Т. Д. Г. в договор за заем от 16.01.2014г.
Въззивникът/ответникът - „Смарт солар“ ЕООД счита, че постановеното решение е
постановено извън постановения петитум, тъй като нямало предявен установителен иск за
признаване на правоотношение между страните по силата на договор за заем. На следващо
място твърди, че копието на договор за заем от 16.01.2014г. няма доказателствена стойност и
положените подписи не могат да бъдат обект на графологическа експертиза. Според
ответника, не можело да се приеме, че договорът е унищожен не по вина на страната. Освен
това, не били изследвани подписите за заемодател на двамата *** – К. и Г., своевременно
оспорени с отговора на исковата молба. На последно място твърди, че показанията на
свидетеля Д. са вътрешно противоречиви и не установяват унищожаването на оригинала от
процесния договор за заем. Освен това, неговите показания следвало да се преценяват при
условията на чл. 172 от ГПК. Моли въззивния съд да отмени решението по иска по чл. 194,
ал. 3 от ГПК и да потвърди решението в обжалваната от ищеца част. Претендира разноски за
въззивното производство, съгласно представени два списъка по чл. 80 от ГПК.
Въззивните жалби от ищеца и ответника са подадени в законния срок, от надлежни
страни по делото и против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд,
поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
обжалваното решение установи, че то е валидно, но частично недопустимо в една част и
допустимо в останалата си част.
Софийският апелативен съд като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите на страните
и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:
От заверено копие на договор за паричен заем от 16.01.201г. се установява, че „Дора
2
енерджи трейд България“ АД/заемодател/ и „Смарт солар“ ЕООД/заемател/ са сключили
процесния договор. Този договор е подписан за заемодател от *** на „Дора енерджи трейд
България“ АД - Т. Г. и К. и за заемател от управителя на „Смарт солар“ ЕООД – Т. Г.. В чл. 1
заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 1 100 000 лева,
който се задължил да я върне и да плати възнаграждение. В чл. 2 е уговорено, че заемната
сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя на части до 31.12.2017г. по посочена от
заемателя банкова сметка или заемодателят ще извършва плащания към доставчици на
заемателя от негово име, както и че договорът се счита за сключен на датата на първата
предадена сума или на датата на първото плащане на заемателя. В чл. 3 е уговорено, че
предаването на заемната сума ще се извърши по сметка.
По делото е разпитан свидетелят Д., който е служител на ищеца. Свидетелят е дал
показания, че през месец март или април на 2018г. е проведена среща между представители
на „Дора Енерджи“ и „Смарт Солар“, на която са коментирали осчетоводената сума от
1 100 000 лева. След това попитали Т. Г. за договора предаден им от счетоводителя Р., за
което им отговорил, че нямал никакво значение и не бил реален, и задължението по него е
приключило. След това го скъсал и изхвърлил, като казал, че този договор касаел парите
дадени през 2012г. и през 2018г. С копие от скъсания договор се сдобили през 2022г. от
независимия одитор фирма „Крестон“.
Във въззивното производство е разпитан свидетелят Е. М./Р./, който притежава счетоводна
къща – „Темп Консулт“ и е обслужвал като счетоводител „Дора Енерджи“ и „Смарт Солар“
в периода 2014г.-2018г. На предявения в съдебно заседание договор за заем от 16.01.2014г.,
свидетелят отговаря, че не е запознат с този договор.
От заключението на вещото лице изготвило съдебно-счетоводната експертиза - А. И., се
установява, че на 28.06.2012 г. ищецът е осчетоводил по партидата на ответника извършено
плащане в размер на 1 825 000 и на 28.06.2012 г. още 250 000 евро, с посочено основание –
аванс към доставчик. На 31.07.2012 г. е отразено вписване на ново основание „договор за
заем“ в общ размер от 2 075 000 евро. В счетоводството на ищеца продължавало да се води
вземане към ответника в размер на 566 742,10 евро. Вещото лице е установило, че същите
по размер горепосочени суми били осчетоводени и от ответното търговско дружество като
задължения. Вещото лице не е получило първични счетоводни документи от ответника, но
при изследваните финансови отчети от 01.01.2013 г., продължавало да отчита задължение
към ищеца в размер на 566 742,10 евро, равностойно на 1 108 451,20 лв., класифицирано
като нетекущи търговски и други задължения. За периода от 31.12.2016 г. до 31.12.2020 г. по
главницата както при ищеца, така и при ответника били осчетоводени вземания и
задължения за лихви. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че вписаното при
ответника основание на задължението кореспондира на първоначално отразеното от ищеца
и не е класифицирано като подлежащо на самостоятелно отчитане финансов актив и
съответно пасив. Според вещото лице, при дадена класификация „друг източник“, не
можело да се приеме че в основата на това задължение стои договор за заем и
класифицирането под „доставчик“ предполагало поемане на ангажимент за изпълнение на
3
услуга. Според вещото лице нямало данни да е осчетоводяван процесният договор за заем.
От заключението на вещото лице изготвило съдебно-почеркова експертиза – Г. М., се
установява, че договор за паричен заем от 16.01.2014г. съдържа подписи, отразяващи
индивидуални, устойчиви и достатъчни по обем съвпадения със сравнителните образци на
полагани подписи от Т. Г.. Според вещото лице, подписите за „Заемодател“ и „Заемател“ в
копие от договор за паричен заем са изпълнени в оригиналния му вид от Т. Г.. Вещото лице е
посочило 12 съвпадащи признаци, че тези подписи са положени именно от това лице.
От допълнителното заключение на вещите лица във въззивното производство, изготвили
тройна съдебно-почеркова експертиза – С. Б., Ю. М. и П. Т., се установява, че подписите за
„Заемодател“ и „Заемател“ под договора за паричен заем от 16.01.2014 г. не са положени от
Т. Г.. Според тези вещи лица, установените съвпадения в част от общите признаци, нямали
сами по себе си идентификационни стойности, тъй като касаели предимно формата на
движение при изписване и свързване на отделните елементи, поради което могат да бъдат
лесно възпроизведени/имитирани.
От повторното заключение на вещите лица във въззивното производство, изготвили тройна
съдебно-почеркова експертиза – В. В., Л. С. и С. Ц., се установява, че подписите за
„Заемодател“ и „Заемател“ под договора за паричен заем от 16.01.2014 г. са положени от Т.
Г.. Според тези вещи лица, установените съвпадения в признаците образували индивидуална
съвкупност, която била достатъчна да се направи извод, че подписите са изпълнени от Т. Г..
Вещите лица са посочили 12 съвпадащи признаци, че тези подписи са положени именно от
това лице.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна страна,
следното:
За да отхвърли предявеният иск за сумата от 100 000 частично от сума в общ размер на 1 100
000 първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че по делото е доказано
унищожаването на договора за паричен заем от 16.01.2014г. и същият е сключен между
страните по делото. Този договор не е породил своето действие, тъй като ищецът не е
доказал реално предаване, съответно получаване на сумата от 1 100 000 лева от ответника,
нито преди нито след сключване на договора за заем от 16.01.2014г. Следователно не било
доказано основанието за съществуването на заемно правоотношение и искът следвало да се
отхвърли като неоснователен.
Според настоящия съдебен състав, заверено копие от договор за паричен заем от 16.01.2014г.
е годно доказателствено средство, тъй като копие може да се направи единствено при
съществуването на оригинален документ и възпроизвеждане на неговото съдържание и
положените подписи. От показанията на свидетеля Д. се установява, че е присъствал на
среща през месец март или април на 2018г. между представители на „Дора Енерджи“ и
„Смарт Солар“, на която са коментирали осчетоводената сума от 1 100 000 лева, както и
наличието на договор за паричен заем. Свидетелят не знае български език и няма как да
възприеме текстът и съдържанието на договора за заем, още по-малко положените подписи.
4
Доказателствена стойност има разговора проведен във връзка с този документ и отговорите
на Т. Г., че този договор за заем нямал никакво значение и не бил реален, и задължението по
него е приключило, след което го скъсал и изхвърлил, като казал, че този договор касаел
парите дадени през 2012г. и през 2018г. Следователно ищецът е доказал съществуването и
унищожаването на процесния договор за паричен заем от 16.01.2014г. Допълнителен
аргумент в подкрепа на този извод е фактът, че в процесния период законен представител на
ищеца и на ответника е бил Т. Г., който единствено е притежавал двата екземпляра от този
договор. Т. Г. има интерес да укрие този договор за заем, тъй като с него се уговаря
възникване на парично задължение за заемателя на дружеството, на което е едноличен
собственик на капитала и законен представител.
По делото са изготвени и приети първоначална, допълнителна и повторна съдебно-
почеркови експертизи. Според настоящия съдебен състав, следва да се кредитират
заключенията на вещите лица изготвили първоначалната и повторната тройна експертиза.
Всички разпитани по делото вещи лица са категорични, че положените подписи от едно
лице никога не могат да са напълно идентични по всичките си индивидуални белези.
Наличието на установени съвпадения в 12 индивидуални съвпадащи признаци, са
достатъчни да обосноват извод, че положените подписи под копие на договор за паричен
заем от 16.01.2014г. за заемодател и заемател са изпълнени от Т. Г.. Не следва да се
кредитира заключението на вещите лица изготвили допълнителното заключение, тъй като
същите дават превес на установени различия в подписите, които са несъществени и няма как
всички положени подписи от едно и също лице да съвпадат във всичките си признаци, което
на практика е и невъзможно.
Неоснователно е твърдението на ответника, че не са изследвани подписите на двамата *** –
К. и Г., тъй като с отговора на исковата молба са оспорили подписите за заемодател и за
заемател. Липсва правен интерес за оспорване подписа на законния представител на
насрещната страна – предоставила заема, която единствено може да оспорва собствения си
подпис под договора. Проверката на подписа на Г. за заемодател е извършена с оглед
годността му за използване и като сравнителен материал.
При наличието на копие от този договор за паричен заем, в тежест на ответното търговско
дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, че неговото
съдържание и подписи не са възпроизведени от оригинала или същите са механично
пренесени от други документи, за което освен твърдения на ответника не са ангажирани
никакви доказателствени средства.
Неоснователни са твърденията във въззивната жалба на ищеца, че първоинстанционният съд
неправилно е приел за недоказан един от елементите на фактическия състав на договора за
заем – предаване на сумата, който факт се установявал от двустранното осчетоводяване на
дължимата сума по договор за заем в размер на 566 742,10 евро и с левова равностойност
1 108 451,20 лева.
Всяка една уговорка в чл. 1, 2, 3 от договора за паричен заем от 16.01.2014г. е ясна,
недвусмислена и не се нуждае от тълкуване. Видно от този договор се установява, че
5
страните са договорили предоставяне на уговорената сума от 1 100 000 след неговото
сключване, нейното предаване на части и превеждането й по сметка, а не преди и не като
новиране на вече получена такава сума, както неоснователно твърди ищецът.
Съществуването на задължение на ответника към ищеца в размер на 566 742,10 евро и с
левова равностойност 1 108 451,20 лева, което е за доставка на материали и изграждане на
фотоволтаични централи през 2012г., не може да установи заемно правоотношение между
страните, уговорено година и половина по-късно и при липса на постигнато съгласие между
страните за неговото обективно новиране. От заключението на вещото лице се установява,
че процесният договор за заем не е осчетоводено от нито една от страните по делото.
Констатираното двустранно осчетоводяване на сумата от 1 108 451,20 лева не се отнасят за
договора за заем от 16.01.2014г., тъй като няма как да е осчетоводен една година и половина
преди неговото съставяне. Начисляването на лихва по съществуващо парично задължение в
размер на 566 742,10 евро, са по друго правоотношение и са неотносими за предмета на
делото в това производство. Ищецът не е доказал, че е предоставил уговорената сума на
ответника или предаване на сумата от 1 100 000 лева, които да предхождат сключване на
договора за паричен заем от 16.01.2014г. Няма доказателства по делото, че след сключване
на договора за паричен заем от 16.01.2014г., са били извършени плащания от ищеца към
доставчици на ответника от негово име. Следователно не е налице вторият кумулативно
даден елемент от фактическия състав на чл. 240, ал. 1 ЗЗД и между страните няма
възникнало валидно правоотношение по договора за паричен заем от 16.01.2014г. Ищецът
следва да понесе последиците от недоказването на този релевантен факт с правно значение,
поради което предявеният иск като неоснователен правилно е отхвърлен от
първоинстанционния съд.
Ирелевантна за настоящото производство е цитираната от ищеца практика на ВКС, в която
са разгледани различни хипотези от процесната и правните им изводи не могат да намерят
приложение и да бъдат съобразени в настоящото производство.
Предвид неоснователността на частичния иск за главница в размер на 100 000 лева, досежно
своята акцесорност, неоснователен е искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забавено
изпълнение върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане.
Основателно е възражението на ответника, че обжалваното решение е постановено извън
постановения петитум, тъй като няма предявен установителен иск за признаване на
правоотношение между страните по договор за заем.
Съществува противоречие в практиката на ВКС, досежно произнасянето в решението с
изричен диспозитив по оспорване истинността на документ. В решение № 135 от 3.06.2010
г. на ВКС по гр. д. № 820/2009 г., IV г. о., която е постановена по идентична по смисъл и
съдържание разпоредба на чл. 194, ал. 2 ГПК/чл. 156, ал. 2 /отм./ е прието, че с цитираната
правна норма, законодателят изрично е уредил възможността съдът да се произнася в
решението по оспорването на документа, което има характер на определение. Отделният
диспозитив в решението не означава, че съдът се е произнесъл по установителен иск и не
6
представлява допуснато процесуално нарушение-произнасяне "плюс петитум". В решение
№ 270 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г.по описа на ВКС, IV г. о. и в решение № 50119
от 12.10.2023 г. по гр.д. № 4818/2033 г. на ВКС ІV гр.о., е прието, че оспорването на писмен
документ по чл. 193 от ГПК прилича по съществото си на инцидентен установителен иск, но
не е самостоятелна искова претенция. Целта на това производството е във висящ процес, да
се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на
фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено, като
неистинско, от доказателствения материал. Определението по чл. 194, ал. 2 от ГПК е от
същество за доказването. Ако не се е произнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните
прения, съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му
не намира отражение в диспозитива на акта по същество. В чл. 236 от ГПК е определено
съдържанието на диспозитива на съдебното решение и в него не намират място
определенията, свързани с изключването или не на доказателствените средства, нито тези
определения подлежат на самостоятелно обжалване.
Настоящият съдебен състав споделя правните изводи в новата и преобладаваща практика на
ВКС. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод следва и от съпоставката на чл. 194,
ал. 2 с ал. 3 от ГПК, в първата хипотеза съдът се произнася с определение, а във втората с
решението по делото, които изпраща на прокурора. Освен това, именно в постановяването
на изричен диспозитив по предявен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК, се
състой и разликата между двете отделни и самостоятелни производства по оспорване
истинността на документ.
Ищецът/въззиваемия претендира разноски за въззивното производство в размер на по 9 900
лева за платено адвокатско възнаграждение на двама адвокати и 1 200 лева за
възнаграждение на вещи лица. Представени са два договора за правна помощ от
22.04.2024г., в които се съдържа разписка за плащане в брой на всяка една от
горепосочените суми и представляват доказателство за това обстоятелство, съгласно
разяснението дадено в т. 1 ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът има право на разноски само за възнаграждението на един
адвокат, поради което следва да му се присъди само сумата от 9 900 лева, а
възнаграждението на втория адвокат следва да остане в негова тежест. Предвид изхода на
правния спор във въззивното производство, ответникът има право на разноски в общ размер
на 11 100 лева.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1590 от 20.12.2023г., постановено по т.д. № 20221100901784, по
описа на СГС за 2022г., в частта, с която в диспозитива на решението съдът се е произнесъл,
че не е доказано оспорването на авторството на Т. Д. Г. на подписите в договор за паричен
заем от 16.01.2024г. сключен между „Дора енерджи трейд България“ АД, и Смарт солар“
7
ЕООД,.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1590 от 20.12.2023г., постановено по т.д. № 20221100901784,
по описа на СГС за 2022г., в частта, с която е отхвърлен искът от „Дора енерджи трейд
България“ АД, ЕИК ********* срещу „Смарт солар“ ЕООД, ЕИК ********* да му заплати
сумата от 100 000 лева, част от вземане в размер на 1 100 000 лева, представляваща вземане
по договор за заем от 16.01.2014г. на получена сума през 2012г.
ОСЪЖДА „Дора енерджи трейд България“ АД, ЕИК ********* да заплати на Смарт солар“
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 11 100/единадесет хиляди и сто/ лева, представляващи
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Смарт солар“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Апелативен съд
София сумата от 15/петнадесет/ лева, представляваща дължима държавна такса за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8