№ 146
гр. Русе, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:М. Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Мариета Ц.а
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500171 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
И. А. Ц., от гр. Русе, чрез пълномощника си адв. Ф. М., е обжалвал
Решение № 23/09.01.2023 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.
№ 3997/2022 г., с което е уважена предявената против него молба за налагане
на мерки за защита от домашно насилие и съдът е определил мерки за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за защита от домашното насилие. Решението
е обжалвано и в частта, с която жалбоподателят-ответник по молбата е
осъден да заплати глоба в размер на 400 лв., държавна такса и разноски.
Излагат се съображения за неправилност на решението, като се твърди, че
същото е необосновано, тъй като неправилно са интерпретирани събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Жалбоподателят моли въззивния съд
да постанови решение, с което да отхвърли молбата за защита от домашно
насилие.
Въззиваемата И. В. П., от гр. Русе, в законоустановения срок по чл.
17, ал. 4 ЗЗДН не е депозирала отговор. В съдебно заседание чрез
1
процесуалния си представител адв. К. Х. изразява становище, че жалбата е
неоснователна. Претендира разноски.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията по жалбата и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
молба на И. В. П. за защита от домашно насилие, упражнено спрямо нея от И.
А. Ц., с когото молителката е живяла на семейни начала в продължение на
около 33 години в собственото й жилище в гр. Русе. В обстоятелствената част
на молбата се твърди, че две години преди подаване на молбата разбрала, че
И. Ц. има връзка с друга жена, вследствие на което между страните често
започнали за възникват конфликти. На 28.06.2022 г. около обяд двамата били
в дома им, когато Ц. започнал поредната караница, която прераснала във
физическа разправа спрямо молителката. Твърди, че й нанесъл множество
удари по главата и тялото, ударил я с дървена дъска за хляб, която се счупила
в ръката й, влачил я от стая в стая из апартамента, докато нанасял удари и
крещял, че жива няма да излезе от там. След като ответникът я пуснал за
малко, за да отиде в кухнята, тя успяла да избяга от жилището. Излага
твърдения, че от страх да не бъде намерена от И. Ц. в гр. Русе, потърсила
закрила при приятелката си М.Р., която живее и работи в к.к. Слънчев бряг,
където дни наред не излизала от страх. На 14.07.2022 г. ответникът отишъл да
я търси в търговския обект, където работела приятелката й и заплашил
последната да престане да крие И., защото носел пушките си и щяла да стане
„необратима беля“. П. не посмяла да се срещне с ответника и той си тръгнал
обратно за гр. Русе. Молителката останала при М.Р. и започнала работа в
търговския й обект. И. Ц. продължавал да търси П., като в разговор със
съпруга на Р.Р.Р. заявил, че знае, че И. е в к.к. Слънчев бряг и му изпратил
съобщения, че щяла да стане „голяма беля“, „голям мармалад“, „тръгвал си и
щял да вземе и други хора с него“. В молбата си И. П. е поискала съдът да
задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му
бъде наложена забрана да доближава жилището й в гр. Русе, жилището, което
обитава в к.к. Слънчев бряг и местоработата й в к.к. Слънчев бряг, като
2
мерките бъдат наложени за максималния от закона срок. Поискала е на
ответника да бъде наложена глоба в подходящ размер.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е задължил И. Ц.
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. П., забранил е
на Ц. да приближава пострадалата, както и да приближава жилището й в гр.
Русе, жилището, което обитава в момента в к.к. Слънчев бряг и мястото й на
работа в к.к. Слънчев бряг, както и местата за социални контакти и отдих на
същата. С решението И. Ц. е осъден да заплати глоба в размер на 400 лв. в
полза на държавата. За да постанови решението районният съд е приел, че Ц.
е осъществил актове на домашно насилие спрямо И. П..
Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при
изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на закона.
Пред първоинстанционния съд е представена декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН от молителката, в която се съдържат идентични твърдения на
изложените в молбата й за осъществения спрямо нея на 28.06.2022 г. акт на
домашно насилие от страна на И. А. Ц..
По делото не е спорно, че от около 33 години страните са живели на
съпружески начала в гр. Русе, в жилище собственост на молителката.
По делото в първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М.Р. - състудентка и приятелка на
молителката, И.А. – нейн първи братовчед, Р.Р. – познат на страните, М.С. –
позната на страните, която работи в техен магазин и Ц. Ц.а – сестра на
ответника.
Районният съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото
доказателства относно релевантните за спора факти, констатирал е
съществуващите между тях противоречия и е изложил мотиви относно това
кои доказателства е счел за достоверни и кои – не, като е обяснил защо дава
вяра на едните, а не кредитира другите. Първоинстанционният съд правилно е
основал решението си на показанията на свидетелите М.Р. и Р.Р., които се
явяват лица, незаинтересовани от изхода на спора, както и тези на И.А.,
преценени през призмата на чл. 172 ГПК, като последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се и в същото време подкрепени от
останалите писмени доказателства по делото - декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН. Следва да се добави, че видно от показанията на св. М.Р., от 1989 г. И.
3
П. и И. Ц. живеели заедно – първо на квартира, след това в апартамента на
молителката, който е в близост до магазините, където работели. Между
страните често имало кавги и скандали, както и физическа разправа. По
отношение на процесния случай, свидетелката изнася, че на 28.06.2022 г. П. й
се обадила от служебния телефон, била много разстроена, плачела и разказала
за случилото се – че с ответника отново са се карали, той я бил, счупил дъска
за хляб в тялото й, влачил я по стаите в апартамента и я ритал. Казал й, че
„ако иска да е жива, да се вземе в ръце и да започва да му готви и да му
чисти“. Взел й телефона с обяснението, че се забавлява с телефона си и не му
слугува. И. П. споделила, че не иска да живее с ответника, помолила
приятелката си да дойде да я вземе и да се махне от града. Свидетелката
тръгнала през нощта, пристигнала сутринта и заедно с И. П. отпътувала
обратно за к.к. Слънчев бряг. Когато вече били пристигнали, ответникът се
обадил по телефона на свидетелката и заплашил и двете, че знае къде са, ще
си вземе пушката и ще дойде при тях. Свидетелката Р. настанила молителката
при нейни познати, откъдето П. не излизала в продължение на около 10 дни,
защото се страхувала. През следващите дни И. Ц. често звънял по телефона на
свидетелката, както и на съпруга й и на И. П. и заплашвал, че ще дойде. На
14.07.2022 г. ответникът отишъл в к.к. Слънчев бряг, срещнал се със св. Р. и
разговаряли като през цялото време настоявал да разбере къде е молителката,
да я доведе и тя да си тръгне с него. Заплашил с израза: „взел съм си пушките,
те са в колата и знаеш какво мога да направя“. Ответникът си тръгнал, но
продължил да звъни и да заплашва. В един от разговорите казал „да се
оглежда непрестанно и да не мисли, че нещата ще се разминат“. Св. Р.,
изнася, че се наложило И. П. да си смени картата на телефона, да блокира Ц. в
социалните мрежи. Молителката се страхувала да излиза сама, но с времето
малко се успокоила, започнала да работи при свидетелката и да излиза с
придружител.
От показанията на Р.А. се установява, че в телефонен разговор
ответникът е разказал, че не е бил молителката, а я влачил из стаите да види
колко е мръсно, като казал, че вземал пушките и отивал на Слънчев бряг и ще
станело страшно. В друг разговор казал, че ще обезобрази И. и нямало да
може да се познае.
Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на
М.С. и Ц. Ц.а в частта им относно добрите отношения между страните и че са
4
били „перфектно семейство“ като противоречащи на всички останали
доказателства по делото.
В останалата си част показанията на разпитаните свидетели не
съдържат релевантни за процесния случай факти, както и такива, които да
опровергават изложените в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН обстоятелства или
изнесените от молителката факти и правилно не са обсъждани в цялост от
районния съд.
При така изложената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че решението е правилно. От съвкупната преценка на събраните
доказателства може да се направи извод, че жалбоподателят е осъществил
физически и психически тормоз над съжителката си И. П., който представлява
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, както е приел и районният
съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, като
доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно
насилие е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която е достатъчно
основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, дори и да
няма други събрани доказателства – чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния
характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, предоставен е
улеснен ред за търсещия защита молител срещу домашно насилие, като на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е придадено доказателствено значение,
доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание на извършеното
действие на насилие. В тази връзка, доказателствената тежест е на ответника
при направено оспорване, че не е извършил актове на домашно насилие и той
следва да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване
на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната доказателствена
сила.
В конкретния случай, представената декларация, съдържа
конкретни и непротиворечиви твърдения за извършени действия на
физическо и психическо насилие и кореспондират с изложеното в молбата до
съда. Декларацията е годно доказателствено средство, тъй като както беше
посочено няма проведено насрещно доказване от ответника за противното.
Наведените доводи в жалбата, че първоинстанционното решение е
необосновано, тъй като неправилно са интерпретирани събраните по делото
5
писмени и гласни доказателства, са неоснователни. Извършеното насилие е
доказано с кредитираните от първоинстанционния съд гласни и писмени
доказателства.
Предвид изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение,
а обжалваното решение потвърдено, като правилно.
С оглед изхода на спора разноските са в тежест на жалбоподателя.
Пред настоящата инстанция оказаната на въззиваемата от адвокат правна
защита и съдействие е при условията на чл. 38 ЗАдв, което изрично е
посочено в приложения по делото договор за правна помощ и съдействие.
Поради това, в полза на пълномощника на И. П. адв. К. Х. от АК - Русе следва
да се присъди адвокатско възнаграждение, което съдът съгласно чл. 22 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. определя в размер на 600 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 от ГПК
окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23 от 09.01.2023 г. на Русенския районен
съд, постановено по гр.д. № 3997/22 г.
ОСЪЖДА И. А. Ц., ЕГН ********** да заплати на адв. К. Д. Х., с адрес
на кантората: гр. Русе, ул. “******** сумата от 600.00 лева, представляваща
възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред въззивната
инстанция, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6