РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Добрич, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и *** година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Х.ва
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20233230101286 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от В. П. Б., ЕГН ********** и М. Г. Б., ЕГН
**********, и двамата с адрес: с. ****, ул. „***” № 12 срещу В. О. Б., ЕГН
**********, с адрес: с. ****, ул. „***“ № 10, С. О. Л., ЕГН ********** с
адрес: с. ****, ул. „***“ № 14 и Х. О. Б., ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул.
„***“ № 8, с която се иска в отношенията между страните да бъде признато за
установено, че ищците са собственици на дворно място с площ от 1030 кв.м.,
съставляващо парцел VIII, пл. № 61, в кв. 2 по плана на с. ****, находящ се в с.
****, ул. „***“ № 12, ведно с построената в него масивна жилищна сграда с
площ от 75 кв.м. и изба с площ от 30 кв.м.
Иска се да бъде постановена отмяна на нотариален акт № 135, том
IVс, дело 1753/20.09.1978 г., издаден от Кр. Паскалева – съдия при
Толбухински районен съд.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици, в режим на
СИО, на дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо парцел VIII, пл. №
61, в кв. 2 по плана на с. ****, находящ се в с. ****, ул. „***“ № 12, ведно с
построената в него масивна жилищна сграда с площ от 75 кв.м. и изба с площ
от 30 кв.м. Имотът са придобили чрез покупко-продажба, обективирана в
нотариален акт № 94, том XXII, дело № 7257 от 28.10.1997г. на Тома
Манушев, нотариус при Районен съд Добрич.
Сочи се, че през пролетта на 2023 г. при ищците е отишъл съседът им
В. Б.. Поискал да му възстановят сумата от 300 лева, която е заплатил в отдел
МДТ при Община Крушари. Обяснил им, че е заплатил данък сгради и такса
1
смет за техния имот. В тази връзка се заявява, че В. Б. се легитимира като
собственик на жилищна сграда от три стаи, салон и изба, построена върху
имот държавна собственост с отстъпено право на строеж, с площ от 1020
кв.м., съставляващо парцел VIII, пл. № 61, в кв. 2 по плана на с. ****, находящ
се в с. **** – нотариален акт № 135, том IV, дело 1753/20.09.1978 г. на Кр.
Паскалева, Толбухински районен съдия. Ответникът Б. е придобил имота по
наследство от Ш. И..
В. Б. и ищците са установили, че за един имот са съставени два
нотариални акта. В техническата служба при Община Крушари са
констатирали, че в разписния лист към плана на с. **** за собственик е
посочен А.Д.. Той е продал имота на А.М.А., а последният го е продал на
М.А.Х. през 1966 г. М.Х. го е дарил на А.И.. Ищците са го придобили от
наследниците на последния.
Пред първоинстанционния съд ищците се явяват лично и се
представляват от адвокат Д. Ж.. Поддържат претенцията си в хода на цялото
производство.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от В. Б..
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от С. Л. и
Х. О. Б.. В същия се твърди, че исковете са неоснователни.
Сочи се, че наследодателят на ответниците Ш.Х.И. е починал на
30.08.1992 г. Същият е бил собственик на процесния имот до смъртта си.
Приживе не е продавал процесния имот на ищците. На тази основа се прави
извод, че ищците са придобили имота от несобственици. Заявява се, че към
момента на извършване на прехвърлителната сделка от ищците имотът е бил
държавна собственост. На тази основа се прави възражение за
недействителност на продажбата, обективирана в нотариален акт № 94, том
XXII, дело № 7257 от 28.10.1997 г. на Тома Манушев, нотариус при Районен
съд Добрич.
Ответниците искат претенциите да бъдат отхвърлени.
С. Л. и Х. Б. се представляват от особения представител адвокат Н. А.,
която пледира за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с установителни искове за собственост с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищците е да докажат, че са придобили правото на
собственост върху процесния имот по силата на покупко-продажба.
По делото са приложени множество нотариални актове и други
документи, които в хронологическа последователност разкриват промяната в
носителите на правото на собственост върху процесния имот. Всички
релевантни обстоятелства са изследвани и от вещото лице по изготвената
2
съдебно-техническа експертиза.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност и
наследство № 96, том Ie, дело № 250/15.03.1963 г. А.Д. И.е признат за
собственик на ст. къща с дворно място с площ от 1000 кв.м., съставляващо
парцел VIII, пл. № 61, в кв. 2 по плана на с. ****, находящ се в с. ****, ул.
„***“ № 12 (л. 10).
На 09.02.1964 г. А.Д. Иванов е прехвърлил на А.М.А правото на
собственост върху паянтово жилище с дворно място с площ от 1000 кв.м.,
съставляващо парцел VIII, пл. № 61, в кв. 2 по плана на с. ****, находящ се в с.
****, ул. „***“ № 12 за сумата от 400 лева – нотариален акт № 52, том I, дело
№ 92/1964 г. (л. 9).
От приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба № 55,
том III, дело № 794/01.07.1966 г. на съдия Любомир Х.в се установява, че
А.М.А. е прехвърлил на М.А.Х. правото на собственост върху дворно място с
площ от 1030 кв.м., съставляващо парцел VIII, пл. № 61, в кв. 2 по плана на с.
****, находящ се в с. ****, ул. „***“ № 12, ведно с построената в него къща
срещу сумата от 428, 00 лева (л. 8).
С нотариален акт за дарение на недвижим имот на роднина по права
линия от сина на баща № 153, том I, дело № 350/27.01.1975 г., съставен от
съдия Емилия Стоева, М.А.Х. е дарил на баща си А.Х.И. дворно място с площ
от 1030 кв.м., съставляващо парцел VIII, пл. № 61, в кв. 2 по плана на с. ****,
находящ се в с. ****, ул. „***“ № 12 (л. 7).
Установява се, че с нотариален акт за собственост на жилище,
построено върху държавно дворно място с отстъпено право на строеж № 135,
том IVс, дело № 1753/20.09.1978 г. Ш. И. е признат за собственик на жилищна
сграда с три стаи, салон и изба, намираща се в парцел VIII, пл. № 61, в кв. 2 по
плана на с. **** (л. 15). Отразено е, че жилището е построено в държавно
дворно място с отстъпено право на строеж. Видно от писмо на Областния
управител на област Добрич, в архива на администрацията не са налични
документи относно недвижимия имот, описани в нотариалния акт (л. 22).
На 28.10.1997 г., по силата на покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт № 94, том XXII, нот. дело № 7257/1997 г. за продажба на
недвижим имот, съставен от Тома Манушев, продавачите М.А.Х., З.Х.Б.а,
Н.Й.Х. Ч. и Е.Ш. са прехвърлили на В. Б. правото на собственост върху
дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо парцел VIII, пл. № 61, в кв. 2
по плана на с. ****, находящ се в с. ****, ул. „***“ № 12, ведно с построената
в него масивна жилищна сграда с площ от 75 кв.м. и изба с площ от 30 кв.м.
(л. 6).
Представено е удостоверение за семейно положение, от което става
ясно, че М. Б. и В. Б. са съпрузи (л. 14).
Видно от удостоверение за наследници на О.Б. Б. (Ш. Х. И., Ш. Х. И.
и Ш. Й.н-удостоверение за идентичност на лице с различни имена) – починал
на 30.08.1992 г., след смъртта си е оставил наследници: съпругата си М.О. Б.а
3
– починала на 21.05.2022 г. и трите си деца С. О. Л. (С.Ш. М.-удостоверение за
идентичност на лице с различни имена), Х. О. Б. (Х. Ш.ов И.-удостоверение за
идентичност на лице с различни имена), и В. О. Б. (В.Ш. Х.-удостоверение за
идентичност на лице с различни имена), (л. 51).
От заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза се
установи, че описаният в Нотариален акт № 94, том XXII, нот. дело №
7257/1997 г. имот е парцел VIII, пл. № 61, в кв. 2 по плана на с. ****, находящ
се в с. ****, ул. „***“ № 12, в който ищците живеят понастоящем
(Приложение № 4 от експертизата).
Вещото лице посочи, че къщата на В. Б., построена от баща му Ш. И.,
се намира в съседния имот – парцел VII-59, в кв. 2 (Приложение № 4 от
експертизата).
Установи се, че имотът на ищците е бил единствено и само частна
собственост на различни лица, но никога не е бил държавна или общинска
собственост.
Съдът счита, че заключението следва да бъде възприето при
формиране на фактическите изводи на съда. Същото е обективно и е
изготвено от лица с необходимата квалификация.
По делото бяха събрани и гласни доказателствени средства. На
страната на ищците бяха разпитани свидетелите Б.И. – съсед на ищците, С.И€
– кмет на с. ****.
Свидетелите разказаха, че А.И.ев и Ш. И. са двама братя. Те
разделили парцела, в който се намира процесния имот, на две части с ограда
помежду им, като всяка е около декар. След 1974 г. Ш. построил в своята част
две къщи на синовете си, а Ахмед построил една къща в своята част. В едната
от къщите на Ш. в момента живее ответникът В. Б., докато другата е
необитаема.
Показанията на свидетелите са ясни и непротиворечиви. Същите
кореспондират както помежду си, така и с останалата част от доказателствата
по делото, поради което съдът ги възприема в цялост при формиране на
фактическите си изводи.
Ищците извеждат правния си интерес от предявяване на
установителния иск за собственост с твърдения, че ответникът В. Б. е
предявил претенции към имота им, позовавайки се на нотариален акт за
собственост на жилище, построено върху държавно дворно място с отстъпено
право на строеж № 135, том IVс, дело № 1753/20.09.1978 г. Заканил се е да ги
изгони от селото.
Анализът на доказателствата по делото води до категоричния извод,
че ищците са собственици на дворно място с площ от 1030 кв.м.,
съставляващо парцел VIII, пл. № 61, в кв. 2 по плана на с. ****, находящ се в с.
****, ул. „***“ № 12. Установи се, че през 1963 г. собственик е бил А.Д. И..
Същият е вписан като такъв и в разписния лист. Впоследствие правото на
4
собственост върху имота е сменяло носителите си, за да бъде придобито от
ищците през 1997 г. По делото не се събраха доказателства този имот някога
да е бил общинска или държавна собственост.
Оттук се извежда, че отстъпеното с нотариален акт за собственост на
жилище, построено върху държавно дворно място с отстъпено право на
строеж № 135, том IVс, дело № 1753/20.09.1978 г. право на строеж в полза на
Ш. И. касае друг имот, а не процесния. Вещото лице посочи, че това най-
вероятно е имот – парцел I, кв. 1а, който е бил общинска собственост. Именно
в този имот Ш. И. е имал право да построи къща. Правото на строеж обаче не
е реализирано в този имот. Стана ясно, че е построил две къщи в трети имот,
който е съседен на процесния - парцел VII-59, в кв. 2 (Приложение № 4 от
експертизата) и за който Ш. И. няма документи за собственост. Показанията
на свидетелите напълно кореспондират със заключението по експертизата. И
двамата свидетели заявиха, че Ш. И. и А.И.ев са имали два отделни имота,
разделени с ограда помежду им. Във всеки един от тях двамата братя са
строили – първият две къщи, а вторият една къща. Точно този втори имот,
собственост на А.И.ев, към настоящия момент е собственост на ищците. Не се
събраха доказателства, които да разколебават този извод.
Ето защо, претенцията на ищците, с която се иска в отношенията
между страните да бъде признато за установено, че са собственици на дворно
място с площ от 1030 кв.м., съставляващо парцел VIII, пл. № 61, в кв. 2 по
плана на с. ****, находящ се в с. ****, ул. „***“ № 12, ведно с построената в
него масивна жилищна сграда с площ от 75 кв.м. и изба с площ от 30 кв.м,
следва да бъде уважена.
Нотариален акт за собственост на жилище, построено върху държавно
дворно място с отстъпено право на строеж № 135, том IVс, дело №
1753/20.09.1978 г., от който ответникът Б. черпи права във връзка с процесния
имот, следва да бъде отменен, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищците се поражда правото да им
бъдат заплатени направените разноски.
Ищците представят доказателства за направени разноски в размер на
3626, 00 лева (адвокатско възнаграждение от 1500, 00 лева; държавна такса от
50, 00 лева /внесена е такса от 113, 10 лева при дължима такава в размер на 50,
00 лева, поради което и надвнесената сума подлежи на възстановяване след
молба/; такса за призоваване чрез ДВ от 60 лева; възнаграждение за вещо лице
в размер на 516, 00 лева; възнаграждение на особен представител в размер на
1500, 00 лева).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответниците следва да бъде възложена за плащане сумата от 3626, 00 лева –
разноски в исковото производство, като всеки дължи 1/3 от общата сума.
При тези мотиви, Районен съд
Добрич
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. П. Б., ЕГН
********** и М. Г. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. ****, ул. „***”
№ 12 срещу В. О. Б., ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул. „***“ № 10, С. О.
Л., ЕГН ********** с адрес: с. ****, ул. „***“ № 14 и Х. О. Б., ЕГН
**********, с адрес: с. ****, ул. „***“ № 8, иск с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че в отношенията между страните ищците са собственици на
дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо парцел VIII, пл. № 61, в кв. 2
по плана на с. ****, находящо се в с. ****, ул. „***“ № 12, ведно с построената
в него масивна жилищна сграда с площ от 75 кв.м. и изба с площ от 30 кв.м.,
придобито по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № 94, том XXII, нот. дело № 7257/1997 г. за продажба на
недвижим имот, съставен от съдия Тома Манушев.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален акт за
собственост на жилище, построено върху държавно дворно място с отстъпено
право на строеж № 135, том IVс, дело № 1753/20.09.1978 г., с който Ш. И. е
признат за собственик на жилищна сграда с три стаи, салон и изба, намираща
се в парцел VIII, пл. № 61, в кв. 2 по плана на с. ****.
ОСЪЖДА В. О. Б., ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул. „***“ № 10
да заплати на В. П. Б., ЕГН ********** и М. Г. Б., ЕГН **********, и двамата
с адрес: с. ****, ул. „***” № 12, сумата от 1208, 67 лева, представляваща 1/3
от общия размер на разноските по гр.д. № 1286 по описа на Районен съд
Добрич за 2023 г.
ОСЪЖДА С. О. Л., ЕГН ********** с адрес: с. ****, ул. „***“ № 14
да заплати на В. П. Б., ЕГН ********** и М. Г. Б., ЕГН **********, и двамата
с адрес: с. ****, ул. „***” № 12, сумата от 1208, 67 лева, представляваща 1/3
от общия размер на разноските по гр.д. № 1286 по описа на Районен съд
Добрич за 2023 г.
ОСЪЖДА Х. О. Б., ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул. „***“ № 8
да заплати на В. П. Б., ЕГН ********** и М. Г. Б., ЕГН **********, и двамата
с адрес: с. ****, ул. „***” № 12, сумата от 1208, 67 лева, представляваща 1/3
от общия размер на разноските по гр.д. № 1286 по описа на Районен съд
Добрич за 2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7