Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………,гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, двадесет и
четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при
секретаря Нина Атанасова изслуша докладваното от съдията Борислав Милачков адм.
д. № 498 по описа за 2020 г.
Производството
е по реда на чл.145 и следващи от АПК
във вр. с чл.40 и следващите от Закона
за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Производството
по делото е образувано по жалба подадена от Ж.И.Д. *** срещу Решение за достъп
до обществена информация № ДУ-20-7710-2/04.02.2020 г. на зам. областния
управител на област с административен център Варна.
Жалбоподателката твърди, че макар и с
решението да й е предоставен достъп до обществена информация, административния
орган сам е преформулирал въпросите от зявлението й и не им е дал отговор.
Подробно е описала какви отговори е очаквала да получи и защо е недоволна от
получените такива. Иска се от съда да постанови решение за отмяната на процесния
административен акт, като на органа се даде указание да предостави на заявителката
исканите документи В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателката.
Депозирани са и подробни писмени бележки, с които се поддържа жалбата и се
излагат съображения в отговор на становището на ответника изложено в съдебно
заседание.
Ответникът
– зам.областен управител на Област с административен център Варна, чрез процесуален
представител оспорва жалбата. Твърди, че по заявлението е представена наличната
в Областна администрация информация и, че административния орган не разполага с
други документи, освен с представените на заявителката. По отношение на точки 3
и 4 от заявлението се твърди, че достъпът до информацията е по друг ред, тъй
като заявителката е страна в административното производство. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства прие за установено следното:
Жалбоподателката
Д. е депозирала заявление за достъп до обществена информация вх. №
ДУ-20-9400-5/31.01.2020 г., за предоставяне на следната информация:
1.
Да и бъдат предоставени документи, чрез които се
установява в периода 27.08.1987 г. до 31.05.2019 г. придобитото на друго
основание право на собственост на държавата върху сградата, предмет на Протокол
на приемателна комисия от 27.081987 г./ Акт обр.16/, или идеални части от
общите части от нея, или на други вещни права – отстъпено право на строеж върху
дворно място 83 кв.м. идеални части от цялото дворно място с площ от 220 кв.м.,
представляващо парцел образуван от имот с пл.№6 и пл.№7, в кв.60, 8-ми подрайон
на гр. Варна. Уточнено е, че се искат документи, от които да е видно, на какво
основание и от коя дата в посочения период имотът /застроен и незастроен/ е
станал държавна собственост, с каква административна процедура и издадени
съответни заповеди за това?
2.
Да й бъде предоставен съответния административен акт –
заповед на областен управите, чрез който се установява в същия период, сградата
или обети в нея, предоставена ли е като държавно имущество за стопанисване и
управление, на кого, с каква заповед за това?
3.
Да бъде снабдена със заверени за вярност копия на
документите удостоверяващи резултата от извърешната проверка по всички искания
в заявление, което жалбоподателката е отправила до Областен управител на област
с административен център Варна с вх. № РД-19-900-147/02.05.2019 г.
4.
Да й бъдат предоставени заверени за вярност копия на
документите удостоверяващи резултата от извършената проверка, за взетите от
областен управител мерки и санкции за деветмесечното неизпълнение на исканията
й отправени със заявление с вх. № РД-19-900-147/02.05.2019 г., по т.3 от
настоящото заявление.
След
извършена справка, зам.областният управител на Област с административен център
Варна, на основание Заповед № РД-20-7706-20/31.01.2020 г. е издал Решение № ДУ-20-7710-2/04.02.2020
г. (стр.25), с което е предоставен достъп до обществената информация по точка 1
от заявлението. Даден е отговор и на искането по т.2 от заявлението. По т.3 и 4
от Заявлението, макар и да няма изричен диспозитив административният орган е
постановил отказ за предоставяне на исканата информация, като се е мотивирал с
обстоятелството, че исканата информация не е обществена по своята същност, а
заявителката има достъп до нея по реда на чл.34 от АПК.
Въз
основа на горната фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е подадена в
срок, от лице с правен интерес и съответно е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения.
При
преценка за законосъобразността на акта, съдът е длъжен преди да се произнесе
по съществото на спора, да прецени неговата валидност, т.е. дали е постановен
от компетентен орган, в кръга на неговите материални и териториални правомощия.
В
настоящия казус обжалвания акт е издаден от зам. Областен управител на Област с
административен център Варна, оправомощен да разглежда постъпилите заявления по
ЗДОИ и да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до
исканата обществена информация по силата на приложената към доказателствата
Заповед № РД-20-7706-20/31.01.2020г. (стр.27) на Областен управител на Област с
административен център Варна.
Съгласно
чл. 28, ал.2 от ЗДОИ административният орган разполага с правомощието да
определи длъжностно лице от кръга на поверената му администрация, което да се
произнася с решения по чл. 28 от ЗДОИ, поради което настоящият състав на съда
счита, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на
неговите материални и териториални правомощия.
Дефиницията
на понятието “обществена информация” е дадена в разпоредбата на чл. 2, ал.1 от
ЗДОИ, съгласно която обществена информация по смисъла на този закон е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти.
От исканата и получена от
заявителката информация става ясно, че за посочения от заявителката период,
Държавата се манифестира като собственик в посочената сграда, само на тото
пункт с площ 22,41 кв.м., въз основа на договор за доброволна делба на новопостроена
жилищна сграда от 15.02.1989 г. и нот.акт №110, т.3, д.401/2006 г. на ДП „БСТ“,
които са предоставени на Д..
Въз основа на горното съдът намира,
че по тази точка заявителката е получила търсената от нея информация. След като
при извършената проверка не е открит административен или друг акт, въз основа
на който Държавата да е придобила право на собственост или друго ограничено
вещно право върху имота, то административния орган е в невъзможност да
предостави различна от процесната информация.
По т.2
от заявлението, съдът приема, че
жалбоподателката е уведомена на основание чл.33 от ЗДОИ, че в преписката
по съставяне на АДС 9780/2019 г. не е констатиран изричен административен акт,
който да прехвърля права на ДП „БСТ“ за посочения от Д. период.
Съдът споделя становището на
ответника, че исканата информация по точки 3 и 4 от заявлението не представлява
обществена информация по смисъла на чл.2 от ЗДОИ. Видно и от самото Заявление, Д.
е искала да получи заверени копия от проверката извършена по друго нейно
заявление от 02.05.2019 г. Прав е административния орган, като е посочил, че
тези копия следва да се търсят от жалбоподателката по реда на чл.34 от АПК, тъй
като Д. е страна в административно производство започнало по нейното заявление
и получаване на резултатите от него не могат да бъдат търсени по реда на ЗДОИ.
Искането формулирано в т.4 от
заявлението на Д., също не визира обществена информация. Ако се търсеше
информация, дали Областният управител е предприел някакви дисциплинарни мерки
срещу служителите на които е била възложена проверката по заявлението на Д. от
02.05.2019 г., и какъв е бил техния резултат, то тогава административният орган
бил дължал отговор. Така формулираното заявление само предполага, че е извършена
проверка, но при липса на такава, органа не дължи произнасяне по т.4 от
заявлението.
Изложените по-горе доводи навеждат
на извод за липса на основанията, предвидени в чл.146 от АПК за отмяна на акта.
Жалбата е неоснователна.
Предвид изхода на спора и
направеното от страна на ответника искане, съдът намира, че следва да осъди
жалбоподателката да заплати на ответника 100 лв. разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание
чл.172, ал.2, предложение последно съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Ж.И.Д. *** срещу Решение за достъп до обществена информация №
ДУ-20-7710-2/04.02.2020 г. на зам. областния управител на област с
административен център Варна.
ОСЪЖДА Ж.И.Д. *** да заплати на Областния управител на област с
административен център Варна.
Решението,
на основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ, е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :