РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Плевен, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско
дело № 20254400500209 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1588/ 21. 11. 2024 год., постановено по гр. дело № 2967/
2024 год., Плевенският районен съд е осъдил- на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 1.1. от договор за изкупуване и доставка на сурово краве мляко от
08. 09. 2023 год.- „ДИМС МИЛК“ ЕООД гр. Плевен да заплати на П. И. В. от
гр. Плевен сумата от 1 059, 90 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, произтичащи от виновно неизпълнение на договор за
изкупуване и доставка на сурово краве мляко от 08. 09. 2023 год. за периода от
28. 04. 2024 год. до 28. 05. 2024 год. и представляващи сторените разходи за
производството на 8 510 литра краве мляко, ведно със законната лихва,
считано от 30. 05. 2024 год. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до претендираните 6 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен
и недоказан. Със същото решение и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК съдът е
осъдил „ДИМС МИЛК“ ЕООД гр. Плевен да заплати на П. И. В. от гр. Плевен
деловодни разноски в размер на 421, 20 лв. съобразно уважената част от иска.
Със същото решение и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК съдът е осъдил П. И.
1
В. от гр. Плевен да заплати на „ДИМС МИЛК“ ЕООД гр. Плевен деловодни
разноски в размер на 1 066 лв. съобразно отхвърлената част от иска.
Срещу така постановеното решение, в частта му, в която исковата
претенция е отхвърлена за разликата над 1 059, 90 лв. до претендираната сума
от 6 000 лв. е постъпила въззивна жалба от П. И. В. от гр. Плевен. В същата се
изразява становище, че в обжалваната му част решението е неправилно и
незаконосъобразно. Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението в
отхвърлителната му част и постанови ново решение по съществото на спора, с
което уважи изцяло предявения иск.
Срещу така постановеното решение, в частта му, в която исковата
претенция е уважена за сумата от 1 059, 90 лв., е постъпила въззивна жалба от
„ДИМС МИЛК“ ЕООД гр. Плевен. В същата се изразява становище, че в
обжалваната му част решението е неправилно и необосновано. Въззивникът
моли окръжния съд да отмени решението в обжалваната му част и постанови
ново решение по съществото на спора, с което отхвърли предявения иск.
В постъпилия писмен отговор от „ДИМС МИЛК“ ЕООД гр. Плевен се
изразява становище, че депозираната въззивна жалба от П. И. В. е
неоснователна.
В постъпилия писмен отговор от П. И. В. от гр. Плевен се изразява
становище, че депозираната въззивна жалба от „ДИМС МИЛК“ ЕООД е
неоснователна.
В открито съдебно заседание на 08. 04. 2025 год. представители на
страните не се явяват. Постъпила са писмени молби от същите, в които молят
окръжния съд да уважи депозираните въззивни жалби.
Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено
следното:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни
страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явяват процесуално
допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо,
доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на
иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество,
а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди вследствие
виновно неизпълнение на договорно задължение на ответното дружество.
Видно е, че претендираните вреди представляват претърпени загуби по
смисъла на чл. 82 от ЗЗД, т. е. това са реалните, ефективни вреди, изразяващи
се в намаляване на актива на имуществото на ищеца вследствие
неизпълнението. В конкретния случай правилно районният съд е приел, че са
налице всички елементи на фактическия състав на обезщетението за вреди.
Видно е, че между страните по делото е било налице облигационно
правоотношение, произтичащо от сключения на 08. 09. 2023 год. договор за
изкупуване и доставка на сурово краве мляко. По силата на този договор
ищецът П. И. В. се е задължил да продава, а ответникът „ДИМС МИЛК“
ЕООД се е задължил да купува до максимум 350 литра сурово краве мляко
дневно, като количеството се е определяло от лактацията на животните, но не
по- малко от 40 % от заложения максимум. Видно е, че договорът е бил
сключен за определен срок- от 08. 09. 2023 год. до 31. 12. 2025 год. Установено
е също така, че за процесния период- от 28. 04. 2024 год. до 28. 05. 2024 год.-
ответното дружество не е изпълнявало задълженията си по договора и не е
изкупувало произведеното от ищеца краве мляко. В предходния период от
време също е било виновно неизпълнение от страна на ответника, изразяващо
се в забава при заплащането на доставените количества мляко. Съобразявайки
представените по делото писмени доказателства и заключенията на
назначените съдебно- ветеринарномедицинска и съдебно- икономическа
експертизи, първоинстанционният съд е установил, че за процесния период
ищецът е произвел 8 510 литра краве мляко, но по вина на ответника не е
успял да реализира същото. В тази насока са и гласните доказателства по
делото- показанията на разпитаните свидетели И. С. и М. В.а, които са били
очевидци на изливането на краве мляко на торовата площадка на
животновъдното стопанство на ищеца. Потвърждение на горното е и
заключението на вещото лице В. В., в което е отразено, че през процесния
3
период няма продадено мляко на млекосъбирателни пунктове,
млекопреработвателни предприятия или крайни потребители и не са
произвеждани млечни продукти от страна на ищеца.
Направените във връзка с добиването на горното количество мляко
производствени разходи водят до намаляване на имотното състояние на ищеца
и формират размера на претърпените загуби вследствие договорното
неизпълнение. За да определи конкретния размер на дължимото се
обезщетение за вреди, първоинстанционният съд е анализирал приложените
документи за заплатени от ищеца суми за закупуване на фураж /пакетирани
трици/ и фармацевтични продукти, както и разходите за наем на пасища и
мери, и на база броя на млекодайните крави спрямо общия брой на животните
в стопанството на ищеца е достигнал до извода, че реалните вреди, които са в
пряка причинна връзка с неизпълнението на ответника, възлизат на сумата от
общо 1 059, 90 лв. Обосновано районният съд е изключил от размера на
обезщетението разноските за поставяне на ушни марки, доколкото същите са
резултат от нормативните изисквания за идентификация на животните, а не
непосредствена последица от неизпълнението. Тук е мястото да се отбележи,
че предвид особеностите на конкретния случай приложима в процесуалната
дейност на първоинстанционния съд е разпоредбата на чл. 162 от ГПК, като от
една страна съдът е обосновал изводите си на заключенията на вещите лица,
но е извършил и собствена преценка на релевантните факти и е определил
справедливо обезщетение, което като правен резултат отчита интересите и на
двете страни в спора.
В заключение може да се обобщи, че решение № 1588/ 21. 11. 2024 год.,
постановено по гр. дело № 2967/ 2024 год. по описа на Плевенския районен
съд, е правилно, съобразено с разпоредбите на закона и обосновано на
доказателствата по делото, поради което липсват основания за неговото
изменение или отмяна и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и предвид неоснователността на двете
въззивни жалби разноските за държавна такса следва да останат в тежест на
страните така, както са направени. По отношение разноските за адвокатско
възнаграждение: заплатеното от въззивника П. И. В. адвокатско
възнаграждение е общо за подаване на въззивна жалба и за защита по
ответната въззивна жалба и е в размер на 800 лв.; заплатеното от въззивника
4
„Димс Милк“ ЕООД адвокатско възнаграждение само за отговора на
въззивната жалба е в размер на 800 лв. При това положение и при
съобразяване разясненията, дадени в определение № 336- 2013- II т. о., в полза
на „Димс Милк“ ЕООД следва да се присъдят по компенсация разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Предвид разпоредбата на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК настоящото въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1588/ 21. 11. 2024 год., постановено по гр.
дело № 2967/ 2024 год. по описа на Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА П. И. В. от гр. Плевен, ЕГН **********, да заплати на
“ДИМС МИЛК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Плевен, ул. ********************************, представлявано от М. Р.
М. , разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното
производство в размер на 400 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5