Определение по дело №324/2017 на Районен съд - Попово

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                        

гр. Попово, 10.11.2017 година

 

 

                     Поповският районен съд,в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ

 

                     като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 324 по описа за 2017 г. на ПпРС , за да произнесе взе предвид следното:    

 

                     Производството е по реда на чл.244,ал.5 НПК.

                    Образувано е по постъпила в законоустановеният срок жалба от пострадалата Й.Г.Ц. ***, против постановление от 30.10.2017 г.  на Пламен Илиев – районен прокурор при РП Попово, за спиране на наказателното производство, водено по ДП № 7/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-Търговище. Същото е водено против „Н.И”, по обвинение за това, че „в периода 14-17.11.2015 г., в землището на с.Садина, общ.Попово, противозаконно е унищожил чужди движими вещи – 60 кошера с пчелни семейства на обща стойност около 9000 лв., собственост на Й.Г.Ц. ***, като с деянието са причинени значителни вреди”-престъпление по чл.216,ал.5,във вр. с ал.1 от НК. Прокурорът е спрял наказателното производство на осн. чл.244,ал.1,т.2 от НПК – поради това, че извършителя на деянието не е разкрит. В жалбата се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Жалбоподателят твърди, че в атакуваното постановление липсват мотиви, като не са положени максимални процесуални усилия за разкриване на извършителя, претендира се за извършване на очни ставки и допълнителни разпити на свидетели.

                     Съдът, след запознаване с жалбата и материалите по приложеното ДП №7/2016 г. по описа на ОСлО при ТОП, прие за установено следното:

                     Досъдебното производство е образувано на 12.01.2016 г. срещу „Н.И”. за извършено престъпление по чл.216,ал.5,вр. с ал.1 НК. Първоначално разследването е провеждано от СРП при РУ МВР Попово, но поради фактическа и правна сложност впоследствие е възложено на следовател от ОСлО при ОП Търговище. На 17.05.2016 г. производството по делото е било спряно на основание чл.244,ал.1,т.2 НПК /постановление л.63./, като с отделно постановление е възложено на органите на МВР да се проведе издирване на евентуалния извършител. Първото постановление за спиране на НП не е обжалвано по съдебен ред. На 21.06.2017 г. производството по спряното НП е бил възобновено,поради необходимост от извършване на допълнителни действия по разследването – разпити на свидетели. На 29.09.2017 г. е проведен разпит в качеството на свидетел на лицето Христо Радев Костов с.Садина, общ.Попово /понастоящем в Затвора Плевен/, който се е възползвал от правото да откаже да дава показания по каквито и да било въпроси/!?!,протокол том 2, л.19/. На същата дата е проведена очна ставка между св.Костов и св.Димитър Николов, в която и двамата са отрекли съпричастност към унищожаване на пчелни семейства в с.Садина. Проведени са и разпити на други свидетели – Тодор Кирилов Тодоров; Неделчо Маринов Неделчев; Стоян Бориславов Борисов; Михаил Светломиров Желязков и Ивайло Маринов Банев. Във връзка с техните показания, е извършен повторен разпит на св.Христо Костов, в който е отрекъл да има сведения за това, че св.Димитър Николов е получил пари и направил „една беля” /протокол том 2,л.52/. След като в срока на проведеното разследване извършителят отново не бил установен, на 17.10.2017 г. водещия разследването следовател изготвил мнение с предложение за спиране на НП по чл.244,ал.1,т.2 от НПК, до разкриване извършителя на престъплението. След получаване на материалите от проведеното ДП, в съответствие с правомощията си по чл.215,ал.1 и чл.245,ал.1 НПК освен, че е постановил спиране на наказателното производство, наблюдаващият прокурор в съответствие с чл.196,ал.1,т.6 от НПК принципно правилно е възложил и на органите на МВР продължаване на действията по установяване и разкриване извършителя на престъплението, като същевременно е задължил служителят от РУП Попово, който е натоварен с тази дейност, да докладва на наблюдаващия прокурор на всеки трети месец.

                     Съобразявайки се изцяло със събраните по делото доказателства и след запознаване с мотивите към посоченото постановление от 30.10.2017 г., съдът намира, че то е неправилно,незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова, по следните съображения: 

                     Основателен е отправеният към прокурорското постановление упрек от пострадалата за това, че прекратителните мотиви на наблюдаващият прокурор са сведени до едно изречение – „Въпреки изчерпателното използване на възможните способи за доказване на деянието и при първоначалното и при допълнително разследване, извършителят на деянието е останал неразкрит”.  Действително, съгласно чл.244,ал.1,т.2 от НПК спирането на наказателното производство е допустимо при наличието на следното условие - " когато извършителят на престъплението не е разкрит". Това е хипотеза, при която на се събрани достатъчно доказателства за извършителя на престъплението и по делото няма привлечен обвиняем. В конкретният случай обаче, атакуваното постановление НЕ СЪДЪРЖА възприета от прокурора фактическа обстановка, изградена на база събраните по досъдебното производство доказателства, респ. НЕ СЪДЪРЖА и мотиви, от които да става ясно защо прокурорът е формирал именно воля за спиране на разследването. Съгласно разпоредбата на чл.199,ал.1 НПК в досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления, а според ал.2 - на визираната разпоредба всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава. Следователно, императивното изискване за наличие на мотиви се отнася и за актовете на прокурора, с които се прекратява или спира наказателното производство, и които подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Според този съдебен състав, прокурорът е бил длъжен да отбележи коректно, ясно и точно какво е сторено по делото; какво е установено; въз основа на кои доказателства; кои от тях се кредитират и кои не се кредитират при направения извод за неустановяване на извършителя на деянието. В този контекст, съдът констатира, че липсва каквато и да е фактическа обстановка по досъдебното производство. Липсва също конкретна оценка на събраните по делото доказателства, както по отделно така и в тяхната съвкупност.

                     С оглед изложеното, обжалваното постановление за спиране на наказателното производство се явява постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви. Дори само на визираното основание атакуваният акт на прокурора следва да бъде отменен, а делото - върнато на Районна прокуратура, доколкото с постановяването му, освен до нарушаване правото на защита на страните, се е стигнало и до невъзможност за осъществяване на последващия съдебен контрол за законосъобразност.

                     В заключение и независимо от отмяната на прокурорското постановление, съдът намира за необходимо да отбележи, че изключително правомощие на прокурора е да извършва преценка дали има достатъчно доказателства уличаващи определено лице в извършването на определено престъпление. Отново само в прерогативите на прокурора е извършването на самостоятелна преценка дали събраните по делото доказателства са достатъчни за обосноваване и поддържане на обвинение срещу определено лице, респ. негова е и самостоятелната преценка дали обективната истина по делото е разкрита или не /по арг. от чл.14 от НПК/. В контролното производство по чл.244 от НПК съдът не може да действа като орган по разследването, защото процесуалният закон изрично лимитира разследващите органи, които могат да събират доказателства на досъдебното производство. Тъй като поначало съдът не е надлежен разследващ орган по време на досъдебното производство, то при провеждане на съдебният контрол върху постановленията на прокурора за прекратяване или спиране на наказателното производство, съдът няма процесуална възможност да връща делата с указания за внасяне на обвинителен акт, нито да дава указания какви обвинения да се повдигат, за какви престъпления и срещу кои лица. В този смисъл съдът не може да се произнесе и по направеното в жалбата искане за допълнителен разпит на свидетели и провеждане на очни ставки между тях, тъй като това е предоставено единствено на прокуратурата.

                     По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 5 от НПК, съдът

                 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

                      ОТМЕНЯВА постановление от 30.10.2017 г. на Пламен Илиев–районен прокурор при Районна прокуратура-Попово за спиране на наказателното производство по ДП № 7/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-Търговище, на основание чл.244,ал.1,т.2 НПК, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

                     ВРЪЩА на РП Попово ДП № 7/2016 г. по описа на ОСлО при ОП Търговище.

                     Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                     Препис от определението да бъде изпратено на жалбоподателя и РП Попово

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: